Големият грях!

 Големият грях!

Съществува порок, от който не е лишен нито един човек на света. Чувал съм хората да признават, че имат лош характер или че не могат да устояват на жените, както и на пиенето, или дори че са страхливци. Но не мисля, че изобщо някога съм чувал човек, който не е християнин, да обвинява себе си в този порок.

Според християнските учители основният грях, най-голямото зло, е гордостта. Липсата на целомъдрие, гневът, алчността, пиянството и всичко останало е дребна работа в сравнение с нея. Именно поради гордостта дяволът е станал дявол: тя води към всички други пороци. Гордостта е състояние на съзнанието, изцяло насочено срещу Бога.  

Почти всички злини на света, които хората отдават на алчността или егоизма, всъщност в далеч по-голяма степен са резултат от гордостта. Гордостта се корени в желанието за власт. Защото, разбира се, властта е онова, на което гордостта действително се наслаждава: нищо не може да накара човек да се чувства над другите така, както способността да си играе със съдбите им. Именно гордостта е основната причина за нещастието на всеки народ и всяко семейство от началото на света. Гордостта винаги означава вражда - тя е вражда. И не само вражда между хората, тя е враждебност към Бога. Тук изниква един особено сериозен въпрос. Как може хора, които съвсем очевидно са преизпълнени с гордост, да казват че вярват в Бога и да се смятат за много религиозни. Опасявам се, че те се прекланят пред един въображаем Бог.

Ужасно е, че най-лошият от всички пороци може да се промъкне неусетно в самия център на религиозния ни живот. Но можем да разберем защо става така. Другите, не толкова страшни пороци произтичат от дявола, който ни въздейства чрез животинската ни природа. Но този порок съвсем не се корени в животинската ни природа. Той идва направо от ада. Изцяло духовен е и затова е далеч поковарен и смъртоносен. Много хора са преодолели страха, похотта или лошия си характер, като са се научили да мислят, че те са под тяхното достойнство, т. е. чрез гордостта. Дяволът се смее. Той е напълно удовлетворен да гледа как вие ставате целомъдрен, смел или изпълнен със самообладание при условие, че през цялото време той гради у вас диктатурата на гордостта също както би изпитал задоволство да види как заздравяват премръзналите ви крайници, ако можеше в замяна да ви причини рак. Защото гордостта е рак на духа: тя разяжда самата ни способност да изпитваме любов, удоволетворение и дори здравия ни разум.

Не трябва да смятаме, че Бог забранява гордостта, защото се обижда от нея, или че смирението, което Той изисква, се дължи на собственото Му достойнство като че ли самият Бог е горд. Той ни най-малко не се безпокои за Своето достойнство. Ако Той се опитва да ни направи смирени, то е за да ни освободи от тези глупави, грозни маскарадни костюми, с които всички сме се докарали и важно се перчим като малки идиотчета. Бих искал самият аз да напредна малко повече със смирението. Но ако някой иска да постигне смирение, мисля че мога да му посоча първата стъпка. Първата стъпка е да осъзнаете, че сте горд. А това е доста сериозна стъпка. Във всеки случай преди нея не може да се направи каквото и да било друго нещо. Ако смятате, че не сте надменен, това означава, че в действителност сте много надменен човек.

източник ''ново начало''

Най-специалното бебе (за Рождество Христово)

 

Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен,
Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира. (Исая 9:6)

Обикновенно раждането на дете е свързано с радост. Това събитие е тържество за всички в дома, за родители, близки и познати. Всички бебета са специални, не само за техните родители и близки но и за техния Създател - Бог. Библията казва, че независимо от това, че Бог употребява мъж и жена, Той е този Който планува и сътворява детето. "Защото Ти си създал чреслата ми, обвил си ме в утробата на майка ми." (Псалми 139:13) Затова Бог цени и обича всяко дете и живота на тези невръстни създания е скъпоценен пред Него. Исус имаше специално отношение към малките деца: "Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, ги смъмриха. Но Исус ги повика и каза: Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство." (Лука 18:15-16) Малките дечица във Витлеем, които цар Ирод изби, бяха първите мъченици за нашия Господ Исус Христос

Нашият жесток и грешен свят едва ли би могъл да схване дори и частица от Божията любов към децата. От скръбта, която изпитва Неговото сърце, когато вижда как милиони невръстни деца са малтретирани, захвърлени и изоставени от собствените си родители или продавани и дори избивани. Да точно така - избивани, и то от собствените си родители. Трагичната статистика е, че в нашия цивилизован свят, който претендира за справедливост, хуманност и любов, всяка година се абортират около 115 милиона бебета. Деца, на които никога не се дава шанс за живот. Тази цифра е повече от два пъти по-голяма от броя на всички хора, които умират от всички причини взети заедно - старост, болести, убийства, инциденти, природни бедствия и т. н., който е около 56 милиона на година. Можете ли да си представите, когато чуваме за природно бетствие, катастрофа или война, при които са отнети преждевременно хиляди животи, ние изтръпваме, но в повечето случай се приема за нормално, когато бременна жена доброволно разреши нероденото и бебе да бъде нарязано със скалпел или унищожено чрез препарати в утробата й. В какъв лицемерен свят живеем само! Обвиняват Бог, когато се случват бедствия, катастрофи и други инциденти, Този, Който дава живот и Единствен има право да го отнеме, а хората безстрамно убиват, удобряват или най-малкото са безразлични към убийството на собствените си деца. За това Бог казва в Библията: "Може ли жена да забрави сучещото си дете, за да не се смили над детето на утробата си? Обаче те, дори и да забравят, Аз все пак няма да те забравя." (Исая 49:15)

