Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен,
Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира. (Исая 9:6)
Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира. (Исая 9:6)
Обикновенно раждането на дете е свързано с радост. Това събитие е тържество за всички в дома, за родители, близки и познати. Всички бебета са специални, не само за техните родители и близки но и за техния Създател - Бог. Библията казва, че независимо от това, че Бог употребява мъж и жена, Той е този Който планува и сътворява детето. "Защото Ти си създал чреслата ми, обвил си ме в утробата на майка ми." (Псалми 139:13) Затова Бог цени и обича всяко дете и живота на тези невръстни създания е скъпоценен пред Него. Исус имаше специално отношение към малките деца: "Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, ги смъмриха. Но Исус ги повика и каза: Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство." (Лука 18:15-16) Малките дечица във Витлеем, които цар Ирод изби, бяха първите мъченици за нашия Господ Исус Христос
Нашият жесток и грешен свят едва ли би могъл да схване дори и частица от Божията любов към децата. От скръбта, която изпитва Неговото сърце, когато вижда как милиони невръстни деца са малтретирани, захвърлени и изоставени от собствените си родители или продавани и дори избивани. Да точно така - избивани, и то от собствените си родители. Трагичната статистика е, че в нашия цивилизован свят, който претендира за справедливост, хуманност и любов, всяка година се абортират около 115 милиона бебета. Деца, на които никога не се дава шанс за живот. Тази цифра е повече от два пъти по-голяма от броя на всички хора, които умират от всички причини взети заедно - старост, болести, убийства, инциденти, природни бедствия и т. н., който е около 56 милиона на година. Можете ли да си представите, когато чуваме за природно бетствие, катастрофа или война, при които са отнети преждевременно хиляди животи, ние изтръпваме, но в повечето случай се приема за нормално, когато бременна жена доброволно разреши нероденото и бебе да бъде нарязано със скалпел или унищожено чрез препарати в утробата й. В какъв лицемерен свят живеем само! Обвиняват Бог, когато се случват бедствия, катастрофи и други инциденти, Този, Който дава живот и Единствен има право да го отнеме, а хората безстрамно убиват, удобряват или най-малкото са безразлични към убийството на собствените си деца. За това Бог казва в Библията: "Може ли жена да забрави сучещото си дете, за да не се смили над детето на утробата си? Обаче те, дори и да забравят, Аз все пак няма да те забравя." (Исая 49:15)
На този най-чуден празник, Рождество Христово имам желание да споделя с вас мисли за най-великото бебе родено, някога в човешката история, но не можех да премълча тези грозни факти, които повечето хора предпочитат да не знаят - за неродените, за тези на които никога не им е дадено шанс. Казвам това, защото Спасителя също е бил нежелано бебе. Не разбира се от неговата майка - святата Мария, но е бил нежелан от обществото, в което е щял да се роди, от Ирод - жестокият и коравосърдечен властелин на Юдея, дори от Йосиф - неговия земен родител, който е имал намерение да изостави годеницата си Мария, когато разбрал, че тя е бременна. (Матей 1:19[1]) Всички бебета са специални и единствени по себе си - неповторими и красиви, но има раждания, които са по специални от други. Знам за хора, които са желали, но дълго време не са имали деца и изведнъж след толкова години - дългоочакваната рожба се появява. След това те имат още деца и те се радват на всичките и ги обичат, но сякаш първото раждане си остава някак по-специално. Чували сме за раждането на престолонаследници в царските дворци, което е голямо събитие не само в царското семейство, а в цялото царство, дори и извън него. Това се отбелязва с фоерверки, тържества, амнистии и възторжени речи. Не, нямаше такива неща при раждането на Царя на царете, напротив, Той се роди в най-мизерното място - в обора. Само няколко прости овчари разбраха за новородения младенец. Но все пак това бебе беше най-специалното, което някога се е раждало . И с какво беше по-специално това дете. Защо неговото раждане, независимо че никой не знае точната дата, отбеляза началото на нова ера и дори тези, които не вярват в него броят времето, на преди и след това раждане. На първо място трябва да отбележим че, раждането на това дете бе пророкувано векове преди то да се роди. То бе пророкувано не от един, а от много различни човеци, живяли в различни епохи и даже в различни страни. Пророчествата понякога са толкова точнини, че скептиците отказват да приемат, че са писани векове преди това. Например едно от тях, че детето ще се роди точно в градчето Витлеем; "А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък, за да (бъдеш между Юдовите родове, от тебе ще излезе за Мен Един, Който ще бъде владетел в Израел, Чийто произход е от начало, от вечността." (Михей 5:2), е писано около 700 години преди раждането на Христос. Скептиците са вярвали, че с напредването на технологиите, архиеолозите ще докажат, че тези ръкописани са писани след раждането на Христос и по този начин ще опровергаят пророчествата, но се случва точно обратното. В средата на миналия век са открити Кумранските находки в Палестина, където има ръкописи от древните библейски пророци. По-късно при експертиза за определяне