Петокнижието и Господният Ден ( п р о п о в е д)

Петокнижието и Господният Ден  

В Петокнижието (или първите пет книги от Библията) се ражда заветната есхатологичност¹. По-късно пророците подробно я доразвиват около идеята за Господния Ден. Макар и да не е изрично назован, в Петокнижието той със сигурност е загатнат. Господният Ден се предполага и налага от това, което бихме могли да наречем „дилемата на завета“. Изграденият върху условия завет от Петокнижието налага нуждата сам Бог да се намеси по свръхестествен начин — едновременно с възмездие и преобразяващо откровение. В противен случай би било безнадеждно да се очаква трайно присъствие на евреите в Обещаната земя, каквото именно е обещанието.

Пророците виждат Господния Ден като вододел между две епохи. С него окончателно приключват за Израел дългият плен и проклятието на безбройните страдания вследствие нарушаването на завета (Левит 26; Второзаконие 28-32). Господният ден означава край на хегемонията на езичниците („докато се изпълнят времената на езичниците“ Лука 21:24), възстановяване на царството на Израел (Данаил 2:44; Захария 1:17, 2:12; Деяния 1:6; 3:21), новорождение и завръщане за разкаялите се и оцелели израилтяни (Езекиил 39:22, 28-29; Захария 12:10; Матей 23:39). Мойсей пророкува, че тази промяна ще настъпи, когато Израел „се намери в скръб... в последните дни“ (Второзаконие 4:30,31).

Разкриването на един бъдещ Господен Ден дава решение на дилемата, която възниква вследствие на напрежението между безусловното обещание, дадено на патриарсите, и по-късните условия на завета, които могат да се изпълнят единствено със силата на Духа. Как иначе този склонен на непрекъснато отстъпление народ може да заживее окончателно в Обещаната земя? Как иначе този малоброен народ от пастири и селяни би могъл да заживее в безопасност, заобиколен от агресивни свръхсили?

С много от думите си Мойсей залага една есхатологичност в завета. Например, на прага на Обещаната земя той заявява, че не вярва Израел да успее да се задържи в нея. „Понеже зная, че след смъртта ми непременно ще се развратите и отклоните от пътя, който ви заповядах; и в последните дни ще ви стигнат злините...“ (Второзаконие 31:29). Мойсей посочва причината народът да не може да овладее окончателно Обещаната земя — „...но дори до този ден Господ не ви даде сърце да разбирате, очи да виждате и уши да чувате“ (Второзаконие 29:4).

Решение на това той вижда в дара на новото сърце, обещано във Второзаконие 30:1-6. Ако не настъпи новорождение, неподатливото на промяна човешко естество на практика обрича народа на порочен кръг от наказания и изгнание. Ето защо Второзаконие 30:6 предугажда сключването на Нов Завет — с него Бог осъществява плана си Той да поеме инициативата и едновременно да раздаде правосъдие и да покаже милост към евреите, като ги дари с ново сърце и по този начин им позволи да наследят трайно Обещаната земя. „И Господ твоят Бог ще те въведе в земята, която бащите ти притежаваха и ти ще я притежаваш; Той ще ти струва добро и ще те умножи повече от бащите ти. Господ твоят Бог ще обреже сърцето ти и сърцето на потомството ти, за да обичаш Господ твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа, та да живееш“ (Второзаконие 30:5-6).

Това е също толкова есхатологично обещание за национално възкресение, колкото всичко, което намираме в Езекиил 37 или другаде из пророците. Тези думи описват начина, по който Бог придава на човека сила, чрез чудото на новорождението. Затова и Новият Завет е в основата си завет на новорождението.

За да разберем например как един Еремия е виждал сключването на Нов Завет е необходимо да разберем, че този завет включва действителното и трайно наследяване на Обещаната земя, без каквито и да било бъдещи проклятия. Постигането на окончателна безоспасност в Обещаната земя е неотменна част от „вечния завет на мир“ (Битие 17:7-8; Левит 26:6; Псалм 105:10-11; Исая 54:10; 61:8-9; Еремия 23:6; 32:37, 40-41; Езекиил 34:25, 28; 36:27-28; 37:26; 39:28-29; Софония 3:13, 20). За да се изпълни обаче този завет изцяло не е достатъчно само малка част от народа да получи ново сърце и нов дух (Езекиил 11:19; 36:26), тъй като наличието на „остатък, избран по благодат“ никога не е могло да предотврати следващо отстъпление и изгнание за целия народ.

Присъствието на малък и верен остатък в един като цяло неверен на Бога народ никога не е гарантирало изпълнението на обещанието. Ето защо обещанието говори за „вечна правда“ (Еремия 32:40; Данаил 9:24), която ще обхваща целия народ (Исая 4:3, 60:21; Еремия 31:34; Езекиил 39:22, 28-29) и всяко новородено от еврейски родители дете „от този ден и нататък“ (Исая 44:3; 45:25; 54:13; 59:21; 61:9; 65:9,23; 66:22; Езекиил 39:22 и др.). Само така ще се гарантира на бъдещите поколения окончателното и вечно наследяване на Обещаната земя.

На старозаветните светии не е била чужда идеята за написан на сърцето закон (Псалм 37:21; 40:8; 51:10; Исая 51:7) и че Светият Дух може да обитава в човека (Битие 41:38; Изход 28:3; 31:3: 35:21; Числа 14:24; 27:18; Второзаконие 34:9; Псалм 51:10-12; Неемия 9:30; Притчи 1:23; Исая 63:11; Данаил 4:8; 5:11, 14; Михей 3:8; 1 Петрово 1:11), но наличието на верен остатък никога не е било достатъчно, за да се спаси народа от изгнание (например Еремия, Езекиил, Данаил). Това е причината пророците да очакват Новият Завет да донесе „вечна правда“ (Еремия 32:40; Данаил 9:24) и то не само за някои или дори не за по-голямата част от евреите, а за всеки един (Исая 60:21; Еремия 32:34) и за всички, които ще се родят след това (Исая 54:13; 59:21).

Новият Завет бива утвърден с Израел, когато в Господния Ден идва Избавител от Сион. Посредством „кръвта на единия вечен завет“ (Евреи 13:20), разкрит в евангелието, оцелелите в края на голямата скръб ще получат откровение (Данаил 12:1; Захария 12:10), което ще доведе до покаянието и спасението на всички евреи (Исая 4:3; 59:21; 60:21; Еремия 31:34; Езекиил 39:22,28-29).

И тъй като става дума за Божията правда, а не за тяхната собствена, нито един от тях няма да изгуби занапред страхопочитанието, което самият Бог ще вложи в сърцата им със силата на Духа (Исая 45:17; 59:21; Еремия 32:40). Такова едно едновременно и свръхестествено спасение на евреите ще е причина за удивление сред народите и ще е за тях свидетелство, че Бог е способен да изпълни своята „мисия невъзможна“ и да настани Израел завинаги в тяхната Обещана земя, без какъвто и да било страх от бъдещо възмездие и ново изгнаничество (2 Царе 7:10; Еремия 24:6-7; 31:28, 33-34; 32:41; Амос 9:15; Лука 1:73-75). По никакъв начин Той не би се отказал от плановете си за своя избран народ, защото в противен случай обещанието му ще изглежда осуетено от тяхното непокорство, “защото Бог може пак да ги присади” (срв. Числа 14:15-21; Второзаконие 32:26-27; Езекиил 36:22,32; 39:27; Римляни 9:16).

Ако разгледаме отблизо контекста ще видим, че утвърждаването на Нов Завет с Израел като народ, настъпва СЛЕД „времето на утеснението на Яков“ (Еремия 30-31). [Забележка — утеснението на Яков е голямата скръб (или родилните болки на Сион — Еремия 4:31; Михей 4:10), на която слага край Господният Ден (срв. Исая 13:6-8; 66:8; Михей 5:3, Еремия 30:7, Данаил 12:1; Йоил 2:31; 3:14-15 с Матей 24:21,29, Деяния 2:20; Откровение 16:14-15). Идеята е, че в Господния ден е сломена гордостта и силата на блудния син, които му пречат да се върне обратно при Бога (Второзаконие 32:36; Езекиил 20:37; Данаил 12:7).]

Мойсей казва също, че докато не настъпи това време Бог ще крие лицето си от народа като цяло (Второзаконие 31:17-18; 32:20; Исая 8:17) до „онзи ден“, в който Духът ще се излее върху целия дом Израилев (срв. Езекиил 39:22,29 със Захария 12:10).

В такъв случай кое гарантира, че обещанието за трайно владение на Обещаната земя е твърдо и неотменимо? Единствено вечната правда на Христос, съгласно написаното — „Господ е наша правда“ (Еремия 23:5-6). Неговата правда, за разлика от всяка човешка праведност, единствена дава сила за изпълнението на всички изисквания на завета и по този начин гарантира владението на Обещаната земя. Само тя дава сигурност на вярващия в окончателната победа. Това е правдата, която ни разкрива Евангелието (Римляни 1:17). Това е вечната правда, която притежава само Бог (Марк 10:8; Римляни 7:18; 10:3; Филипяни 3:9).