На този най-чуден празник, Рождество Христово имам желание да споделя с вас мисли за най-великото бебе родено, някога в човешката история, но не можех да премълча тези грозни факти, които повечето хора предпочитат да не знаят - за неродените, за тези на които никога не им е дадено шанс. Казвам това, защото Спасителя също е бил нежелано бебе. Не разбира се от неговата майка - святата Мария, но е бил нежелан от обществото, в което е щял да се роди, от Ирод - жестокият и коравосърдечен властелин на Юдея, дори от Йосиф - неговия земен родител, който е имал намерение да изостави годеницата си Мария, когато разбрал, че тя е бременна. (Матей 1:19[1]) Всички бебета са специални и единствени по себе си - неповторими и красиви, но има раждания, които са по специални от други. Знам за хора, които са желали, но дълго време не са имали деца и изведнъж след толкова години - дългоочакваната рожба се появява. След това те имат още деца и те се радват на всичките и ги обичат, но сякаш първото раждане си остава някак по-специално. Чували сме за раждането на престолонаследници в царските дворци, което е голямо събитие не само в царското семейство, а в цялото царство, дори и извън него. Това се отбелязва с фоерверки, тържества, амнистии и възторжени речи. Не, нямаше такива неща при раждането на Царя на царете, напротив, Той се роди в най-мизерното място - в обора. Само няколко прости овчари разбраха за новородения младенец. Но все пак това бебе беше най-специалното, което някога се е раждало . И с какво беше по-специално това дете. Защо неговото раждане, независимо че никой не знае точната дата, отбеляза началото на нова ера и дори тези, които не вярват в него броят времето, на преди и след това раждане. На първо място трябва да отбележим че, раждането на това дете бе пророкувано векове преди то да се роди. То бе пророкувано не от един, а от много различни човеци, живяли в различни епохи и даже в различни страни. Пророчествата понякога са толкова точнини, че скептиците отказват да приемат, че са писани векове преди това. Например едно от тях, че детето ще се роди точно в градчето Витлеем; "А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък, за да (бъдеш между Юдовите родове, от тебе ще излезе за Мен Един, Който ще бъде владетел в Израел, Чийто произход е от начало, от вечността." (Михей 5:2), е писано около 700 години преди раждането на Христос. Скептиците са вярвали, че с напредването на технологиите, архиеолозите ще докажат, че тези ръкописани са писани след раждането на Христос и по този начин ще опровергаят пророчествата, но се случва точно обратното. В средата на миналия век са открити Кумранските находки в Палестина, където има ръкописи от древните библейски пророци. По-късно при експертиза за определяне давността на находките се установява, че тези папирусови свитъци датират от много преди раждането на Христос. При разкопките са намерени и ръкописи от пророк Исая, в чиито писания намираме най-много пророчества отнасящи се за Месията. Едно от тях се намира в 7-ma глава от книгата на Исая; "Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил." (Исая 7:14) Това пророчество говори за специалния начин по който щеше да бъде заченато това дете. Не в епруведка или чрез някакви други технологии, които тогава не са съществували, но въпреки това по безполов начин. Жената, която щеше да зачене с него щеше да си остане девица и след самото зачеване, което е невъзможно, ако това стане по полов път. Знам че има хора, които веднага ще са готови да заявят, че щом това не може да се обясни рационално, то не може и да се приеме. Но помислете, има токова много неща, които не можем да обясним и въпреки това ги приемаме. Тогава защо е толкова трудно да се приеме нещо, което за нас е невъзможно, но не и за Бог. Исая пророкува за същото събитие и в 9 глава: "Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира." (Исая 9:6) Забележете че пророкът използва притежателно местоимение; "ни се роди", "ни се даде", т. е. на нас се роди на нас се даде - на всички ни. Въпреки че живее повече от 600 г. преди Христос, Исая също се включва в това число. Това дете е дадено и за него. То не бе дадено само на Мария и Йосиф, то бе дадено за всички. За първия и за последния човек, които биха повярвали в това дете. Иначе пророкът щеше да каже: "Дете им се роди, Син им се даде;" Но това дете щеше да бъде за радост и надежда на всички. Когато на нас ни се ражда дете, то е преди всичко за наша радост, надежда и полза. То ще бъде наш продължител, наш помощник, но детето, за което говори пророкът щеше да бъде за всички ни. Този син се даде за надежда и спасение на всички човеци, затова по-късно Той щеше да се нарече "Син Човешки" (вж. Йоан 12:34[2]) Друго, което прави впечатление в пророчеството е че това дете трябваше да е от мъжки пол "ще роди син". Той трябваше да бъде от мъжки пол, за да бъде новия Адам, Начинателя на нова раса - изкупените Божий чада. "Така е и писано: "Първият човек Адам стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух." (1 Коринтяни 15:45) И още стих 22: "Защото както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще живеят." С какво още щеше да се отличава това дете? То щеше да бъде Управител и то не какъвто и да е, а такъв, който носи управлението върху раменете Си. Той се ражда, за да управлява и не се стреми към земна власт. Той щеше носи товара на хората върху себе Си, а не да налага товар върху тях както много от човешките управители. Той щеше да носи бремето на хората, а не да ги товари с такова. Неговите имена, казва Исая ще бъдат:


ЧУДЕСЕН - т. е. великолепен и съвършен. Животът на Месията от Неговото раждане до момента, в който напусна този свят бе изпълнен с чудеса и знамения.

