Дисциплината да се срещаме с Бог

ДИСЦИПЛИНАТА ДА СЕ СРЕЩАМЕ С БОГА

BY SIMEON KRASTEV, ON ОКТОМВРИ 17TH, 2012

По идея на Dr. Wayne J. Gerber

За христовият ученик е важно да участва заедно с другите ученици в живота на църквата, но за него също така е важно да поддържа връзка с Бога също така и като отделен вярващ. В това поучение ние ще се концентрираме върху личното взаимоотношение на вярващия с Бога. За да опознаеш и обикнеш някого дълбоко, ти се нуждаеш да прекарваш качествено време с него. Така че, днес ще говорим за нуждата да прекарваме лично време с Бога, ползите от това. Ще видим и кога и къде други хора, описани в Библията са имали тяхното лично общение с Бога и ще помислим върху това как ние самите можем да практикуваме прекарване на лично време с Бога.

 РАЗВИВАНЕ НА ЛИЧНО ВЗАИМООТНОШЕНИЕ С БОГА

В Марко 1:35 виждаме примера на нашия Господ Исус Христос:

35 И сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше.

Какво ни подсказва Исус с примера си? Първо, явно за самия Него, докато беше в плът, личното общение беше нещо изключително важно. Исус ставаше рано, усамотяваше се и се молеше. По този начина Той получаваше водителство от Отец и духовна сила за изпълнение на служението Си.

В Ефесяни 6:10 ап. Павел ни казва:

10 Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.

Как личното време, прекарано с Бога би ни помогнало да изпълняваме този стих? Личното общение с Бога ни зарежда с Божията сила!

Времето прекарано насаме с Бога ни помага да Го опознаем по-добре.

Какво ни подсказват всички тези стихове?

ПОЛЗИТЕ ОТ ПРЕКАРВАНЕ НА ЛИЧНО ВРЕМЕ С БОГА

Какво ще се случи ако отделим време за Бога?

1. Жаждата на душата ни за Бога ще бъде утолена (Псалом 42:1-2).

1 Както еленът пъхти за водните потоци,
Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.
2 Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог;
Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

2. Молитвата ни ще бъде чута и ние ще имаме бодрост и дръзновение в душата си (Псалом 138:3).

3 В деня, когато извиках, Ти ме послуша;
Ободрил си ме със сила в душата ми.

3. Личното време с Бога, четенето на Словото Му е като духовна закуска за душата ни. Чрез него ние приемаме от Бога духовен живот (Матей 4:3-4).

3 И тъй изкусителят дойде и Му рече: Ако си Божий Син заповядай тия камъни да станат хлябове. 4 А Той в отговор каза: Писано е: “Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.

4. Прекарването на лично време с Бога ще доведе до задълбочаване на любовта ни към Него и по-добро изпълнение на заповедта да обичаме Бога и ближния си (Матей 22:35-40).

35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: 36 Учителю, коя е голямата заповед в закона? 37 А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”. 38 Това е голямата и първа заповед. 39 А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”. 40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

5. Личното време с Бога ще ни помогне да се подготвим да срещнем атаките на нашите духовни врагове през този ден (Ефесяни 6:11-12).

11 Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. 12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тъмнината, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.

6. Личното време с Бога ще ни помогне да поддържаме правилни нашите приоритети и да мислим повече за горното, а не за земното (Филипяни 3:1-2).

1 И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христа, търсете това, което е горе, гдето седи Христос отдясно на Бога. 2 Мислете за горното, а не за земното;

И така, какви ще бъдат някои от ползите, ако решим да посветим част от времето си за лично общение са Бога?

1. Душата ни ще бъде напоена със Святия Дух;
2. Молитвите ни ще бъдат чути;
3. Ще се радваме на бодрост и дръзновение в душата си;
4. Ще имаме дневната си порция Божие Слово чрез което да живеем;
5. Любовта ни към Бога и към хората около нас ще се задълбочи;
6. Ще бъдем подготвени за атаките на силите на поднебесната;
7. Приоритетите ни няма да бъдат объркани, а правилно подредени.

КОГА ДА ИМАМЕ НАШЕТО ЛИЧНО ОБЩЕНИЕ С БОГА?

В самото начало видяхме, че Исус се усамотяваше с Отец рано сутрин (Марко 1:35; Лука 4:42). Псалом 5:3 виждаме, че и псалмопевецът се среща с Бог по същото време – „на ранина”.

3 Господи, на ранина ще чуеш гласа ми;
На ранина ще отправям молитвата си към Тебе, и ще очаквам.

В Псалом 67:16-17 виждаме Давид да се моли три пъти на ден – сутрин, обед и вечер.

16 Но аз към Бога ще извикам;
И Господ ще ме избави.
17 Вечер и заран и на пладне ще се оплаквам и ще стена;
И Той ще чуе гласа ми.

