Създаване на Чисто Сърце (книга)

Създаване на Чисто Сърце

Част I

от Рик Джойнър

28 февруари, 2005

 Както дискутирахме, в Писанието “плътта” е метафора за плътската природа на падналия човек, която е в опозиция на Духа на Бог. Атрибутите на тази паднала природа са описани в Гал.5:17-21:

Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да можете да правите това, което искате.

Но ако се водите от Духа, не сте под закон. А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и там подобни; за които ви предупреждавам, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.

Толкова е решаващо тази основна природа да бъде победена от християните, че ни се казва в последния стих по-горе, че ние няма да наследим Божието царство докато вършим тези неща. Отстраняването на тази природа се споменава като нашето духовно обрязване, което е обрязването на нашето сърце, както прочетохме в Рим.2:27-29 миналата седмица. Така че ние искаме да отделим времето за да погледнем всяко едно от тези дела на плътта, и как те трябва да бъдат отрязани от нашия живот. След това ще разгледаме как те са заменени от плодът на Духа, който е природата на Христос. Това е нашата цел, не само да се избавим от злото, но да изпълним сърцата си с Бог.

 Първото дело на плътта, което е в списъка е “блудство.” Това включва разврат, което е да имаш секс извън брака, прелюбодейство, което е да имаш секс с някой друг освен своя съпруг или съпруга. Това също включва хомосексуализма, което Библията нарича не само грях, но извращение и мерзост. Това са грехове; те са забранени, и под никакви обстоятелства не са приемливо поведение за един християнин.

Означава ли това, че всеки, който някога е паднал в едно от тези неща не може да наследи Божието царство? Не. Има благодат за тези, които се спъват и прощението на греха, ако ние се покаем и търсим Божията прошка чрез Неговото изкупление. Обаче, това е различна история за тези, които “практикуват” тези неща. Това означава постоянен, повтарящ се грях, за който няма покаяние.

Втория въпрос ще бъде дали един християнин, който пада в повтарящи се скандали или проточени скандали може да бъде спасен понеже практикува тези неща. Това е добър въпрос и със сигурност заслужава да бъде разгледан. За него се говори в много Писания, но ние ще погледнем в Евр.6:4-6:

Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Святия Дух и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

Има очевидно линия, която може да бъде пресечена, където става невъзможно някой да бъде възобновен в покаяние. Това също означава, че ако някой все още може да се покае, той трябва да не е пресякъл линията.

Ключът е ако те все още могат да се покаят. Покаянието е повече от това просто да чувстваш съжаление за това, че си се предал на греха, и повече от това да се моли за прошка – то означава да отхвърлиш греха и да се обърнеш от него, решавайки да не го вършиш отново. Така че ако някой все още може да се покае, той може да бъде простен и все още може да наследи Божието царство.

Евр.3:13 казва, “но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.”

Греха закоравява сърцето за покаяние или го прави нечувствително да се покае. Греха също е измамен, и тези, които го практикуват често стават толкова измамени, че те повече не го виждат като грях, и следователно не могат да се покаят за него. Аз съм бил свидетел на този процес с толкова много хора, дори с такива, които са имали необикновено помазание и са били мощно използвани от Бог. В същност, изглежда, че колкото по-помазани сте когато паднете в грях, толкова по-силно става закоравяването и измамата е по-дълбока.

Познавам един такъв много помазан Божий човек, който се въвлече в проточени хомосексуални взаимоотношения продължили години. Когато беше изобличен, дълбочината на неговото закоравяване на сърцето и нивото на измамата бяха удивителни. Всяко възможно хомосексуално деяние  беше извършено много пъти, но понеже той беше въвлечен само с един партньор по това време той стана разярен когато се разбра, че е хомосексуалист! Той беше започнал да нарича грешните деяния “приятелство” и начини, по които може да помогне на своите партньори “да бъдат свободни от тяхната хомо фобия.” Може ли той наистина да вярва нещо толкова глупаво? Изглежда, че наистина може.

Въпреки че този човек накрая допусна всичко когато се сблъска с доказателството, има разлика между това да допуснеш нещо и да се покаеш за него. Това беше човек, който беше известен по целия свят поради мощните духовни дарби, които действат чрез него, и неговото познаване на пътищата на Духа. Обаче, когато този грях беше изобличен аз лично не съм свидетелствал на по-голямо безразсъдно мислене от това на този човек. Ние не трябва никога да подценяваме силата на греха да измамва. Колкото по-велики си мислим, че сме в Господа и колкото повече гордост имаме в това, толкова по-уязвими можем да бъдем и толкова по-далеч можем да паднем когато го правим.

Аз съм убеден, че днешната църква има някои от най-великите лидери, които е имала от първи век. Има големи проблеми в днешната църква, но също така има големи причини за голяма надежда. Аз е трябвало да се справям с някои много отвратителни неща в църквата, и в някои лидери, но това по никакъв начин не е разклатило моята вяра в това, че те накрая ще станат невяста без петно или бръчка. Тъй като ние ще отделим няколко седмици за да разгледаме делата на плътта и какво може да доведе това когато ги практикуваме, помнете, че ние ще имаме плода на Духа, и великите неща, които точно сега съществуват в църквата.

Ние също трябва да помним Гал.6:1, “Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен.” “Някое прегрешение” включва всичко. Ние също трябва да имаме като наша цел възстановяването на всеки, който пада в някакъв грях. Както заявих по-горе, очевидно има линия, която може да бъде пресечна когато става невъзможно за някой да се покае. Обаче, моето мнение е, че само Господ знае кога е направено това. Затова, без значение от това колко дълбока може да е тъмнината, в която някой е паднал, моето решение е да се надявам и да се моля за неговото покаяние и да правя всичко, което мога за да му помогна както Господ ми дава благодат. Аз съм научил многократно, че Неговата благодат и милост достигат много по-далеч отколкото моите.

Така че за да можем да разберем колко измамлив може да е грехът, аз ще споделя някои от собствените ми опитности. Веднъж попаднах на цяло служение, което е много голямо и изглеждаше да помага на много хора, особено на бедните и угнетените. Обаче, лидерите вярваха, че колкото по-помазан си от толкова повече наложници се нуждаеш, което те казваха, че е причината защо цар Давид и Соломон се нуждаеха от толкова много.

Разбира се, тази група претендираше, че само “зрелите” могат да разберат това “откровение” така че то не беше учено открито. Нивото на неморалност и извращение в това движение биха съперничили на всеки култ. Измамата беше толкова проникнала в другите им учения и практики, че те в действителност сега може да са култ, отричайки или извращавайки най-основните доктрини на вярата. Аз чувствам, че цялото това извращение започна с лидерът, който падна в една афера, но вместо да се покае, той се опита да се защити. Отново, греха е измамлив, и ако вие го практикувате ще бъдете измамени.

Аз познавам много професионални атлети, които е трябвало да спрат да ходят на църква поради пастори засягащи техните съпруги. Какво ще кажат тези пастори на Господа в деня на съда за това,  че са направили това на Неговите овце?

Аз споделям тези неща тука защото те са достатъчно публични, че много невинни души в преследването на Господа попадат понякога в тази глупост в някоя църква или движение. Ако ви се случи, бягайте! Когато странни практики започнат да се проявяват в някоя група, напуснете я колкото можете по-бързо. Такива хора почти винаги ще се опитват да ви обвържат към себе си с контролиращ дух, вина, и страхове, че ще пропуснете волята на Бога за вашия живот, че вие “докосвате помазаният,” или други яреми на робство. Не ги слушайте, не се страхувайте от тях, и не им позволявайте да ви контролират – напуснете колкото можете по-бързо. Не стойте като се опитвате да помагате на другите. Малко е вероятно да можете да помогнете на някой като стоите, но ще поставите себе си и семейството си в опасност.

Отново, това са крайни примери, които съм видял в тези, които мисля, че имат необикновено помазание от Господа. Така че където влиза грехът, той води до една дори по-дълбока и необикновена измама и извращение. Аз мога да разбера защо, виждайки това, някои решават да не желаят да бъдат в лидерството или да растат в тяхното помазание. Това не е отговорът защото тогава дяволът вече е спечелил. Отговорът е да вземем под внимание предупреждението от 1 Кор.10:12: “Затова нека този, който мисли, че стои да внимава да не падне.”

Ако някога започнем да мислим, че сме толкова мъдри и силни в Господа, че не можем да паднем, тогава падането е неизбежно. Гордостта причини дявола да падне на първо място и е коренът на почти всяко падение от тогава. Изглежда има гордост, която имат мнозина, които са използвани с голямо помазание, мислейки, че са някак си специални и могат да избягат с такива неща поради начина, по който Бог ги използва. Това е ужасна самонадеяност, за която Самият Господ Исус говори в Мт.7:21-23:

“Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Баща ми, Който е на небесата.

“В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?

“Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.”

Беззаконието е резултата от рационализиране на Божието Слово. Това е склонността да се изкривяват правилата за се избяга с нещо. Тази склонност също е наречена “лукавство” в Писанието и беше първия атрибут даден за да се опише дявола в Градината. Когато веднъж започнете надолу по пътеката да изкривявате правилата, вие отваряте вратата много широко за Сатана, той ще влезе през нея.

Християнски лидери са ми казвали, че когато проповядвам тези неща голям страх идва върху тях. Надявам се, че е така. Надявам се, че идва страх върху всички, които четат това, за ваша полза. Ние се нуждаем от добра, здрава доза от страха от Господа. Както ни се казва в Пр.9:10, “Страх от Господа е начало на мъдростта; и познаването на Святия е разум.” Казва ни се в Пр.8:13, “Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, лош път и опаки уста” “Страхът от Господа е началото на мъдростта,” и тези, които стоят на пътя на живота никога не го загубват. Обаче, това не е най-висшата форма на мъдростта – любовта е.

Ние трябва да се страхуваме от последствията от греха, разбирайки, че Божият съд ще дойде върху света за тези неща. Обаче, ние трябва да мразим греха дори повече поради това, което той прави на Този, когото обичаме – и това, което греха Му причини на кръста, което Той понесе за нашето изкупление. Как може някой, който наистина вижда кръста да не мрази това, което причини толкова много болка на нашия Цар?

Моля ви прочетете отново следните Писания, и моля ви прочетете внимателно всички цитати от Писанието. Писанията са Словото на Бог и са далеч по-мощни да ни променят отколкото всичко, което мога да напиша. Ако някои от тези стихове ви говорят особено за някоя крепост във вашия живот, напишете ги на три или пет картончета и ги четете толкова често колкото имате нужда за да се борите с изкушенията във вашия живот. Това е истината на Неговото Слово, която ни освобождава!

Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта.

Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух.

Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни, за духовното.

Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир.

Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тия, които са плътски не могат да угодят на Бога.

Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.

Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.

И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христос Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас (Рим.8:2-11).

Вярвайте ми, ние ще минем през повече насърчителни и изграждащи принципи за това как нашите сърца се очистват и се променят, но е необходимо за нас да разберем греха и че това е пътя към смъртта. Ако искате да живеете, отвърнете се от греха, и се обърнете към Този, Който сам е Живота. Той ще ни даде Своя Свят Дух за да можем да живеем свободни от игото на греха, и да живеем в праведност, в святост, и в истината.

Част 2

7 март, 2005

Миналата седмица ние започнахме едно по-задълбочено разглеждане на Гал.5:18:21, започвайки с първото дело на плътта, което е записано там, “разврат.” Тази седмица ще разгледаме следващите две, които са “нечистота” и “сладострастие.” Нечистотата е похотливо задоволяване на нашата плът чрез такива неща като порнография, фантазиране, мастурбиране, и т. н. Сладострастието е склонността да се опитваме да бъдем сексуално привлекателни за някой друг различен от нашия брачен партньор, правейки ни, най-малко, да станем препятствие за другите.

Някой може да бъде привлекателен без да бъде сексуален. Има достойнство и чест, с които синовете и дъщерите на Царя на царете трябва да действат. Апостол Павел заяви това мощно в 1 Сол.4:3-8:

Понеже това е Божията воля - вашето освещение: да се въздържате от блудство;

Да знае всеки от вас, как да държи своя съсъд със святост и почест.

не в страстна похот, както и езичниците, които не знаят Бога;

и да не престъпва никой, та да поврежда брата си в това нещо; защото за всичко това Бог е мъздовъздател, както ви от по напред явихме и уговорихме.

Защото Бог не ни е призовал на нечистотата, а на святост.

Затуй, който отхвърля това, не отхвърля човека, но Бога. Който ви дава Святият Си Дух.

Има някои глупави души, които вярват, че понеже никога не са се предавали на действително действие на разврат живеят свят живот, когато в същност са пристрастени към порнография или практикуват друго нечисто сексуално поведение. Това е измама, която също може да доведе до закоравяване на сърцето и измама, за която говорихме миналата седмица.

Първо, ние трябва да разберем, че секса беше създаден от Бога като специален дар за човечеството, като чудесен начин за мъжа и жената да се свържат и да изразят своята любов един към друг когато са посветени в брачно взаимоотношение. Това не трябва да бъде тема табу в църквата, но ако се поучава правилно, с достойнството е честта, която заслужава, дяволът няма да има възможността, която има да го извращава.

Секса в брака назидава. Секса извън брака разрушава. Това е толкова просто. Секса извън брака може за кратко да задоволи някого физически, но неминуемо ще бъде извършена емоционална и физическа вреда, всеки път. Вие може да не мислите така, но крадецът го използва за да изврати вашата душа и да ви придвижи далеч от най-задоволяващото взаимоотношение, което можете да имате някога на земята, което Бог е планувал за вас.

Също така, нечистотата и сладострастието увреждат нашите души като ни поставят в курса да бъдем водени от похот вместо от любов. Похотта и любовта са в опозиция една на друга. Похотта е мотивирана от себе-центриране, а любовта е мотивирана от загриженост за другите. До степента, до която похотта може да владее живота ни, ще бъдем в опозиция на Духът на Бог, който е Любов. Нечистотата и сладострастието са първостепенните пътища, по които похотта добива вход в нашия живот и тя е главния начин, който ще бъде използван за да бъдем спрени от растеж в Христос. Както ни се казва в Рим.6:19:

Прочее, както предавахте телесните си части като слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва святост.

Както този стих осветява, нечистотата е една от основните отворени врати за беззаконието, което ще бъде едно от най—големите злини, които ще дойдат върху света в края на този век. Ако започнем да правим компромис с нашите тела, които са храмове на Святия Дух, тогава ние скоро ще започнем да правим компромис с ясната истина на Божието Слово. Тогава ще бъдем водени повече от волята на себето отколкото от Святия Дух. Както също апостолът пише в Рим.6:1-11:

Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?

 Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?

Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исус Христос, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?

Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Бащата, така и ние да ходим в нов живот.

Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото;

като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече не греха. Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.

Но ако сме умрели с Христос, вярваме, че ще и живеем с Него, знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.

Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж за винаги; а животът, който живее, живее го за Бога.

Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христос Исус.

Да бъдем свободни от греховете на нечистота и сладострастие е резултата от нашата любов към Бог да надделее над желанията на нашите плътски желания. Ако ги занесем при кръста, те ще бъдат възкресени в нещо далеч по-задоволително отколкото всичко, което нашите похоти могат да произведат някога – взаимоотношение, където ние можем да станем едно в тяло, душа, и дух. Господ иска да ни даде живот и го дава далеч по-изобилно отколкото някога можем да си представим. Ето защо съвременните изучавания последователно показват, че християните са склонни да имат далеч по-лош сексуален живот от не-християните. Християните, които нямат задоволителен сексуален живот са почти винаги тези, които са се плъзнали в някоя форма на търсене на сексуално задоволяване по незаконен начин.

Похотта никога не може да ни задоволи истински, но по-скоро винаги ще ни държи да търсим задоволяване без някаква възможност наистина някога да го получим. Единствено любовта може да доведе до нашето истинско задоволяване. Любовта е това, което Господ иска за нас, което е ръководната мотивация за нашия живот. Това е първо любов към Него, чрез което ние никога няма да искаме да направим нещо, което не Му харесва, и после такава любов към другите, чрез която ние никога не искаме да използваме някого себично по някакъв начин. С поразителната яростна атака на сладострастието в Запада, ще се изисква върховно посвещение за да се опазим чисти в това обкръжение. Аз вярвам, че това може да бъде една причина защо Господ дава най-великите Си обещания на победителите от църквата в Лаодикия, последната църква, към която Той се обръща, и която по много начини беше пророчество за църквата от последните дни. Нашата любов към Господа и любовта ни един към друг ще трябва да расте съответно, ако ще атакуваме похотта, нечистотата, и сладострастието в нашите времена. Това вероятно ще бъде най-великата битка, но вероятно това е и най-великата възможност.

