понеделник, 15 август 2011 г.

Петокнижието и Господният Ден ( п р о п о в е д)



Петокнижието и Господният Ден  

В Петокнижието (или първите пет книги от Библията) се ражда заветната есхатологичност1. По-късно пророците подробно я доразвиват около идеята за Господния Ден. Макар и да не е изрично назован, в Петокнижието той със сигурност е загатнат. Господният Ден се предполага и налага от това, което бихме могли да наречем „дилемата на завета“. Изграденият върху условия завет от Петокнижието налага нуждата сам Бог да се намеси по свръхестествен начин — едновременно с възмездие и преобразяващо откровение. В противен случай би било безнадеждно да се очаква трайно присъствие на евреите в Обещаната земя, каквото именно е обещанието.
Пророците виждат Господния Ден като вододел между две епохи. С него окончателно приключват за Израел дългият плен и проклятието на безбройните страдания вследствие нарушаването на завета (Левит 26; Второзаконие 28-32). Господният ден означава край на хегемонията на езичниците („докато се изпълнят времената на езичниците“ Лука 21:24), възстановяване на царството на Израел (Данаил 2:44; Захария 1:17, 2:12; Деяния 1:6; 3:21), новорождение и завръщане за разкаялите се и оцелели израилтяни (Езекиил 39:22, 28-29; Захария 12:10; Матей 23:39). Мойсей пророкува, че тази промяна ще настъпи, когато Израел „се намери в скръб... в последните дни“ (Второзаконие 4:30,31).
Разкриването на един бъдещ Господен Ден дава решение на дилемата, която възниква вследствие на напрежението между безусловното обещание, дадено на патриарсите, и по-късните условия на завета, които могат да се изпълнят единствено със силата на Духа. Как иначе този склонен на непрекъснато отстъпление народ може да заживее окончателно в Обещаната земя? Как иначе този малоброен народ от пастири и селяни би могъл да заживее в безопасност, заобиколен от агресивни свръхсили?
С много от думите си Мойсей залага една есхатологичност в завета. Например, на прага на Обещаната земя той заявява, че не вярва Израел да успее да се задържи в нея. „Понеже зная, че след смъртта ми непременно ще се развратите и отклоните от пътя, който ви заповядах; и в последните дни ще ви стигнат злините...“ (Второзаконие 31:29). Мойсей посочва причината народът да не може да овладее окончателно Обещаната земя — „...но дори до този ден Господ не ви даде сърце да разбирате, очи да виждате и уши да чувате“ (Второзаконие 29:4).
Решение на това той вижда в дара на новото сърце, обещано във Второзаконие 30:1-6. Ако не настъпи новорождение, неподатливото на промяна човешко естество на практика обрича народа на порочен кръг от наказания и изгнание. Ето защо Второзаконие 30:6 предугажда сключването на Нов Завет — с него Бог осъществява плана си Той да поеме инициативата и едновременно да раздаде правосъдие и да покаже милост към евреите, като ги дари с ново сърце и по този начин им позволи да наследят трайно Обещаната земя. „И Господ твоят Бог ще те въведе в земята, която бащите ти притежаваха и ти ще я притежаваш; Той ще ти струва добро и ще те умножи повече от бащите ти. Господ твоят Бог ще обреже сърцето ти и сърцето на потомството ти, за да обичаш Господ твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа, та да живееш“ (Второзаконие 30:5-6).
Това е също толкова есхатологично обещание за национално възкресение, колкото всичко, което намираме в Езекиил 37 или другаде из пророците. Тези думи описват начина, по който Бог придава на човека сила, чрез чудото на новорождението. Затова и Новият Завет е в основата си завет на новорождението.
За да разберем например как един Еремия е виждал сключването на Нов Завет е необходимо да разберем, че този завет включва действителното и трайно наследяване на Обещаната земя, без каквито и да било бъдещи проклятия. Постигането на окончателна безоспасност в Обещаната земя е неотменна част от „вечния завет на мир“ (Битие 17:7-8; Левит 26:6; Псалм 105:10-11; Исая 54:10; 61:8-9; Еремия 23:6; 32:37, 40-41; Езекиил 34:25, 28; 36:27-28; 37:26; 39:28-29; Софония 3:13, 20). За да се изпълни обаче този завет изцяло не е достатъчно само малка част от народа да получи ново сърце и нов дух (Езекиил 11:19; 36:26), тъй като наличието на „остатък, избран по благодат“ никога не е могло да предотврати следващо отстъпление и изгнание за целия народ.
Присъствието на малък и верен остатък в един като цяло неверен на Бога народ никога не е гарантирало изпълнението на обещанието. Ето защо обещанието говори за „вечна правда“ (Еремия 32:40; Данаил 9:24), която ще обхваща целия народ (Исая 4:3, 60:21; Еремия 31:34; Езекиил 39:22, 28-29) и всяко новородено от еврейски родители дете „от този ден и нататък“ (Исая 44:3; 45:25; 54:13; 59:21; 61:9; 65:9,23; 66:22; Езекиил 39:22 и др.). Само така ще се гарантира на бъдещите поколения окончателното и вечно наследяване на Обещаната земя.
На старозаветните светии не е била чужда идеята за написан на сърцето закон (Псалм 37:21; 40:8; 51:10; Исая 51:7) и че Светият Дух може да обитава в човека (Битие 41:38; Изход 28:3; 31:3: 35:21; Числа 14:24; 27:18; Второзаконие 34:9; Псалм 51:10-12; Неемия 9:30; Притчи 1:23; Исая 63:11; Данаил 4:8; 5:11, 14; Михей 3:8; 1 Петрово 1:11), но наличието на верен остатък никога не е било достатъчно, за да се спаси народа от изгнание (например Еремия, Езекиил, Данаил). Това е причината пророците да очакват Новият Завет да донесе „вечна правда“ (Еремия 32:40; Данаил 9:24) и то не само за някои или дори не за по-голямата част от евреите, а за всеки един (Исая 60:21; Еремия 32:34) и за всички, които ще се родят след това (Исая 54:13; 59:21).