давността на находките се установява, че тези папирусови свитъци датират от много преди раждането на Христос. При разкопките са намерени и ръкописи от пророк Исая, в чиито писания намираме най-много пророчества отнасящи се за Месията. Едно от тях се намира в 7-ma глава от книгата на Исая; "Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил." (Исая 7:14) Това пророчество говори за специалния начин по който щеше да бъде заченато това дете. Не в епруведка или чрез някакви други технологии, които тогава не са съществували, но въпреки това по безполов начин. Жената, която щеше да зачене с него щеше да си остане девица и след самото зачеване, което е невъзможно, ако това стане по полов път. Знам че има хора, които веднага ще са готови да заявят, че щом това не може да се обясни рационално, то не може и да се приеме. Но помислете, има токова много неща, които не можем да обясним и въпреки това ги приемаме. Тогава защо е толкова трудно да се приеме нещо, което за нас е невъзможно, но не и за Бог. Исая пророкува за същото събитие и в 9 глава: "Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира." (Исая 9:6) Забележете че пророкът използва притежателно местоимение; "ни се роди", "ни се даде", т. е. на нас се роди на нас се даде - на всички ни. Въпреки че живее повече от 600 г. преди Христос, Исая също се включва в това число. Това дете е дадено и за него. То не бе дадено само на Мария и Йосиф, то бе дадено за всички. За първия и за последния човек, които биха повярвали в това дете. Иначе пророкът щеше да каже: "Дете им се роди, Син им се даде;" Но това дете щеше да бъде за радост и надежда на всички. Когато на нас ни се ражда дете, то е преди всичко за наша радост, надежда и полза. То ще бъде наш продължител, наш помощник, но детето, за което говори пророкът щеше да бъде за всички ни. Този син се даде за надежда и спасение на всички човеци, затова по-късно Той щеше да се нарече "Син Човешки" (вж. Йоан 12:34[2]) Друго, което прави впечатление в пророчеството е че това дете трябваше да е от мъжки пол "ще роди син". Той трябваше да бъде от мъжки пол, за да бъде новия Адам, Начинателя на нова раса - изкупените Божий чада. "Така е и писано: "Първият човек Адам стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух." (1 Коринтяни 15:45) И още стих 22: "Защото както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще живеят." С какво още щеше да се отличава това дете? То щеше да бъде Управител и то не какъвто и да е, а такъв, който носи управлението върху раменете Си. Той се ражда, за да управлява и не се стреми към земна власт. Той щеше носи товара на хората върху себе Си, а не да налага товар върху тях както много от човешките управители. Той щеше да носи бремето на хората, а не да ги товари с такова. Неговите имена, казва Исая ще бъдат:
ЧУДЕСЕН - т. е. великолепен и съвършен. Животът на Месията от Неговото раждане до момента, в който напусна този свят бе изпълнен с чудеса и знамения.
СЪВЕТНИК - Той ще утешава наскърбените, ще изцелява болните, ще води слабите, ще посочва пътя на заблудените, ще бъде светлина за хората. Никога не е имало по-добър съветник от Него по всички житейски въпроси. Днес имаме съветници във всички сфери: бизнес, политика, възпитание, спорт, здраве и т. н. Всъщност това се превърнало в една от най-популярните съвременни професии. Съветниците /или консултанти/ са специалисти и имат познание в определенана област. Но представете си да имате за съветник Всезнаещия и Всемъдър, Творец на всичко видимо и невидимо. Този който е безначален и безкраен, знае всичките човешки мисли, знае миналото, настоящето и бъдещето и знае как истински да утешава, Който казва: "Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя." (Матей 11:28) Друго име, с което Го нарича пророка е:
БОГ МОГЪЩ - за евреите беше ясно, че с това име се наричаше и можеше да се нарече само Един. Странно е как техните представи за Месията се отклоняваха толкова много от това което беше писано /пророкувано/ за Него. За тях Месия нямаше да бъде повече от велик земен човек. Когато Исус им казваше: „Аз и (Бог)Отец сме едно", или че Той е преди Авраам, те бяха готови да Го убият с камъни за богохулство. Те не взимаха под внимание, че това бе пророкувано за Него (Мих. 5:2[3]), въпреки че не един и два пъти пророците наричаха Месията Бог за евреите, това остава неприемливо. Например цар Давид писа: „Рече Господ на Моя Господ" (Пс. 110:1)
ОТЕЦ НА ВЕЧНОСТТА< - Месията нямаше да бъде Бог-Отец, но Той заедно с Бог-Отец е Отец на Вечността, защото Той е безначален и безкраен. Неговото начало, както казва пророкът е от безначалната вечност. "... и Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява." (Колосяни 1:17)
КНЯЗ НА МИРА - Ангелите възпяха на Рождествената нощ: "... и на Земята мир между човеците..." Каква ирония, човечеството търси мир откакто се помни но отхвърли, Този, Който Единствен може да даде истински мир - Княза на мира. Този, Който дарява мир в сърцето, защото истинския мир трябва да започне именно от там. Защото когато няма мир в сърцето, няма такъв и в дома, нито в страната, нито в света. Той, Князът на мира, дойде да ни примири с Твореца и да ни примири помежду ни. Неговите думи все още звучат: "Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои." (Йоан 14:27)
Имаш ли Неговия мир? Още не е късно да го получиш?
източник: ''ново начало''