Във всичко помнете това – любовта е отговорът. Това не е просто клише. Както ще изучаваме няколко седмици, отговора за да победим злото е да бъдем изпълнени с Духа и да растем в плода на Духа. За сега ние трябва да решим никога да не рационализираме ясното Слово на Бог. Ние трябва да наричаме греха такъв какъвто е – грях. Той не трябва да се оправдава под никакви обстоятелства. Той ще води към смърт във всички обстоятелства. Живота се намира в това да обичаме Бог и един друг.

Част 3

14 март, 2005

Тъй като започнахме да разглеждаме в малко по-голяма дълбочина делата на плътта описани в Гал.5:21, започвайки с блудството, нечистотата, и сладострастието, ние ще продължим тази седмица със следващото в списъка – идолопоклонство.

Ние можем да си мислим, че вече никой не се покланя на идоли, но в същност това е много широко разпространено във всяка нация и култура, включително всички нации на Запада, и дори сред християните. Как може някой християнин да падне в поклонение на идоли? Това е един от най-важните въпроси, които можем да зададем тъй като това е един от най- неуловимите и опустошителни грехове на сърцето, който може да сполети много християни.

Идола не е просто неодушевен предмет, пред който някой пада и се покланя – това е нещо, в което ние слагаме нашето упование или нашата привързаност над Бог. Това може да включва нашите пари, работа, образование, държава, съпруга, деца, спорт, пастор, любим учител, любим автор, или просто нещо. Не е случайност, че известните атлети и артисти често са наричани “идоли,” тъй като привързаността  и посвещението на много хора към тях могат лесно да засенчат тяхната привързаност и посвещение към Бог.

Идолопоклонството идва в много форми. Разбира се, вероятно най-разпространените идоли на Запада са богатството или материалните притежания, които книгата Откровение обяснява, че ще бъдат основните идоли в последните дни. Ето защо белегът на звярът е икономически белег, определящ дали ще можем да купуваме, продаваме, и търгуваме. Наложително е християните да имат здраво поучение и здрава основа за това как да боравят с парите си и притежанията си.

Обаче, някои от най-опустошителните и измамни форми, които могат да спечелят много последователи в църквата са поклонението на нещата на Бог вместо на Бог. Има много християни, които се покланят на църквата повече отколкото на Бог. Има мнозина, които се покланят на Библията, молитвата, дарбите на Духа, и т. н. повече отколкото се покланят на Бог.

Често срещано е за тези, които са в “служението” да позволяват на служението да става фокусът на тяхното посвещение над личното им взаимоотношение с Господа. Това ми се е случвало често и беше причината, поради която напуснах служението за седем години – аз чувствах, че личното ми взаимоотношение с Бог беше станало все по-плитко. Също чувствах, че трябва да възстановя взаимоотношението си с Бог или щях напълно да се проваля без значение от това колко хора “водех при Господа,” които в същност бяха водени повече при мен.

Дори служението за Бог става идол когато то става нашето главно посвещение вместо средството на Бог каквото е предназначено да бъде. Поради тази причина, аз бях чувал някои проповедници да казват, че ние трябва да търсим Дарителят, а не дарбите. Това може да звучи мъдро, но в същност е противно на Писанието, което ни казва да търсим дарбите. Такова крайно реагиране може всъщност да доведе до дори по-лошо прегрешение. Както Самият Господ Исус Христос направи ясно за нас, ако не търсим да познаваме и да използваме дарбите, които Той ни е дал, ние сме виновни за погребване на талантите, които са онези, които Той нарича, “нечестиви, мързеливи слуги!” (Мт.25:26).

Отново, има пропаст от двете страни на пътя на живота. Тези, които са склонни да реагират в крайности неизбежно ще паднат в противоположната крайност. Мъдрост е да се търси Дарителят повече от дарбите, но не е само мъдрост, а покорство на Неговото Слово да се търсят и дарбите. Тези, които разбират духовните дарби идват до разбиране, че търсенето на дарбите е в същност един начин да се търси Самият Бог. Дарбите на Духа са Самият Бог работещ чрез нас.

Мъдрите търсят всичко, което могат да получат от Бог, но те търсят Самият Бог повече. Тези, които глупаво мислят, че няма да търсят нищо от Бог, но просто ще Му се доверят да им даде това, което Той иска да имат, имат много дефектно разбиране на Неговите пътища. Той дава само на тези, които са достатъчно загрижени за да искат. Някои не искат да търсят дарбите или други облаги от Бог докато не чувстват, че ги заслужават. Това е коренът на религиозният дух, а не Духът на Бога. Ние никога не можем да заслужим нещо от Бог, и никога няма да получим нещо от Него, включително нашето спасение, ако трябва да чакаме докато го заслужим. Тези, които се придържат към такива не библейски поучения или практики неизбежно стават ограничени и измамени от религиозния дух, на който служат вместо на Бог.

Ние трябва да установим сега, че никога няма да бъдем достатъчно мъдри, достатъчно зрели, или достатъчно праведни за да заслужим нещо от Бог, но че трябва да преследваме всичко, което Той ще ни даде! Ние не искаме да бъдем като по-големия брат в притчата за блудния син, който имаше достъп до всичко, което имаше баща му, но не го използва, и поради това стана ревнив към своя брат, който го използва. Такъв е корена на ревността, а ревността е един от най-смъртоносните грехове. Казва ни се, че завистта беше причината, поради която Исус беше разпнат. Ние идваме при Господа като глупави и неправедни както блудният син, и ние не заслужаваме дори да бъдем слуга в Неговия дом, но ще бъдем глупави да отхвърлим дори и едно нещо, което Бог иска да ни даде, включително пълното наследство като син.

Обаче, ние също не искаме да идваме при Него самонадеяно. Някои мислят, че могат да претендират или да изискват тяхното наследство, за което Словото също казва ясно, че е трагична грешка. Отново, има пропаст от двете страни на пътя на живота. Ние идваме при него като синове и дъщери, но също със смирение, имайки голямо уважение към нашия Баща, но също знаейки колко сме недостойни, точно както беше блудният син. Ние трябва също да дойдем при Него молейки Го да ни даде мъдростта да боравим с Неговите дарби и ресурси правилно, осъзнавайки, че не сме достатъчно мъдри или праведни за нещо от това без Него.

Ние също трябва да го преследваме повече от всичко, което Той може да ни даде. Ерскин Холт, който неотдавна си отиде у дома след повече от половин век пътуване и служение, и който смятам за първия истински апостол, който някога съм срещал, веднъж ми разказа една история, която никога няма да забравя. Той току-що се бил върнал в къщи от едно дълго пътуване и прекарал почти целият ден търсейки съвършен подарък за неговата съпруга. Когато влязъл в къщи той й го дал и не можел да дочака тя да го отвори. Тя погледнала пакета и го хвърлила в боклука казвайки, “Не искам подарък – искам теб!”

Разбира се това означава повече за него отколкото нейната радост за някой подарък, който той някога можел да й даде. Аз го попитах същия въпрос, който вие можете да си помислите, и да, тя по-късно изровила подаръка от боклука. Подаръците също са добри, но те никога не трябва да стават по-велики от нашата любов към Бог или към Неговите хора.

Всичко, към което можем да сме привързани или да уповаваме може да започне да засенчва Бог в нашата привързаност и упование. Обаче, начина да избегнем идолопоклонството не е да обичаме тези неща по-малко, но да обичаме Бог повече. Ако обичаме Бог повече отколкото обичаме другите, ние ще ги обичаме повече отколкото, ако обичаме тях повече от Бог. Ако уповаваме на Бог повече отколкото уповаваме на някой друг или на нещо друго, ние сме свободни да уповаваме на другите далеч повече отколкото, ако уповавахме на тях повече отколкото на Бог.

Нещата, които обичаме и в които се надяваме или уповаваме са в същност дарове от Бог, които Той иска да оценяваме и да обичаме. Както ни се казва в Пс.37:4-5: “Весели се, тъй също, в Господа; и той ще ти даде попросеното от сърцето ти. Предай на Господа пътя си; и уповавай на Него, и Той ще из върши очакването ти.” Господ обича да дава добри неща на Своите деца. Той обича да вижда тяхната наслада в даровете. Той просто не иска даровете да засенчат нашата любов към Него и насладата ни в Него.

Майк Бикъл беше  един от любимите ми проповедници и хора когато го срещнах за първи път през 1988. Мисля, че малко хора имат страст за Господа както Майк има. Той живее за молитва и може да е натрупал повече време в молитвените стаи от всеки, който е жив днес. Обаче, когато започна молитвеното движение нареченоИнтернационален Дом за Молитва (ИДЗМ), той имаше мъдростта да го нарече служението “арфата и лъка,” комбинирайки поклонение и ходатайство. Всяка молитва, която е просто ходатайство без привързаността на поклонението може да стане мъртва форма много лесно и самата тя може да стане идол. Добро нещо е дасе види този модел на молитва и поклонение комбинирани да се носят из тялото на Христос по света.

Смисъла на тези поучения не е просто да научим някои неща, но да бъдем променени чрез тях, ставайки съдове годни за употреба от Господаря. Ние изследваме тези дела на плътта за да можем да се покаем за всеки начин, по който те може да са ни уловили в нашия живот. Отговора за сексуалната похот не е да се откажете от секса, но да развиете здрав сексуален живот с вашите съпруги, или ако нямате съпруга, както умолява Писанието, намерете си! (вж. 1 Кор.7:9

Отговора за идолопоклонството не е да се откажем да сме привързани към някого или към нещо друго, но да обичаме Бог повече. Той е по-интересен, чудесен, привлекателен, задоволителен, и желателен от всичко или някой друг. Нека да не продължаваме да лишаваме себе си от това да имаме пълна полза от взаимоотношението, което можем да имаме с Него. Вашият ден или вашият живот може да бъде успешен единствено до степента, до която ходите с Него. Ние можем да измерим успеха на нашия живот според това как обичаме Бог в него.

Част 4

21 март, 2005

Това може да изглежда като пълно отклонение от нашето изучаване на пророчествата за последното време да правим такова обширно изучаване на делата на плътта описани в Гал.5:18-21. Обаче, това разбиране е съществено, ако ще бъдем подготвени за последните времена, или за днес. Далеч по-важно е да пребъдваме в Господа отколкото просто да разбираме това, което ще се случи в тези времена. Само когато пребъдваме в Него ние ще можем да виждаме с Неговите очи, да чуваме с Неговите уши, и ще започнем да разбираме с Неговото сърце, така че ще можем да виждаме и да разбираме всичко правилно, включително и библейските пророчества.

Следващото дело на плътта, което е описано в този текст в Галатяни е “чародейство” или “магьосничеството” (KJV). Със сигурност никой истински християнин няма да се въвлече някога в магьосничество, но истината е, че повечето са въвлечени, дори несъзнателно. Как може да бъде това?

Първо, ние често си мислим за магьосничеството в неговите крайни форми на черна магия  и дяволски поклонници. Но, както много от делата на злото, често има тънка, привидна безвредност, или благосклонни форми, които впримчват тези, които действително не възнамеряват да нанесат вреда на никого. Те дори могат да имат добри намерения, но в действителност използват форма на магьосничество въпреки това.

Така че ние трябва да започнем като дефинираме просто какво е магьосничеството. Такива духовни дефиниции рядко ще бъдат открити в някой речник, но ние трябва да ги разгледаме от това, което Павел пише в 1 Кор.2:12-16:

А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари;

което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци.

Но естествения човек не подбира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно.

Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва.

Защото, "Кой е познал ума на Господа, за да може да го научи?" А ние имаме ум Христов.

Поради тази причина преди много години аз търсех дефиниция за магьосничеството, която е дело на плътта. Обаче, когато Павел казва тука, че “ние имаме умът на Христос” (не че той лично го има), той говори за нещо, което ние трябва да имаме общо. Затова, аз винаги търся други, които да имат части, които аз нямам. Това също означава, че това, което ще споделя с вас може да бъде непълно, но аз мисля, че е точно.

Магьосничеството е фалшива духовна власт. То използва всякакъв дух различен от Святия Дух за да манипулира или контролира другите с него. Това може да бъде извършено за да се извърши собствената ни цел, или дори някоя благородна цел, и дори нещо, което чувстваме, че сме призовани да вършим за Господа. Ние може да се чудим как някой ще се опитва да използва магьосничество или душевна сила за да върши делата на Бог, но мнозина се опитват, което е причинявало някои от най-лошите духовни бедствия в църковната история до сега. Благородната цел не оправдава злите средства. Окачането на името на Господа на някой проект не означава, че Господ е зад това.

Господ, бивайки Царят на царете, над всяко началство, власт, сила, и господство, се движи в определено достойнство и класа във всичко, което върши, които са далеч над такива неща като опита да се манипулират другите, или употребата на влияние чрез контрол. Такива са и онези, които се движат чрез Неговия Дух в истинска духовна власт.

Както заявих, не е само възможно, но е обикновено за хората да се опитват да извършват целите на Бог използвайки това, което в същност е фалшива духовна власт или магьосничество. Те манипулират хората да дават за тяхната кауза, или използват форма на контролиращ дух за да ги държат посветени и за да се извърши работата. Това са домовете, които ние можем да претендираме, че са построени за Господа, но Той няма да ги благослови със Своето изявено присъствие. Това е цар Давид опитващ се да донесе Божият Ковчег в Ерусалим на нова волска кола. Волът говори за нашата естествена сила в Писанието, и ние често мислим, че можем да донесем Бог на нашето място в собствената си сила. Давид плати цената за тази глупост, и същото правят и много добронамерени, но заблудени, християни.

Дъщеря ми и аз неотдавна спряхме на един пазар за използвани коли за да й намерим нещо, с което да шофира до колежа. Двама продавачи бяха радостни, че спряхме и бяха възхитителни. Те искаха да ни продадат кола, но ние въобще не усещахме никакъв натиск. Третият продавач, който посетихме беше противоположен. Не си спомням някога да съм бил подложен на такава основна манипулация в някаква възможна бизнес сделка. Когато си тръгнахме, дъщеря ми каза, че се чувства “отслабнала.” Цялото преживяване беше подобно на това, което мисля, че щеше да бъде ако си вкараш ръката в машина за мелене на месо. Аз реших никога да не стъпвам там отново и със сигурност никога нямаше да купя кола от тях. Вие можете да усетите манипулацията чрез този бизнес. За съжаление, това ми напомни за някои църкви, в които съм бил. Продавачът изглеждаше като някои проповедници, които съм срещал.

Не се опитвам да бъда негативен спрямо църквата, защото, както предните двама продавачи на коли при които ходихме, повечето не са като третият. Обаче, причината този трети продавач на коли да стои в бизнеса и причината тези църкви, които са такива да бъдат отворени, е поради големия брой хора, които позволяват да бъдат манипулирани и контролирани. Както апостол Павел тъгува във 2 Кор.11:20:

Понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.

Коринтската църква все още се смята за “плътска църква,” и горното вероятно показва как такива форми на основна плътщина, или делата на плътта, се разкриват в тази църква. Те вероятно са били резултата от властта, на която са отговаряли – плътски хора отговарящи на плътска власт.

 Сега можем да продължим да упрекваме коринтската църква в нашите сърца и поучения, но е твърде вероятно, че ако те съществуваха днес щяха да бъдат най-духовната църква на планетата въпреки многото им недостатъци. Понеже много хора в същност живеят на място на основна плътщина, включително повечето християни както доказват последните изучавания, продавачът на коли и църквите, които накратко описах по-горе не само продължават в бизнеса, но действително процъфтяват. Обаче, ние можем да разчитаме на едно нещо, много временни успехи ще се окажат крайни провали, както ни се казва в 1 Кор.3:10-13:

Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея.

Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.

И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърво, сено, слама,

всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.