Откровението за Господния Ден решава обаче само една част от дилемата. То не разяснява на какво законно основание праведният може да получи вечен живот и дара на Духа. На това хвърля светлина превъзходното откровение за „тайната на благовестието“. Изкуплението е същността на тайната, че Месия се среща с Израел в две пришествия. Преди идването на Благата вест това е било тайна (Римляни 16:25-26; 1 Петрово 1:11). „Никой от властниците на тоя век не я е познал, защото ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата“ (1 Коринтяни 2:7-8).

Изкуплението е в основата на спасението и в двата завета. Противно на всичко, което са очаквали, Месия идва два пъти — най-напред, за да извърши изкупление и втория път — „веднага след скръбта на ония дни“ (Матей 24:29).

Макар и пророчествата да са изрични (Исая 53; 66:7; Михей 5:1-Оригинал http://the.mysteryofisrael.org/2010/10/20/the-eschatology-of-the-covenant-in-the-books-of-moses/ 4; Данаил 9:26; Деяния 26:22; Римляни 16:25-26; 1 Петрово 1:11) тази „тайнствена премъдрост“ — за разпънат кръст и възкресен Месия и Господ, за две пришествия — остава тайна, запечатана в пророческите писания (Римляни 16:26)  до определеното за разкриването ѝ време (Марк 8:30; 9:9).

Така че историята на спасението има за начало получените обещания, на които по-късно бива поставена рамка от условия. Тези условия Израел не може да изпълни, ако не се случи чудото на новорождението. Дори когато то се случва с известен брой израилтяни това не е достатъчно, за да се изпълни обещанието за трайно владение на Обещаната земя. Заветът поставя изисквания, които са безкрайно високи за човек и правят задължително чудото на духовното раждане, наричано също възкресение (Исая 66:8; Езекиил 37:9; Ефесяни 2:1). Израел ще преживее това „отведнъж“ или в „един ден“ (Исая 66:8; Захария 3:9; Езекиил 39:22). Разкриването обаче на Господния Ден, в който народът ще бъде новороден и ще приключи първенството на езичниците, е само част от решението на поставената от завета дилема, защото не е възможно да има новорождение без изкупление.

Окончателното решение бива отложено до разкриването през първи век на „тайната на благовестието“ (Римляни 16:25-26; Ефесяни 6:19). Тайната за едно сегашно, частично изпълнение на обещанията (т.нар. „сбъднатост“) и за отложения във времето Господен Ден (или „несбъднатост“), тайната, в която се съдържат две пришествия на Месия, разкрива как Новият Завет се сключва най-напред с църквата и в крайна сметка и с покаялите се, оцелели израилтяни, в края на голямата скръб.

В този смисъл Петокнижието поставя основата, на която по-късно ще се изгради първо откровението за Господния Ден, а после и разкриването на тайната за изкуплението, което Христос извършва в две пришествия.

Реджи

О Т К Р О В Е Н И Е за последното време ...

Откровение за последното време, дадено на пастор Йох. В. Mатутис (Берлин / Германия)

Докато се молех тази сутрин, Бог ми даде видение. Той ми показа велика "мобилизация" по целия свят. Аз се видях как се разхождам по плажа. Изведнъж прозвуча силен тътен, който ставаше все по-силен и по-огромен. Това не беше шума на морето или на вятъра. Идваше някъде отвън. Морската вода беше спокойна като стъкло. Дълбокият бумтящ звук беше подобен на звука от планините, който заглушава.

Гръмовен звук, който никога не бях чувал през целия си живот до сега, дойде от другата страна на океана, от далече. Той ставаше все по-силен и по-мощен, така че Земята започна да се тресе и клати. Звучеше като изригване на дълбока басова тръба. Аз никога не бях чувал подобно нещо като тази дълбочина на басовия звук. Целият въздух вибрираше. Аз се скрих в насипа на дюните, с лицето надолу, и чаках да видя какво ще излезе от този природен спектакъл.

Когато тътенът отказа да спре и ставаше все по-силен, аз видях себе си, да се моля във видение и да говоря с моя Бог. Тогава чух глас да казва "Мое дете, не бой се! Това е Моят призив за мобилизация, сигнал от другия свят. Аз извиквам Моя народ изсред всички народи. Аз самият разклащам земята и морето. Грешниците и безбожниците ще бъдат ужасени и в страх ще очакват нещата, които ще се случат. Разбери, сине Мой, че всичко това е стартирано от финансови кризи. Това сега е само началото на разрухата. Днешното общество ще бъде толкова разтърсено в основата си, че хората ще загубят всичко, което те са придобили и опазили до сега. Всяка инфраструктура и благосъстояние ще рухне с времето. Животът ще стане изключително труден за много хора. Общата сигурност ще излезе извън контрол, а престъпността ще се разпространи дотолкова, че животът на Земята ще бъде масово застрашен.

Но вие, които се боите от името Ми, ще ви спася от гибел. Аз държа Своята ръка на защита над вас.

Макар, че вятърът духаше и се виждаха вълни в морето, тътенът беше толкова могъщ, че сърцето ми щеше да спре. Тогава си помислих: "Сега ще умра".

Тогава Господ ми каза: "Сине Мой, не бой се! Ти ще живееш и ще продължиш да изявяваш Моите дела. Стани, иди у дома си и кажи на твоите, нека да знаят, че пришествието на Сина Ми е много близко, само на ръка разстояние и стои на прага.

Аз съм готов, всичко по реда си, да взема у дома Своя народ и сега. Аз ги лишавам от всичко, което ги задържа назад или ги блокира.

Когато станах да се подчиня на Божия глас, пред мен се отворяше път към дома ми, край който видях много хора, лежащи в дюните. Те бяха излезли от своите къщи и се спускаха към морето, за да видят и преживеят този необикновен природен спектакъл. Те лежаха по лице, като парализирани, точно както аз бях лежал преди няколко минути. Когато минавах покрай тях, въпреки непрекъснатия бумтящ звук, хората крещяха: "Ти си луд, ти не можеш да се прибереш у дома при тази ситуация. Много е опасно!". Те отново зариваха главите си още по-дълбоко в дюните, боейки се от това, каето може да се случи. Не искаха повече нито да чуват, нито да разбират.

Тогава Господ ми каза: "За вас, Мои деца, които се боите от името Ми, това е денят на Моята "мобилизация". За вас Моето "слънце на спасението" ще изгрее. Аз събирам Моите истински деца и ще ги събера заедно. Иди, сине, и кажи на всеки за тази възможност".

Аз опитах Господа: "Какво трябва да им кажа?

"Кажи на децата Ми, че Господ е казал: те не трябва вече да се занимават с нетрайни неща, а с безсмъртните, вечните неща. Нека да Ме търсят и да изучават Словото Ми. Да си прощават един на друг, да бързат, докато има още време и да бъдат в мир един с друг. Те трябва да спрат да завиждат и да се сочат взаимно с пръст. Те трябва да спрат взаимно да се обвиняват и да се съмняват. Всеки трябва да направи това, което може да направи.

Казвам ви да се освободите от всяко ненужно нещо и да спрете да се борите за своите права. От сега нататък, Аз ще гарантирам вашите права. Аз ще ви дам справедливост. Предстоят големи промени по целия свят, във всяка една област на живота. Настройте се и бъдете подготвени. Вече нищо няма да бъде както е било до сега!.. "

Колкото повече се отдалечавах от плажа, толкова по-малко чувах тътена. Въпреки това звукът ставаше по-мощен. Почувствах се, сякаш съм защитен под стъклена броня. Отново чух гласа на Господа, да казва:

"Аз ще опазя Своите деца в пълна безопасност и по Моя начин. Вие ще видите всичко, което светът ще изпита, всичките "язви на Египет" преди да взема Моите деца при Себе Си. Преди Фараонът да ви освободи завинаги, вие, Мои люде, дръжте се заедно, бъдете единни! Стойте един до друг, насърчавайте се взаимно. Скоро обещанието Ми ще се изпълни! "

Това беше последното, което чух в своето видение.

Когато размишлявах за всичко, което видях и какво трябва да направя с него, Господ ми каза, че "трябва да разпространя до децата Му откровението, което ми е дал тази сутрин за "мобилизацията", като ги насърча да постъпват както е заповядал, защото Господ е близо, до вратата и иде скоро. Както и да им кажа, че те трябва да бъдат сериозни във взаимоотношенията си с Бога, преди да е станало твърде късно ...."

Моля ви, да ми помогнете в разпространението на това съобщение.

Изпратете го на вашите приятели и познати.

Пратете го до вашите църкви и домашни служения.

Преведете го на други езици.

Мараната! Нашият Господ идва!