СЪВЕТНИК - Той ще утешава наскърбените, ще изцелява болните, ще води слабите, ще посочва пътя на заблудените, ще бъде светлина за хората. Никога не е имало по-добър съветник от Него по всички житейски въпроси. Днес имаме съветници във всички сфери: бизнес, политика, възпитание, спорт, здраве и т. н. Всъщност това се превърнало в една от най-популярните съвременни професии. Съветниците /или консултанти/ са специалисти и имат познание в определенана област. Но представете си да имате за съветник Всезнаещия и Всемъдър, Творец на всичко видимо и невидимо. Този който е безначален и безкраен, знае всичките човешки мисли, знае миналото, настоящето и бъдещето и знае как истински да утешава, Който казва: "Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя." (Матей 11:28) Друго име, с което Го нарича пророка е:

БОГ МОГЪЩ - за евреите беше ясно, че с това име се наричаше и можеше да се нарече само Един. Странно е как техните представи за Месията се отклоняваха толкова много от това което беше писано /пророкувано/ за Него. За тях Месия нямаше да бъде повече от велик земен човек. Когато Исус им казваше: „Аз и (Бог)Отец сме едно", или че Той е преди Авраам, те бяха готови да Го убият с камъни за богохулство. Те не взимаха под внимание, че това бе пророкувано за Него (Мих. 5:2[3]), въпреки че не един и два пъти пророците наричаха Месията Бог за евреите, това остава неприемливо. Например цар Давид писа: „Рече Господ на Моя Господ" (Пс. 110:1)

ОТЕЦ НА ВЕЧНОСТТА< - Месията нямаше да бъде Бог-Отец, но Той заедно с Бог-Отец е Отец на Вечността, защото Той е безначален и безкраен. Неговото начало, както казва пророкът е от безначалната вечност. "... и Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява." (Колосяни 1:17)

КНЯЗ НА МИРА - Ангелите възпяха на Рождествената нощ: "... и на Земята мир между човеците..." Каква ирония, човечеството търси мир откакто се помни но отхвърли, Този, Който Единствен може да даде истински мир - Княза на мира. Този, Който дарява мир в сърцето, защото истинския мир трябва да започне именно от там. Защото когато няма мир в сърцето, няма такъв и в дома, нито в страната, нито в света. Той, Князът на мира, дойде да ни примири с Твореца и да ни примири помежду ни. Неговите думи все още звучат: "Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои." (Йоан 14:27)

Имаш ли Неговия мир? Още не е късно да го получиш? 

източник: ''ново начало''

Ние сме причината (клипче)

Има ли нещо общо между Коледа и Рождество Христово?*

Скоро света ще празнуваме и Рождество Христово, и Коледа. Зад двете названия се крият две различни истории – историята за Исус Христос и историята за Дядо Коледа. Едната история е родена от Божието сърце, а другата е изфабрикувана от човешки ум. Има много версии около Дядо Коледа и само една версия за Исус Христос.

Има ли нещо общо между Коледа и Рождество Христово?*

 Ивайло Ябълкаров, 21.12.2009

Знаем ли какво празнуваме на 24 и 25 декември?

Ето няколко мнения за смисъла на празниците според хората по света. Надявам се, че те ще ни помогнат да разберем значението на празничните дни.

. . .

Името Коледа идва от древните римски празници, наречени Календи. Така се казвал първият ден на всеки месец. Гърците, а оттам и славяните заели думата, за да обозначат празника на зимното слънцестоене, когато денят отново започва да расте. Календите продължавали 12 дни и всеки от тях носел предсказание за времето през 12-те месеца на новата година.

Преди 1600 г. Християнската църква въвела празника Рождество Христово и го свързала с езическите чествания на Слънцето.

Коледа и по езическа, и по християнска традиция е дълъг и весел празник. В коледните дни трябва да се срещнем с всички любими хора, да им пожелаем здраве, късмет и благополучие, да им поднесем хубави подаръци и... да ядем много.

Коледните празници обединяват християните от цял свят. На тях роднини и приятели си разменят подаръци така, както мъдреците от Изтока в знак на уважение и почит поднесли на новородения Исус скъпи дарове.

. . .

На Бъдни вечер традицията повелява в дома да няма чужди хора. Събират се само роднини. Сяда се на трапезата, след като се стъмни. Съществува езическо поверие, че под масата не се кръстосват крака, за да не се объркат здравето и късметът. Броят на ястията трябва да е най-малко 7 и неповече от 33, но винаги трябва да е нечетно число. Задължително трябва да има мед, за да е сладък животът ни през следващата година. На празника се пие ракия (може греяна) и червено вино, тъй като носи цвета на Богородичната кръв. Задължително е да има чесън и лук. Една скилидка от чесъна се скрива в джоба или чантата и се носи до Йордановден (6 януари). Тя брани от уроки и всякакви злини.

. . .