В Лука 6:12 виждаме, че когато трябваше да се вземат важни решения, като например изборът на ученици, Исус да прекарваше по цяла нощ в молитва към Бога.

12 През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

В Деяния 17:11 виждаме, че Христовите ученици изследваха писанията „всеки ден”.

11 И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията да видят дали това е вярно.

И така, кога е най-доброто време за приближаване при Бога? Винаги. В Ефесяни 6:18-20 се казва:

18 молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии

Но, може би най-добре е сутрин рано, преди да сме се захванали с трудовете на деня. Това, което е по-важно, обаче, е не кое време от деня си ще отделим за Бога, а това да бъдем постоянни – както молитвата, така и четенето на Словото да бъде за нас ежедневна практика, нещо, което правим всеки ден.

КЪДЕ ДРУГИ СА ПРЕКАРВАЛИ ЛИЧНО ВРЕМЕ С БОГА?

1. Всред природата

В Битие 24:63 виждаме привечер Исаак да размишлява излязъл на полето – на открито, всред природата.

63 И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, подигна очи и видя, и, ето, камили се приближаваха.

2. В скришната ни стаичка

В Матей 6:6 Исус ни насърчава да влезем в „скришната си стаичка”.

6 А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].

3. На усамотено място извън града

В Матей 14:23 виждаме Исус да се моли „на бърдото” – на високо място извън града.

23 И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.

За нас в Долно Езерово, това разбира се е трудно, понеже няма никакъв хълм наоколо, но ако човек се изкачи да се моли на високо място, той може да види нещата в перспектива и да достигне до по-далечни хоризонти в молитвата си.

4. На просторно място

В Деяния 10:9 виждаме Петър да се моли на „къщния покрив”.

9 А на следния ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, около шестия час Петър се качи на къщния покрив да се помоли.

Разбира се, когато говорим за „къщния покрив”, трябва да имаме в предвид, че това не беше покрив на българска къща – наклонен и покрит с керемиди. Архитектурата на къщите в Палестина е по-различна. Техните покриви са равни и вечерно време хората са се разполагали върху тях, тъй там е било хладно и приятно.

Къде е добро място да прекарваме време с Бога? Бих казал, че за всеки това е различно. Общото при всички тези случаи, обаче, е едно. Тези хора изключваха всякакви външни дразнители – като телефони и други подобни и се усамотяваха с Бога.

КАКВО ДА ПРАВИМ ПО ВРЕМЕ НА ЛИЧНОТО НИ ОБЩЕНИЕ С БОГА?

Как да прекарваме личното си време с Бога?

1.    Изповед

Едно от най-важните неща, които да правим по време на личното ни време с Господа е да изповядваме греховете си. Няма човек, който да не греши, но изповядания грях е простен грях. В Притчи 28:13 се казва:

13 Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.

Затова и ап. Йоан казва в 1 Йоаново 1:6-9:

6 Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действуваме според истината. 7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях. 8 Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас. 9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.

2.    Изпълване със Святия Дух и търсене на водителство от Него.

В Псалом 37:7 се казва:

7 Облегни се на Господа, и чакай Него;

Какво ни подсказва този стих? Нашият живот не трябва да бъде живян с наша сила, а с Божията благодат. Но, Бог ще ни даде благодатта си само, ако живеем живота си по неговата воля. Това означава да чакаме докато видим накъде върви Той и след това да тръгнем в същата посока. В Исая 40:30-31 се казва:

30 Даже младите ще отслабнат и ще се уморят.
И отбраните момци съвсем ще паднат;
31 Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си,
Ще се издигат с крила като орли,
Ще тичат и няма да се уморят,
Ще ходят и няма да отслабнат.

Тези стихове ни подсказват, че ние трябва да бъдем като платноходи, които чакат да видят накъде задухва вятъра на Святия Дух и тръгват в същата посока.

3.    Хваление

Освен да чакаме Господа и да търсим водителството на Святия Дух, други две полезни нещо, което можем да правим по време на личното ни общение с Бога са да го хвалим (с думи или с песни) и да размишляваме за Него и Неговите неща. В Псалом 104:33-34 се казва:

33 Ще пея Господу докато съм жив;
Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34 Да Му бъде приятно моето размишление;
Аз ще се веселя в Господа.

4.    Зареждане с Божието Слово

Зареждането със Слово е също така изключително важно. Както свещениците трябваше всеки ден да слагат дърва на олтара и да поддържат огъня в скинията, така и ние трябва всеки ден да разпалваме огъня на вярата си със стихове от Словото. В Псалом 119:11 се казва:

11 В сърцето си опазих Твоето слово
За да не ти съгрешавам.