Делата или способностите, които са плодът от делата на плътта или плътската сила ще бъдат поддържани чрез плътта. Колкото по-големи стават тези дела,толкова по-голяма ще е борбата, която ще е необходима за да се поддържат, и толкова повече ще нарастват манипулацията и контрола, докато лидерите и хората не разчупят натиска. Това е където вие намирате дългото пътуване през историята на опустошителни дела и хора, които се предполага да вършат делата на Господа.

В политиката, бизнеса, и понякога дори в много взаимоотношения, тези форми на манипулация и контрол могат да изглеждат почти като постройка, върху която се градят всички човешки взаимоотношения. Това е истина до голяма степен в този век. Това няма да бъде истина за царството, или тези дела, които наистина са били изградени за Царят.

Аз разгледах тази форма на магьосничество много повърхностно, както разгледахме и другите дела на плътта. Ние не можем да отидем толкова дълбоко в една такава кратка статия като тази. Обаче, искам да докосна още една много популярна форма на магьосничество – която е употребата на наркотици.

Думите “магия” и “омайване” означават да призовавам или да умолявам други духове, което на Божиите хора винаги им е било строго забранено да правят. Ние не можем да служим на Господа и на демони. Заслужава си да отбележим, че гръцката дума преведена като ”магия,” и “омайване” в Новия Завет е фармакея, от която ние извличаме нашата английска дума “фармацевтика.”

Има причина защо голяма част от черната магия включва правене на отвари, които по общо мнение упълномощават онези, които ги вземат със свръхестествени сили. Това работи. Означава ли това, че вземането на наркотици може да ни отвори за демони? Ние трябва да правим разлика между тези, които са предназначени да носят изцеление за нашите тела и тези, които са с цел да променят нашето съзнание. Обаче, ако вземаме нарочно наркотици променящи ума, ние можем да се отворим за демонично угнетяване. Продължителната практика може да доведе до продължително угнетяване, което води до демонично владение до степента, че ние повече нямаме контрол над себе си, а той е в ръцете на дявола.

Разбира се това изучаване може да бъде книга, и заслужава далеч повече внимание отколкото можем да му дадем тука. Има връзка между нарастващия разврат на нашите времена и нарастващата употреба на незаконни наркотици. Това е порта на ада, през която дяволът се излива. Не отваряйте тази врата за него в собствения си живот.

Нека също да решим, че няма да искаме нещо в нашия живот, което Бог не иска да имаме. Следователно, ние ще преследваме това, което трябва да имаме, и делата, които трябва да вършим чрез Неговия Дух, които винаги се разпознават чрез плодът на Духа.

Част 5

28 март, 2005

Тази седмица ние продължаваме нашето изучаване на делата на плътта с “вражди.” Гръцката дума, която е преведена тука е тумос, която понякога е превеждана “свирепо негодувание, гняв, неприязън, или омраза.” В моето претърсване на Писанията аз съм открил само две неща, които са законни за нас да мразим – греха и неправедността. Да мразим нещо друго или някой друг действително отваря вратата за злото да господства, а не за правдата.

Означава ли това, че ние не трябва да мразим дяволът? Мрази ли Бог дяволът? Казва ли ни Той да обичаме нашите врагове и тогава да мразим Неговите? Господ мрази делата на дявола, и Той мрази злите дела на хората, греха и неправедността, но Той не мрази дявола, и Той не мрази дори най-злите хора. В същност, Писанията са ясни, че Той обича всички хора и желае те да бъдат спасени. Ще бъдат ли хвърлени те в огненото езеро? Да. Обаче, те няма да бъдат хвърлени в него от омраза, но понеже Той трябва да направи това, което ще очисти завинаги злото и неправедността от Неговото творение.

Това, което искам да кажа е, че ние трябва също да се издигнем над това да вземаме престъпленията лично срещу нас. Както ни се казва в Еф.6:12, “Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, срещу властите, срещу световните сили на тъмнината, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.” Когато хората съгрешават срещу нас или вършат зли неща, ние трябва да се издигнем над това да го вземаме като лично престъпление и да знаем, че има нещо много по-голямо зад това. Гневът или омразата ще ни заслепят за истината, или за това, което наистина се случва. Ако ще виждаме нещо точно, ние трябва да виждаме чрез очите на Духа, а това означава да виждаме чрез очите на плодът на Духа.

Сега можем да мислим, че нашата победа е да свалим тези началства и всяко зло, което кара хората да вършат зло един на друг. В края на краищата, това може да е истина, но неотложната победа може да има по-голяма връзка с нас. Господ не прави това зло за нас, но Той го допуска. Причината, поради която Той позволява някое лошо нещо да се случва на Неговите хора е за да ни съобрази с образа на Своя Син. Нашата победа в ситуацията ще дойде когато ние обичаме този човек, или хора, въпреки всяка несправедливост извършена срещу нас. Това не е да се дава възможност на дявола, но както сме инструктирани в Рим.12:21: “Не бивайте побеждавани от злото, но побеждавайте злото с добро.”Също ни се казва, че Сатана няма да изгони Сатана. Това означава, че омразата или отмъщението няма да разреши първата несправедливост. В същност, когато ние отговаряме в грешния дух това действително умножава злото в ситуацията и дава на дявола дори повече сила над нея. Както Самият Господ обясни в Мт.12:28 “Но ако Аз изгонвам демони чрез Божият Дух, тогава Божието царство е дошло върху вас.”

Няма място в един християнин за враждебност или за омраза към друг човек без значение от това какво са направили. Означава ли това, че трябва да имаме състрадание за дявола? Не. Нито означава, че трябва да имаме състрадание за тези, които вършат зло, но е възможно. Има разлика между любовта и състраданието, въпреки че истинското състрадание винаги е основано в любов. Не искам да пре-усложнявам това, но има възможности за избор в това как отговаряме на тях. Обаче, нямаме възможност за избор да позволяваме на омраза или вражда да има място в нашия живот.

Има времена когато трябва да обърнем другата буза на злото, и има времена когато е библейско право да търсим да възстановим вредите от тези, които неправилно са ни атакували. Обаче, когато това е правилният път ние пак го правим в правилния дух, а не от отмъщение, но заради такива неща като да бъдем добър настойник на това, което ние е било поверено, или дори да помогнем да събудим човека, който върши зло!

Означава ли това, че християните трябва да бъдат свободни да дават под съд тези, които са съгрешили срещу тях? Да. Има времена когато е правилно да вършим това. Това е в основата си, което апостол Павел направи когато се обърна към Цезаря. Той съдеше народа на Израел за това, че го обвиняваха и атакуваха погрешно. Обаче, той не правеше това за да си отмъсти на Израел. Както той пише на Римляните преди да пристигне там за този процес, той каза, че обича юдеите толкова много, че дори ще се откаже от спасението си, ако това ще доведе до тяхното спасение. Той в същност ги съдеше защото ги обичаше и искаше да излезе истината за това, което те вършеха, или просто не чувстваше, че в тази ситуация ще се предаде на несправедливост.

Отново, има пропаст от двете страни на пътя на живота. Ние не трябва да мразим никого, защото не искаме омразата да ни хваща, но това не означава, че не можем да защитаваме себе си когато са съгрешили срещу нас. Както заявих, ние просто трябва да правим това в правилния дух, когато ни е позволено да правим това. Павел, и другите апостоли, често защитаваха себе си срещу другите, които погрешно ги обвиняваха. Обаче, изглеждаше, че те просто вършат това заради тези, които бяга измамени от обвинителите, а не от себе-запазване. Има разлика.

Ние трябва също така да разпознаем времената, в които Господ не иска да защитаваме себе си, но да обърнем другата буза, и т. н. Понякога това е защото Той иска да ни защити, което винаги е по-добро. Понякога Той просто иска ситуацията да изработи по-дълбока промяна на характера в нас, може би да се справи с нашата гордост. В тези случаи Той може да не ни защити, което ще изглежда като позволяване на злото и несправедливостта да надделеят, но Той има по-висша цел, което може да включва такива неща като да ни направи по-смирени така че Той да може да ни повери повече благодат и власт. Без значение дали Господ избира да ни защити или не, във всеки случай Той иска да пребъдваме в Неговия Дух, което означава “любов, мир, търпение…”

Всеки човек, включително християните, който предава себе си на горчивина или негодувание, ще завърши вършейки повече зло и мразейки много хора. Ние трябва да се научим да разпознаваме, че всяка възможност, която имаме за да станем негодуващи е също и възможност да растем в природата на Христос, който не негодуваше дори срещу тези, които Го приковаха на кръста, но в същност пострада всичко, което пострада заради тях. Ако ще станем като Него, което е основното призвание за всеки християнин, ние трябва да се научим да вземаме кръста си всеки ден, решавайки също да полагаме собствения си живот, нашите права, и може би собствената ни репутация, заради тези, които ни атакуват. Наскоро бях помолен “да разпозная” някои изявления от човек, който бил обърнат на една конференция в Канзас Сити, която някои мои приятели проведоха, и по тази причина “оставил пророческото движение” (каквото и да означава това). Изявленията, които ми бяха показани бяха толкова изпълнени с враждебност, че аз бях шокиран, че никой християнин не можеше да разпознае техният източник. Истината е, че не много християни имат разпознаване в такива неща. Обаче, има една библейска мярка за разпознаване, която е много ясна в Як.3:13-18:

Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрият си живот, с кротостта на мъдростта.

Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.

Това не е мъдрост, която слиза отгоре, но е земна, животинска, бесовска;

защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.

 Със само малко проучване на човека, който е писал с такава враждебност срещу конференцията в Канзас Сити, нейните домакини, и после цялото пророческо движение, се оказа, че той е търсил да бъде признат и да му се даде платформа на конференцията за да я насочи в посоката, в която той си мислел,че трябва да върви. Той бил толкова натрапчив и изпълнен с погрешния дух, че те отказали да му дадат платформа, и той се обидил. Аз не съм бил там, но това беше доклада, който получих от всеки, който е бил там, и той несъмнено звучи като себична амбиция, ревност, и както ясно е заявено по-горе, това не е мъдростта, която идва отгоре, но отдолу.

Ако този човек наистина е отделен от всякаква връзка с пророческото, аз мисля, че ние трябва да бъдем благодарни, поне докато той се покае и смири себе си. Ние не можем да позволяваме на такива хора да отвличат нашите конференции, нашите църкви, или нашите движения. Когато това се случва, както стана с движението за аборта, то ще завърши в провал.

Съгласен съм, че аборта е едно от най-големите злини на наше време, и вероятно отразява най-голямата поквара, в която човешката душа може да падне. Дори животните ще пожертват собствения си живот да за защитят своите малки деца; за нас да убием нашите малки деца когато те са в най-безпомощното състояние вероятно е най-голямото отражение на това колко в същност е паднало човечеството. Обаче, когато виждам християни да беснеят с очевидна омраза срещу млади жени, които ще имат аборт, или тези, които го извършват, аз знам, че ние ще загубим тази битка. Ако ще свалим този дух ние трябва, както каза Господ, да направим това чрез Духът на Бога. Омразата или гнева не са описани в плодовете на Духа, и никога няма да бъдат част от това, което Той върши. Аз лично усещам, че църквата в Америка можеше вече да е спечелила войната срещу аборта, ако толкова много от лидерите на движението против аборта не бяха толкова изпълнени с враждебност, а вместо това бяха решени да не връщат зло за зло, но да побеждават злото с добро с правилния Дух.

Същото е истина в борбата срещу хомосексуализма. Хомосексуалистите, които изискват пълна толерантност от всички изглеждат най-нетолерантните от всяка друга група. Когато са конфронтирани, аз никога не съм бил свидетел на повече ярост и повече жестокост от това, което идва от хомосексуалните активисти, с изключение може би на това, което идва от християни, които започват да се предават на враждебност и отговарят в същия дух. Злото е умножено в двете страни, и последствията няма да бъдат в услуга на ожието царство в този случай.

Ние никога няма да можем да изгоним този дух чрез нашата ярост или нетолерантност. Това не означава, че ние правим компромис с това, което Библията ясно нарича грях, и дори извращение и мерзост. Аз не възнамерявам някога да правя компромис с това, но се извинявам на хомосексуалистите и ще продължавам да го правя за начина, по който някои християни се отнасят към тях. Аз винаги ще се опитвам да се отнасям дори към най-крайните хомосексуалисти с достойнство и уважение, както ще правя винаги и с всяко друго човешко същество, което е създадено в образа на Бог. Аз не възнамерявам да правя компромис с моите убеждения за греха, и отчаяната нужда на грешника от спасението на кръста, но също така съм решил да обичам дори тези, които са хванати в най-лошото извращение.

Както ни се казва в Як.1:19-20, “Обаче нека човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; защото човешкия гняв не върши Божията правда.” Не позволявайте на враждата да има някакво място в живота ви. Когато тя се опита да ви хване днес, което със сигурност ще бъде защото Господ ще ни почете с възможността да вземем кръста си, и “побеждавайте злото с добро” (Рим.12:21).

Част 6

4 април, 2005

Следващото дело на плътта в това изучаване е “разпри.” Това е от гръцката дума, еритиа, която обикновено се превежда “спор” или “борба,” но също може да бъде преведена и като “интрига.” Косвено, това е склонността тайно да се разпространява несъгласие. Това е едно зло, което може да бъде открито в почти всяко събрание, и със сигурност е причинило повече вреда на църквата отколкото всички култове и преследвания взети заедно.

Тези интриги, които водят до разпри между вярващите често идват с претенцията да имаме Господните интереси или интересите на хората в сърцето си. Обаче, това в най-добрия случай е дело на плътта, и често е използвано за да се отвори широка врата за ада в църквата, също както и в живота на тези, които използват такива средства. Както ни е обещано в Гал.6:7,”Не се мамете, Бог не е за подиграване; защото каквото посее човек, това и ще пожъне.” Тези, които създават проблеми за другите неизбежно водят много проблемен живот.

Тъй като интригата означава да се вършат неща в тайно, всичко, което не може да бъде извършено в светлината на откровеността винаги ще бъде зло. Дявола обитава в тъмнина, и това, което трябва да бъде пазено в тъмнина обикновено е от него. Поради тази причина аз винаги съм предпазлив когато някой иска да ми каже нещо тайно за някого. Никога не съм виждал да идва нещо добро или назидателно от това. Във времена на преследване може да има неща, които очевидно трябва да се вършат тайно, но нещо друго от нещата, които се вършат в тайно рядко ще бъде праведно, освен нашите тайни молитви и дарове.

Както говорихме по-рано, нека никога да не забравяме молитвата, с която Господ се моли в нощта преди Неговото разпъване, която беше записана в Йн.17. Той знаеше, че Му остава малко време на тази земя като човек. Ако ние знаем, че имаме само няколко часа в този живот, нашите молитви със сигурност ще бъдат фокусирани на нещата, които са най-важни за нас. Затова можем да вярваме, че тази молитва вероятно е най-голямото отражение на нещата, които са в сърцето на Господа. Главната тема на тази молитва е единството на Неговите хора. Ако единството е толкова важно за Него, тогава тези, които наистина Го обичат никога няма да вършат нещо умишлено за да донесат спор или разделение за Неговите хора.

Аз знам като родител, че има малко неща, които ме наскърбяват повече отколкото кавгата между моите деца. Има малко неща, които ми доставят повече удоволствие отколкото това да ги виждам да стоят едно с друго и да се наслаждават едно на друго. Нашия Баща в небето е по същия начин. Голяма удоволствие Му носи да вижда Неговите деца да се обичат едно друго. Носи Му голямо наскърбяване да вижда когато се бием един с друг. Да се използва интрига за да се носи разделение е особено зло. Такива хора имат печата на природата на самия дявол, за когото се казва, че в началото е бил “хитър” (вж. Бит.3:1).

Когато бъдем засегнати или обезпокоени от нещо случващо се в църквата или с други хора, ние често търсим комфорта да имаме други хора, които да се съгласят с нас. Обаче, това е съгласяване от ада. Това е как дяволът, чието име е “обвинителят на братята” (вж. Откр.12:10), обикновено спечелва вход и започва да върши своите най-зли дела, които са да разделя Божиите хора един от друг. Дяволът изглежда разбира дори повече от повечето християни, че единството на Божиите хора умножава тяхната сила (“Ако двама се съгласят…” вж. Мт.18:19), и затова неговата главна стратегия срещу църквата е да държи Божиите хора разделени. Ние трябва да се събудим за тази стратегия и да не позволяваме да бъдем използвани в нищо, което носи разделение между Божиите хора.