През далечната 1822 г. зъболекарят Клемент Кларк Мур създава приказка за подарък на своите деца, която озаглавил „Гостуването на свети Николас“. В нея той описва един закръглен, дребничък като елф Дядо Коледа, който идва от север на шейна, дърпана от малко еленче. Той обикаля от покрив на покрив, спуска се по комините и оставя подаръци в чорапите на децата. Подаръци получават само послушните. Историята му обаче се базира на стара холандска традиция, примесена със скандинавски митове и легенди.

По-късно, през 1841 г., един търговец на име Паркънсън наел човек, облякъл го като Дядо Коледа, за да привлече клиенти. А през 1931 г. Хадън Сандблъм, художникът на компанията „Кока-Кола”, започва да рисува за рекламната кампания „Дядо Коледа също пие кока-кола“. Описва го по същия начин, по който 60 години преди него го рисува карикатуристът Томас Наст. Той нарисувал старец с човешки ръст, с бяла брада, закръглено тяло и дрехи от червен сатен, шапка със заострен връх, обувки с бомбета и бял колан. А домът на Дядо Коледа бил малка работилница за играчки на Северния полюс.

. . .

Според някои коледната елха води началото си от езическите празненства, но други свързват украсеното дърво с християнството. Според тях бенедиктинският монах Бонифаций използвал в своите проповеди елха като аналогия на Светата Троица. Всеки един от ъглите представлявал Отца, Синът и Святият Дух. Други са на мнение, че Мартин Лутер, вървейки през гората, неволно вижда как звездите блещукат между клонките на дърветата, сякаш са украсени с безброй свещи. Възхитен от гледката, Мартин Лутер отсича една елха, отнася я на децата си у дома, където цялото семейство поставя тънки свещички между клонките, любувайки се на красотата на дръвчето.

. . .

Много хора с основание задават въпроса, има ли нещо общо между Коледа и Рождество Христово. И как няма да питат. Заслушали ли сте се напоследък в предаванията по различните телевизии? Аз слушах внимателно тези дни. Нямаше случай, в който да се спомене за Рождество Христово. Навсякъде се говореше за Коледа, Дядо Коледа, елхи, украса и традиции. Не ме разбирайте погрешно. Не съм категорично против всички тези неща. Но ми се струва нередно да зачитам Дядо Коледа, а не Христос. Да мислим повече за греяната ракия вместо за Благата вест. Да търсим повече веселбата, отколкото Бог.

Всъщност не съм съвсем прав. От 12 години ходя редовно на църква и съм свидетел как тя се препълва винаги по едно и също време – на рождествените празници идват толкова много хора. Някои от тях не съм виждал от последното Рождество или в по-добрия случай от Възкресение. Идват. Пеят песни. Слушат проповедта. Гледат програмата и след това си тръгват. Ако ги попиташ дали са християни, те със сигурност ще отговорят утвърдително. Съжалявам, че мога да засегна някого, но за мен да бъдеш християнин, не означава да ходиш веднъж годишно на църква. Даже не означава и всеки ден да си на богослужение. Това не е да вършиш нещо в църквата, да си четеш редовно Библията или да се молиш по време на нужда. Истинският християнин не се сеща за Христос само на Рождество Христово. Той не просто посещава храма, той е самият храм – място, където Бог обитава (І Коринтяни 3:16).

Християнинът е човек, който прави това, което Бог казва, и по този начин Го прославя. В България, а и в света има много посетители на църкви, но не са много християните. Има ли нещо общо между Коледа и Рождество Христово?

Мисля си, че Коледа заедно с нейните традиции – ядене, семейни събирания, подаръци, Дядо Коледа, украсени елхи, е един много успешен опит на дявола да измести погледа ни от Исус Христос. Така де, имаме възможност да изберем обичащия децата добродушен старец, който носи подаръци, вместо Бог, Който ни е създал и иска от нас да Го следваме, да сме Му верни и да зачитаме това, което е записал в Библията.

Ето една апокрифна история, която съществува. Един старец в нощта на Рождество се намирал близо до обора, където спял роденият вече Исус. Бебето било голо в сламата и на стареца му станало мъчно за Него. Затова се обърнал към животните в обора за помощ. Кравата дала мляко за бебето, овцата – вълна. Нахраненият и стоплен Младенец благодарил и благословил стареца от този миг насетне да носи радост и дарове на децата. Този старец някои наричат Дядо Коледа.

Кого да избереш? По-удобно е да свържеш зимните празници с Дядо Коледа и да виждаш смисъла в подаръците, семейните събирания и яденето. По-изгодно е да следваш някакви суетни ритуали и да вярваш, че заради чесъна в джоба си ще имаш здраве, късмет и успех през цялата следваща година. По-лесно е това, вместо да се откажеш доброволно от своето удобство и да приемеш Бог, да Го почиташ с всяка твоя мисъл, действие и дума, да живееш не за себе си, а за Него.

Всъщност изборът ни е между един фалшификат, една измислица – Дядо Коледа, и Реалния, Вечно съществуващия, Любящия Бог.

Нормално е хората, които не ходят на църква, да почитат повече Коледа.