Пастор Йох. Матутис

Берлин / Германия

п р о п о в е д Любовта на Валентинките и християнската любов

Библейски текст: 1 Йоан 4:7-21/ 1 Коринтяни 13 глава

 
В навечерието на празника на влюбените ние естествено се съсредоточаваме върху темата за любовта, която е една вечна тема за християните. Всъщност, няма нищо вдъхновяващо в този празник, защото при него става дума за нещо, което само се нарича любов, а всъщност не е. Библейското разбиране за любовта е коренно различно и няма почти нищо общо с любовта на валентиновците и валентините. Но понякога и негативните предизвикателства ни водят към размисъл и оценка за нещата, които имаме и за ценностите, които изповядваме.
Какво ни казва Библията за любовта? Нека започнем оттам, откъдето е редно и откъдето всички започват: от това, че Бог е любов (1Йоан 4:16). Бог е любов. Това е Неговата природа. Той обича и не може да прави нищо друго, освен да обича – както едно ябълково дърво ражда ябълки и не можем да очакваме, че ще роди череши.
Ако се върнем далеч назад, към началото, когато не е имало материя, планети, земята, когато е съществувал само Бог и никой друг, естествено е да си представим, че Бог е бил щастлив и доволен. Нямало е никой друг наоколо. Не е скучаел, защото Той няма нужда от компания, от някой да Го развлича, забавлява, утешава, насърчава и прочие. Бог е самодостатъчен, не Му е нужен никой. Тогава защо е сътворил други същества? Защото е искал да сподели радостта от съществуването с някой друг, да му даде това, което сам Той има. Сътворил е ангели, серафими, херувими – небесни същества, които изпълняват волята Му, т.е. същества, които са щастливи, че ги има, че живеят, че изпитват приятното усещане от битието си. Бог сътвори и нас, хората. Да, някои от тях един ден се разбунтуваха. Един от тях си въобрази, че може да е равен с Бога. Да не говорим за бунта на хората, които са вечно недоволни. Знаеше ли Бог това? Предвиждаше ли го? Да. Защо тогава сътвори тези същества? Защото искаше да им подари живот, да даде Своя живот на други и те да му се наслаждават и да са щастливи, че ги има. Животът е върховно благо и който го има, има нещо голямо. Бог е любов, защото дава Своя живот. Когато си даваме сметка, че ни има, че сме живи, това ни вдъхновява и ни прави щастливи. Ние трябва да бъдем благодарни на Бога за живота и да сме наясно, че всеки наш ден, всяка способност на нашите тела и души, е изява на Божията любов. Бог е любов заради това, че ни е дал живот, че ни дава способност да дишаме, да мислим, да се трудим, да създаваме различни блага.
Божията любов се изразява и в материалните блага, които ние притежаваме. В това, че имаме въздух, слънце, вода, земя, че сме здрави, че имаме интелектуални способности. В Своята щедрост Той дава всичко това на всички, без да прави разлика добри ли са или зли (Мат.5:45). Когато сме недоволни от съществуването си и упрекваме Бога за своите неблагополучия, нека бъдем по-справедливи и размислим поне малко. Не е нужно да сме много умни, за да се сетим, че всички те са плод на нашето неразумно поведение, на несправедливостите в обществото. Дори болестите, за които упрекваме Бога, са резултат от порочния начин на живот, трупан с поколения и предаван ни по наследство.
А най-висшата изява на Божията любов беше Исус Христос. Бог Го даде на света, за да бъдем спасени чрез Неговото ходатайство и чрез заместническата Му смърт на Голгота. Сега ние сме изключително улеснени в борбата с греховете си – просто трябва да повярваме в Христос и сме оправдани, примирени с Бога, простени, очистени. Остава само да живеем по друг начин, след като това се е случило. За да можем да живеем така, Бог ни даде още един скъп дар – Святия Дух, Който ни придружава в ежедневието ни, изобличава ни, когато грешим, насочва ни, когато не знаем пътя, насърчава ни, когато отпадаме.
От този съвсем кратък преглед на въпроса за Бога като любов се вижда, че Бог винаги е даващата страна. Страната, която вади нещо свое и го дава на друг. Божията любов е даваща любов. Ето какво ни казва „златният стих” на Библията: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йн.3:16). Бог даде Своя Син. Не Бог взе, а даде. Неговата любов Го караше да ни дава, да ни обсипва с дарове, да ни зарива с блага – и когато се наложи да ни даде най-скъпото, Сина Си, Той даде и Него. Какво повече можем да очакваме? Нима може да се направи нещо повече?
Така Божията любов е даваща любов. А каква е човешката? Как обича Валентин и как обича Валентина? Човешката любов е вземаща любов. Тя съществува само докато има да взема нещо. Когато трябва да спре да взема и да започне да дава, тя свършва.
Ние обичаме користно и трябва да си го признаем. Това говори за нашата беднотия, за егоизма ни. Така стоят нещата. Дотам стига нашата любов. Един човек ни е скъп и желан само докато можем да вземем нещо от него. На първо място физическо удоволствие. Това е най-примамливото в любовта, особено в наше време, когато физиката е поставена над всичко друго. Обичани са само красивите физически хора. Останалите са пренебрегвани, осмивани, презирани, нежелани. Може да са прекрасни по характер, по поведение, но щом не са красиви, никой не ги ще. В днешно време култът към физическата красота е докаран до страхотни крайности. Жените трябва да са слаби и стройни, мъжете да са мускулести и яки и нищо повече. Любовта спира до външността. По-надолу не я интересува нищо. По тая причина хората днес много бързо се влюбват. Един поглед и готово. Впечатлението от красивата физика е толкова силно, че нищо друго не е интересно. Това, че момичето е простичко, че е видимо тъпичко, че не се интересува от нищо друго, освен от мода и парфюми, няма никакво значение. Важното е, че е красиво. Това, че главата на момчето е пълна с топки и щанги, няма значение. Важното е, че е красиво и че има яки мускули, че хваща око.
Тази бързина на влюбването би била хубаво нещо, ако не беше толкова бързо и разлюбването. Известно време след началото на своята връзка – това време понякога трае няколко дни, месеци, а ако мине година, е вече постижение – двамата започват да усещат, че тук има нещо нередно. Че са харесали нещо, което отвън е много хубаво, но отвътре е доста грозно, ако вътре въобще има нещо. Че красивото момиче може да проявява много грозен инат, непостоянство, каприз, че вечно го заболява главата точно когато не трябва, че се отегчава от всичко, че всичко му е тъпо, че нищо не го вълнува, освен да се мотае по моловете и да седи на чаша кафе с часове, вперило празен поглед в нищото. Че красивото момче не може да говори за нищо друго, освен за това как силно ритнал топката неговият любим футболист или какъв хит пуснал любимият му певец. И двамата се чувстват отегчени от връзката си. Все още физически всеки от тях може да вземе нещо от другия. но идва ден, когато това вече не ги задоволява. Омръзнали са си. Опознали са се много бързо, както е лесно да опознаеш една стая, в която няма абсолютно нищо или да прочетеш един бележник, в който никой не е написал нито ред. Контактите им вече са изпълнени с нарастващо отегчение. Въпрос на време е кога единият от двамата ще хареса някой друг, също така празен като тях, и ще тръгне след него с пълна с очаквания кошница. Стане ли това, идва и раздялата – без сълзи, без обвинения, също така безстрастна, каквото е било всичко останало. Всеки от двамата си записва още една бройка в своето счетоводство, за да се хвали пред приятелите си.