Един начин, по който дявола често се опитва да накара християните да оправдават своята зла интрига е като ги кара да използват молитвата като мотив. Някои от най-лошите борби в тялото започват с някой споделящ проблемите на някой друг, или забелязвайки проблеми, за да “се моли за тях.” Някои от най-дяволските клюки се изговарят в молитва. Някои дори използват молитвата като форма на чародейство за да се опитват да диктуват политиката в тяхната църква. Това не само осквернява много хора, но често се използва за да разруши самото молитвено служение в една църква. Без значение дали наричате това молитва или не, тази форма на опитване да манипулирате и контролирате другите е форма на чародейство.

Има също едно зло, което някои наричат “помазани клетви.” Те са използвани когато християни използват нещо свято, като молитва, за да говорят зло за други или над други. Думите имат сила, както ни се казва в Пр.18:21, “Смърт и живот има в силата на езика…” нашите думи живот ли дават или смърт?

Никога няма да видите Неговите истински слуги да се унижават да използват интрига за да вършат Неговата работа. Всички тези средства са от дявола. Ние трябва да ги разпознаем, да откажем да участваме в тях, и както трябва да бъде, да смъмрим тези, които ги използват. Истинските пастири и истинските стражи ще се надигнат и ще конфронтират злото, което се опитва да атакува Божиите хора, а това е един от най-смъртоносните планове на дявола.

Ние трябва също да предизвикваме тези, които падат в тези планове заради тях. Както Самият Господ предупреди, би било по-добре да не бъдем родени отколкото да станем препятствие дори за най-малките от Неговите (вж. Мт.18:6). След като използва това предупреждение, Господ ни даде една процедура, която ще ни помогне да ни държи далеч от това да станем препятствия. Той каза, че ако някой брат е в грях, ние трябва първо да отидем при него лично, тогава отиването при всеки друг човек е прегрешение, което може да ни постави в опасност да станем препятствие, което вероятно е далеч по-лошо от греха, на който той се е предал.

След като сме минали през първата стъпка описана от Господа в Мт.18 отнасяща се за греха на някого, ако той не приеме първия опит да му помогнем като го доведем до покаяние, само тогава трябва да отнесем въпроса при друг човек, и то само за да помогнем на човека, който съгрешава със своя проблем. След като това не успее, което често означава да се даде на човека време да види и да се покае

(Господ дори даде на Езавел “време да се покае”), само тогава това трябва да бъде отнесено до църквата. Обаче, дори това се прави с целта да се донесепокаянието, което води до възстановяване. Както също ни се казва в Гал.6:1:

Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен.

Ако нашите мотиви за това да кажем нещо негативно за друг човек са нещо различно от възстановяване, тогава те почти сигурно са зли. Ако някой идва при нас с нещо, което казват, че трябва да бъде пазено в тайна, тогава откажете да го слушате. Това ще доведе само до зло. Ако това не може да бъде държано в светлина, тогава то е тъмнина. Както ни се казва в Еф.4:29-32:

Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат;

и не оскърбявайте Святия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението,

всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба да се махне от вас;

а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас.

Тук ни се казва как да не наскърбяваме Святия Дух, като “всякакво огорчение,

ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба да се махне от вас.” Нищо не наранява така Святия Дух както тези неща. Вместо това ние трябва да бъдем любезни, прощаващи, и милостиви един към друг. Ние можем да познаваме тези, които са истински християни по тяхната любов един към друг. Също можем да познаваме тези, които са изпратени да вършат заповедите на дявола по начина, по който те разпространяват борба в тялото.

Част 7

11 април, 2005

Следващото дело на плътта в това изучаване на Гал.5:19-21 е “завист.” Това е друго смъртоносно и опустошаващо зло, което продължава да причинява много разрушение в света и в църквата. Както Писанието също свидетелства, това е мъчително и жестоко, и унищожава онези, които го имат точно както и своите жертви. Първото убийство беше резултат от ревност, когато Каин уби брат си Авел. Казва ни се, че Исус беше разпънат поради завист (вж. Мт.27:18).

Завистта очевидно няма място в християнина. Ние трябва да се научим да разпознаваме дори семената на завистта и да се борим с нея всеки път когато се надига в нашите сърца, използвайки това като възможност да растем в противоположния дух, който е любов към братята, която не търси своето си, и смирението на слугуването, към което сме призовани.

Робин Мак Милан има мощно свидетелство за това как е могъл да разпознае завистта надигаща се в неговото сърце и как е могъл да се бори с нея. След като бил в един бизнес за няколко години, той се върнал да пастирува едно малко събрание и карал една стара разбита кола, която едва можел да си позволи да зареди с газ. Когато ме видял да карам една нова кола, завистта започнала да се надига в сърцето му, но той решил да не върви по този път и започнал да благодари на Господа за това, че ме е благословил с нова кола. За няколко седмици Господ го снабдил със същата нова кола, която аз карах.

Робин беше пастор на малко, борещо се, но чудесно събрание. Когато се почувствахме призовани да започнем събрание, не само в същия град, но в същата част на града, Робин не се почувства заплашен, но беше смел и ни помогна. Той насърчи хората си да посещават нашите специални събрания и когато някои от хората в неговото събрание почувстваха, че се предполага да бъдат част от нашата работа, той ги благослови.

Едно нещо е голямо успяващо събрание да направи това, но църквата, която Робин пастируваше беше малка и бореща се. Те дори нямаха достатъчно пари за да плащат на Робин за да се грижат за основните нужди на семейството му. Обаче, Господ винаги снабдяваше всичко, от което той се нуждае. Въпреки че Робин не можеше да знае по това време, когато той ни помогна да започнем нашата църква в Карлота той в същност обезпечи своето бъдеще защото Робин сега е главния пастор на нашето събрание в H. I. M. Това никога нямаше да се случи, ако той беше реагирал в неправилния дух спрямо нас започвайки църква в същата част на града, в която той беше.

Също така съм се чудил на начина, по който други пастори и църковни лидери в Карлота са отговаряли на нас. Когато почувствах, че Господ ми говори за призива да започна църква в Карлота, аз се страхувах поради различни причини. Една от тях беше, че обичах църквата, от която бях част там и чувствах специално приятелство с нейния пастор, Рендал Уорли. Страхувах се да му кажа за призива, който чувствах, но когато го направих получих една от най-чудесните изненади, които някога съм получавал от друг християнски лидер. Неговата моментална реакция не беше на ощетяване и страх, но очите му светнаха и той каза, “Ние можем да ви изпратим 50 или 60 от нашите най-добри хора за да ви помогнат да започнете.” Той беше истински възбуден за това да помогне на друга църква да започне, въпреки че тя щеше да бъде почти до неговата врата. Аз почти се разплаках.

До този ден аз считам Рендал за голям приятел. Той спази думата си да ни помогне по всеки начин, по който може. Аз не съм искал от него да ни изпраща никой от хората си, и в същност не съм искал да вземам нещо от друга църква. Обаче, когато някои от неговите хора решаваха да дойдат той винаги ги благославяше. Когато се нуждаехме от голямо място за да провеждаме събрания, той предложи собствените си удобства, които сме използвали много пъти. Неговата църква действително беше рожденото място на Конференциите на Утринна Звезда.

Разбира се има някои църковни лидери в Карлота, които не ни харесват. Някои публично ни обвиняваха за много неща, повечето от които не бяха истина, а някои бяха, и това ни помогна да ги видим. Ние се опитвахме да се срещнем с тези хора и да разрешим техните забележки, но някои не искаха да се помирят и дори не са отворени да се срещнат с нас. Някои се помириха и станаха добри приятели. Това просто е състоянието на нещата в това време. Обаче, едно нещо, което решихме да

правим колкото можем е да помагаме на другите църкви и служения в областта. Ние се опитваме да намерим някакво добро нещо, което да можем да кажем за тях, и го казваме. Ние никога няма да победим злото с отмъщение, но ни е заповядано да побеждаваме злото с добро.

Въпреки това, ние не можем да направим нищо освен да отбележим, че обвинението срещу нас винаги издигаше нещо добро да се случва за да ни помогне по някакъв начин. Ако имаме позитивни новини, обвиненията започват да летят. Ако имаме книга или нещо друго, чрез което сме получили много внимание, обвиненията се надигат. Толкова е лесно да се разпознае завистта в много от обвиненията, но толкова много не го правят. Защо?

Казвам това така за ваша полза. Ние сме се научили, че всеки път когато сме обвинявани лъжливо, ще преживеем значителен растеж. Това е като безплатна реклама за нас. Ние също знаем, че това ще дойде за всеки, който наистина напредва, и когато това спре често е защото ние сме спрели да напредваме. Обаче, ако сме жертвата на завист, или ако сме достатъчно честни да я видим да се надига в нашите сърца, сражавайте се със злото с противоположното, което е доброто. Това е единствения начин напълно да се победи това смъртоносно заболяване на завист. Сега искам да разкажа още една история.

В края на 80-те, Братството Канзас Сити (БКС) преживяваше забележително посещение от Бог. Бързо се разпространяваше слуха по света за това, което ставаше там, особено за забележителното пророческо служение, което беше там. Хора започнаха да идват от целия свят, и това беше като глътка свеж въздух за голяма част от тялото на Христос. Тогава един приятел пастор в Канзас Сити проповядва послание обвинявайки БКС за много ужасяващи неща. Той разпространи касетата много по-агресивно отколкото нещо, на което някога съм бил свидетел.

Когато чух за първи път касетата, аз бях шокиран защото лично знаех за някои от случаите, които той описваше в касетата, и той ги тълкуваше много зле, за да бъде великодушен. Аз усетих, че нямаше дори едно нещо в касетата, което действително беше истина, но това, което привлече вниманието ми беше начина, по който пастора сравняваше своята църква с БКС по начин, който беше пропит със завист. Бях изумен когато започнах да получавам обаждания от значителни християнски лидери питащи ме дали касетата е истинна!

Обвиняващия пастор тогава написа книга с повече от 180 страници изпълнени с обвинения. Аз бях с Майк Бикъл, пасторът на БКС, когато той получи книгата с обвиненията. Ние прочетохме голяма част от книгата заедно, и ми беше трудно да сдържа гнева, който чувствах. Майк въобще не изглеждаше гневен. Накрая, след стотици фалшиви обвинения, Майк намери две, които чувстваше, че са истинни, и каза, че трябва да се покае публично за тях. Аз бях шокиран и го попитах за всички фалшиви обвинения – дали ще отговори на тях. Неговия отговор беше, че гордост се е промъкнала в тяхното движение, и това беше велика възможност за тях да се смирят, и той не иска да я пропуска.

Аз много оценявам отговора на Майк към това преследване. Той беше предварително въоръжен, тъй като им беше казано пророчески, че това идва години преди то да се случи, и дори им беше казано чрез кого ще дойде. Решението на Майк да не защитава БКС, но по-скоро да прегърне смирението беше правилно за тях. Те не правеха всичко перфектно, и самите те постоянно откриваха грешки, които правят опитвайки се да управляват някои от най-забележителните дарби, които бяха сред тях. Обаче, моето мнение е, че църквата в Америка пропусна велико посещение като не се справи правилно с това нещо защитавайки БКС срещу фалшивите обвинения.

Казвам това тук също и поради друга причина. Знам, че като го разглеждам някои ще си помислят, че разбутвам стари рани, които трябва да бъдат покрити и простени. Аз не съм съгласен. Раните не оздравяват с времето, но се инфектират, ако не сме се отнесли правилно с тях, а с тази ужасна рана в тялото на Христос в Америка никога не сме се отнесли правилно. Аз ще продължавам да я посочвам докато продължава да бъде необработена, без значение от това кого дразня. Тези, които дразня най-много са вероятно тези, които се опитвам да събудя за тяхната работа. Завистта беше използвана за да се направи тази ужасна рана, и тя трябва да бъде разпозната и да се покаем за нея, също както и за неуспеха на лидерите да вършат своята работа на съдене правилно, или просто ще продължим да бъдем отворени за същите атаки, които все още продължават.

Ние никога не трябва да забравяме, че правда и правосъдие са основата на трона на Господа. Апостол Павел писа на църквата в Коринт, че беше за техен срам, че няма съдии сред тях (вж. 1 Кор.6:4-5). Това вероятно е струвало на тялото на Христос много повече срам отколкото някое друго нещо. В Стария Завет, старейшините седяха в портите като съдии. Управлението на Новозаветната църква беше взето от този модел, все пак е трудно да се открие истински лидер в църквата, който да желае да съди работи в църквата. Ние няма да имаме истинско църковно управление докато това не стане.

Понеже остава празнота, мнозина, които не са поставени да бъдат съдии назначават себе си на тази позиция. Удивителното нещо е, че толкова много от тялото на Христос ще ги слушат и няма да могат да видят и да усетят завистта капеща от толкова много от техните обвинения. Хора, на които не съм позволил да надзирават домашна група сега могат да спечелят вниманието на мнозина просто като сложат нещо в Интернет. Много християни приемат техните фалшиви обвинения като истинни само защото те са написани.

Това наистина е разкриване на състоянието на протекция, което църквата сега има от своите пастири и стражари – не много голямо. Завистта трябва да бъде едно от най-лесните за разпознаване злини, все пак тя се показва без покана в голяма част в църквата. Това трябва да се промени. Ако сме призовани да бъдем пастири или стражари, а не искаме да предупреждаваме овцете за такива очевидни атаки от обвинителя, тогава ние позволяваме овцете на Господа да бъдат свободно атакувани поради нашата небрежност.

Ако завистта има място в нашите сърца, тя ще върши зло на другите също както и на нас. Причината, поради която изучаваме всяко едно от делата на плътта е за да можем да бъдем свободни от тях. Първото нещо, което трябва да правим с всяко едно е да молим Святия Дух да ни разкрие всяко зло нещо, което е в собствените ни сърца и честно да прегърнем това, което Той ни показва. После да се покаем като го отхвърлим и да решим да се молим и да вършим добро за всеки, към който можем да имаме завист в нашите сърца. Както преживяването на Робин, това може да бъде пътя за вашето повишаване и благословение. Ние трябва да започнем да разпознаваме завистта и да не й даваме място в нашия църковен живот.

Гръцката дума преведена “завист” в нашия текст е дихостис, което също се превежда “деление” и “размирица.” Както става очевидно докато ги изучаваме, тези дела на плътта са свързани и всяко едно покрива другото. Половината от тези, които са описани тук работят за да доведат към един и същ зъл край – разделянето на Божиите хора един от друг. Ние можем да разчитаме на праведните съдии издигащи се за да разкрият, конфронтират, и махнат тези смъртоносни злини от църквата преди да можем напълно да извършим нашата цел в тези времена. Същото е истина за нас индивидуално. Не пропускайте целта си – търсете за всякакъв белег на завист в сърцето си, и тогава се покайте и се отървете от нея.

част 8

18 април, 2005

В Гал.5:20 следващото “дело на плътта,” което е описано е “гневни изблици.” Днес ние бихме нарекли това “да загубиш самообладание” или “да станеш балистичен.” Загубването на контрола на нашия гняв е дело на плътта, и както всички дела на плътта ще бъде използвано като отворена врата или “порта на ада” от дявола. Нашата ярост ще нарани другите хора, също както и тяхното уважение към нас.

Повечето хора познават поне един човек, който се опитва да контролира другите със своя гняв. Малко неща могат да бъдат по-жестоки или унижаващи за този, който се опитва да прави това, или за тези, които са обект на това. Това ли е достойнството, което очакваме от някой, който наистина има авторитет? Държеше ли се Господ по този начин някога? Може ли някой, който е воден от Святия Дух да се държи по този начин? Ето защо да бъдеш “избухлив” е описано с другите грехове и лични проблеми, които ще дисквалифицират някой от това да бъде старей в църквата, както четем в Тит 1:7. Някой, който не може да контролира темперамента си е, в най-добрия случай, все още в робство на “делата на плътта,” и не трябва да бъде назначаван като лидер в църквата.