А всъщност поводът за празника би трябвало да е следната история, описана в Библията:

А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет, при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария. И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей, благодатна! Господ е с теб [благословена си ти между жените]. А тя много се смути от думата му и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав. И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение. И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида. Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край. А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам? И ангелът в отговор й рече: Святият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затуй и Светото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син…

А в ония дни излезе заповед от Цезаря Август да се извърши преброване по цялата земя. Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия. И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. И така, отиде и Йосиф от Галилея, от град Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем (понеже той беше от дома и рода на Давид), за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше бременна. И когато бяха там, дойде й време да роди. И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата. И на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха нощна стража около стадото си. И ангел от Господа застана пред тях и Господната слава ги осия; и те се изплашиха много. Но ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът – ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли. И внезапно заедно с ангела се яви множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки: Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение. Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, за да видим това, което е станало, както Господ ни изяви. И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенецът, който лежеше в яслите. (Лука 1:26–35, 2:1–16)

Аз вярвам в Неговото рождение и искам да го празнувам.

Ти кой празник избираш?

Източник ''Евангелски вестник''

За всички мюсюлмани (kлипче)

Приятели това е едно готино клипче, т.е кратко филмче по-действителен случай! С мой думи казано - разказва се за един ревностен за своята религия мюсюлманин, който започва да изследва Корана и Библията и така открива ИСТИНАТА в Библията и Божия Син-Исус Христос, в Който намира свобода, мир и спасение за своята душа!

Бог да ви благослови!

Жаден съм за теб (Майка Тереза)

Жаден съм за теб

  "Ето, стоя пред вратата и хлопам ... (Откровение 3, 20)

" Ето, Аз стоя на вратата и почуквам..... "Истина е.Аз стоя на вратата на твоето сърце ден и нощ. Дори когато не слушаш и се съмняваш,че е било, Аз Съм там!Очаквам дори и най-малкия твой знак, един твой незабележим отговор, който Ми позволява да вляза! Искам да знаеш,че всеки път когато Ме каниш,Аз винаги идвам без и най-малкото съмнение. Идвам мълчалив и незабелязан,но с безкрайна власт и любов,носейки със Себе Си най-ценните дарове на Святия Дух. получил от Моя и нашия Отец - Идвам с Моето опрощение и с желанието Ми ,да ти простя и да те изцеря и с една любов за теб,извън всяко въображение,същата любов,която Съм (" Както Отец обикна Мен,така и Аз обикнах вас... " - Йоан 15:10)  Аз идвам с горещото желание да те утеша и да те подкрепя,да те издигна и да затворя раните ти. Нося ти Моята светлина,за да се изясни твоята тъмнина и твоите съмнения.Идвам с Моята сила,за да те доведа при Мен и заедно да понесем това,което те уморява.Идвам с Моето опрощение,за да милвам твоето сърце и да променя живота ти;накрая поднасям Моя мир на твоята душа. Аз отлично те познавам.Изброих космите на главата ти. Нищо от твоя живот не е второстепенно за Мен. Постоянно те следвах досега,обичайки те непрестанно,дори и в твоята дезориентация;познавам всеки твой проблем,нужда и страх,също така разбира се и греха.Но още веднъж ти повтарям:ОБИЧАМ ТЕ,разбира се не за това,което имаш или не си направил - ОБИЧАМ ТЕ заради самия теб,заради красотата и достойнството,с което те е дарил Моя Отец при сътворението,правейки те подобен на нас.Колко често забравяш това достойнство,след като си извършил грях.Все пак,АЗ ТЕ ОБИЧАМ ТАКЪВ,КАКЪВТО СИ!  ПРОЛЯХ КРЪВТА СИ ЗА ТЕБ!  Ако го поискаш с вяра,моето опрощение ще промени всичко това,което трябва да се промени в твоя живот и ще ти дам сила,да се освободиш от греха и от всички негови унищожителни последици.ПОЗНАВАМ СЪРЦЕТО ТИ,твоята самота,твоята болка,реакциите ти,съжденията и униженията.АЗ ПОНЕСОХ ВСИЧКО ТОВА ПРЕДИ ТЕБ!  Аз понесох върху Себе Си всичко това ЗАРАДИ ТЕБ,за да можеш да СПОДЕЛИШ СЪЩО МОЯТА СИЛА И ПОБЕДА!  Познавам предимно твоята нужда от любови от пиене от извора на любовта и на утехата!  Колко пъти твоята жажда е била празна,уталожвайки жаждата си по егоистичен начин,пълнейки жаждата ти с лъжливи удоволствия т.е.празнотата още по-голяма от греха. ИМАШ ЛИ ЖАЖДА ЗА ЛЮБОВ? "Елате при Мен, о, вие жадуващи ..."  -  Йоан 7:37  Аз ще ви дам за пиене от разцвета.  ЖАДЕН ЛИ СИ ДА БЪДЕШ ОБИЧАН?  -    Обичам те повече от колкото може да си представиш, в момента на умиране на кръста за теб!  Жаден Съм за твоята Любов! Да,това е единствения начин,да ти покажа Моята любов:ЖАДЕН СЪМ ЗА ТЕБ!   ЖАДЕН СЪМ ДА ТЕ ОБИЧАМ И ДА БЪДА ОБИЧАН!  За да ти покажа,колко си ценен за мен!  Жаден съм за теб! Ела при Мен още изпълня сърцето ти и ще излекувам раните ти!Ще направя от теб едно ново създание,ще ти дам мир,въпреки,че ти трябва да живееш измежду безброй мъки. Жаден съм за теб!  Ако се чувстваш маловажен в очите на света,няма защо да им обръщаш внимание.ЗА МЕН НЯМА НИКОЙ
ДРУГ НА СВЕТА ПО ВАЖЕН ОТ ТЕБ!