Всичко това не е нито забавно, нито хубаво. Това е трагедия – трагедията на съвременния човек, опразнен вътрешно, опустошен, една черупка, която няма нищо в себе си като великденските шоколадови зайци. Мислиш, че си спечелил нещо голямо, а всъщност имаш само една черупка. Нашето време е време на имитациите, на красивата повърхност, зад която се крие пластмасата на посредствеността. Всичко е привидно, всичко е измамливо и празно. Хората се нахвърлят един върху друг с невъздържаната лакомия на гладния човек, оглозгват се, облизват се, изяждат малкото месце по кокала и после го захвърлят, търсейки следващия кокал. И ако това е трагедия, има една по-голяма трагедия, и тя е, че всичко това се възприема като страхотен прогрес, като нещо ужасно модерно и красиво. Днес се носи бурен смях по адрес на старите времена, когато хора са живели заедно с десетилетия, чакали са се, ако се наложи да се разделят, били са си верни, отглеждали са много деца. Глупаци! Нещастници! Да прекараш цял живот с един! Я виж ние какво правим! Колко сме умни, колко сме прогресивни! Хващаш една жена, опоскваш я и я хвърляш като пластмасова чашка. За какво ти е? Какво значи, примерно, съжителството без брак, така масово днес? Значи само едно: можеш да живееш с един човек само докато имаш полза от него. Докато ти създава някакво удоволствие, докато раздразня емоциите ти. Започне ли да те отегчава, махай го! За какво ти е? Звучи много разумно, но всъщност е грозно, гадно и отвратително. А какво ще стане с тоя човек, ако се разболее? А какво става, когато той започва да остарява, да не е така красив? Махаш го, разкарваш го и търсиш друг. Да не говорим за децата! Те, горките, се чудят кой им е баща, какъв е тоя новият татко, който един ден се появява отнякъде и къде изчезна предишният... Ами какво означават тези гадории, наречени еднополови бракове? Триумф на лакомията, на опоскването на един човек и захвърлянето му, когато започне да създава проблеми. И най-противното е, че тези хора се представят за защитници на любовта, че като правят своите отблъскващи улични паради, се самообявяват за истински обичащите същества, а другите са скучни консерватори и еснафи, които пречат на прогреса и не позволяват на хората да бъдат щастливи и да се наслаждават на живота си, да показват какво значи любов. А най-гадното от всичко е това дето искат да осиновяват деца. Бедните деца с две майки и нито един баща или с двама бащи и нито една майка!
Любовта е истинска само когато е готова не само да взема, но и да дава. Да, любовта е истинска само когато е взаимна. Не е ли взаимна, тя се превръща в мъчение и унижение. Бог също иска взаимна любов. Иска да Го обичаме в отговор на Неговата любов. Не сме ние инициаторите в тази любов, а Бог. Той първо ни обикна: „Не че ние сме възлюбили Бога, а че Той възлюби нас” (1Йн.4:10); „Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас” (1Йн.4:19). Ако не отговорим на любовта с любов, ние оскърбяваме Бога. Изкарваме нещата така, че ние сме достойни за любов, а Той не е. А е точно обратното.
Тайнство ли е любовта? Можем ли да се научим да обичаме или това трябва да става чрез обучение и упражнение? Зависи за коя любов става дума. Ако говорим за модерната любов – да, тя е тайнство. Или поне така изглежда - тайнство е как двама се харесват и бързат да реализират чувствата си, използвайки най-близкото легло. Тайнство е и как става така, че толкова бързо се насищат един на друг и бързат да се разделят също така припряно, както са се събрали.
Но ако говорим за истинската любов, християнската, тя не е тайнство. Тя е плод на ценностната система на вярващия човек. Той е научен от тази система да вижда във всеки доброто, хубавото, чистото. Любовта е наивна. Тя „на всичко хваща вяра” (1 Кор.13:7). Понякога си мисля, че ние учим децата си да бъдат много наивни и те лесно биват мамени от разни красиви светски празноглавци с красиви тела и яки мускули. Така е, но пък по-добре ли е да възпиташ едни скептици, които на никого не вярват и във всеки виждат мошеника? Християнската любов не се задоволява само с повърхността. Ап. Яков упреква вярващите, че съдят за хората по тяхната повърхност, по изгледа, по дрехите (2:2-9). Това е неправилно, защото повърхността, дрехите, физиката са важни неща, но не са всичко. Има още, и то е по-дълбоко. Да съдиш по повърхността означава, че не искаш да се задълбочаваш, да си правиш труда да изучаваш един човек, да се интересуваш от неговия характер и нрав. Хвърляш един поглед, казваш си: „Тоя е боклук!” и толкова. Въпросът е приключен. Това противоречи на християнския дух, който е дух на изследване, на внимание, на проникване отвъд видимото. Да, трудно е да сме търпеливи в днешното забързано време и да отделяме време за изучаване на хората. Но ако не го правим, ще останем самотни. Коренът на съвременното отчуждение е в заблудата, че човекът си личи още от пръв поглед. Понякога наистина излиза така, но най-често подобно разбиране е дълбоко погрешно. Всяко усилие да опознаем ближния ни носи изненадващи открития и ни кара да превърнем този човек в част от своя живот. Често ми се е случвало при по-задълбочен разговор с даден човек да открия изненади, да се уверя колко много тайни крие той в себе си, какво богатство на емоции и истории има. В минали времена хората са били по-упорити в това отношение, повече са общували, опознавали са се. Това е създавало прекрасни приятелства. Днес не знам защо сме толкова прибързани. Мислим се за толкова умни, че ни е достатъчно да погледнем човека и да ни е ясно кой е той ли, какво ли?
Чувствата също се поддават на обучение. „Пълнолетните чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто от злото” (Евр.5:14). Струва си да се спрем пред един човек, да говорим с него откровено, да го изслушаме, да чуем историята му, да вникнем в характера му. Това ще ни сближи. Ще ни спечели един приятел. Струва си и другото, ние да споделяме нашите тайни с другите. Много ни е страх да не се изложим, да не влезем в устата на хората! Има риск, но ако успеем да си спечелим добри приятели, няма да стане така. Защо толкова обичаме да си изграждаме една лъскава фасада, създаваща напълно погрешно впечатление за здраве и благополучие? Какво печелим от това, освен завист и студенина? Защо не обичаме да показваме слабост и ранимост?
Ако приемем Божията любов, ако възлюбим Бога от цяло сърце, душа, ум и сила, ние ще станем способни да обичаме и хората. Любовта придава вкус на живота, прави го хубав и приятен. Колкото повече обичаме Бога, толкова повече хора ще обичаме. Плътската любов е ограничение, тя не може да търпи конкуренция. Тя иска от другия да стане моя собственост, да бъде мой, моя; ако се появи трети, това съсипва всичко. Но духовната любов, точно обратно, не се ограничава с един-двама приятели. Тя се радва на всеки нов приятел и става все по-голяма с всеки нов. Любовта е чувството, което Христос иска да владее Неговата църква. Любов на всеки към всеки. Не да обичаш половината църква, а другите да са от друга, конкурентна група, а всички. Това е възможно само ако сме достатъчно широки вътрешно и сме позволили на Бога-Любов, да ни научи да обичаме.