Означава ли това, че ако някой изгубва самообладание трябва веднага да бъде махната от някоя позиция на власт в църквата? Това е възможно защото е много сериозен въпрос, и може да бъде главна отворена врата за дявола да атакува Божиите хора. Обаче, делото на плътта описано в Гал.5:20 е в множествено число, “гневни изблици.” Всеки има лоши дни и може да бъде хванат без защита когато е много изморен или под натиск.

Днес всяка загуба на контрол на нашия гняв трябва да бъде разгледана сериозно, това, което трябва да бъде от голямо значение е да видим модела на гнева. Това нормалния начин, по който човека реагира ли е или е натиск? Ако отговора е да, тогава има проблем и този човек трябва да бъде дисквалифициран от лидерство в църквата докато го победи.

В Як.1:19-20 ни се казва, “…но всеки трябва да бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; защото човешкият гняв не върши Божията правда.” Това е друга причина защо един старей не може да бъде някой, който е склонен да е избухлив. Всеки гневен, избухлив човек може да принуди хората в подчинение от страх, но той никога няма да промени техните сърца. Бог не иска просто да вършим правилните неща; Той иска да ги вършим защото праведността, или да вършим правда, е в нашите сърца. Дяволът се опитва да контролира другите чрез принуда и страх. Бог предава истини, които освобождават хората, и Той ни привлича със Своята любов.

Това не означава, че ние никога не можем да се гневим, или че Бог понякога не се гневи. Неговият гняв може да прерасне в негодувание, както света често е преживявал, и пак ще го преживее. Има граници на Неговото търпение и на Неговата милост, и когато тези граници са пресечени, Той освобождава Своите съдби. Обаче, Той никога не изгубва контрола на Своя гняв, но го контролира, и Неговия отговор в Неговия гняв е праведен и справедлив.

Казва ни се в Пр.16:32, “Този, който е бавен да се гневи е по-добър от силния, и този, който контролира духа си, от този, който завладява град.” Способността да контролираме емоциите си така че никога да не изгубваме самообладание е един от най-сигурните белези на истинска мъдрост, зрялост, и голяма духовна сила. Това се изисква от всеки, който би бил лидер в църквата, но ние също трябва да гледаме за това в тези, на които ще им бъде дадена власт в нещо.

В Еф.4:26-27 ни се казва, “Гневете се, но не съгрешавайте; не оставяйте слънцето да залезе в гнева ви, и не давайте възможност на дявола.” Да бъдеш гневен не е грях, ако това е поради праведна причина. Обаче, да загубим контрол над нашия гняв е грях без значение от причината. Една причина,поради която мнозина загубват контрола над техния гняв е защото те “остават слънцето да залезе в гнева си,” или защото го подслоняват задълго време и той се засилва като пара в един бойлер. Ако нямаше изпускателен вентил в бойлера той щеше да стане бомба способна на голямо разрушение. Същото е истина с нашия гняв.

Това обикновено е причината защо родителите губят самообладание към децата си. Много родители учат децата си, че действително нямат предвид “не” докато не го кажат много пъти и не повишат гласа си до определено ниво. Те правят това защото позволяват на техните деца да продължават да ги принуждават, и тогава често се предават на принудата. Това е едно от най-ужасните неща, което можем да направим на нашите деца, и това може да повлияе негативно на целият им живот. Това е зло както Господ каза в Мт.5:37, “Но нека вашето ‘Да’ да бъде ‘Да,’ и вашето ‘Не,’ ‘Не.’ Защото каквото е повече от това е от злият” (NKJV).

Като управител, собственик на бизнес, и сега лидер на служение, аз станах чувствителен много бързо за всеки човек, който не може да следва инструкции или на който трябва да му бъдат казвани многократно. Аз може да не изгоня такива хора за това, но в много позиции бих го направил, и в най-добрия случай те биха били много ограничени във властта или отговорността, която мога да им поверя. Има някои, в които мога да видя достатъчно добри други качества, така че ще се опитам да работя с тях в това. Мога да съжалявам за някой знаейки, че е имал лоши родители, които са причинили това, но въпреки това не мога да им се доверя освен до степента, до която знаят как да следват инструкции и нямат нужда от контролиране.

Ако сме учили нашите деца, че всеки път когато казваме “да” или “не,” е точно това, което имаме предвид първия път, те няма да бъдат склонни да се опитват да ни притискат и да ни манипулират в това да променим умовете си. Това не означава, че не може да има място за умоляване, но ако позволяваме на децата си да не ни оставят на мира и да се заяждат защото са научили, че това може да ни накара да извършим волята им по дадения въпрос, ние сме, в най-добрия случай, небрежни в нашите задължения като родители да ги учим на покорство. Нещо по-лошо, ние също много вероятно изграждаме разочарование, което ще прелее в ярост в определен момент. Ключът е да учим децата си да ни се покоряват първия път когато го кажем – че нашето “да” и “не” наистина означава точно това.

Разбира се могат да бъдат написани книги за управлението на гнева, и предмета със сигурност е достоен за книга. Колко от смъртта и разрушението, които света е претърпял са били резултат от този проблем? Помислете за това. Неконтролируемия гняв може да унищожава поне до някаква степен всеки път когато е освобождаван. Затова най-важно е всеки в някаква лидерска позиция в църквата да бъде свободен от това ужасно, демонично нашествие.

Да страни от конфликта е чест за човека, но всеки глупак ще търси кавга (Пр.20:3). Глупавият винаги губи самообладание, но мъдрия човек се въздържа (Пр.29:11).

Част 9

25 април, 2005

Следващото “дело на плътта,” споменато в Гал.5:20 е “разпри,” или както е наречено в някои преводи, “борба.” Както всички дела на плътта, те се покриват едно друго, и после се подхранват едно друго. Което е по-лошо от това, дяволът се храни от тях!

Когато Господ осъди змията да се влачи по корема си и да яде пръстта понеже плътта на човека беше направена от пръстта, това беше пророческо изявление за това как дяволът ще се храни с плътската природа на човека. Ето защо дявола насърчава плътщината и грешната природа – това го храни! Всеки път когато се предаваме на някое дело на плътта в нашия живот това храни самите дяволи, които се стремят да ни вържат, използвайки ни за техните зли цели.

Вероятно всички ние можем да си мислим за хора, които познаваме, които просто са склонни да оспорват почти всяко изявление, което чуват. Тези, които имат този проблем, което в действителност е сериозен недостатък на характера точно както всички други дела на плътта, често ще спорят с другите дори и да са съгласни с тях! Тези, които са склонни да правят това могат да са добри адвокати, които са обучени да предизвикват всичко, което чуват за да изпитат валидността на изявленията, но извън съдебната зала тези, които правят това са хора, около които е много трудно да стоиш.

Тази склонност да бъдат заядливи може да направи интелигентните, информационни, и творчески разговори много трудни в най-добрия случай, ако са наоколо. В някое дружество, такива хора могат да направят творческия напредък също труден. Това са хората, чието добро ръководене на курсове ще ви научи да се идентифицирате или да се изолирате или да се отървете. Те могат да бъдат като гнилите ябълки, които развалят цялата кошница с плодове. Господ изглежда се чувства по същия начин когато ги държи настрани от Своя бизнес.

Това не означава, че не трябва да има място за предизвикване на изявления, позиции или предложения. Често има нужда от това за да можем да изпитаме нещата по-дълбоко или внимателно. Обаче, има разлика между това някой да прави това заради по-дълбоко изпитване и някой, който просто обича да спори. Последното е дело на плътта, и това няма да помогне да ни води към праведност, но по-скоро ще бъдем склонни да причиним унищожителни разделения.

Сега, след като сте помислили за някой, който познавате, който изглежда така, който е вероятно някой около когото не искате да бъдете, помислите за минутка дали това не може да бъде начина, по който другите ви виждат? Почти всеки път когато слушам много осъдителна проповед или слово, аз започвам да мисля за хора, които бих искал да чуят това, и Господ трябва да ми напомни, че Той иска аз да бъда там и да чуя това, а не те! Преди да отидем някога да търсим съчиците в очите на другите хора, нека да бъдем сигурни, че нямаме греда в собственото си око.

Открил съм, че ако поради някаква причина не харесвам някои хора, бивайки наранен или отхвърлен от тях, или просто да съм им ядосан, аз ще бъда далеч по-склонен да искам да предизвиквам или отхвърлям всичко, което те казват. Също така, ако харесвам някои хора, или скоро съм бил благословен от тях по някакъв начин, аз съм далеч по-склонен да слушам отворено това, което казват. Обаче, един от важните уроци, които научих първата година когато станах християнин беше, че хората, които бях склонен да отхвърлям най-много когато ги срещнех за първи път често бяха тези, които имаха самата мъдрост, знание, или проницателност, от който се нуждаех най-много. Така че сега зная, че ако искам да науча нещо, аз трябва да смиря себе си и да слушам тези, които може да не съм склонен да слушам.

Можели това да бъде причината защо Господ изпрати Петър при юдеите, а Павел до езичниците? Изглежда, че обратното щеше да работи по-добре. Юдеите биха се идентифицирали и биха слушали по-лесно Павел отколкото Петър. Павел беше ученик на уважавания учител Гамалиил, и “фарисей на фарисеите,” докато Петър беше необразован рибар и обикновен човек, към когото юдеите бяха склонни да имат основно неуважение. Също изглеждаше, че езичниците по-лесно биха слушали човек като Петър отколкото като Павел, чиято строга религиозна природа беше оскърбителна за тях. Обаче, юдеите не се нуждаеха от това, което беше в главата на Петър, но по скоро от това, което беше в неговото сърце. Също така,езичниците се нуждаеха от систематичното и здраво поучение, в което Павел беше превъзходен. И двете групи трябваше да се смирят за да получат това, от което се нуждаеха, и благодатта се нуждае да получи благодат от Бога. Също така, и Петър и Павел бяха хвърлени в смирена зависимост от Святия Дух за да извършат своята цел защото всичко “в естественото” беше против тях.

Това, което искам да кажа е, че тези, които са склонни да бъдат заядливи ще бъдат лоши ученици, и въпреки че те обикновено допускат, че знаят повече от другите, или могат да разсъждават по-добре от другите, това са най-глупавите хора от всички. Това са критични, скептични хора, които чувстват, че тяхната роля в живота е да атакуват и разобличават другите. Това е, което е нахлуло и толкова е извратило съвременния журнализъм по начин, който директно подкопава пътя към реалната истина и вяра, който започва със смирение и искреност.

Това не означава, че ние трябва да приемаме всичко, което чуваме без да го изпитваме, но както Павел увещава в 1 Сол.5:21, “Но изпитвайте всичко внимателно; дръжте здраво това, което е добро.” Това означава изпитване на това, което чуваме – търсейки доброто, а не лошото. Има разлика. Когато гледаме към нещо с позитивни очаквания, което е вяра, ние ще бъдем далеч по-отворени да го видим точно отколкото, ако го гледаме с очите на съмнението. Понеже имаме вяра това не означава, че ние отхвърляме разпознаването и знанието как да различаваме това, което не е истинско. Обаче, тези, които вече се съмняват имат полузатворени очи, и много по-често ще загубват истината, която са приели.

Много християни сега са скептични защото са били наранени или разочаровани от други християни или църкви. Неотдавна говорих с някой, който беше много горд за това как той сега беше толкова “прозорлив,” че не можеше да бъде измамен отново. Но, той имаше такава тъмнина на сърцето по отношение на хората, особено Божиите хора, че не беше близък с никого, нито пък можеше да бъде. Би било много по-добре да бъдеш постоянно измамван и нараняван от хората отколкото да загубиш своята любов към тях.

Мислите ли, че когато застанем пред съдийския престол на Христос, Той ще ни похвали за всички случаи когато сме разпознали човек, който е щял да ни нарани или да ни измами по някакъв начин, така че сме го отхвърлили преди да е имал възможност да го направи? Аз мисля, че много по-вероятно е да бъдем похвалени за случаите когато сме били наранени или използвани неправилно от другите и сме им простили, и чрез изпитанието сме могли да пораснем в любов и в плода на Духа.

Ако сме склонни да “се разправяме” или да бъдем заядливи, ние сме или горди глупаци, които са непоучаеми, или сме наранени хора, чиито рани не са били изцелени, и поради това сме забравили как да обичаме. Точно както Исус, който е Истината, трябваше да бъде наранен или разпънат от самите тези, които дойде да спаси за да ги спаси, ако спрем да бъдем наранявани от някого ние вероятно спираме да ходим в любовта, която води другите към спасението на кръста. Ние трябва да носим кръста за да водим другите при него.

Така че, за да бъдем свободни от унищожително дело на плътта, нека да се научим да разпознаваме възможността да обичаме хората и да растем в търпение когато ги чуваме да казват неща, които не мислим, че са истина. Също, преди да ги предизвикаме, помислете добре как да го направите с най-голямото уважение и достойнство, което ще ги отвори да чуят това, което имаме да кажем. Ние можем да печелим аргументи, но да загубим много приятели. Ние не искаме да правим компромис с истината и честността, но се стремим да стоим за истината и честността по начин, който много лесно ще отвори другите за истината.

Част 10

2 май, 2005

Следващото “дело на плътта” описано в Гал.5:20 е “размирица” (KJV). Тази дума също е преведена “бунт” или “разделение.” Нейното загатване е повече от това да се съпротивяваме на властта, но също да се подтикват другите към бунт или да се обръщат срещу властта. Това е, разбира се, всичко, което бунта накрая прави.

Бунта е грях, който рядко стои сам, но ще накара и други да се спънат, точно както Сатана се разбунтува и една трета от ангелите паднаха с него. Ето защо това специфично дело на падналата природа е толкова унищожително тъй като неведнъж дава основание за най-суровия отговор на Господа. Както ни се казва в 1 Кор.10, нещата, които израилтяните преживяха в пустинята “бяха написани за наша поука, върху които са дошли последните времена” (1Кор.10:11). Едно от най-грандиозните събития по време на това пътуване беше резултат от бунта на Корей, в който самата земя се отвори и погълна всички, които се присъединиха към бунта.

Това че Господ предприе такава драстична мярка с този бунт не беше просто отражение на Неговия гняв, но отражение на крайните мерки в разправяне с размирици, или това щеше да разпространи разрушение за много други.

Както всички тези дела на плътта, ние обикновено не трябва да гледаме далеч за да открием примери за тези неща в църквата. Бунтовния човек почти винаги ще търси да спечели поддръжници за своя бунт защото колкото повече хора се съгласят с неговия грях, толкова повече той се чувства оправдан в това. Обаче, греха се умножава с всеки когото обръщаме към него, и крайния резултат на това ще бъде дори по-трагичен за тези, които стават размирници, или водят другите към бунт.

Както ни се казва в 1 Кор.10, нещата, които бяха написани в Стария Завет бяха “написани за наше наставление, върху които са дошли последните времена” (ст.11). За да схванете точно колко много Господ мрази този специфичен грях, прочетете Чис.16. По-долу аз съм извадил някои от най-съществените неща на тази глава, но ви насърчавам да я прочетете цялата:

А Корей…  се дигна против Мойсей, с двеста и петдесет човеци от израилтяните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже.

Събраха се, прочее, против Мойсей и против Аарон и рекоха им: Стига ви толкоз! Цялото общество е свято, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество?

А Мойсей, като чу това, падна на лицето си,

И Мойсей рече на Корея; Чуйте сега, вий левийци:

малко ли ви е това, гдето Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество, та ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на Господната скиния и да стоите пред обществото, за да им служите?

Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господната слава се яви на цялото общество.

Тогава Господ говори на Мойсей и на Аарон, казвайки:

Отделете се отсред това общество, за да ги изтребя в един миг.

А те паднаха на лицата си и рекоха: О Боже, Боже на духовете на всяка твар! ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?

Тогава Господ говори на Мойсей, казвайки:

Говори на обществото, казвайки: Отстъпете от жилищата на Корея, Датана и Авирона.

Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях.

Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот.

 Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото.

А целият Израел, които бяха около тях, побягнаха, като извикаха, думайки: Да не погълне земята и нас.

И огън излезе от Господа и пояде ония двеста и петдесет мъже, които принесоха тамян (Чис.16:1-4, 8-9, 19-24, 31-35).