Жаден Съм за теб!  Отвори Ми, ела при Мен, бъди жадуващ за Мен, поднеси Ми своя живот!
И Аз ще ти покажа колко значи за моето сърце.Не си ли забелязал още,че Моя Отец има перфектен план да промени твоя живот ? Точно от този момент ! Довери ми се ! Моли се всеки ден да вляза в твоя живот и да ме натовариш и Аз ще го направя! Защо?  ЗАЩОТО СЪМ ЖАДЕН ЗА ТЕБ!  Всичко онова , което искам от теб е - ти напълно да се оставиш на Мен , Аз ще извърша останалото !!!Дори сега Аз пазя мястото,което Моят Отец е приготвил за теб в Моето царство!  Запомни , ЧЕ ТИ СИ ЕДИН ПЪТНИК В ТОЗИ ЖИВОТ , ПЪТЕШЕСТВИЕ КЪМ ДОМА!  Грехът никога няма да ти даде удовлетворение или да те отведе до мира,който търсиш.Всичко онова , което си търсил извън Мен , те е направило по празен , така , че НЕ БЪДИ СКЛОНЕН КЪМ ЗЕМНИТЕ НЕЩА! Преди всичко не се отдалечавай от Мен , когато падаш! Върни се при Мен , без да се колебаеш !Когато ми носиш твоят грях , ти ми даваш радост да ти се покажа като твой Спасител , НЯМА НИЩО , КОЕТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРОСТИ И ДА СЕ ИЗЛЕКУВА!  Затова сега ела и освободи душата си!  Няма значение колко си далече от Мен , колко Ме забравяш , колко страдания трябва да понесеш в този живот.  Има едно нещо , което искам да ти напомня , едно неизменно нещо : ЖАДЕН СЪМ ЗА ТЕБ! ТАКЪВ КАКЪВТО СИ! Няма нужда да се променяш , за да повярваш в любовта Ми , ЗАЩОТО МОЯТА ЛЮБОВ ЩЕ ТЕ ПРОМЕНИ!  Все още Ме забравяш , само , че Аз те търся всеки момент !НА ВРАТАТА НА СЪРЦЕТО ТИ СЪМ И ЧУКАМ!  Смяташ ли , че е толкова трудно да го повярваш?  ТОГАВА ПОГЛЕДНИ КЪМ КРЪСТА,КЪМ МОЕТО ПРОБОДЕНО СЪРЦЕ! Не си разбрал Моя кръст ? Тогава чуй още веднъж думите , които казах там , така ще разбереш ясно , защо толкова много страдах за теб ; " ЖАДЕН СЪМ ЗА ТЕБ " - Йоан 19 : 28 .Да , жаден Съм за теб както гласи останалата част от псалма .Аз търсех съчувствие , но не го намерих - Псалм 69 :20 .През целия живот Аз търсех твоето съчувствие и  не престанах да търся твоята любов и да те обичам . Ти изпита толкова други удоволствия , които не те направиха щастлив ; ЗАЩО НЕ МИ ОТВОРИШ СЪРЦЕТО СИ , ТОЧНО СЕГА , повече от колкото не си го правил преди ?Всеки път , когато отвориш вратата на твоето сърце и идваш близо , ще почувстваш да се повтаря непрекъснато , разбира се не с внушителни думи , но вътрешно : " Няма значение онова , което си направил , Аз те обичам заради твоята собствена полза . Ела при Мен с твоята бедност , с твоя грях , с твоите мъки и потребности , с твоето желание да бъдеш обичан . Аз Съм на вратата на твоето сърце и чукам:  ''Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. Откровение 3:20''

Исус е Бог , затова Неговата любов , Неговата жажда са безкрайни , Творецът на вселената искаше любов за Своите създания . Жаден Е за нашата любов ... :Тези думи " ЖАДЕН СЪМ - не отекват ли отново във душите ви "?  Майка Тереза

Тук може да се види оригиналната статия на английски:  http://www.mcpriests.com/03_I_thirst_PrayerEN.htm

Как Бог ме измъкна от лапите на смъртта.

Здравейте, приятели! Качвам това свидетелство ''от Калин Петров'' за насърчение на нас човеците и за прослава на ЖИВИЯ Бог, Който дава свобода от пороците ни! - Слава да е на Господа! Амин!  (Свидетелството е намерено из нета)

