ИЗЦЕЛЕНИЕ НА ВЪТРЕШНИЯ ЧОВЕК
Най-големите рани, които можем да получим, са от най-близките ни хора. Твоята същност е вътрешният човек и ако този вътрешен човек не е изцелен, страда не само цялото ти тяло, но и душата, а също и духът. Много е важно да знаем, че Святият Дух е изпратен заради всички нас, а не заради определени хора. Когато вътрешният човек е изцелен, тялото никога няма да страда или да боледува!
Човекът е дух, който има душа и живее в тяло. Видимо за този свят е само тялото ни. Проблемът е, че много християни забелязват само видимото с физическите очи. Те остават разочаровани, когато служители са се молели за тяхното изцеление, но тo не се е случило. Но тези служители са се молели само за тялото, а не и за духа и душата на човека. След това разочаровният човек е атакуван от различни демони. И си казва: „Бог не ме обича или може би не е волята Му да ме изцели“, но това не е вярно. Не получаваш изцеление, защото служителят, който се е молил за теб, се е молил само за твоето тяло, но не е бръкнал дълбоко в душата ти, а промяната започва отвътре навън.
Много хора след разочарованието от това, че не е дошло изцеление, не искат повече никой да се моли за тях, защото са се молили за тях повърхностно. (Евреи 6:14). Когато някой е болен от нещо, първата реакция на служителя е, да положи ръка и да се моли. Това е добро. Демонът на болест и немощ може и да напусне човека в този момент, но след това, когато човекът се прибере вкъщи, нещата пак се влошават и той изпада в депресия, защото изцелението трябва да започне първо отвътре.
Тялото е огледало на това, което се случва вътре в душата и духа ни. Когато човек е щастлив, той реагира физически на това, което се случва в духа и душата му. Ето защо ни сполетяват и болести понякога – защото там, някъде дълбоко, духът и душата са болни. Лекарите могат да се погрижат за тялото на пострадалия – да превържат раните му и да възтановят тялото, но раните в душата остават кървящи. Поради душевни рани, човек може да предприеме действия, от които да пострада тялото.
Какво означава разбито или съкрушенно сърце? Исая 61:1 казва „Духът на Господа Йехова е на мене; Защото Господ ме е помазал да благовествам на кротките, пратил ме е да превържа сърцесъкрушените, да проглася освобождение на пленниците, и отваряне затвора на вързаните”. Тук виждаме три вида хора – сърцесъкрушени, пленници и затворници.
В затвора отиват онези, които са извършили престъпление (виновни), но Господ е промислил дори и за тях – да бъдат помилвани и освободени от затвора. Пленникът е човек, който е взет и пленен, без да е извършил нещо лошо и за тези вид хора Бог е промислил освобождение. Съкрушен по сърце буквално от еврейски се превежда „счупен на парченца”. Същата дума е употребена за счупените плочи със заповедите, които Бог беше дал на Моисей. Тогава не само плочите се строшиха, но и заповедите на Бога, които бяха написани на тях. Това говори, че ако сърцето ти е „строшено”, ти не си в състояние да изпълняваш Словото (Евреи 8:10). Когато сърцето ти е на парчета ти няма как да изпълниш волята на Бога за живота ти. Ето защо такива хора не могат да служат на Господ. Дори и многото постене често пъти не може да помогне, когато си в такова положение. Когато духът и душата са цели, дори и тялото ти ще го покаже.
Ето защо плочите със заповедите трябва да бъдат в ковчега на завета, само там могат да останат цели, което говори, че твоето сърце ако остане в присъствието на Бога сърцето ти ще бъде цяло. Докато плочите със заповедите(Сърцето ти) са в служител ще бъдат строшени както се случи и при Моисей!
Ето защо плочите със заповедите трябва да бъдат в ковчега на завета, само там могат да останат цели, което говори, че твоето сърце ако остане в присъствието на Бога сърцето ти ще бъде цяло. Докато плочите със заповедите(Сърцето ти) са в служител ще бъдат строшени както се случи и при Моисей!
Често пъти си мислим, че нещата, през които преминаваме или ни се случват, са само поради изговорени негативни думи – от нас или от други хора срещу нас, но това не е съвсем така, защото ти можеш да преминаваш през трудности и поради това, че душата и духът ти са наранени!
Другото нещо, което е характерно за такива хора е, че те идват на църква, но само с телата си и дори някой да се моли за тях, свободата, която усещат, е мимолетна. След това борбата им с болката и отчаянието продължава. Дори и най-великият служител да се моли за теб, да бъдеш изцелен, ако ти не позволиш, да бъде превързано сърцето ти, нищо няма да се промени.
„Пратил ме е…” – изисква се движение. Когато трябва да освободим някой затворник, се изисква да отидем и да отворим желязната врата. Трябва да отидем близо до този човек, за да се молим за освобождението му.