Посочването на тази глава е, че Корей не само се разбунтува, но възбуди бунт. Ние също можем да заключим, че това е нещо, което Господ не харесва, и че последствията за онези, които вършат това, също както и за тези, които ги следват, ще бъдат ужасни на края.

Изглежда, че ако някой в Писанието имаше причина да се разбунтува срещу властта това беше Давид по отношение на Саул. Саул не само уби свещениците на Господа, но несправедливо се опитваше да убие Давид. Обаче как отговори Давид на това? Давид можеше да убие Саул с позволението на Господа. Господ му беше казал, че Той ще предаде врагът му в ръката му, и той можеше да направи с него каквото си иска. После Господ направи това, но сърцето на Давид го измъчваше само за това, че отряза едно парче от робата на Саул, защото беше докоснал Господния помазаник.

Давид можеше да убие Саул и да стане цар точно тогава, което беше изпълнение на пророчество дадено на него. Обаче, Давид би умрял по същия начин, защото ние жънем това, което сме посяли. Чакайки търпеливо Господ да премахне този, когото Той беше поставил на власт, и чакайки Господа да установи него, Давид установи трон, който щеше да трае, върху който дори Исус седи сега.

Давид желаеше да служи на дома на Саул, и го направи, почитайки Саул постоянно, дори след смъртта на Саул. Той направи това поради своето уважение към властта. Тези, които разбират истината, честността, и пътищата на Господа, никога няма да се опитват да спечелят влияние или позиция чрез размирици. Тези, които го правят само подпечатват своята гибел, и със сигурност ще преживеят същия бунт срещу себе си. Само защото има неправедна власт, това не оправдава неправедния бунт за да я премахне.

Част 11

9 май, 2005

Следващото “дело на плътта,” описано в Гал.5:20 е преведено “ереси,” или “партизанства.” Ние често свързваме ереста с поучаване на фалшива доктрина, но ереста действително създава разделение или партизанство в църквата.

Разбира се, това често е резултата от фалшива доктрина, но не е ограничено до това. Има хора, които причиняват разногласия и ще използват почти всичко за да донесат разделение. Партизанствата са създадени в църкви дори за най-незначителни неща, но винаги когато са създавани партизанства нещо главно или второстепенно няма значение – това е дело на плътта, и то е зло.

Главната тема на книгата Юда е да разпознаем и да бъдем нащрек за тези, които “причиняват разделения” (ст. 19), които са описани като подводни скали за корабите (ст. 12), те стоят скрити и действат коварно, но нанасят голяма вреда за вярващите. Както тази книга също заявява, това са тези, в които е запазено най- лошото осъждение (ст. 13). Без съмнение, носенето на разделение за тялото на Христос е едно от най-лошите престъпления, в което можем да бъдем въвлечени. В Пр.6:16-19, ни се казва, че едно от седемте неща, които Господ мрази е носенето на “борба между братя.”

Както дискутирахме преди, ако знаехте, че ще умрете утре вашите молитви щяха да станат много реални и фокусирани на нещата, които означават най-много за вас.Следователно, можем да заключим, че молитвата на Господа в нощта преди да бъде разпънат отразява нещата, които бяха най-дълбоко в Неговото сърце. Обсипана с тази велика молитва описана в Йн.17, до степента, д която може да бъде обмисляна главната тема на молитвата, беше сърцето на Господа за единството на Неговите хора. Нека да погледнем това за да можем да имаме сърце за нещата, които са в Неговото сърце:

“Не съм вече на света, а тия са на света, и Аз ида при Тебе, Татко святи, опази в името Си тия, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние” (Йн.17:11)

Когато гледаме на сегашното състояние на църквата разбираемо е, че мнозина ще сметнат истинското единство на църквата за невъзможно. Обаче, нищо не е невъзможно за Бог, и ние можем да бъдем сигурни, че молитвата на Исус ще бъде отговорена! Тези, които наистина Го обичат, обичат нещата, които Той обича, и дават всичко, което правят за да видят Неговата воля да се върши на земята. Следователно, единството на Неговите хора трябва да бъде едно от главните посвещения на всеки християнин. Ние трябва също така да вземем под внимание, че Господ не просто се моли за нашето единство, но за нас за да имаме същото единство, което Той има с Татко!

Въпреки че можем да бъдем сигурни, че молитвата на Исус ще бъде отговорена, и че това напълно сигурно един ден ще се случи, ако сме мъдри, ние, също, ще започнем да се молим за това. Защо да се молим, ако Исус вече се е молил, и ние знаем, че това ще се случи? Ходатайството не е само за да се накара Бог да извърши неща за нас, но то също е с цел да изравним нашите сърца със Божието сърце. Колкото повече инвестираме в единството на тялото на Христос чрез молитвите, които правим, толкова повече нашите сърца ще бъдат посветени на това.

Когато Данаил прочете пророчеството на Еремия, че заточението щеше да бъде 70 години, той не започна просто да се радва, че беше близо времето остатъка да се върне и да съгради наново Ерусалим, той започна да ходатайства Божието Слово да се изпълни. Това е защото, както четем в Пс.115:16, “Небесата са небеса на Господа, а земята Той даде на човешките синове.” Поради тази причина е, че дори въпреки че Господ знае по-добре от какво се нуждаем отколкото ние, Той изисква да Го молим. Трябва да има ходатайство от тези, които живеят на земята преди Той се раздвижи за да извърши това, което възнамерява да върши.

В Йн. 17:20-21, Господ прибавя към Своята причина да желае единството на Своите хора когато се моли:

“И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение,

да бъдат всички едно; както Ти, Татко, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.”

Една от причините защо Господ се моли за нашето единство е “за да бъдат и те в Нас.” Това посочва, че начина, по който пребъдваме в Господа е като сме в единство един с друг. Действително това трябва да бъде истина защото как може някой наистина да бъде в единство с Главата без също така да бъде в единство с Неговото тяло? Едно от най-истинските доказателства, че някой наистина е дошъл до пребъдване в Него ще бъде нашето единство един с друг.

После Господ ни дава друга решителна причина за това: Когато това единство идва, целия свят ще повярва, че Исус е изпратен от Татко. От времето когато имаше само двама братя на земята те не можаха да се справят, и единият уби другият. Борбата между хората е било постоянно състояние на света от падението насам. Затова, когато се наблюдава истинско единство сред хората, които следват Исус, това ще бъде безспорно чудо за всички хора, които живеят на земята. Това ще ги накара да познаят със сигурност, че Исус наистина беше изпратен от Татко. Следователно, най-голямата евангелизаторска сила на земята е единството на църквата.

В ст.22 на тази велика глава, Господ ни дава прозрение как ще дойде това единство:

“И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно.”

Тялото на Христос никога няма да дойде в единство около някоя доктрина или църковно управление, тези неща са важни. Въпреки това, начина, по който Неговите хора ще дойдат в единство е чрез виждане на Неговата слава. Когато Агнето дойде, дори 24-те стареи падат и хвърлят короните си в нозете Му. Кой може да си позволи слава или позиции или да поддържа разделения в присъствието на Агнето?

Имал съм няколко преживявания когато съм виждал славата на Бог изявена докато съм бил с група хора. Не само, че всички незначителни различия, които може да сме имали с тези хора веднага са изглеждали като смешни каквито са в действителност, но някак си всички ние сме били обвързани по много специален начин защото сме видели славата на Бог заедно. Често съм питан как основния тим на нашето служение остава заедно за толкова много години, и аз мога да отговоря на това лесно – това е защото сме преживели славата на Бог заедно.

В Йн.17:23 Господ прибавя още едно прозрение в причината защо единството е толкова важно за Неговите хора:

“Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях както си възлюбил и Мене.”

Ние сме наречени “тялото на Христос.” Помислете за това: Ще влезе ли някоя част от вашето тяло в пълната си цел без останалата част от тялото ви? Понеже ние трябва да бъдем “съвършени в единство,” никой от нас не можа да очаква да влезе в собствената си пълна цел без останалата част от тялото на Христос. Следователно, ако не е поради някоя друга причина освен себичност, ние трябва да направим всичко, което можем за да спомогнем да доведем единство за тялото на Христос. Ние трябва също да отхвърлим и да разпознаем “партизанството” за голямото зло каквото е то, също както и всичко или всеки, който причинява разделения в Неговата църква.

Част 12

16 май, 2005

Следващото “дело на плътта,” което ще изучаваме от Гал.5:20 е “завист.” Това е подобно на “ревността,” която изучвахме преди, но не е точно същото. Ревността е повече насочена към личност, докато завистта е насочена повече към притежания, позиции, или това, което хората имат. Въпреки че повечето от тези дела на плътта са до някаква степен преплетени и се препокриват, апостолът ги описва отделно поради очевидна причина, така че ние също ще погледнем техните отличителни характеристики.

Както ревността, завистта е едно от най-смъртоносните от тези дела на плътта, както ни се казва, че дори Исус беше разпънат поради завист (вж. Мт.27:18, Мк.15:10). Фарисеите и садукеите завиждаха поради големите тълпи, които следваха Господа. Това също е мястото където много от разделенията и борбите в тялото на Христос започват. Когато една църква в дадено място започва да расте или да преуспява, или специална благодат или помазание идва върху нея, църковната история установява много последователно, че това вероятно ще доведе до преследване от други църкви и други църковни лидери. Това е смъртоносен капан, в който много църковни лидери просто се е оказало, че падат точно както лидерите на Израел през първи век.

Завистта може да бъде едно от най-унищожителните от всички дела на плътта защото тя обикновено повлиява на църковни лидери, които после въздействат на своите последователи, опетнявайки много хора, носейки опустошителни вражди и разделения в църквата. Тези лидери обикновено ще претендират, че защитават овцете или защитават истината, но Господ не е глупав и ние също не трябва да продължаваме да бъдем такива. Или ревността или завистта ще бъде открита в корена на почти всяко разделение в тялото на Христос. Ние трябва да се научим да разпознаваме тези злини когато се надигнат в сърцата ни или в тези, които приемаме като лидери.

Както Господ учи в притчата за Овцете и Козите в Мт.25:40,

“Истина ви казвам, до степента, до която сте направили това на тези Мои братя, дори на най-малкия от тях,вие сте го направили на Мен.” Затова, ако завиждаме или ревнуваме поради някои от Неговите хора и поради това ги преследваме, ние действително завиждаме на Самият Господ и преследваме Него. Начина, по който се отнасяме с Неговите хора, дори “с най-малките” от тях, е начина, по който се отнасяме с Господа.

Един от най-трагичните начини, по който завистта се изявява в църковната история е бил като се пресича склонността на едно поколение да преследва изплуващото поколение вместо да ги благослови и да им помогне да ги подготви за техните цели. Точно както цар Саул завидя на Давид, тези, които са несигурни в тяхната позиция ще бъдат заплашвани от всяко ново движение или служение, което изплува и често ще ги атакуват. Това е било повтаряно в почти всяко духовно поколение до днес.

Най-лошото проклятие, което някога беше поставено върху Израел беше, ако те забравят Господа, те щяха да изядат малките си. Не е ли точно това, което се е случвало с почти всяко поколение в църковната история, когато, за период от време, най-голямата заплаха за живота на възникващи лидери е била собствените им родители?

Лесно е да дойде неуловима форма на гордост върху тези, които са мощно използвани от Господа, карайки ги да си мислят, че ако Господ желае да върши нещо велико на земята, Той със сигурност ще се обади първо на тях. Много велики лидери са паднали в тази гордост в същност дисквалифицирайки себе си от по-нататъшна употреба от Господа. Тъй като те вярват, че са най-добрите кандидати за извършването на някаква главна цел на Господа, те не могат да си представят, че нещо такова, което идва чрез други хора може да бъде от Господа. Затова, те го отхвърлят и често го преследват.

Ще има време когато сърцата на бащите и синовете са съединени. Тогава ние ще знаем, че краят на този век е наистина близо, точно както ни се казва в последната глава на Малахий. До тогава, ние трябва да разберем, че тези, които се надигат със специално помазание или благодат за лидерство на нова изплуваща църква или движение много вероятно ще бъдат атакувани, и много вероятно от настоящето църковно лидерство.

Като служение ние, също, сме били предмет на това доста често и сме се научили да очакваме това във всеки нов град или ситуация, в която влизаме за да вършим работа за Господа. Не всички лидери ще вършат това, но ние сме се научили да разчитаме, че някои ще го вършат. Когато в началото се преместихме в Шарлота, ние бяхме приветствани от почти всички докато не започнахме да привличаме много хора. Тогава някои започнаха да ни атакуват, и когато ние продължихме да нарастваме атаките се увеличаваха.

Обаче, мнозина, ако не повечето църковни лидери в Шарлота ни благословиха когато дойдохме и продължават да ни благославят, да ни помагат, и да ни насърчават, дори тези, които имат някои от техните хора идващи в нашата църква. Това е бил един най-великите примери на истинско християнско великодушие и истинско християнско лидерство, на което съм бил свидетел, и това е велико вдъхновение. Аз съм започнал да уповавам на тези както на малцина други. Вярвам, че много от плода на нашето служение ще отиде на тяхна сметка. Когато те идват при нас със слово на загриженост или корекция, ние слушаме защото знаем, че те са заинтересовани в сърцата си. Тези са, на които гледаме като истинските лидери в града ни.

Една причина, поради която съм изучавал този специфичен проблем в църквата толкова дълго е защото аз самият не искам да падна в него. Разбирането е светлина, и когато имаш светлина в пътя си ти ще бъдеш предпазен от препъване. Въпреки това, до днес аз не съм бил изпитван по начина, по който другите са били, и не знам как бих реагирал на това. Надявам се, че бих се справил добре и се стремя гладко да предам щафетата когато дойде времето. Обаче, една характеристика, която мисля, че води до препъване е мисленето, че това не може да се случи на нас защото ние го знаем. Разбирането помага, но ние винаги трябва да помним увещанието “нека този, който мисли, че стои да внимава да не падне” (2 Кор.10:12).

Също съм стигнал до убеждението, че мнозина, които са тичали добре през целия си живот падат в това почти накрая на живота си просто защото не са били изцелени от страданията, които другите са донесли върху тях – което е просто неуспеха да простим. Непростителността води до горчивина, а горчивината ще оскверни или отрови много други. Понеже като служение и аз лично, почти постоянно сме атакувани от някой, ние трябва да проповядваме, да поучаваме, и да практикуваме прощение постоянно. Това е тежко, но също е и нашата най-добра възможност да бъдем трансформирани в образа на Господа.

Ние имаме един пастор в Шарлота, който изглежда да води добър живот просто атакувайки ни. Когато веднъж слушах неговото радио предаване и той казваше много неща, които не бяха истинни за нас (а някои бяха), аз попитах Господа дали Той може да спре този човек. Господ веднага отговори, “Да, но кой искаш да заеме неговото място?” Аз улових момента и съм доволен да оставям този човек да продължава да ни атакува за много години до сега. Мисля, че това може да продължава чрез него и други докато ние сме оформени в образа на Господа, който положи Собствения Си живот дори за самите онези, които Го мъчеха. Тъй като ние очевидно все още имаме да извървим доста път за да бъдем като Него, аз очаквам това да продължава, може би докато сме тука.

Друг начин, по който сме се опитвали да се борим с тази склонност да завиждаме или да ревнуваме поради другите е да даваме позиция или власт в нашето служение само на тези, които показват истинско посвещение да екипират и издигат другите. Едно от главните неща, които съм търсил в лидерите е радостта на лицето на лидерите когато тези, които са под тях се справят добре. Нашите ключови лидери всички са склонни да бъдат по-възбудени за тези, които са обучавали да бъдат използвани от Бог по някакъв начин отколкото когато те лично са използвани от Бог. Това са истински духовни бащи и майки, които заслужават “двойна почит.”

Когато апостол Павел отбелязва, че ние имаме много учители, но не много бащи, аз мисля, че същото все още е истина (вж. 1 Кор.4:15). Ние сме склонни да ги наричаме духовни бащи, които са по-стари и опитни, но да бъдеш баща няма толкова общо с възрастта или опитността колкото със способността да възпроизвеждаш. Точно както в естественото повечето стават бащи когато са по-скоро млади, истинските екипиращи служители, които са описани в Ефесяни 4 могат също да бъдат доста млади. Има мнозина, които служат добре, но рядко обучават или екипират другите. Ние трябва да попитаме дали такива хора са наистина екипиращите служители описани в Ефесяни 4, тъй като главната им цел е да екипират другите да вършат работата на служението.