Новият Завет бива утвърден с Израел, когато в Господния Ден идва Избавител от Сион. Посредством „кръвта на единия вечен завет“ (Евреи 13:20), разкрит в евангелието, оцелелите в края на голямата скръб ще получат откровение (Данаил 12:1; Захария 12:10), което ще доведе до покаянието и спасението на всички евреи (Исая 4:3; 59:21; 60:21; Еремия 31:34; Езекиил 39:22,28-29).
И тъй като става дума за Божията правда, а не за тяхната собствена, нито един от тях няма да изгуби занапред страхопочитанието, което самият Бог ще вложи в сърцата им със силата на Духа (Исая 45:17; 59:21; Еремия 32:40). Такова едно едновременно и свръхестествено спасение на евреите ще е причина за удивление сред народите и ще е за тях свидетелство, че Бог е способен да изпълни своята „мисия невъзможна“ и да настани Израел завинаги в тяхната Обещана земя, без какъвто и да било страх от бъдещо възмездие и ново изгнаничество (2 Царе 7:10; Еремия 24:6-7; 31:28, 33-34; 32:41; Амос 9:15; Лука 1:73-75). По никакъв начин Той не би се отказал от плановете си за своя избран народ, защото в противен случай обещанието му ще изглежда осуетено от тяхното непокорство, “защото Бог може пак да ги присади” (срв. Числа 14:15-21; Второзаконие 32:26-27; Езекиил 36:22,32; 39:27; Римляни 9:16).
Ако разгледаме отблизо контекста ще видим, че утвърждаването на Нов Завет с Израел като народ, настъпва СЛЕД „времето на утеснението на Яков“ (Еремия 30-31). [Забележка — утеснението на Яков е голямата скръб (или родилните болки на Сион — Еремия 4:31; Михей 4:10), на която слага край Господният Ден (срв. Исая 13:6-8; 66:8; Михей 5:3, Еремия 30:7, Данаил 12:1; Йоил 2:31; 3:14-15 с Матей 24:21,29, Деяния 2:20; Откровение 16:14-15). Идеята е, че в Господния ден е сломена гордостта и силата на блудния син, които му пречат да се върне обратно при Бога (Второзаконие 32:36; Езекиил 20:37; Данаил 12:7).]
Мойсей казва също, че докато не настъпи това време Бог ще крие лицето си от народа като цяло (Второзаконие 31:17-18; 32:20; Исая 8:17) до „онзи ден“, в който Духът ще се излее върху целия дом Израилев (срв. Езекиил 39:22,29 със Захария 12:10).
В такъв случай кое гарантира, че обещанието за трайно владение на Обещаната земя е твърдо и неотменимо? Единствено вечната правда на Христос, съгласно написаното — „Господ е наша правда“ (Еремия 23:5-6). Неговата правда, за разлика от всяка човешка праведност, единствена дава сила за изпълнението на всички изисквания на завета и по този начин гарантира владението на Обещаната земя. Само тя дава сигурност на вярващия в окончателната победа. Това е правдата, която ни разкрива Евангелието (Римляни 1:17). Това е вечната правда, която притежава само Бог (Марк 10:8; Римляни 7:18; 10:3; Филипяни 3:9).
Откровението за Господния Ден решава обаче само една част от дилемата. То не разяснява на какво законно основание праведният може да получи вечен живот и дара на Духа. На това хвърля светлина превъзходното откровение за „тайната на благовестието“. Изкуплението е същността на тайната, че Месия се среща с Израел в две пришествия. Преди идването на Благата вест това е било тайна (Римляни 16:25-26; 1 Петрово 1:11). „Никой от властниците на тоя век не я е познал, защото ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата“ (1 Коринтяни 2:7-8).
Изкуплението е в основата на спасението и в двата завета. Противно на всичко, което са очаквали, Месия идва два пъти — най-напред, за да извърши изкупление и втория път — „веднага след скръбта на ония дни“ (Матей 24:29).
Макар и пророчествата да са изрични (Исая 53; 66:7; Михей 5:1-4; Данаил 9:26; Деяния 26:22; Римляни 16:25-26; 1 Петрово 1:11) тази „тайнствена премъдрост“ — за разпънат кръст и възкресен Месия и Господ, за две пришествия — остава тайна, запечатана в пророческите писания (Римляни 16:26)  до определеното за разкриването ѝ време (Марк 8:30; 9:9).
Така че историята на спасението има за начало получените обещания, на които по-късно бива поставена рамка от условия. Тези условия Израел не може да изпълни, ако не се случи чудото на новорождението. Дори когато то се случва с известен брой израилтяни това не е достатъчно, за да се изпълни обещанието за трайно владение на Обещаната земя. Заветът поставя изисквания, които са безкрайно високи за човек и правят задължително чудото на духовното раждане, наричано също възкресение (Исая 66:8; Езекиил 37:9; Ефесяни 2:1). Израел ще преживее това „отведнъж“ или в „един ден“ (Исая 66:8; Захария 3:9; Езекиил 39:22). Разкриването обаче на Господния Ден, в който народът ще бъде новороден и ще приключи първенството на езичниците, е само част от решението на поставената от завета дилема, защото не е възможно да има новорождение без изкупление.
Окончателното решение бива отложено до разкриването през първи век на „тайната на благовестието“ (Римляни 16:25-26; Ефесяни 6:19). Тайната за едно сегашно, частично изпълнение на обещанията (т.нар. „сбъднатост“) и за отложения във времето Господен Ден (или „несбъднатост“), тайната, в която се съдържат две пришествия на Месия, разкрива как Новият Завет се сключва най-напред с църквата и в крайна сметка и с покаялите се, оцелели израилтяни, в края на голямата скръб.
В този смисъл Петокнижието поставя основата, на която по-късно ще се изгради първо откровението за Господния Ден, а после и разкриването на тайната за изкуплението, което Христос извършва в две пришествия.