5.    Ходатайство

Друго, което да правим по време на личното си време с Бога е да ходатайстваме. В 1 Тимотей 2:1-2 се казва:

1 И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всичките човеци, 2 за царе и за всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност.

Така че, кои са някои от нещата които да правим по време на нашето лично време с Господа?

1. Изповядване на греховете
2. Търсене на водителство от Бога
3. Хваление и поклонение
4. Зареждане със Словото
5. Ходатайствена молитва

Как да приложим всичко това, което научихме днес? Като започнем да отделяме време за лично общение с Бога. Можем да започнем с 15 минути сутрин – пет минути хваление, пет минути четене и пет минути молитва. Ако не можете да отделите 15 минути, отделете поне 5. Защото дори и пет минути на лично общение ще имат значение в духовния ви растеж като ученици на Христос. Ако пропуснете един ден, продължете на следващия. Важното е никога да не спираме. Искам да ви насърча, обаче, че с течение на времето това ще се превърне в един добър навик, който ще бъде едно истинско благословение за нас. Това е изключително важно, защото личното време с Господа е пулса на Християнина. Без него човек рано или късно отпада.

http://propovedi.org/?p=6968

Спасение по благодат

Спасение по благодат

"Защото по благодат сте спасени, чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой" (Ефес. 2:8-9). Спасението става по благодат, което означава, че то е незаслужено Божие благоволение. То е подарък, което от своя страна означава, че не може нито да се купи, нито да се заслужи. Това е едно учение, което често пъти много трудно се възприема от хора с религиозна нагласа. Често то се приема само отчасти или по начин, който отрича неговата истинност. в Стария Завет думата благодат означава "да бъдеш снизходителен и с доброта да се отнасяш към подчинения". И това е сполучливо описание на онова, което Бог прави за нас. В Новия Завет думата благодат означава "благоволение, великодушие, доброта или подарък". Това показва, че благодатта не може да се придобие, заслужи или купи - нито изцяло, нито отчасти. Спасението в Исус Христос е "дар от Бога" и по никакъв начин не допуска да бъде заплатено на Този, който го дарява.

Погрешни представи за благодатта

Разумът на човека иска да го убеди, че той може с определени дела да заслужи пред Бога спасението си. Забележете какво казва Божието слово за подобни идеи.

1. Дела или действия като път към Бога. "Но ако е по благодат, не е вече от дела (Римл. 11:6). "Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост" (Тит 3:5). Божията правда се вменява безвъзмездно "на тови, който не върши дела" (Римл. 4:5). Този, който иска да спечели Божието благоволение за спасение чрез човешки дела, иска по този начин да направи Бога свой длъжник (Римл. 4:4).

2. Спазването на десетте заповеди. "Защото нито едно създание няма да се оправдае пред Него чрез дела, изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха" (Римл. 3:20). "... защото не сте под закон, а под благодат" (Римл. 6:14). "Вие, които желаете да се оправдаете чрез закона, сте се отлъчили от Христос, отпаднали сте от благодатта" (Гал. 5:4). Противоречието се вижда ясно в Йн. 1:17: "Понеже законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос". Нямаме основание да се хвалим с привилегията, че ни е позволено да имаме общение с Бога (Римл. 3:27). Няма никаква "стълба към Бога", изградена върху човешка правда или религиозни упраждения. Хорат ане се спасяват чрез това, че се отказват от нещо, че търгуват с Бога или че със собствените си усилия допълват делото, което Той е извършил. Човек бива спасен не въз основа на собствените си дела; не затова, че съблюдава закона; не заради участие в религиозни ритуали; не и затова, че се опитва да направи Бога свой слъжник. Спасението става по благодат и само по благодат.

Защо е необходима благодат?

1. Моралното състояние на човека. Той няма сила, за да може морално да се доближи до Бога (Римл. 5:6). Той е грешник (Римл. 3:9), враг на Бога (Кол. 1:21) и мъртъв в греховете си (Ефес. 2:1). Тогава как би могъл той да създаде сам от себе си път към Бога?

2. Съвършената святост на Бога. Със собствени усилия човек не би могъл никога да дойде при Бога. Божията святост стои далеч над човека, колкото и да е добър той (Исая 6:3-5). Бог в Своята благодат се смилява над човека.

Какви са въздействията на благодатта?

1. Ние сме спасени по благодат (Римл. 3:24; 4:16). Към това човек не може да добави нищо.

2. Ние сме пазени по благодат (Йн. 10:28-29; 1. Петр. 1:5; 5:10). Той ни държи в ръката Си и ни пази чрез Своята сила. Ние не биваме пазени нито чрез закона (Гал. 3:2-3), нито чрез други дела. Ние живеем под благодатта, а не под закона (Римл. 6:14).