Ние ще започнем да вземаме този призив да екипираме другите на сериозно когато знаем, че това ще бъде единствения начин, по който църквата може да постигне: “единството на вярата, и на познаването на Божия Син, до пълнолетно мъжество, до мярката на ръста , която принадлежи на пълнотата на Христос” (Еф.4:13).

Аз се опитвам да държа като фокус на моя живот, че крайната награда за успеха в този живот е да чуя Господа да казва в онзи велик ден, “Добре сторено, добри и верни слуго” (Мт.25:21). Като пастор, аз също осъзнавам, че за да чуя тези велики думи, трябва да върша всичко, което мога за да съм сигурен, че всички, които Господ ми е поверил под моя грижа също са чули тези думи. Затова аз трябва да държа в ума си моята надежда за успех на тези, които са част от нашето служение или членове на нашите църкви. Поради това, аз съм принуден да измервам моята работа за Господа чрез това колко добре другите са извършили своята цел. Ние проповядваме това постоянно, и аз знам, че някои са уморени да го слушат, но аз не възнамерявам да спра. Знам, че когато това престане да бъде основна ценност, която имаме в служение, ние ще бъдем отклонени от основната цел, която имаме.

Ако ние наистина виждаме, че нашата основна мярка на успех е растящото помазание и успех на тези, които обучаваме, много по-трудно е да им завиждаме. Поради тази причина аз вярвам, че Йоан Кръстител е един от най-великите примери за истински благочестив лидер. Цялата му работа беше да сочи към Исус и да приготви пътя за Него, не просто да изгражда собствените си последователи. Той знаеше през цялото време, че Този, Който идва след него беше много по-велик и считаше себе си за недостоен да завърже обувките Му. Тогава, когато Помазаника дойде, той се радваше само да чуе гласа Му, бивайки истински приятел на Младоженеца, и радвайки се да се смалява докато Той расте. Поради тази причина, Йоан беше почетен от Господа като беше наречен най-великия човек, който е роден от жена. Такова истинско благородство на духа е отличителния белег на тези, които наистина са най-великите.

Част 13

23 май, 2005

Следващото “дело на плътта,” което ще изучаваме от Гал.5:22 е “пиянство.” Разбира се, напиването не трябва да има място в живота на един християнин. Да се напиеш е в най-добрия случай да намалиш способността си да контролираш себе си, или да се съпротивяваш на дявола. Когато това се случва ние можем да разчитаме, че другите “дела на плътта” ще отстояват себе си, и дяволът ще се възползва от нас да върши своята зла работа.

Има много хора, които плащат цената за останалата част от живота си поради едно събитие докато са били пияни. Пияните шофьори може би никога не са имали предвид да нараняват някой, но много хора са осакатени за живота, а други са мъртви поради тях. Много от тези са деца. Тези пияни шофьори също имат опустошен живота и много трайни разорения поради една глупава грешка защото са си позволили да се напият.

Много други са казвали или правили неща когато са били пияни, за които ще съжаляват през останалата част от живота си. Повечето от тези са били сигурни, че могат да се контролират докато карат. Но колкото са по-пияни, толкова повече контрол губят. Вие можете да сметнете какво се случва тогава. Тези, които си позволяват да се напиват поканват дявола да направи най-добрия си изстрел, а той рядко ще пропусне да се възползва от такава възможност.

Преди да стана християнин, аз се опитвах да ходя на среща пиян, поради очевидни причини, но никога след това не съм вземал жената на сериозно. Просто не й се доверявах достатъчно за да стана сериозен. Знаех, че това беше истина за почти всяко момче, което познавах. Наблюдавал съм много сериозни взаимоотношения да се разпадат поради пиене. Някои си мислят, че когато са пияни те стават хладнокръвни и хората ще им се смеят, но в същото време тези, които ги гледат ще загубят уважението си към тях, без значение колко може да говорят противното.

Когато бях във Военноморската Флота и преди стана християнин, аз участвах в гуляи и пиршества. Обаче, аз бях също много чувствителен за всеки от моите другари, които пиеха толкова много  и загубваха контрол докато бяха на свобода. Аз можех да продължавам да ги харесвам след това, но никога нямаше да им се доверя с важни тайни, информация, или отговорност, ако те работеха с мен. Ако хората си позволяват да се напиват, те просто не заслужават доверие.

Разбира се, много вярващи са тълкували това да означава, че ние никога не трябва да докосваме вино или някаква друга алкохолна напитка. Когато виждаме опустошаването и нараняването на толкова много хора поради алкохола, лесно е да се разбере това. Аз никога не съм разубеждавал някой, който е имал това решение да се въздържа от алкохол. Обаче, това не е библейско учение или перспектива. Никъде Библията не заповядва въздържане от алкохолни питиета, въпреки че говори много за прекаленото пиене, или напиване.

Тези, които са се опитвали да осъдят всяко пиене на алкохол наричайки това библейска доктрина е трябвало значително да изкривят Писанията за да ги нагласят с това. Това е сериозно престъпление само по себе си, и е разглеждано от много теолози като отворената врата, през която Сатана имаше възможност да измами Ева в Градината. Господ им заповяда да не ядат от Дървото за Познаването на Добро и Зло, но когато беше попитана какво й беше казал Бог, тя отговори, че те не могат да ядат от него “нито да го докосват” (вж. Бит.3:3). Господ не каза нищо за това да не докосват дървото. Склонността на Ева да прибавя към това, което Бог беше казал по този начин разкри основно незачитане на Неговото Слово, което дявола можеше да използва. Това е същото, което фарисеите правеха със Закона на Мойсей, което го направи без ефектен, и скоро направи традициите и правилата на хората да им се дават по-голямо внимание от хората отколкото на самият Закон.

По същия начин, когато хората отнемат или прибавят към Писанията за да оправдаят своите любими доктрини, това прави всеки, който истински почита Писанията и честността, поне малко, да загуби доверие или почит към тях. Тъжно, но отивайки до такава крайност, дори с благородния мотив да се опитват да се предпазват хората, се е оказало не само неефективно, но изглежда дори утежнява проблема. Когато нашата нация се опитва да насили някаква забрана на всички, правителството може да има добри намерения, но те толкова преувеличават проблемите с алкохола, че ние все още не сме напълно възстановени от това поражение.

Изучавания също са показвали неведнъж, че деноминации, които не позволяват никакво пиене на алкохол имат най-висок процент на алкохолици от някоя група хора. Интересно, те също са склонни да имат най-висока степен на удари и сърдечни заболявания, които някои изучавания посочват, че също е свързано. Умерената употреба на вино с храна спомага за храносмилането, също както и на кръвоносната система. Това изглежда е причината защо французите, които почти всички пият вино с храната си, ядат една от най-богатата храна в света, и имат най-малък процент на сърдечни проблеми или удари. Може ли това да е причината защо апостол Павел насърчава Тимотей да пие по малко вино за стомаха си? (вж. 1 Тим.5:23)

Изучавания показват, че групи хора, които свободно позволяват пиене в тяхната култура, такива като юдеите, имат най-малка склонност към алкохолизъм. Аз съм прекарал много време в Европа през последните 20 години тъй като това е главното ми мисионерско поле, и не помня да съм виждал дори и един човек пиян публично освен ако това не е бил американец. Французите, които свободно пият вино с храната си, се чумерят при всяко пиене в голям размер дори по време на храна, и се дразнят от пиене на вино когато това не е по време на храна.

Сега ние не искаме да основаваме нашите доктрини на такива изучавания, но на Писанията. Обаче, тези изучавания изглежда да потвърждават здравото учение на Писанията, че легализма не е отговора за беззаконието. Легализма е резултата от хора, които прибавят собствените си предубеждения и мнения към Писанията, превръщайки ги в заповеди. Отново, поради това че практикуваха това фарисеите, които привидно бяха най-посветените към писаното Слово на Бог, не можаха да разпознаят Бог, Самото Слово, когато Той дойде при тях.

Ако някой има проблем с прекалено пиене, те не трябва да пият дори и капка. Ако ние сме с някой, който има проблем с пиенето, ние не трябва да пием в неговото присъствие за да не го накараме да се препъне. Това е заповедта на любовта. Обаче, това не е заповед, която можем да налагаме на другите. Да правим това, особено, ако се опитваме да подметнем, че това е библейско учение, е да прибавяме към Писанията това, което не се намира в тях.

Господ Исус не само пиеше вино, Той направи много вино с първото Си чудо. Някои, които не могат да схванат това поради своето предубеждение срещу алкохола, твърдят, че Той е пил гроздов сок, и е направил гроздов сок. Такива твърдения правят тези, които се държат за тях да изглеждат глупави в най-добрия случай, и за всеки, който истински е посветен на честността на Писанието или на здравия разум. Гръцката дума преведена вино в тези текстове в същност означава “ферментирало грозде.” Няма място за един човек, който се стреми да бъде верен на Божието Слово, или на здравия разум, да твърди, че Исус пиеше само гроздов сок. Защо тогава Той беше обвиняван, че е “винопиец” или “пияница,” ако пиеше само гроздов сок? (вж. Мт.11:19)

Тази глупост кара мисленето на хората да приема, че Писанията са пълни с ограничения. Това не е Писанието, но хората, които добавят към Божието Слово, опитвайки се да установят като доктрина това, което в същност е собственото им предубеждение. Въпреки това, ние можем да бъдем сигурни, че Господ никога не е пиел прекалено, или до степен, че това да повлияе на Неговото отсъждане до някаква степен, и нито пък някой, който е воден от Духа.

Както Самият Господ Исус посочи, понеже Йоан Кръстител не пиеше вино въобще, хората мислеха, че е особняк. Понеже Исус пиеше вино, хората Го обвиняваха за невъздържаност, въпреки че Той очевидно никога не злоупотреби с това. Хората ще ви обвиняват и няма да ви разбират без значение от това коя страна заемате. Обаче, както и Йоан и Исус разкриха чрез техните практики сред християните трябва има място и за двете неща без да се обвиняват или да се разбират неправилно един друг.

Едно нещо е сигурно, ако се напивате, дяволът ще използва това срещу вас и срещу всеки друг, срещу който може. Една единствена грешка тук може да ви струва скъпо за останалата част от живота ви. Не си струва. Защо да даваме на дявола такава широко отворена възможност за да стреля срещу нас? Защо да искаме да правим нещо, което може за известно време да ни направи да направим компромис с нашата чувствителност и взаимоотношение със Святия Дух? Както Павел пише в Еф.5:18, “И не се опивайте с вино, защото това е разпуснатост, но се изпълвайте с Духа.”

Част 14

30 май, 2005

Преди да продължим това изучаване на делата на плътта, бих искал да ви припомня как се свързва това с нашето изучаване на библейските пророчества за последните времена. Нашата главна цел за това изучаване на последните времена е да можем да извършим нашата цел в тях. Както Господ каза в Мт.24:14: “това евангелие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всички народи, и тогава ще дойде краят.” Това, което правим тука в същност е поставяне на основа за виждане, прокламиране, и тогава наследяване на царството.

В Йн.3, Господ обясни, че някой трябва да бъде новороден за да види царството. После Той обикаляше проповядвайки царството и инструктира Своите последователи да правят същото. Обаче, има една стъпка отвъд това и да се вижда и да се прокламира евангелието, и тя е то да се наследи. Както Павел заяви след като описва тези “дела на плътта” в Гал.5; “Предупреждавам ви както ви предупредих, че онези, които вършат такива неща няма да наследят Божието царство” (ст.21). Нашата цел е да видим царството, да проповядваме евангелието на царството, и тогава самите ние да го наследим.

Аз заявих в началото на това изучаване, че ние не можем да минем набързо, а трябва да бъдем по-съсредоточени обръщайки се към нещата, които ще ни направят готови за последните времена отколкото просто да знаем какво ще се случи. Това, което изучаваме сега е много по-важно от пророческо знание. Ние можем да знаем точно какво ще се случи, но въпреки това да не бъдем подготвени за него. Ако пребъдваме в Духа, ние ще бъдем готови без значение от това дали разбираме всичко или не.

Точно както най-успешните хора в някое поле са тези, които знаят, практикуват, и вършат основата добре, същото е истина за страхуващите се шампиони, които Господ дори сега подготвя за да освободи на земята. Тези, които мислят, че са толкова зрели или силни, че да трябва постоянно да преглеждат основите скоро ще платят ужасна цена за тяхната гордост. Тези, които са мъдри и достатъчно смирени за да преглеждат постоянно основите, дори докато търсят по-голямо знание и разбиране, скоро ще бъдат много благодарни, че са го правили.

Да бъдем търпеливи в уличното движение или в магазина е действително по-голямо доказателство за истинска духовна зрялост отколкото всяко количество знание, което можем да имаме. Ние винаги трябва да помним, че дяволът бърза защото знае, че му остава малко време. Бог никога не бърза защото Той има власт над времето. Ако пребъдваме в Господа, ние ще бъдем търпеливи. С това в ума, ученията за последното време, които ни държат забързани, и са пречели на голяма част от тялото на Христос да плануват за бъдещето с видение и стратегия, са били от дявола. Дори ако краят на този век е утре, ние не трябва да бъдем по-малко търпеливи, а ще имаме точно толкова мир както винаги сме имали.

Тези, на които ще им бъде поверена най-голямата мъдрост и знание ще бъдат тези, които имат най-дълбоките, най-здравите основи. Ние трябва да имаме видение за виждане на повече и разбиране на повече от това, което идва. Правилно е да бъдем около работата на Татко като основаваме църкви, издигаме училища, и по всеки начин се стремим да назидаваме и заздравяваме тялото на Христос. Обаче, нашето най-голямо видение трябва да бъде да станем подобни на Христос и да вършим делата, които Той вършеше. Нашето най-висше призвание е да бъдем божии приятели. Ако станем Негови приятели, Той няма да иска да върши нищо без да го сподели с нас.

Понеже човека беше създаден в края на шестия ден, първият му ден беше Божият седми ден. Следователно, за да има човека приятелство с Бог това трябва да започне с влизането му в Божията почивка. В Евр.3 и 4 Обещаната Земя е сравнена с влизане в Божията почивка. Също се изискваше от свещениците, които щяха да служат на Господа и да се приближават до Него да не носят нищо, което ще ги изпотява (вж. Езек.44:15-18).

Потта говори за трудене в собствената ни сила. Ако ще бъдем близо до Бог ние не можем да носим нищо, което има потта на собствените ни дела върху себе си. Един от най-решаващите фактори в нашата подготовка за тези времена е да бъдем близо до Господа. Ние можем да знаем цялата истина и всяко пророчество точно, но ако не пребъдваме в Него, ние ще бъдем на погрешното място вършейки погрешните неща и следователно ще бъдем измамени.

Така че ние трябва търпеливо да продължим да разглеждаме делата на плътта, които ни пречат да ходим в Духа, и после по същия начин да погледнем в дълбочина плодовете на Духа, което е доказателство, че ние наистина пребъдваме в Него. Нашата основна цел трябва да бъде да чуем в онзи велик ден: “Добре сторено, добри и верни слуго” (Мт.25:21 NIV). Никой от нас не иска да чуе, “Ти извърши много чудеса, пророкува, и даже изгонва демони в Мое име, но махни се от Мен! Аз никога не съм те познавал.”

Ако сме добри пастири или добри стражи, всички, които са ни поверени под наша грижа също ще чуят тези велики думи: “Добре сторено!” Затова, нека и да разширяваме нашето духовно виждане докато също така пазим страст за Писанията и да задълбочаваме корените си по-дълбоко и по-дълбоко в здравата библейска истина.

Поради тази причина, аз съм бил много насърчен, че толкова много не само стоят с това изучаване, но много повече се присъединяват към него през цялото време. Има белези навсякъде, че църквата узрява, става по-силна, и става свободна от крепостите, които са ни държали за толкова дълго време. Има голяма причина за надежда в църквата. В нашите времена, аз вярвам, че ние ще видим истинския Новозаветен църковен живот възстановен на земята по начина, по който е възнамеряван да бъде.