Петокнижието и Господният Ден ( п р о п о в е д)



Петокнижието и Господният Ден  

В Петокнижието (или първите пет книги от Библията) се ражда заветната есхатологичност1. По-късно пророците подробно я доразвиват около идеята за Господния Ден. Макар и да не е изрично назован, в Петокнижието той със сигурност е загатнат. Господният Ден се предполага и налага от това, което бихме могли да наречем „дилемата на завета“. Изграденият върху условия завет от Петокнижието налага нуждата сам Бог да се намеси по свръхестествен начин — едновременно с възмездие и преобразяващо откровение. В противен случай би било безнадеждно да се очаква трайно присъствие на евреите в Обещаната земя, каквото именно е обещанието.
Пророците виждат Господния Ден като вододел между две епохи. С него окончателно приключват за Израел дългият плен и проклятието на безбройните страдания вследствие нарушаването на завета (Левит 26; Второзаконие 28-32). Господният ден означава край на хегемонията на езичниците („докато се изпълнят времената на езичниците“ Лука 21:24), възстановяване на царството на Израел (Данаил 2:44; Захария 1:17, 2:12; Деяния 1:6; 3:21), новорождение и завръщане за разкаялите се и оцелели израилтяни (Езекиил 39:22, 28-29; Захария 12:10; Матей 23:39). Мойсей пророкува, че тази промяна ще настъпи, когато Израел „се намери в скръб... в последните дни“ (Второзаконие 4:30,31).
Разкриването на един бъдещ Господен Ден дава решение на дилемата, която възниква вследствие на напрежението между безусловното обещание, дадено на патриарсите, и по-късните условия на завета, които могат да се изпълнят единствено със силата на Духа. Как иначе този склонен на непрекъснато отстъпление народ може да заживее окончателно в Обещаната земя? Как иначе този малоброен народ от пастири и селяни би могъл да заживее в безопасност, заобиколен от агресивни свръхсили?
С много от думите си Мойсей залага една есхатологичност в завета. Например, на прага на Обещаната земя той заявява, че не вярва Израел да успее да се задържи в нея. „Понеже зная, че след смъртта ми непременно ще се развратите и отклоните от пътя, който ви заповядах; и в последните дни ще ви стигнат злините...“ (Второзаконие 31:29). Мойсей посочва причината народът да не може да овладее окончателно Обещаната земя — „...но дори до този ден Господ не ви даде сърце да разбирате, очи да виждате и уши да чувате“ (Второзаконие 29:4).
Решение на това той вижда в дара на новото сърце, обещано във Второзаконие 30:1-6. Ако не настъпи новорождение, неподатливото на промяна човешко естество на практика обрича народа на порочен кръг от наказания и изгнание. Ето защо Второзаконие 30:6 предугажда сключването на Нов Завет — с него Бог осъществява плана си Той да поеме инициативата и едновременно да раздаде правосъдие и да покаже милост към евреите, като ги дари с ново сърце и по този начин им позволи да наследят трайно Обещаната земя. „И Господ твоят Бог ще те въведе в земята, която бащите ти притежаваха и ти ще я притежаваш; Той ще ти струва добро и ще те умножи повече от бащите ти. Господ твоят Бог ще обреже сърцето ти и сърцето на потомството ти, за да обичаш Господ твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа, та да живееш“ (Второзаконие 30:5-6).
Това е също толкова есхатологично обещание за национално възкресение, колкото всичко, което намираме в Езекиил 37 или другаде из пророците. Тези думи описват начина, по който Бог придава на човека сила, чрез чудото на новорождението. Затова и Новият Завет е в основата си завет на новорождението.