п-р Д. Налбантск

П р о п о в е д - Духът, Който е с нас (Петдесятница)

Духът, Който е с нас

            Библейски текст: Римляни 8:1-17
 

В първата част на Послание към римляните(1-8 гл.) ап. Павел описва драмата на човека, който не иска да живее просто така, ден за ден, а иска да разбере кой е, откъде е и защо е тук. Става въпрос именно за такъв тип хора, които имат духовни потребности. Всеки човек има духовни потребности, но не всеки се вслушва в тях. Повечето се задоволяват просто да съществуват, да се занимават с други неща, да се потапят в своите земни грижи, да се забавляват, без да се интересуват от нищо друго. За тях не говорим, защото това са духовно мъртви хора. Те са далеч от това, което трябва да бъдат. Имат шанса да се съживят, стига да поискат това. За съжаление, повечето така си заминават, без да знаят защо са дошли и какво се случва. Ние ще говорим за другите, които не искат да си отиват просто така и затова се интересуват от духовните неща.
Святият Дух съживява хора. Това ни казва апостолът. Бог Го изпраща, за да „съживи вашите смъртни тела“ (8:11). Това, че безбожният човек е мъртъв, се среща често в посланията на Павел. В Ефесяни 2:5,6 той говори за самия себе си (като част от някаква голяма група) и признава, че е бил мъртъв преди да приеме Христос. Мъртъв се нарича този, който е бил жив, но вече не е. Има разлика между нероден и мъртъв. Първият никога не е съществувал, вторият е съществувал. Павел е бил мъртъв, въпреки че е бил религиозен човек, че е бил част от Избрания народ, че е познавал Мойсеевия закон, историческите книги, псалмите, пророците. Неговата религия е била толкова безполезна, безрадостна, досадна, че е приличала на гробница. С идването на Христос той се е върнал към живота. Сега вече религията му доставя пълно удовлетворение, тя е пълна с живот и радост, той толкова силно иска да я даде и на други, че е готов да преодолява всякакви прегради и да се подлага на нечовешки натоварвания.
Нашият живот няма особена стойност, ако сме далеч от Бога. Всеки човек е ценност и животът му е велик дар, но ако той не разбере, че произлиза от Бога, живее за Него и трябва да отиде при Него след своето земно съществуване, животът му губи най-важното свое съдържание и се превръща в обикновено съществуване, подобно на това на животните. Хората затова са нещастни, защото са далеч от Бога. Затова вършат грехове, затова говорят грозни и празни приказки, затова се лъжат един друг, затова се бият и убиват, защото усещат, че нещо много важно им липсва. Кое е то? Бог. Той им липсва. Докато не Го намерят, не се успокояват. Колкото по-далеч са от Него, толкова по-големи грехове вършат. Колкото по-близо са, толкова по-малко грешат. А когато са напълно при Него, стигат до святост.
Първото нещо, което ни е нужно, е да си възвърнем живота. Това е спешна нужда. Когато някой е пострадал при катастрофа, първо трябва да се направи нужното, за да бъде животът му вън от опасност. След това започват да се лекуват различните рани, счупвания, заличаване на белези и т.н. Святият Дух ни възкресява. Той изпълва празното ни тяло с живот. Той възстановява жизнените функции. Той прави този труп, който сме били, да стане живо тяло, здраво и силно, способно за работа. Има огромна разлика между човека с дух и човека без дух. Единият е тромав и муден, нищо не му се прави, всичко му е скучно и тъпо, не вижда никакъв смисъл в нищо. Другият е кипящ от енергия, способен да преодолява всякакви препятствия. Една войска без дух е обречена да бъде изтребена. Никой не иска да се бие, всеки се спотайва и се моли да оцелее някак. Но ако има силен дух, тя става като група разярени лъвове. Един спортен отбор без дух е загубил вече мача. Но отбор със силен дух трудно може да бъде победен. Една църква без дух е група от хора, които не са съвсем наясно защо точно са заедно и какво правят. Никой нищо не иска да стори, всеки гледа да се измъкне и да остави работата на другите. Една църква с дух е страшилище за дявола и неудържимо войнство на духовното поле.
Апостолът ни напомня, че Божият Дух желае да обитава в нас, да живее в нас. Това е от една страна много невероятно, защото Духът не би следвало да живее в някакво такова жалко жилище, каквото ние сме. Това е все едно да очакваш, че някой супербогат човек ще живее в една мизерна и тясна къщурка. Но от друга страна е чудесно, че Той идва да живее точно на такова място, защото ще го ремонтира и превърне в чудесно Свое обиталище. Всичко зависи от обитателя. Ние виждаме как богати хора купуват стари сгради не защото са доволни от тях и ще се чувстват добре, а защото имат намерението да ги преобразят напълно. След известно време от старата съборетина няма и помен. Тогава всички разбират защо е била купена и каква е била идеята на нейния нов стопанин. Святият Дух няма никакво намерение да ни оставя да бъдем старите хора, тесни и слаби, неудобни и тъжни. Той ни преобразява до неузнаваемост. Вече никой не може да свърже тези хора с предишните. Те приличат на тях, но не са. Станало е нещо и то е преобразяващото действие на Духа, Който е дошъл със Своя живот и сила в нас.
Ние „имаме длъжност“ не към плътта, а към Духа (8:12,13). С тази мисъл апостолът показва, че същинската част от човека е нещо извън плътта. Плътта на е истинският човек. Тя е само негов инструмент, негово притежание, а самият човек е нещо много повече. На плътта дължим толкова, колкото тя да получава нужното за своето съществуване. Които й отдават повече, вършат нещо вредно против сами себе си. Целият съвременен живот е насочен към угаждане на плътта. За нея са всичките луксозни стоки, за нея са ястията и напитките, музиката и забавленията, курортите и басейните, колите и моторите. Затова днешният човек е толкова празен вътрешно и дълбоко нещастен. На външен вид той изглежда прекрасно в своята охранена и мускулеста плът, разглезена от всякакви изтънчени удоволствия, но вътре в себе си няма нищо. Кънти като празна цистерна. Мисли си, че ако получи още нещо, тогава вече ще е щастлив. Още пари, още по-нова кола, още по-голямо жилище, още по-висока заплата. Но с всеки нов успех нещастието става още по-дълбоко.
Истински изпълняваме дълга към себе си само когато се изпълваме с Духа. Това е истинският живот. Това е истинското щастие. Няма по-голяма радост от това да се усещаш пълен с Духа! Това е смислен и щастлив живот, независимо от всички външни трудности. Ап. Павел сам ни уверява, че неговия истински живот е започнал едва след като е познал Христос. Преди това е било мрак и студ. Той е бил един зъл фарисей, изпълнен с омраза към неевреите, изпълнен с кариеристични желания, със самодоволство. След новорождението си той е станал отворен за всички хора, започнал е да се грижи за тяхното спасение чрез Христос, да се старае да помага на незрелите и на изкушаваните. Животът му външно е станал ужасно тежък и напрегнат, постоянно изложен на опасности и трудности, с уморителни пътувания и много неприятности, но вътрешно това е вече щастливият живот на човек, който знае какво иска и как да го постигне.
Факт е, че хората не се плашат от трудностите, а от празнотата, от безсмислицата, от липсата на посока и цел. „Не ме уморява пътуването, а тъпченето на едно място“, казва в едно стихотворение Блага Димитрова. Виждаме как някои хора не се уморяват да свършат планини от работа, да вършат добрини и да помагат; други пък като направят една малка добрина, се чувстват така уморени, сякаш са обърнали света. Защо е така? Защото първите имат дух, вторите нямат.
Животът за плътта означава да изневеряваме не себе си. Не сме родени за това просто да ядем и пием, да се веселим и да създаваме удобства за телата си. Това е само част от живота ни. По-важната и истинска част е да живеем за духа. Духът иска да се издига по-високо, да не се рови само в пръстта, в парите и вещите, в кухнята и спалнята. Той иска да прави добро на другите, да върши полезни неща. Тук няма нищо мистично или отвлечено. Напротив, става дума за съвсем практични неща. Плътско означава всичко да пазиш само за себе си; духовно – да го разделиш с друг, който е по-зле. Плътско значи да изблъскаш другия, духовно – да му дадеш път. Плътско значи да се бориш за своя интерес като за най-свято нещо; духовно – да се бориш за общото благо. Плътският живот води до все повече отегчение и затъпяване на сетивата; духовният – до все повече радости и широта. Плътският живот е престъпление против самия себе си; духовният – издигане на себе си като личност, която живее щастливо и знае накъде отива.
Това личи от друг израз на апостола: Духът ме освободи (2). Животворящият Дух ме избави от робство. Да живееш в робство е беда, огромна беда. То значи да не можеш да правиш каквото искаш, а каквото ти заповядат; да не можеш да отидеш където искаш, а където те пуснат. Плътските интереси заробват. Държат човека там, където той не иска да бъде. Много хора са безкрайно недоволни от своя живот, но не могат да го променят, защото са поробени. Този, който ги е вързал, не им дава да ходят никъде. Те са нещастни, защото искат да правят нещо друго, но техният господар не им дава. Кара ги да правят лоши и грозни неща.
Освобождението може да стане по два начина. Единият е сам да се освободиш. Другият е някой да те освободи. За малки народи като нашия това е много актуална тема. Нас все някой ни поробва и после друг ни освобождава. Не можем да се съпротивим нито на поробителя, нито на освободителя. Целта на освободителя е да ни пороби, като изблъска първия. В духовно отношение е същото. Ние не можем да останем свободни. Никой не е свободен. Ако някой твърди, че прави само това, което иска и харесва, той лъже. Всички ние правим това, което ни карат да правим. Ние се обличаме не така, както искаме, а както ни диктува модата. Говорим не каквото искаме, а каквото чуваме да говорят другите. Живеем не така, както искаме, а както ни кара обществото. Нашата воля е поробена от света, от княза на света, от силите на мрака. Нищо не можем да направим, за да се освободим от това робство. То ни потиска и ни отнема радостта и мира. Някой трябва да ни помогне. Някои „освободители“ са просто нови поробители. Само Бог освобождава човека съвършено. В глава 7 на същото послание апостолът е описал по един великолепен начин драматичната борба на човека със злото. Тя завършва с пълно поражение. Човекът е напълно поробен и върши не доброто, което желае, а злото, което не желае (19). Отчаян от поражението си, той се оглежда за някой освободител. „Кой ще ме избави?“ (24) Кой да ни избави? Къде са освободителите? Светът ни обещава свобода, но тя всъщност е зло робство. „Обещават им свобода, а те самите са роби на разврата; защото от каквото е победен някой, на това и става роб“ (2 Петр.2:19).  Не вярваме на светските учители, които ни обещават свобода! Те са опасни измамници, които ни набутват в още по-лошо робство. Такава свобода опустошава живота ни, ограбва душите ни. Ние виждаме навред такива „свободни“ хора, които са оковани в дебели вериги и нищо не може да ги измъкне от тях. За каква свобода може да става дума? Свободата е духовно понятие. Тя не е обвързана с външните обстоятелства. Много вярващи, които са преминали през гонения, затвори, лагери свидетелстват, че никога не са били така свободни, както в тези мрачни времена на външно потисничество. Ние, като хора, които са живели във враждебна атеистична среда и са се сблъсквали с агресията на безбожниците, знаем, че това беше време на вътрешна свобода; днес, когато никой на никого не пречи и не гони, ние се изправяме пред вътрешното робство на материализма. То ни отнема свободата много по-зле, отколкото комунистите и атеистите.
Когато описва духовната борба, апостолът използва една много силна дума, и тя е „копнеж“ (8:5-7). Копнеж – това е много силно желание. Толкова силно, че обзема цялото ни естество. Плътта копнее за приятни усещания, за милувки, за почивка, за забавления. Тя толкова обича тези неща, че направо си умира за тях и се чувства ужасно нещастна, когато не може да ги има. Плътският човек е в състояние да измине, примерно, стотина километра, за да отиде на някой ресторант, където някога е ял много хубава риба, и да се наслади отново на това удоволствие. Няма значение километрите, разходите, работата, която ще остане несвършена, близките, които ще останат огорчени от отсъствието му. Той се качва на колата и заминава. За него това е свято желание. Той не може да си го откаже. Плътският човек ще похарчи куп пари, за да си достави някакъв деликатес. Той копнее за това и смята за напълно законно да удовлетвори копнежа си.
Духът има други копнежи. Той иска да прави добро, да се радва с някой друг, да страда с друг. Плътският човек иска да бъде с хора, които са много по-горе от него и се гордее, ако прекара с тях дори една минута. Духовният човек иска да отиде при хора, които са много по-зле от него, за да им помогне. Първият нахално се натиска да е там, където не го желаят и го смятат за навлек; вторият отива там, където го желаят силно и му се радват, макар и това да са отритнати и слаби хора. Копнежът на плътта убива; копнежът на Духа дава живот и мир.
Духът желае да управлява (8:14). Той иска да бъде начело, да върти кормилото. Ние винаги сме много подозрителни към онези, които се стремят към власт. Смятаме, че те го правят от жажда за печалба и от суета. И така се получава със земните управители. Те искат власт, за да богатеят още повече. Истинската власт е тази, която управлява мъдро и морално. Соломон беше признат за цар, когато разреши по един невероятно мъдър начин спора между двете жени. Това накара всички да кажат: Ето, този момък наистина заслужава да бъде нашият цар! Нямаше нужда от война, от насилие. Хората сами бяха убедени, че това е истинският водач.
Духът иска да управлява, защото умее. Знае как, знае накъде, знае кога, знае всичко. Властта Му е нужна за добри цели. Той няма нужда от нея, за да става богат. Той си е богат и без това. Казва се, че в развитите страни хората първо стават богати и едва след това отиват в политиката, за да посветят способностите си на доброто управление. И че у нас е обратното. Святият Дух има нужда да ни управлява, защото умее. Никой друг не умее да управлява живота си. Ние умеем да проваляме живота си, но не и да го управляваме. Ако дадем на Духа управлението, тогава сме на прав път.
Всички ние имаме огромна нужда от Святия Дух – не просто да ни даде нещо малко, да ни открие нещо в определени моменти, да ни изпълни в други. Имаме нужда да Му дадем цялата власт и да Го следваме натам, накъдето ни води. Той няма да злоупотреби с доверието ни. Напротив, ще ни помогне да се почувстваме истински свободни, щастливи и насочени към добрата цел.