Ние не трябва да бъдем глупави да съдим цялата църква чрез малка част, или части, които виждаме. Аз пътувам доста дълго и постоянно. За много години съм посещавал църквата в много страни всяка година. Въпреки че знам, че все още не съм видял цялата църква, аз съм станал все по-насърчен от това колко е силна църквата по света. В същност, тъй като също така съм ученик на църковна история, аз съм убеден, че църквата в това време е по-силна от всяко друго време в своята история, и тя става драматично по-силна всяка година.

Както Господа обясни, вие трябва да бъдете новородени за да видите царството (вж. Йн.3:3), но това не означава, че ако сте новородени вие виждате царството. В същност, аз вярвам ,че малко християни през историята, и дори днес, виждат царството. Обаче, повече и повече го правят, и докато го правят, те ще започнат да проповядват евангелието на царството, което не е било проповядвано от първи век.

Едно нещо, което е очевидно за повечето пътуващи служители е, че където едно послание се набляга в някоя църква, тази църква ще е склонна да бъде силна в тази истина. Например, където се проповядва вяра, хората са склонни да имат повече вяра, където се набляга на изцеление, там ще има повече изцеление. Където се набляга на любов към Писанията, хората действително ще обичат Словото повече. Всичко това е добро, но ние ще видим почти световно движение на хора виждащи царството, и по този начин проповядвайки го, и после наследявайки го. По този начин ще бъде построен мост между земята и небесното царство така че молитвата, която Господ в началото даде на Своите хора да бъде отговорена – Неговото царство да дойде! (вж. Мт.6:10)

Целта на това изучаване е да махне нещата, които ни пречат да виждаме, така че да можем да започнем да виждаме Божието царство. Ние можем действително да наследим това царство и да живеем в него сега! Това трябва да бъде основната ни цел – да живеем в царството и да го доведем на земята като пребъдваме в Царят!

Поради тази причина, ако някое от тези изучавания е осветило неща във вашия живот, за които мислите, че трябва да работите, върнете се на това изучаване и го прегледайте. Тогава го изучавайте сами. Когато правим това, самата истина ще започне да ни освобождава. Отново, нашата цел не е просто знание, но трансформация. Ние искаме да познаваме истината, но искаме да направим това за да можем да станем живо послание за света.

Ние живеем във времето когато хората са станали пристрастени към видим стимул, и Господ ще ги срещне по този начин. Евангелието на царството няма само да бъде проповядвано, но демонстрирано от тези, които живеят в него, точно както самият Господ Исус го демонстрира когато го прокламираше. Направете това своя лична цел.

Част 15

6 юни, 2005

Последното от делата на плътта, които Павел описва в Гал.5 е “пиршество.” Това е повече от това просто да се шегуваш. Гръцката дума, която е преведена означава да бъдеш гръмогласен и глупав. Плътската природа  е склонна да бъде себе-центрирана и обича да бъде центъра на вниманието. Колкото повече позволяваме на плътската природа да проявява себе си, толкова по-гръмогласна и бурна обикновено става тя. Това е противоположно на Божието царство защото основното посвещение на Святия Дух винаги ще бъде да привлича вниманието към Божия Син, а не към нас.

Това не означава, че християните не трябва да имат личност, която да е атрактивна или да имат добро време. Обаче, има определено достойнство и почит, които трябва да   съпровождат децата на Царят. Истинската християнска природа е също такава, която служи и назидава другите, дори използва хумор за да благославя другите вместо просто да привлича вниманието към себе си.

Да бъдем необуздани по някакъв начин, което означава да привличаме вниманието към себе си все още може да изглежда да бъде по-скоро меко “дело на плътта,” и едва ли е нещо достойно за да съдим другите, които го практикуват като недостойни да наследят Божието царство. Обаче, това поведение е само симптом на основен дефект в характера, което ако се практикува, ще отдалечи тези, които го правят от Господа и от Неговото царство. Истинската духовна зрялост е растеж в посвещението да се прославя Господа, да се посочва към Него, а не към нас. Ако тази природа на привличане на вниманието към нас доминира, ние ще използваме дори дарбите на Святия Дух по начин, по който рекламираме себе си вместо Господа. Вероятно основната форма на ругатнята е да се използва това, което е предназначено да вдъхнови поклонение към Бог за да привличаме вниманието към нас. Това е, което причини първото падение, падението на самия Сатана.

Също е забележително, че английската дума “пиршество” е коренната дума, от която ние извличаме “въртележка,” което означава “да вървиш в кръгове.” Има глупост в духа, която може да ни кара да се движим много, но в същност ние да се движим в кръгове и да не правим никакъв истински напредък. Тези, които са склонни да искат да се забавляват през цялото време обикновено са склонни да измерват успеха на едно събрание според това колко забавно е било или колко приятно е било за тях лично, вместо да правят някакъв духовен напредък към истинска духовна зрялост.

Например, има много християни, които измерват ценността на една служба или събрание според това как са били докоснати. Това трябва да бъде нашата надежда, че всеки, който посещава някаква служба за поклонение е бил докоснат по някакъв начин от Бог. Обаче, ако това е всичко, към което се стремим тогава ние сме все още незрели, или както Павел каза на коринтяните, ние сме още “плътски.” Истински зрелите не ходят на служби за да бъдат докоснати, но по-скоро за да докоснат Бог, да се покланят и да служат на Него. Храмът не съществува заради хората, но заради Господа. Това не означава, че на хората не трябва да им се служи в Неговия храм, тъй като те са Негови деца и да им се служи е един начин, по който ние служим на Него. Но-най великото нещо, което някой може да направи за тях е да бъде загубен в поклонение и в служение на Бог, загубвайки собствената си себе-центрираност, което е смъртоносната болест причинена от падението.

Едно от любимите ми движения на Бог в последните години е наречено “Торонто Блесинг.” Торонто Блесинг наистина беше значително благословение за тялото на Христос, което беше отворено за него. След години на посвещение към поучение и тежка работа, много хора нямат повече нужда от повече поучение или повече служение колкото се нуждаят от докосване от Бог, което им позволява да знаят, че са обичани от Него. Чрез това движение, буквално милиони бяха лично докоснати от Бог по такъв специален начин, че те бяха убедени в тази решителна истина. Дори най-зрелите се нуждаят от обич от Бог, и това движение беше като голяма прегръдка от Бог за Неговите хора.

Имало е много тълкувания предложени за това какво означават уникалните характеристики на това движение на Бог, но като цяло, това беше почти като че ли Бог се забавлява и играе със Своите деца. Мнозина просто усещайки личната обич на Бог към тях приемаха освобождение и изцеление. Мнозина бяха много дълбоко променени чрез това, и това извърши повече, отколкото десет години на поучение могат да направят.

Една основна истина, за която Писанията свидетелстват отново и отново е, че само една среща с един пратеник от Бог може радикално и дълбоко да промени живота на човек. Когато Самият Бог докосва някой, той или тя ще бъдат различни. Ето защо нашето основно преследване трябва да бъде Самият Бог, а не просто знание за Него. Ако гледаме Неговата слава с открито лице, ние ще бъдем променени в същия този Негов образ. Торонто Блесинг беше, и продължава да бъде, докосване от Бог, което променя.

Без съмнение имаше много фалшификация от някои, чиято глупост донесе лоша слава за това движение. Това е било нещо обикновено за всяко движение на Бог, но Бог позволява това точно както позволява на Своя враг да сее плевели сред Неговото жито. Тези, които могат да виждат само плевелите, и за това се отдръпват от цялото нещо, пропускат забележително благословение. Аз винаги ще бъда благодаренза това движение, и въобще не съм изненадан, че това движение продължава въпреки, че може да няма същото внимание каквото имаше. Надявам се, че то ще продължи в някаква форма до края на този век.

Обаче, също трябва да призная, въпреки след часове на молитва от много различни хора, аз лично никога не съм бил докосван до точката да приема дори едно свято кикотене, много по-малко “свят смях.” Аз предприех две “учтиви гмуркания,” падайки долу с надеждата, че може би ще бъда докоснат докато падам или докато лежа на пода. Силно исках да бъда докоснат, но това просто никога не се случи с мен. Обаче, аз се наслаждавам да гледам другите да са докосвани неизмеримо, обичам да гледам това да се носи из нашата църква, и високо оценявам плода на това движение. Какъв беше плода? Какво общо има той с “гуляя?”

Има някои църкви, които са се разположили на лагер при това благословение, а аз не мисля, че това непременно трябва да е лошо нещо. Важно е, че са останали много места по света, където християни могат да отидат за това специално и мощно служение. Обаче, това не е служението, върху което повечето църкви могат да бъдат изградени защото това не е тяхното призвание. Тези, които са били призовани да лагеруват там са оформили нещо като оазис в пустинята за странниците, но повечето са странници, и не спират да се движат докато не влязат в Обещаната Земя.

Точно както бебетата се нуждаят от постоянно внимание от техните родители, колкото по-зрели ставаме, толкова по-малко се нуждаем от това. Християни, на които постоянно трябва да им се напомня за Божията обич към тях като бъдат докосвани по някакъв начин на всяко събрание стоят в много незряло състояние. Точно както е добро, без значение от това колко сме възрастни, да бъдем насърчавани и да преживяваме обичта на нашите родители от време на време, всички християни могат да използват това служение понякога. Обаче, тези които лагеруват на това място са като тези, които са се прилепили към един оазис и не завършват своето пътуване, отивайки към зрялост.

Както заявих, думата “пиршество” е коренната дума за “въртележка.” Въртележката е езда, която обикаля и обикаля, която ви дава движение, държи ви движещи се, но в действителност не ви води никъде. Имало е такъв краен елемент, който се е привързал към Торонто Блесинг, който изглежда да е в такава духовна въртележка, движейки се много, но действително не отивайки никъде духовно. Мнозина са осъдили цялото движение според тези незрели хора, но те в същност са само малък процент от тези, на които е било послужено от това велико движение. Сърцевината на самото служение в същност има много различно посвещение да се движи към това, което е достойно за подражание.

Има такива в почти всяко движение, които са в него просто заради собствената си облага, и не вървят към зрялост стремейки се да бъдат благословение вместо да получават такова. Това е, от което трябва да пазим сърцата си. Има време когато да бъдем докосвани и да ни се служи, което ако го пропуснем ние обикновено щестанем твърди и студени християни.

Торонто Блесинг и други като тях донесоха така нужната топлина и радост за църквата на точното време, след години на срещане на значителни проблеми и дисциплината на Господа. Когато децата ми бяха малки и се нуждаеха от дисциплиниране, аз се опитвах винаги да им давам много повече обич отколкото дисциплинирането, което те получаваха. Когато порастваха, те не се нуждаеха от толкова много уверение, но аз все още се опитвам да поддържам съотношението между обичта и корекцията. Господ прави същото. Ето защо Той е наредил много повече празнуване отколкото постене.

Без съмнение, истинския християнски живот е най-трудния живот, който можете да живеете на тази земя, но той също е най-забавният, най-задоволителния, и най-вълнуващия. Несъмнено добрата част надвишава трудната. Обаче, точно както има време за радост, ние ще станем ексцентрични, ако също така не разпознаваме времето за плачене, покаяние, и скърбене заради нашите грехове и греховете на другите. За да ходим в истината, ние трябва да разпознаваме сезоните и точното време на Господа. Сега тези, които лагеруват на мястото на плачене и покаяние, неуспяващи да отговорят на радостта на Святия Дух когато тя идва, обикновено са най-киселите и най-малко привлекателните от всички християни. Както ни се казва в Екл.3, има сезони за всичко. Ако не разпознаваме Божиите сезони, ние в същност ще пропуснем главните цели на Бог в нашето време.

Торонто Еърпорт Крисчън Фелоушип (ТЕКФ) остава велик оазис в църквата, където някой може да отиде когато се нуждае от това и да получи истинско докосване от Бог. Това е извор, който аз се моля никога да не спира, и аз се моля те да бъдат използвани да издигат други подобни църкви и братства във всеки град. Обаче, както заявих, тези, които се движат към своето наследство няма да лагеруват дълго при някой оазис. Те ще вземат това, от което се нуждаят и ще продължават да се движат към своята цел. Ние трябва да разпознаваме кога нашите хора се нуждаят от такъв отдих, и въпреки че един оазис може да бъде чудесно място, ние трябва продължаваме да се движим към нашето крайно призвание. Ние също трябва да имаме зрелостта за да напуснем комфорта на един оазис и да се насочим към твърдата пустиня отново.

Впечатляващ и чудесен пример е за всички нас начина, по който ТЕКФ станаха вероятно главното привличане в тялото на Христос за известно време, но въпреки това самите те винаги се стремят да растат и да прибавят към своето братство това, което Бог прави на други места. Вероятно главната причина защо Арнот бяха избрани да водят по такъв необикновен начин беше поради техния глад и готовност да пресекат земята за да посетят и да приемат от всеки, който мислят, че има нещо специално от Бог. Такъв глад и смирение винаги са възнаграждавани. Те получиха и не просто се радваха на собственото си благословение, но се стремят веднага да го предадат на другите, за благословението и обогатяването на огромна част от тялото на Христос.

Бронсвилското Съживление в Пенсакола, Флорида беше подобно посещение, което предаде нещо много значително за голяма част от тялото на Христос. За това ние трябва да бъдем благодарни, но както четем в Амос 5:5-6, където ни се казва, “Но не търсете Ветил, нито влизайте в Галгал, нито заминавайте във Вирсавее; защото Галгал непременно ще отиде в плен, и Ветил ще стане нищо. Потърсете Господа и ще живеете; да не би да избухне като огън в Йосифовия дом та го пояде, без да има кой да го гаси във Ветил…” Галгал, Ветил, и Вирсавее бяха места, където Господ беше посещавал Израел в миналото. Такива места на велики посещения обикновено отиват в робство защото хората започват да се покланят на мястото, което Бог е посетил, или на начина, по който Бог го е посетил, вместо на Бога, който го е посетил. Според самата си дефиниция, посещението е временно. Дори най-великите посещения на Бог в историята всички са били временни докосвания, и ако искате да стоите близо до Бог, вие трябва да бъдете готови да се вдигнете и да последвате облака на Неговото присъствие, когато Той се задвижи.

Въпреки че не сме преживявали нищо на нивото на Торонто или съживлението в Бронсвил все още, ние сме имали определен брой вълнуващи посещения в нашата църква или конференции. Сега ние имаме стотици пророчески тимове, които продължават да удивляват тези, които ни посещават с техните дарби. Хора идват от много различни нации и деноминации почти всяка седмица само за да им бъде послужено от тези тимове. Аз силно оценявам техният глад и обичам начина, по който Господ ги докосва, но ние няма да сме извършили нашата работа, ако те трябва да продължават да идват при нас вместо да имат издигнати такива хора в техните градове и събрания. Нашата главна цел е да помогнем на църквата да стигне до място, където хората не трябва да идват при нас за това. Ние се надяваме винаги да бъдем извор, където хората да могат да получават това служение. Ние знаем, че за да може църквата да направи това през идните времена, трябва да има много други.

Много хора изглеждат изненадани когато идват да ни посетят и откриват, че пророческото служение и дарби не са нашата главна цел. Аз мисля, че това беше за около две години през последните две десетилетия, но ние, също, се придвижихме. Това вероятно винаги ще бъде дар, фокус на служение, и ние винаги ще продължаваме да растем в тях. Ние се стремим да ”… порастнем по всичко в Него, Който е главата, Христос, от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всеки става, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта“ (Еф.4:15-16). Пророческото е само един аспект от Него, и колкото и голямо благословение може да е пророческото служение, ако направим лагер там ние, също, ще завършим обикаляйки в кръгове.

Пиршеството не е просто да имаме твърде много забавление, но то е да имаме забавление, което е себе-центрирано и ще доведе до това да се въртим на въртележка, което действително не води до никъде. Това ще ни държи настрани от царството. Нека да натискаме към зрялост, както великия апостол пише във Фил.3:10-14:

за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му,

дано всякак достигна възкресението на мъртвите.

Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христос Исус.

Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, - като забравям задното и се простирам към предното,

пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога признание в Христос Исус.