За да разберем например как един Еремия е виждал сключването на Нов Завет е необходимо да разберем, че този завет включва действителното и трайно наследяване на Обещаната земя, без каквито и да било бъдещи проклятия. Постигането на окончателна безоспасност в Обещаната земя е неотменна част от „вечния завет на мир“ (Битие 17:7-8; Левит 26:6; Псалм 105:10-11; Исая 54:10; 61:8-9; Еремия 23:6; 32:37, 40-41; Езекиил 34:25, 28; 36:27-28; 37:26; 39:28-29; Софония 3:13, 20). За да се изпълни обаче този завет изцяло не е достатъчно само малка част от народа да получи ново сърце и нов дух (Езекиил 11:19; 36:26), тъй като наличието на „остатък, избран по благодат“ никога не е могло да предотврати следващо отстъпление и изгнание за целия народ.
Присъствието на малък и верен остатък в един като цяло неверен на Бога народ никога не е гарантирало изпълнението на обещанието. Ето защо обещанието говори за „вечна правда“ (Еремия 32:40; Данаил 9:24), която ще обхваща целия народ (Исая 4:3, 60:21; Еремия 31:34; Езекиил 39:22, 28-29) и всяко новородено от еврейски родители дете „от този ден и нататък“ (Исая 44:3; 45:25; 54:13; 59:21; 61:9; 65:9,23; 66:22; Езекиил 39:22 и др.). Само така ще се гарантира на бъдещите поколения окончателното и вечно наследяване на Обещаната земя.
На старозаветните светии не е била чужда идеята за написан на сърцето закон (Псалм 37:21; 40:8; 51:10; Исая 51:7) и че Светият Дух може да обитава в човека (Битие 41:38; Изход 28:3; 31:3: 35:21; Числа 14:24; 27:18; Второзаконие 34:9; Псалм 51:10-12; Неемия 9:30; Притчи 1:23; Исая 63:11; Данаил 4:8; 5:11, 14; Михей 3:8; 1 Петрово 1:11), но наличието на верен остатък никога не е било достатъчно, за да се спаси народа от изгнание (например Еремия, Езекиил, Данаил). Това е причината пророците да очакват Новият Завет да донесе „вечна правда“ (Еремия 32:40; Данаил 9:24) и то не само за някои или дори не за по-голямата част от евреите, а за всеки един (Исая 60:21; Еремия 32:34) и за всички, които ще се родят след това (Исая 54:13; 59:21).
Новият Завет бива утвърден с Израел, когато в Господния Ден идва Избавител от Сион. Посредством „кръвта на единия вечен завет“ (Евреи 13:20), разкрит в евангелието, оцелелите в края на голямата скръб ще получат откровение (Данаил 12:1; Захария 12:10), което ще доведе до покаянието и спасението на всички евреи (Исая 4:3; 59:21; 60:21; Еремия 31:34; Езекиил 39:22,28-29).
И тъй като става дума за Божията правда, а не за тяхната собствена, нито един от тях няма да изгуби занапред страхопочитанието, което самият Бог ще вложи в сърцата им със силата на Духа (Исая 45:17; 59:21; Еремия 32:40). Такова едно едновременно и свръхестествено спасение на евреите ще е причина за удивление сред народите и ще е за тях свидетелство, че Бог е способен да изпълни своята „мисия невъзможна“ и да настани Израел завинаги в тяхната Обещана земя, без какъвто и да било страх от бъдещо възмездие и ново изгнаничество (2 Царе 7:10; Еремия 24:6-7; 31:28, 33-34; 32:41; Амос 9:15; Лука 1:73-75). По никакъв начин Той не би се отказал от плановете си за своя избран народ, защото в противен случай обещанието му ще изглежда осуетено от тяхното непокорство, “защото Бог може пак да ги присади” (срв. Числа 14:15-21; Второзаконие 32:26-27; Езекиил 36:22,32; 39:27; Римляни 9:16).
Ако разгледаме отблизо контекста ще видим, че утвърждаването на Нов Завет с Израел като народ, настъпва СЛЕД „времето на утеснението на Яков“ (Еремия 30-31). [Забележка — утеснението на Яков е голямата скръб (или родилните болки на Сион — Еремия 4:31; Михей 4:10), на която слага край Господният Ден (срв. Исая 13:6-8; 66:8; Михей 5:3, Еремия 30:7, Данаил 12:1; Йоил 2:31; 3:14-15 с Матей 24:21,29, Деяния 2:20; Откровение 16:14-15). Идеята е, че в Господния ден е сломена гордостта и силата на блудния син, които му пречат да се върне обратно при Бога (Второзаконие 32:36; Езекиил 20:37; Данаил 12:7).]