От п-р Д. Налбантск

Усмихни се, Приятелю!

 Усмихни се, Приятелю!

Виждам, че в Очите ти
все още е жив онзи светъл блясък
и че не си загубил Усмивката си.
Въпреки всичко!

Колко е хубаво да гледаш така ведро на Живота
и да раздаваш щедро от Усмивките си
на всички хора около Теб!

Да, Приятелю, знам - натъжаваш се,
когато в отговор срещнеш нечий леден поглед.
Но какво да сторя, не всеки може да е като Теб...
Да, да... Чувам те:
"Всеки го може! Стига само да поиска..."
Казваш напълно уверено Ти.
И знам, че си прав, така е...

Всички хора би трябвало да бъдат като Теб...
Ако знаеха само, на какво е способна
ЕДНА ИСКРЕНА УСМИВКА...

Че само с една Усмивка могат
да запалят искри на радост в детските очи...
Че една Усмивка стига,
за да върнат вярата на този,
който е изгубил смисъла на дните си...
Че един топъл поглед
е в състояние да стопи ледове...

Ако знаеха всичко това, Скъпи Приятелю,
аз съм сигурна, че и те
щяха да бъдат като Теб!

Толкова много Обич извира
и се лее от Теб, Приятелю!
Толкова чиста и искрена,
като тази на малкото дете,
което обича без да очаква нищо в замяна...

Не Приятелю, Обичта не се изразява само
в любовта към любимия човек.
Обичта е вселенска! Всеобхватна!
И никой не може да си я трупа и складира в каса,
като златно съкровище.
Нейното място е в Сърцето!

В сърцето на една майка,
за да може тя да я даде на детето си...
В ръцете на един градинар,
за да може той да я предаде
на семената и цветята си...

Да, Скъпи Приятелю – ОБИЧТА Е НАВСЯКЪДЕ,
достатъчно е само да искаш да я откриеш.
Затова е лесно да намериш обич, Приятелю!
Много е лесно...
Трудното е да я задържиш!

Но не забравяй, че не е достатъчно
само да чувстваш Обичта вътре в себе си.
Трябва и да я показваш!

Животът е толкова кратък, Приятелю –
днес ни има, утре – не.
Времето не винаги е на наша страна,
често се оказва, че сме закъснели да покажем,
какво всъщност чувстваме.
Често оценяваме онова, което сме имали,
едва след като вече сме го изгубили...
Да, Приятелю, знам че ме разбра,
какво се опитвам да ти кажа.

А сега върви при този човек,
за когото си мислиш в момента,
усмихни му се искрено и с топъл глас му кажи
"ОБИЧАМ ТЕ!"

Не Приятелю, това не е смешно.
Не е смешно да кажеш
"Обичам те, мамо..., татко..., како..., батко...,
сине..., дъще..., приятелко..."
А за човек като Теб,
който има толкова много Обич в Сърцето си,
не представлява никаква трудност.
Нужно е само малко смелост, в началото...

Това може да се стори трудно
само на онези, които смятат, че Сърцето им
е вече леденостудено, каменно, безчувствено...
Но дори и те, когато проявят твоята смелост,
когато усетят в себе си този топъл трепет на Обичта,
когато се научат да не подтискат чувствата си,
когато позволят на очите си да показват,
какво се крие в Душата им,
тогава всичко ще бъде много по-лесно,
не само за тях самите, но и за целия Свят!

Да, Скъпи мой Приятелю,
като можеш да се Усмихваш, защо да си навъсен?
Като можеш да Разсмееш, защо да разплакваш?
Като можеш да кажеш нещо мило,
защо да нараняваш нечие Сърце?

Животът е толкова кратък, Приятелю!
И за нищо на този свят не си струва
да причиняваш болка на когото и да било!

А сега върви, Приятелю!
На добър път!
Ще те чакам скоро пак...
И не само теб.
Доведи със себе си и други,
Усмихнати като Теб
и изпълнени с Обич, хора.

Не ме оставяй да чакам прекалено дълго.
Не забравяй:

Утре вече може да е твърде късно,
Утре вече може да ме няма...
Затова побързай, направи го, кажи го!
За да не съжаляваш после...

Обръщане към Бога (клипче)

(Избрана чат от стихотворението):

 

Обръщане към Бога

.......
И днес, когато мога да ви пиша,

Използвам този ценен миг,

За да ви кажа думи на надежда,

Които в Господа открих.

Не мога в слово аз да ви разкрия

За всичко що се случи в мен.

Но вярвам в Бога и се моля

Да съживи и теб, приятелю, във този ден!

Не бързай, мили братко, събуди се!

Светът те е оплел в суетни грижи.

Не тичай днес по тях, поспри се

И потърси в Христос тоз пламък Божий.

Това решение е важно,

То запечатва твоята съдба!

Ти обърни се цялостно в Исуса

И сподели с любимите си вечността!

Музика от ада

Музика от ада

Шаманизъм, наркотици и рок музика

Източник 

 Значението на музиката в съвременното общество трудно може да бъде оценена. Голяма част от времето на радио и теле-ефира е запълнено от изпълнения на рок групи и рок певци. Всеки свободен миг на съвременния човек като че ли е придружен от музика, песни и танци. Мнозина живеят само от музика. И това не е случайно. В нашия технократичен и рационален век, музиката остава като един от малкото отдушници за удовлетворение на човека в чувствената сфера.

Особена популярност в наше време заема т.нар. “рок музика” /Рок музиката в наше време има множество разновидности. В настоящата статия акцентът пада върху тези разновидности като “хеви метал”, “блек метал” и “техномузика”./ Броят на поклонниците на рока сред младежта е огромен. Нещо повече рокът излиза от рамките на обикновеното развлечение и средства за емоционално разтоварване. Той вече се превръща в стил на живот. Формира психиката на човека, неговото възприятие към живота и отношение към света.

Появата на рок музиката през 50-те години беше свързана с нарастване на самоубийствата и с възникналата психическа епидемия, разрушаваща моралните ценности и морални граници в човека. Началото на рок епидемията се превърна в начало на нарко епидемия и на т.нар. “сексуална революция”.

Самият термин “рок енд рол” е бил изобретен от един диско джокер в Кливланд. Чрез него се описват два типа движения на човешкото тяло по време на сексуален акт, а като термин това е нещо, което е взето от аргото на американското гето.

Стилът на диско музиката /танците в ритъм – “рок енд рол”/ възникват в Ню Йорк през 1973 г. сред американските хомосексуалисти. По това време никой не е можел да посещава залите за диско без преди това да стане постоянен член на съответния клуб. През 1977 г. се осъществява пикът в развитието на диско клубовете, т.нар. “дискотеки”. Числото на подобните заведения нараства от стотина до 18 000. Феноменът “диско” по думите на неговите привърженици поставя пред себе си конкретна цел: да даде възможност да бъдат изпитани в чист вид “низшите емоции” в атмосферата на всеобща търпимост и музикален рок ритъм. В тази атмосфера без ни най-малко срам би могло да се декларира двойнствена сексуалност както и да се практикува разврат без комплекс за вина.

Такова направление на рока като “пънк рока” става особено популярно през 1985-86 г. дължи своето наименование от англ. дума “пънк”, която до този момент в Англия се използва за обозначаване на проститутки от двата пола, явяващо се като понятие по-късно семантическо тълкуване на думата “подложка под някакъв съд”. Целта и философията на това течение се заключава в това да приведе аудиторията в състояние на колективно насилие, систематично престъпление и самоубийство. За пънка се явяват характерни напълно приемливи постъпки като тази - по време на концерт да се нанесе на партньора рана с бръснарско ножче, зашито някъде по джинсите или ризата.

Както виждаме от гореизложеното, развратът, половата разпуснатост и тоталния срив на морално нравствени и християнски принципи лежи в основата на явлението “рок”.

За рока са характерни определени ритми т.нар. бит, което се изразява в непрекъснато повторение на пулсации в съчетание с ускорени ритми, извършвано с помощта на барабан и бас китара, което и характеризира ритъма на рок музиката. В т.нар. “хард рок”, т.нар. “бит” – “beat” /биене на барабан/ действа сякаш възбужда половия инстинкт. За острия рок е характерно усилване реакцията на нервната система както и мозъка чрез различни халюциногенни наркотици. Т.нар. “мажорен рок” възбужда инстинктите свързани с агресия, насилие, бунт. В групите хеви метал огромно значение се придава на бас китарата тъй като басовете акорди влияят най-силно върху тези центрове на чувствената сфера. Във всички групи “хеви метал” бас китариста по правило е виртуоз, способен да доведе публиката до изключителен екстаз. Т.нар. “сатанински рок” има мистическа насоченост към силите на тъмнината, използвайки от съзнателни съобщения заложени в текста на песните.