Ще започна от по рано в училище. Тогава бях едно затворено дете дебел, срамежлив. Другите танцуваха по купоните, имаха си приятелки, а на мен се подиграваха.
Като завърших 8-ми клас се преместих в друго училище. Там се запознах със сродни души, тъй като слушаха heavy metal, пък и аз друга музика не признавах. Но тези хора правеха обири и се наложи да им пазя гръб на един от тях. Същата вечер хванаха 2-ма от тях, а другите избягахме извън София - в с. Лакатник. Там спахме в една пещера наречена темната дупка. В пещерата имаше и други хора. Те свиреха на китари и пееха песни - бяха хипита. Много ми допаднаха и в последствие станах приятел с тях.
След време старата ми компания се пръсна напълно. Едни бяха в затвора заради онова нещо, а тези които бяхме под 16 години ни пуснаха, като ни регистрираха в детска педагогическа стая.
Така започна моя бурен живот. Не се прибирах, пушех, пиех яко и ходех с новата ми компания на,, попа". По късно разбрах че те се друсат. Тогава хероина още не беше навлязъл и те взимаха хапове. Един ден реших да опитам parkisan, от него се халюцинира. Майка ми и комшиите в блока разбраха всичко, а някои от тях ме помислиха за луд, защото твърдях убедено че майка ми е влязла в едно дърво.
След време опитах codein. Хареса ми, но не знаех какво ме очаква. След това започнах системно да вземам codein и codterpin като си пишехме фалшиви рецепти. Доста често посещавах районните управления. Дори през 1988 г. бях следствен за обир на сладкарница. През 1989 г. намерих начин да си купувам чиста дрога - бял мак. От него се извличат морфина, лидола и други, но спирането от него беше по лошо от другите предишни: студена пот, силни болки в ставите и постоянно дежурство в тоалетната /с извинение/. Приятелката ми се опитваше да ме спре, но не успя. Скоро се разделихме. Хванах се с друга. Тя пък се продруса и друсаше повече от мен. Просехме пари по улиците и ги обръщахме в наркотици. Миришехме, не се къпехме със седмици. Между другото тя беше внучка на един професор от Симеоново (школата за полицаи), който постоянно правеше опити да ни раздели, но не успя.
След време обрахме една поликлиника в с. Крън, Казанлъшко. Взехме много morfin, lidol и omnopon. След време ни хванаха и ни заведоха дело. Мене ме вкараха на принудително лечение за освидетелстване в Суходол. Един ден дойдоха едни хора с китари, ама не бяха хипита. Бяха облечени нормално, говориха за Бог, за Исус Христос. Аз за пръв път чувах за такива личности, заинтересувах се. След като излязох се срещах няколко пъти с тези хора. Те ми идваха на гости, но след това някои от моите приятелите ми наговориха глупости и аз се върнах към дрогата.
През1991 година навлезе хероина в България и повечето хора и аз започнахме да друсаме хероин до 1992 г. Погребахме около 20 добри мои приятели. Други, които до тогава мразеха дрогата, се бяха продрусали и те. Беше ужасна година. Скарах се с приятелката ми, с която ходех вече 2 години и по късно разбрах, че тя проституира за наркотици. Разпаднах се още повече. Живеех на улицата, ядях останки по заведенията. Майка ми не беше издържала на напрежението и ме изгони (аз я биех). Повечето служители в бърза помощ и всички в токсикологията ме познаваха - бях един от редовните посетители там.
Един ден всичко това ми писна и реших да се помоля на Бога, за който ми бяха говорили. Казах му че ако ми даде жена ще се оправя. Бог имаше. След няколко месеца срещнах момичето, което обикнах и след година се оженихме. През това време успях да спра наркотиците и да намаля алкохола, защото бях започнал да пия доста. След време ни се роди дете. Бяхме много щастливо семейство. Аз работех и носех парите си в къщи. Жена ми ме чакаше с нетърпение. До тука добре.
Мина време и смених работата. Започнах работа с един стар приятел, който не беше наркоман, но много пиеше и пушеше трева (марихуана). И аз така започнах, като него - малко по малко.
След време имаше един семеен инцидент за който не ми се споменава, който ме съкруши и аз се отчаях (абе изневяра). Започнах да се наливам системно с алкохол, по късно и с трева. После ето и хероина отново влезе в живота ми и то по-лошо от преди. Не се прибирах в къщи, биех майка ми и жена ми, вземах им парите и си купувах дрога с тях. В моментите, когато правех тези сцени, не се осъзнавах какво губя. Най накрая жена ми взе детето и избяга (права си беше). Търсеха ме разни мутри за дългове, а пък и се опитах да продавам разни работи.
Тогава, когато бях напуснат, се осъзнах и много се съкруших. Реших да се променя, да започна нов живот. За тази цел отидох да живея на село - с. Дойренци, Ловешко. Там пак се намери кой да ми говори за Бог, който тогава не познавах, но вече бях чувал за Него. Е добре – викам - Боже, ако те има, дай ми работа, защото в този район и тогава и сега нямаше много работни места. И ето идва един приятел от детството ми. Зарадвахме се и ми казва, че е шеф в местната фурна и аз го попитах за работа. Казах му, че напълно съм се оправил от наркотиците. Имах кризи, но пиех за тях алкозин, който до някъде помагаше. Приятелят ми се обади същата вечер и ми каза да си взимам работни дрехи и да идвам във фурната. Викам си - сигурно ще ме вземе за хамалин, а като отидох там той каза на останалите работници да ме научат на занаята. И така слава на Бога научих се и то добре. Даже ме викаха и в Ловешката фурна в стария град да работя, но и там намерих дружки да споделяме алкохола и тревата.