Мойсей казва също, че докато не настъпи това време Бог ще крие лицето си от народа като цяло (Второзаконие 31:17-18; 32:20; Исая 8:17) до „онзи ден“, в който Духът ще се излее върху целия дом Израилев (срв. Езекиил 39:22,29 със Захария 12:10).
В такъв случай кое гарантира, че обещанието за трайно владение на Обещаната земя е твърдо и неотменимо? Единствено вечната правда на Христос, съгласно написаното — „Господ е наша правда“ (Еремия 23:5-6). Неговата правда, за разлика от всяка човешка праведност, единствена дава сила за изпълнението на всички изисквания на завета и по този начин гарантира владението на Обещаната земя. Само тя дава сигурност на вярващия в окончателната победа. Това е правдата, която ни разкрива Евангелието (Римляни 1:17). Това е вечната правда, която притежава само Бог (Марк 10:8; Римляни 7:18; 10:3; Филипяни 3:9).
Откровението за Господния Ден решава обаче само една част от дилемата. То не разяснява на какво законно основание праведният може да получи вечен живот и дара на Духа. На това хвърля светлина превъзходното откровение за „тайната на благовестието“. Изкуплението е същността на тайната, че Месия се среща с Израел в две пришествия. Преди идването на Благата вест това е било тайна (Римляни 16:25-26; 1 Петрово 1:11). „Никой от властниците на тоя век не я е познал, защото ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата“ (1 Коринтяни 2:7-8).
Изкуплението е в основата на спасението и в двата завета. Противно на всичко, което са очаквали, Месия идва два пъти — най-напред, за да извърши изкупление и втория път — „веднага след скръбта на ония дни“ (Матей 24:29).
Макар и пророчествата да са изрични (Исая 53; 66:7; Михей 5:1-Оригинал http://the.mysteryofisrael.org/2010/10/20/the-eschatology-of-the-covenant-in-the-books-of-moses/ 4; Данаил 9:26; Деяния 26:22; Римляни 16:25-26; 1 Петрово 1:11) тази „тайнствена премъдрост“ — за разпънат кръст и възкресен Месия и Господ, за две пришествия — остава тайна, запечатана в пророческите писания (Римляни 16:26)  до определеното за разкриването ѝ време (Марк 8:30; 9:9).
Така че историята на спасението има за начало получените обещания, на които по-късно бива поставена рамка от условия. Тези условия Израел не може да изпълни, ако не се случи чудото на новорождението. Дори когато то се случва с известен брой израилтяни това не е достатъчно, за да се изпълни обещанието за трайно владение на Обещаната земя. Заветът поставя изисквания, които са безкрайно високи за човек и правят задължително чудото на духовното раждане, наричано също възкресение (Исая 66:8; Езекиил 37:9; Ефесяни 2:1). Израел ще преживее това „отведнъж“ или в „един ден“ (Исая 66:8; Захария 3:9; Езекиил 39:22). Разкриването обаче на Господния Ден, в който народът ще бъде новороден и ще приключи първенството на езичниците, е само част от решението на поставената от завета дилема, защото не е възможно да има новорождение без изкупление.
Окончателното решение бива отложено до разкриването през първи век на „тайната на благовестието“ (Римляни 16:25-26; Ефесяни 6:19). Тайната за едно сегашно, частично изпълнение на обещанията (т.нар. „сбъднатост“) и за отложения във времето Господен Ден (или „несбъднатост“), тайната, в която се съдържат две пришествия на Месия, разкрива как Новият Завет се сключва най-напред с църквата и в крайна сметка и с покаялите се, оцелели израилтяни, в края на голямата скръб.
В този смисъл Петокнижието поставя основата, на която по-късно ще се изгради първо откровението за Господния Ден, а после и разкриването на тайната за изкуплението, което Христос извършва в две пришествия.
Реджи