Постоянно повтаряните изрази остават в подсъзнанието и от там самостоятелно работят, подбуждайки към определени действия и постъпки. Постоянното прослушване на едни и същи ритми също така настройва човека на определена емоционална вълна и енергетическа вибрация. От древността до наши дни се е предавало голямо значение на музиката. От една страна от Библията знаем за серафимите и херовимите, възпяващи Господ /Исай 6,3-4/, за ангелското пеене /откровения 4.8/, за Давид, който е свирил на гусла усмирявайки злия дух, за пеенето като задължителна част от старозаветното богослужение.

Всичко това свидетелства, че музиката на определен план както и наркотичните вещества способстват за разкриване на човешката психика, за среща с невидимия мир.

Ако се завърнем отново към рок музиката, особено в нейната разновидност /тежкия, черен и смъртоносен метал/, необходимо е да отбележим, че болшинството от ритмите за взети непосредствено от практиката на африканските магьосници.

Т.е. човек при определени условия в хода на рока изпада в състояние подобно на това в което африканските магове общуват със света на падналите духове.

Рок музиката оказва силно въздействие както на психическото, така и на физическото състояние на човека. Както отбелязва известния изследовател на “рок енд рола” Жан Пол Реженбал: Силата на рока се заключава в отсечените пулсации, ритми предизвикващи биопсихическа реакция на организма, способна да повлияе на функционирането на различни органи на тялото /в частност може да се предизвика ускорен сърдечен пулс, както и увеличено съдържание на адреналин, също така възбуда в половата сфера/. Така например ритъмът който е кратен на 1,5 удара в секунда и се съпровожда с мощно въздействие от страна на свръх ниските чистоти е способен да предизвика у човек екстаз. при този ритъм т.е. при ритъм, който е равен на 2 удара в секунда и на същите тези чистоти 15 до 30 херца, слушащият изпада в трансов танц.

Съвременните рок групи работят в диапазона от 80 000 херца до 20 и даже по-ниско. Интензивността на звука достига 120 децибела, въпреки че човешкият слух е настроен за интензивност от порядъка на 55 децибела. Всичко това представлява един решителен щурм върху личността, въздействащ по т.нар. царски път на слуховия нерв. Има случаи, когато свръх високите и ниски чистоти силно травмират мозъка. На рок концертите не са редки и контузиите породени от звукови вълни, както и загуба на слуха и паметта.

Съвсем не безобидно е и това техническо приложение на рока, което може да се представи като светлинна игра на стробоскоп /стробоскоп – устройство позволяващо с помощта на прекъснато контролируемо цветово излъчване да се наблюдава в забавения темп бързо движещи се обекти/. С помощта на този апарат може по собствено желание да ускорява редуването на светлина и тъмнина, нещо което привежда към значително отслабване чувството за ориентация, способността за съждения влияе на бързината на рефлексите. При определена скорост светлинните фойерверки започват да взаимодействат с мозъчните алфа вълни, които контролират способността към концентрация на вниманието. При увеличен ръст на чистотата се губи всякакъв контрол. Медицинската изследователска група на Боб Лирсен категорично дава оценка: ниско чистотитните колебания, създадени чрез усилване на бас китарата, към които се добавя и въздействието на бита, всичко това влияе на състоянието на гръбначно-мозъчната течност, която на свой ред непосредствено влияе върху жлезите, регулиращи хормоните. В резултат се нарушава равновесието на половите и над бъбречните жлези, така че различните функции за контрол върху моралното поведение се отпускат под прага на търпимост и като цяло се неутрализират. Възприятието на музикалния ритъм е свързан с функциите на слуховия и моторен апарат. Фойерверките, които следват една след друга в ритъма на музиката, стимулират механизмите свързани с халюцинаторни явления, виене на свят, повръщане. Но основното въздействие е отправено към мозъка и чрез него се цели спад в състоянието на съзнание, аналогичен на този който постигат наркотиците. Доминиращият ритъм отначало завладява двигателния център на мозъка, след което стимулира някои хормонални функции в ендокринната система.

Невъзможно е в течение на продължително време да си потопен под въздействието на рока и да не получиш дълбока психо-емоционална травма. При това възниква загуба на контрола над способността за съсредоточаване, значително отслабва контрола над умствената деятелност и волята, появяват се необуздани пориви към разрушение, вандализъм и бунт особено когато има масови събирания. Самото психо-поле на тълпата, усилено от гореизложените ефекти на рока практически лишава човека от индивидуалност превръщайки го в част от една машина управлявана от сатанинско начало.

Така например руски учени са зафиксирали следните ефекти: след 10 минутно прослушване на рок музика от седмокласници, същите забравят използването на таблицата за умножение. А японски журналисти произволно са задавали въпроси на посетители в едни от най-големите рок зали на Токио. Въпросите са задавани произволно и включват: Как се казвате? Къде се намирате? Коя година сме? И нито един от запитаните не е могъл да отговори. Още в края на 70-те години на концертите на Франк Синатра, а по-късно на Елвис Пресли и на групата Бийтълс са започнали да се наблюдават случаи на масово умопомрачаване сред младите зрители. Така например по време на изпълнението на групата Ню Кидс, постоянно дежурят щатни лекари и доброволни сътрудници на Червения Кръст. Немските лекари са провели детайлно медицинско изследване на около 40 фена по време на един от концертите на Ню Кидс /в залата са присъствали 400 души, следователно в умопомрачение е изпадал един на всеки десет/. Било изяснено в последствие, че жертвите на любовта към острата музика са губели съзнание напълно в 40% от случаите, а в останалите 60% се е наблюдавал колапс в системата на кръвообращението и те са оставали в полу помрачено състояние.

Гръмкостта и чистотата на звуците по време на изпълнението на съвременни рок групи достига разрушителна сила дотолкова, че през 1979г. по време на концерта на Пол Маккартни във Венеция се срутва селския мост, а групата Пинк Флойд е съумяла да разруши мост в Шотландия. На същия този състав принадлежи и още едно документално засвидетелствувано постижение – концертът на открито е създал условия, че в съседното езеро изплувала рибата на повърхността.

От всичко казано дотук става ясно, че рок музиката оказва разрушително въздействие много повече върху личността на човека. Не случайно много от рок солистите са наркомани, а в някои случаи се явяват и практикуващи сатанисти. Много от тях, заставайки пред зрители, изпадат в състояние на своеобразен транс, загубват контрол над постъпките и действията си.

Така например известния рок певец Ози Озбърн от грубата “Блек Сабат” по време на един от своите концерти изпадайки в състояние на без контрол пред очите на публиката разкъсва със зъбите си жива птица. Музикантите от рок групата “Кис” не еднократно по време на своите изпълнения чупят инструменти, апаратурата си, разсъбличат се пред публиката. Алис Купър използва змия в името на различни ритуали.

Самите рок музиканти свидетелстват, че по време на тяхното изпълнение над тях като че ли се спуска някаква сила, която парализира волята им и управлява техните постъпки. В повечето случаи рок музикантите се явяват съзнателни служители на отделни членове на Църквата на Сатана. Така например ето свидетелството на Алис Купър: “Няколко години по-рано бях посетил сеанс по спиритизъм на който Норман Бакли умоляваше духа да му обърне внимание. Най-накрая духът се появи и заговори с мен. Той обеща на мен и музикалната група слава, власт в света на рок музиката и богатство. Единственото което поиска от мен – това бе да му отдам тялото си. В обмена на горепосоченото, т.е. предоставяйки му възможност да обладава моето тяло, аз станах известен в целия свят. И за да постигна тази известност аз приех името, с което той се представяше по време на сеансите.” И така Винсент Фуниер получава псевдонима Алис Купър. Той се специализира във възхваляване на всички форми на извръщение. Известен е албумът “Алис Купър отива в ада”.

От друга страна Мик Джагър от групата Ролинг Стоунс смята себе си за въплъщение на Луцифер. Три от неговите песни: “Симпатия към дявола”, “Техни сатанински величия” и “Заклинание на моя брат демон”.

Джон Ленън, когато е на гастрол в Германия през 1962г. заявява на Тони Шеридън в Хамбургския известен клуб: “Аз зная, че Битълс ще има успех, такъв какъвто никоя група не е имала. Зная го защото преди това заради този успех съм си продал душата.”

Ози Озбърн от групата Блек Сабат си признава, че винаги съчинява музика когато се намира в състояние на медиумичен транс. Въобще тази група има пряко отношение към различните разклонения на окултизма и сатанизма. Започвайки с т.нар. тяхна “Черна меса” и завършвайки с извършвани от тях човешки жертвоприношения в албумите им се намират представени многочислени окултни сатанински символи, така например числото 666, което се отнася към антихриста.

Елтън Джон заявява, че никога не е съчинявал и никога не би изпял ни една песен, ако преди това тя не е била написана на езика на магията. Като следствие от това някои от неговите песни остават непонятни за непосветената аудитория. Същото това нещо се отнася и за групата Лед Цепелин и конкретно тяхната песен “Стълба в небето”.