„Освобождаване на плениците” – тук не е задължително да сме близо, може и от далеч да прогласим освобождението на пленика, който не е задължително да е грешник. Може да е попаднал в религия или други такива неща. Тогава ние трябва да прокламираме Словото, за да бъде свободен човека.
„Сърцесъкрушените” – и тук служителят трябва да отиде близо до наранения и да работи върху това, да възстанови душата му. Когато болен човек отиде на лекар, от болния се изисква да разкаже подробно, какво го боли, от кога, за да може лекарят да разбере от какво страда и да му помогне, но ако този болен не даде нужната информация, дори и този лекар да е учил петдесет години, той няма как да му помогне и да бъде ефективен. От сърцесъкрушените също се изисква да споделят какво ги е съкрушило и наранило, за да знае служителят какво „лекарство” да им даде, защото има различни видове лекарства. Господ иска да бъдем искрени с Него и със служителите Му.
Ти можеш да си даваш десятъка навреме и да постиш два пъти седмично, да хвалиш Бога в църквата с цялото събрание, но когато се прибереш вкъщи да нямаш мира, от който се нуждаеш. Причината за това е, защото душата ти не е цяла. Душата ни се състои от ум, чувства и воля. Ако сърцето ти не е цяло, умът ти и волята ще бъдат разпръснати и в объркване.
Има христиани в църквата, които могат да бъдат наречени такива само в кавички, защото всъщност са фалшиви. Те се оприличават на кучета или свине, на които много служители хвърлят своите бисери! И тези бисери са откровенята и Словото на живот, което Господ дава като мехлем. Фалшивите християни просто ги вземат и след това ги хвърлят и стъпкват с краката си (Матей 7:6). Врагът е хитър и се преправя на светъл ангел. Затова трябва да внимаваме на кого „хвърляме” изцеление и откровения.
Когато не е изцелено сърцето на дадена личност, душата му е разделена, а духът – разбит. Това рефлектира и на тялото му, и на целия му живот. Пример за това е жената с кръвотечението. Ние трябва да сме хора, които състрадават на другите.
Исус не положи ръце на самарянката при кладенеца. Той бръкна дълбоко в душата й и започна да разкрива неща от личния й живот, защото искаше да извади на повърхността причината да смени толкова много мъже в живота си. Тя не е била удовлетворена от това, което е получавала от първия, от втория, от третия… Не е получавала истинска любов, приемане, подкрепа. Била е просто ограбвана от всеки един и захвърляна. Точно това е причина тя да се впусне в търсене на любов, но нейната душа вече е наранена и има нужда от изцеление. И Исус направи точно това – Той не я изцели повърхносттно, а в дълбочина.
Духът на човека е създаден по образа и подобието на Бога. Той е безкраен, като един кръг – няма прекъсване. Ето защо духът трябва да бъде цял. Словото казва: „Бъдете съвършени, както и Аз Съм съвършен…“. Тук не се говори за перфектност, както си мислим, когато четем този стих. Преведено от гръцки това означава „да бъдем цели”, защото там, където сме разкъсани и прекъснати, има пролом и врагът може да влезе, да удари и нарани душата ни, с цел да контролира ума и волята ни, както обладаният човек от гробищата, който Исус освободи. Този мъж е бил толкова контролиран от демона, че е посичал тялото си с камъни. Но когато бил освободен, Словото казва, че бил облечен с дрехи и стоял смислен в краката на Исус.
Така че, когато си контролиран от нечист дух, ти правиш неща, които не са нормални. Демонът те лъже, че това е нормално. Хората, които са познавали гадаринеца, са се чудели на това, което виждали. За тях не е било нормално това, което се е случило с обладния. Затова се нуждаем от твърда храна. Когато духът ти е стабилизиран, той става като ограда за душата ти и врагът не може да влезе.
Сатана влезе в Едемската градина и успя да помрачи образа на Бога в Адам и Ева, като погуби духа им. Затова е много важно да бъдем духовни, да контролираме себе си, защото лекарствата няма да ни помогнат след това, а духовните истини от Словото ще ни помогнат.
Да отхвърлим нещо, означава да се освободим от нещо – като от духовен боклук. Ние трябва да отхвърлим нашето греховно минало, което ни задържа на едно и също място и не ни позволява да тичаме напред. Правенето на добри дела няма да ни въстанови и изцели, дори и даването на десятък и постенето всяка седмица. Нещото, което ще ни помогне, е изцелението – първо отвътре, и търсенето на духовен растеж.
Често пъти идват съмнения в човека за това, дали е спасен или дали е Божие дете. Това се случва, защото не върши Божията воля и повеления, защото на разбитото сърце няма изписани заповеди (Еврей 8:10). Само присъствието на Господ прави сърцето цяло и носенето на бронения нагръдник на правдата, защото той пази от стрелите, които летят към нас – от хора или от врага.
Ти трябва да простиш на себе си и да се освободиш от миналото си, за да си в състояние да обичаш ближния си.