четвъртък, 11 август 2011 г.

О Т К Р О В Е Н И Е за последното време ...


Откровение за последното време, дадено на пастор Йох. В. Mатутис (Берлин / Германия)

Докато се молех тази сутрин, Бог ми даде видение. Той ми показа велика "мобилизация" по целия свят. Аз се видях как се разхождам по плажа. Изведнъж прозвуча силен тътен, който ставаше все по-силен и по-огромен. Това не беше шума на морето или на вятъра. Идваше някъде отвън. Морската вода беше спокойна като стъкло. Дълбокият бумтящ звук беше подобен на звука от планините, който заглушава.
Гръмовен звук, който никога не бях чувал през целия си живот до сега, дойде от другата страна на океана, от далече. Той ставаше все по-силен и по-мощен, така че Земята започна да се тресе и клати. Звучеше като изригване на дълбока басова тръба. Аз никога не бях чувал подобно нещо като тази дълбочина на басовия звук. Целият въздух вибрираше. Аз се скрих в насипа на дюните, с лицето надолу, и чаках да видя какво ще излезе от този природен спектакъл.
Когато тътенът отказа да спре и ставаше все по-силен, аз видях себе си, да се моля във видение и да говоря с моя Бог. Тогава чух глас да казва "Мое дете, не бой се! Това е Моят призив за мобилизация, сигнал от другия свят. Аз извиквам Моя народ изсред всички народи. Аз самият разклащам земята и морето. Грешниците и безбожниците ще бъдат ужасени и в страх ще очакват нещата, които ще се случат. Разбери, сине Мой, че всичко това е стартирано от финансови кризи. Това сега е само началото на разрухата. Днешното общество ще бъде толкова разтърсено в основата си, че хората ще загубят всичко, което те са придобили и опазили до сега. Всяка инфраструктура и благосъстояние ще рухне с времето. Животът ще стане изключително труден за много хора. Общата сигурност ще излезе извън контрол, а престъпността ще се разпространи дотолкова, че животът на Земята ще бъде масово застрашен.