По време на изпълнението на рок групите често се използва сатанинска символика: петолъчки, дим, мълнии, огън и други някои изображения от типа на пречупен православен кръст върху одеждите на един от солистите. Всичко това свидетелствува кому служат тези музиканти. Вдигнатите ръце, свити в юмрук, както и други подобни жестове символизират поклон пред сатана и точно така както откъснато знамение символизира вярата в Христос, така и тази рок символика принадлежи на падналите души.

От 1980г. насам пакети с рок плочи все повече и повече украсяват изотерическите и открито сатанински ориентирани места. Така например на тях може да бъде изобразена глава на козел, явяващ се символ на личността на сатана. Не рядко може да се види обърнат надолу триъгълник, който в магията се явява като печат на сатана, както и пирамида с око в нея, изобразяващо окото на сатана.

Взривове от насилие и разврат протичат редом с изпълнението на дадена рок група, а също така и по време на прослушването на техните записи в дискотеки. Всичко това свидетелства за демоничната природа на тази музика. Така например в 1965г. на концерт на Битълс в САЩ са убити около 100 човека, а по време на концерта на групата Ху убитите са 11, а ранените 42 души. В Мелбърн по време на рок фестивал сериозни наранявания получават повече от 1000 души. През 1988г. по време на изпълнение на Гънс енд Роузис на фестивал в Донинктън са установени смъртни случаи, а през 1994г. подобни по време на изпълнение на групата Мотор Хед. По информация на в-к “Шпигел” музикантите от направлението “дед метал” търсят връзка с неонацисти и опитват да направят обединение между сатанисти и фашисти – т.нар. “бяло армейско движение”. Освен видимото въздействие върху слушателите на изброените рок групи има информация за извършвана тайна обработка върху съзнанието на слушателите. В течение на няколко десетилетия по данни на Ян Ван Хелзинг, въздействието се извършва чрез т.нар. “замаскирано обратно звучене”. Това се извършва по следния начин. По време на записа на изпълнявания рок на групата заедно с музиката предназначена за слушателя се записват и специални съобщения, но на по-висока чистота /ултразвук - аналогично на беззвучното изсвирване към кучето/ въобще чрез звуци които не могат да бъдат осъзнато възприети от ухото, но оказващи в същото време активно въздействие върху подсъзнанието на човека /т.нар. сублиматни съобщения/. В случая, когато мозъкът в продължителен период от време се подлага на подобно въздействие от същия този звуков сигнал в него протича биохимична реакция, аналогична на тази реакция произтичаща при употребата на морфин, т.нар. ендорфини /естествен морфин/. Тази реакция произвежда двоен ефект: усещане на нещо приятно и активизиращо мозъчните процеси. При тази хипер активност на мозъка се възприемат по ясно подсъзнателните съобщения още повече когато те са резултат на един магьоснически ритуал и когато се превръщат в програма от действия за изпълнение.

При “маскираното обратно звучене” съобщенията се записват в обратна последователности в точно този вид се вмъкват в подсъзнанието. Те стават възможни за долавяне, когато музикалния запис се проиграва отзад напред и представляват нещо като думи написани отзад напред или като думи които могат да бъдат прочетени в огледален вид. Изследванията проведени в това направление показват, че подсъзнанието може да улови фраза произнесена отзад напред, а после да я разшифрова като съобщение, даже когато съобщението е изразено на непознат на аудиторията език. Ето няколко характерни примери групата

Кис /KISS/ на английски думата има двойно значение, в случая се разшифрова като “Крале на служба при сатаната”.

Песен: Бог на гръмотевиците, Съобщение: “Дяволът сам той е бог”.

Мадона

Песен: Наподобяваща дева, Съобщение: “Аз се трансформирам в грях”

Куин

Песен: Голямата лудост наречена любов, Съобщение: “По дяволите библията, всичко което аз искам това е магията”

Полис

Песен: Всичко което тя върши е вълшебство, Съобщение: “Силата е в злите”

Ролинг Стоунс

Песен: Връх, Съобщение: “Аз те обичам, така говори дявола”

Принс

Песен: Пурпурен дъжд, Съобщение: “Небесата е трябвало да бъдат взривени по-рано”

Битълс

Песен: Революция №9, Съобщение: “Започни да пушиш марихуана и ме обърни срещу покойника” /тъй като сатанистите се страхуват от името на Христос, те го наричат покойника/.

В записа на плочи между 7 и 13 оборот се чува фразата №9, която се повтаря 12 пъти. Когато се прослуша в обратна посока се получава: “turn me on, dead men” в превод “обладай ме мъртвецо”.

В песента “Когато в Арканзас дойде електричеството”, групата “Блек Оук Арканзас” записва един сбор от безсмислени слова, които обаче при проиграване на записа в обратна посока разкриват съдържащо се в тази част съобщение: “Сатана…сатана..- той е бог” и така всичко това завършва със сатанински смях.

След първата вълна от подсъзнателни съобщения, авторите на рока започват вече открито да изразяват своите сатанински настроения. Ето един откъс на песента на пънк групата “Мъртвия Кенеди” наименован “Аз убивам деца”, “Бог ми е казал, че ще те скалпирам жив”. “Убивам деца, защото обичам да ги виждам умиращи” групата на т.нар. остър рок “Ей Си Ди Си” възхвалява адските камбани.

Освен гореизложеното въздействие върху психиката, открито в рок музиката се прилага и използването на откровена магия. Така както показват изследванията на Ян Ван Хелзинг, тази магия се използва в индустрията за грамофонни плочи, музикални касети и дискове. Така например Джон Тод посветен във висшите окултни кръгове на илюминатите – “Съвет на 13-те”, нарича своята организация Луцифер, като признава, че тя се стреми да поеме световния порядък. Главна цел на илюминатите се явява завладяване съзнанието на младежта точно така както Хитлер го е казал:”Който притежава младежта ще притежава и бъдещето”.

Джон Тод се явява ръководител на крупен концерн, състоящ се от фирми издаващи грамофонни плочи и контролиращи почти всички гастроли на рок изпълнители в САЩ.

По неговите думи всяка една матрица оригинал на всяка отделна плоча, без значение класическа, кънтри, рок или музика за медитация и народни песни, освен рока и хеви метала представлява вид език на магията.

Всичко това се върши не само от финансови съображения, а най-вече за да се контролира човешката душа. Тук протича въздействието върху всеки един отделен слушател даже когато си купувате и носите в себе си албум с тези предварително омагьосани плочи, то в значителна степен така вие вече си навличате въздействие на демони и магия. А от тук идва и демоничното влияние на съответните носители на тази музика, проявяващо се в раздразнителност, стремеж към бунт, богохулство, както и склонност към самоубийство. По свидетелство на Ж. П. Реженбал: “Не съществува нито един магьосник или рок музикант, който да е получил свобода без преди това да е унищожил всички намиращи се в него плочи и записи с рок.”

Може да се отбележи, че такива членове като Дейвид Кросби, Натан Янг, Греам Неш, както и всички известни производители на рок музика са в същото време членове на сатанинската църква. От т.нар. проект “Зодиако Продакшънс” се стига до неговото продължение в Калифорния под името “Мараната”.

Смисълът и целта на този проект е в това да се привлекат и обединят млади християни и други иноверци. Ето защо се избират за тази цел групи с положително звучене и положителни тестове, но все пак явяващи се носители на сатанински и диструктивни съобщения. Като първи проект от такъв род е т.нар. опера “Исус Христос супер стар”.

Съвсем не случайно е че сатанистите в Русия се свързват чрез обяви по вестника: “Събираме информация за групи хеви метал” или “Обменям дискове с рок музика”. Като задължителен фон на сатанинските контакти очевидно стои стилът на “хеви метала”. Така като свидетелства откровените на един млад сатанист в филма “Бал на сатаната”, самият той достигнал до сатанизма и магьосничеството благодарение на т.нар. “хеви /тежък/ рок”.

И така завършвайки настоящата статия бихме искали да подчертаем, че рок музиката не е безобидно музикално течение на фона на развиващата се глобална култура на човечеството. Определени течения в рока както бе показано по горе имат ярко изразена демонична насоченост и се явяват ориентиране към общуване с паднали духове, водещи до духовна и физическа разруха. Говори се, че рок музиката се явява вид социално-културна, политическа, икономическа, нравствена и духовна революция. Където не само християнското, но също така и хуманистичното отношение към обществото, личността, обкръжаващата среда и природата преобладават. Но така ли е в действителност? Затова ли в цивилизованите страни толкова настървено подменят ролята на Господ със сатанинското възприятие на обкръжаващата среда? Говорейки, че целта е да се доведе младежта към интернационализъм и космополитно възприятие, а в същото време се осъществява възцаряване на власт на едно единствено правителство, управляващо по метода “Разделяй и владей”. Целта на този проект е да се обхванат всички икономически, политически, военни, религиозни и други сили със задачата всичко това да служи за идването на антихриста.

Да се противопоставите на сатанинското влияние може само със силата на Христос. Чрез мистически въздействия върху материалните средства на антихриста не може да се въздейства. Каквито и външни действия да се предприемат, каквито и усилия в борбата с невидимия враг да се прилагат, ако не сме облечени в бронята на православната вяра – всичките наши усилия биха били напразни.

В рамките на обществения живот би могло да се отбележи връзката на дълбоко установената традиция, установена в нашия народ към православие – сигурна основа на светогледа на съвременния човек.