И така една година там през това време бях извършил много лошо нещо, след което сънувах странен кошмар, ужасен - отвсякъде огън и писъци. От този ден се замислих пак. Доста мислех по темите за Бог - дали има ад, рай и други.
След време разбрах че дъщеря ми живее при моята майка. Това беше голяма радост за мен защото и детето ме обичаше силно и аз го обичах. Доста пъти плачех за нея. Тогава тя беше на 5 годинки. Беше чула и тя за Бог, знаеше и за мен и все ми казваше да се оправя и да отида на църква, а аз все и обещавах и нищо.
И така върнах се в София. Бях спрял дрогата. Само трева от време на време. Иначе бях по добре за тогава. Да ама не. Получих предложение да продавам хероин. Аз се съгласих. Нали детето беше при мен мислех си че ще я направя щастлива. Да ама не. Стана там един гаф с едни едри хора. Аз завърших приключението със счупени ребра, а майка ми и дъщеря ми с голям стрес. Едрите господа бяха идвали на гости в къщи. Аз избягах пак на село с един наркоман.
Между другото докато продавах се и продрусах отново. Онзи наркоман не издържа на кризите и си тръгна към София. Аз останах сам. Беше сиво мрачно януарско време, а пък и тогава 2000 година беше лоша зима. Чаках кризите да ме почнат и мен. По едно време гледам една Библия, която ми я бяха подарили едни вярващи хора. Взех да я чета. Четох Мойсеевите книги от Стария завет и осъзнах, че във всичко съм грешен, но за чудо кризи нямах - слава на Бога. Реших да се оправя пак (пореден опит). Пак се молих за работа в София и въпреки, че бях толкова грешен Бог беше верен. Имах две предложения за работа, но за едното трябваше да чакам та затова почнах на първото вече като майстор хлебар на ръчен хляб, но си харчех парите за трева и заведения и в къщи нищо не носех. Дори пак крадях от майка ми. После дойде време за второто място - по добри пари и по добри хора. Поставяхме газови уредби на коли и ги внасяхме. Също така продавахме мотори – големи и малки. Аз обичах от малък моторите. Дядо ми беше запален и за тогавашното време имаше едно mz-trofi z150. Той ме вземаше от детската градина, слагаше ме на резервоара и ме возеше. Като пораснах и аз си купих един, но ми го откраднаха. И така работех си там. На заплата си вземах по малко хероин. По късно и по често, но не системно.
Един ден се събрахме с едни приятели и решихме да си вземем хероин. Бяхме трима и другите двама вземаха от време на време. Тогава те бяха пили алкохол и бяха пияни взехме си нужното и отидохме в къщи. Тогава бях сам. Майка ми беше на село, а дъщеря ми при жена ми за събота и неделя. И така те бяха пили, не разсъждаваха и единия взе да се лакоми за повече от хероина. Викам му „момче ще ти стане нещо“, а той ми се зъби. Викам „прави каквото щеш“ и се залових да си целя вената. Тъкмо свърших и се размазах, тогава този, който се лакомеше, падна и колабира. Много хора са колабирали в къщи и на други места и сме успявали да ги спасим, но този не можахме. Седнахме да мислим какво да правим. Ако се обадех на бърза помощ, той вече беше вкочанен, директно отивах в затвора. Замислих се за цялото ми минало, всички загуби. После си спомних колко съм грешен и колко се провалях в опитите си да се оправя и с тогавашния ми наркомански акъл бях решил да направя най лошото със себе си - the end, но ми светна една мисъл. Сетих се за Бог който въпреки това, което бях, ми отговаряше на молитвите. Нищо друго не ми остана освен да се помоля на Бог. Започнах с мои думи. Молих го да ми прости, защото съм грешник. Другият приятел който беше там се пробуди и ми вика „абе ти да не стана поп, какво ти стана?“, а аз му се скарах и му казах и той да се моли, и той ме послуша. След може би 10 минути молитва изведнъж ме изпълни някаква непозната до тогава сила и казах „Боже, ако този тука оживее, аз хвърлям цигарите, алкохола и наркотиците и миналото си и тръгвам след тебе. Слава на Бога, този както беше син и вкочанен побеля, взе да се движи и да мънка нещо. Е аз разбира се след това викнах бърза помощ, за да не му стане нещо пак. На другия ден взех дъщеря ми от жена ми и се запътих към една църква, където имах уговорка с една приятелка, която преди години беше много зле от хероина. Баща и умря от дрога, майка й беше проститутка и тя самата в миналото беше проститутка, а сега чух че се е оправила и вярва в Бог. Бях решил твърдо този път да опазя завета, който направих с Бог. Стигнахме и гледам още 11 човека, които преди бяха много зле от хероина. Някои от тях, които друсаха системно от 6 години, сега здрави, читави добре облечени – спрели да друсат. Не можех да повярвам на очите си. Питам ги „абе хора, кой ви оправи? Къде се лекувахте?“, а те ми отговарят „Исус Христос. Искаш ли да го приемеш?“. А аз им викам „абе хора, аз съм много грешен. Той приема само святи хора.“, а те ми казват „не е вярно“ и ми показват в Библията, че всички съгрешиха и не заслужиха неговата слава и после ми казаха най-радостната вест, че Исус Христос дойде за да изкупи от греховете всеки един човек. Тогава ме водиха в една молитва, в която се отрекох от миналото си и поканих Исус Христос да бъде Господ в живота ми.
Сега, след вече 6 години, аз уповавам само на Него. През тези години, от както съм спасен, не съм запалил цигара, нито трева, нито алкохол, нито наркотици. Имам хубава работа, радвам се на дъщеря ми и тя на мен. Имам истински приятели. Най-добрият обаче е Той - Исус Христос, който е верен винаги.
Вече ми се живее, защото намерих извора на утехата, радостта и любовта.
СЛАВАТА ЗА ВСИЧКО ТОВА ПРИНАДЛЕЖИ НА БОГ ОТЕЦ, СИН ИСУС ХРИСТОС И СВЯТИЯ ДУХ. АМИН