Но вие, които се боите от името Ми, ще ви спася от гибел. Аз държа Своята ръка на защита над вас.
Макар, че вятърът духаше и се виждаха вълни в морето, тътенът беше толкова могъщ, че сърцето ми щеше да спре. Тогава си помислих: "Сега ще умра".
Тогава Господ ми каза: "Сине Мой, не бой се! Ти ще живееш и ще продължиш да изявяваш Моите дела. Стани, иди у дома си и кажи на твоите, нека да знаят, че пришествието на Сина Ми е много близко, само на ръка разстояние и стои на прага.
Аз съм готов, всичко по реда си, да взема у дома Своя народ и сега. Аз ги лишавам от всичко, което ги задържа назад или ги блокира.

Когато станах да се подчиня на Божия глас, пред мен се отворяше път към дома ми, край който видях много хора, лежащи в дюните. Те бяха излезли от своите къщи и се спускаха към морето, за да видят и преживеят този необикновен природен спектакъл. Те лежаха по лице, като парализирани, точно както аз бях лежал преди няколко минути. Когато минавах покрай тях, въпреки непрекъснатия бумтящ звук, хората крещяха: "Ти си луд, ти не можеш да се прибереш у дома при тази ситуация. Много е опасно!". Те отново зариваха главите си още по-дълбоко в дюните, боейки се от това, каето може да се случи. Не искаха повече нито да чуват, нито да разбират.

Тогава Господ ми каза: "За вас, Мои деца, които се боите от името Ми, това е денят на Моята "мобилизация". За вас Моето "слънце на спасението" ще изгрее. Аз събирам Моите истински деца и ще ги събера заедно. Иди, сине, и кажи на всеки за тази възможност".
Аз опитах Господа: "Какво трябва да им кажа?
"Кажи на децата Ми, че Господ е казал: те не трябва вече да се занимават с нетрайни неща, а с безсмъртните, вечните неща. Нека да Ме търсят и да изучават Словото Ми. Да си прощават един на друг, да бързат, докато има още време и да бъдат в мир един с друг. Те трябва да спрат да завиждат и да се сочат взаимно с пръст. Те трябва да спрат взаимно да се обвиняват и да се съмняват. Всеки трябва да направи това, което може да направи.
Казвам ви да се освободите от всяко ненужно нещо и да спрете да се борите за своите права. От сега нататък, Аз ще гарантирам вашите права. Аз ще ви дам справедливост. Предстоят големи промени по целия свят, във всяка една област на живота. Настройте се и бъдете подготвени. Вече нищо няма да бъде както е било до сега!.. "

Колкото повече се отдалечавах от плажа, толкова по-малко чувах тътена. Въпреки това звукът ставаше по-мощен. Почувствах се, сякаш съм защитен под стъклена броня. Отново чух гласа на Господа, да казва:
"Аз ще опазя Своите деца в пълна безопасност и по Моя начин. Вие ще видите всичко, което светът ще изпита, всичките "язви на Египет" преди да взема Моите деца при Себе Си. Преди Фараонът да ви освободи завинаги, вие, Мои люде, дръжте се заедно, бъдете единни! Стойте един до друг, насърчавайте се взаимно. Скоро обещанието Ми ще се изпълни! "

Това беше последното, което чух в своето видение.

Когато размишлявах за всичко, което видях и какво трябва да направя с него, Господ ми каза, че "трябва да разпространя до децата Му откровението, което ми е дал тази сутрин за "мобилизацията", като ги насърча да постъпват както е заповядал, защото Господ е близо, до вратата и иде скоро. Както и да им кажа, че те трябва да бъдат сериозни във взаимоотношенията си с Бога, преди да е станало твърде късно ...."

Моля ви, да ми помогнете в разпространението на това съобщение.
Изпратете го на вашите приятели и познати.
Пратете го до вашите църкви и домашни служения.
Преведете го на други езици.

Мараната! Нашият Господ идва!

Пастор Йох. Матутис
Берлин / Германия