3. Ние стоим в благодатта (Римл. 5:2; 1. Петр. 5:12). На тази основа Бог общува с нас.

4. Ние живеем чрез благодат (Евр. 13:21; Филип. 2:13). Бог е, който действа в нас, за да ни направи годни за християнски живот.

Предупреждение против злоупотреба с благодатта

Никое от тези съждения не съдържа разрешение за съгрешаване или омаловажаване на нашето призвание за достоен за Бога живот.

1. Ние не грешим, за да се умножава благодатта (Римл. 6:1).

2. Ние не употребяваме Божията благодат като покривало за разпътен живот (Юда 4). Свободата не е повод за зли дела, а за преданост от любов (Гал. 5:13).

3. Ние сме спасени за добри дела (Ефес. 2:10; Тит 3:8). Ние не практикуваме грях (1. Йн. 3/9). Ние пазим Божието слово (1. Йн. 2:3-5). Но това са плодовете на спасението, а не средствата да извоюваме Божието благоволение. Ние живеем за Бога, защото обичаме Господ Исус (Йн. 14:15,21). Уникалното християнско послание е евангелието на благодатта (Деян. 14:3; 20:24,32). Това евангелие произхожда от Бога на всяка благодат (1. Петр. 5:10), който ни приема с милост при престола на благодатта (Евр. 4:16). Това е един постоянен принцип на Божия характер и на Неговия начин на действие с нас. Ние никога не трябва да се приближаваме до Него с нагласата, че Той ни е задължен с нещо.

http://www.novzavet.net/main2.php?RID=12&AID=178

• 

Дисциплината да ходим на църква

ДИСЦИПЛИНАТА ДА ХОДИМ НА ЦЪРКВ

Симеон Кръстев

По идея на Dr. Wayne J. Gerber

Това е първата от духовните дисциплини, които един ученик на Христос трябва да практикува – да участва в живота на неговата местна църква. Бог събира учениците си в една група, която ние наричаме църква. Участието в църквата помага на ученика да расте и да става повече като Исус Христос. Както съм казвал и преди духовните дисциплини настройват елементите на нашата човешка същност – духът, душата и тялото ни по такъв начин, че духът да побеждава плътта в нас и така ние да живеем един победоносен християнски живот.

Когато за последен път аз разглеждах духовните дисциплини в нашата църква аз пропуснах тази дисциплина, мислейки си, че тя се подразбира и всички я правят. Но, сега като се замисля, виждам, че много хора спират да я практикуват и това е началото на тяхното духовно лутане, охладняване към Христос, а дори и отстъпване от вярата.

Започвайки с едно изучаване на това какво е църквата, ние ще продължим и ще разгледаме две изключително важни дейности на църквата – общото поклонение и общението. Урокът завършва със списък от неща, които учениците на Исус правеха на техните църковни събрания.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЦЪРКВАТА

За да разберем какво представлява църквата, ние трябва да видим кой я съставлява, кой е част от църквата? В 1 Коринтяни 1:2 четем:

2 до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христа Исуса, призовани да бъдат светии, заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исуса Христа, нашия Господ, Който е и техен и наш:

Кои според този стих са Божията църква? Ап. Павел адресира посланието си към „Божията църква, която е в Коринт”, и в самия адрес на писмото си той пояснява кои са те:

• „Осветените в Христос Исус” – ние сме осветени чрез кръвта на Исус (Евреи 10:10).
• „Призовани да бъдат светии” – един ден, когато Бог ни срещне, той ще ни направи напълно съвършени и тогава ще бъдем наистина „светии”. Но, нашето призвание да бъдем светии е валидно още от сега.
• „всички, които призовават на всяко място името на Исус Христос” – църквата се състои от хора, които вярват в Исус Христос – не в Буда или в Мохамед или в някакъв друг бог или идол, а в Исус Христос

Това са хората, които съставляват църквата.

Второто нещо, което ще ни помогне да разберем какво представлява църквата е разбирането за това какво е отношението между църквата и Христос? Отговор на този въпрос намираме в 1 Коринтяни 12:27

27 А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.

Каква е връзката между Христос и църквата? Църквата е „тялото на Христос”, а Той е нейната глава (Ефесяни 5:23; Колосяни 1:18). Както главата управлява тялото, така би следвало и Христос да управлява църквата.

Третият въпрос, който ще ни помогне да разберем какво представлява църквата е „Какво обединява църквата? Какво свързва нейните членове и ги прави едно?”. В Ефесяни 4:4-6 четем:

4 Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: 5 един Господ, една вяра, едно кръщение, 6 един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.

Членове на Христовата църква са онези, които са части на Христовото тяло и са изпълнени със Святия Дух. Така както за да бъде нашето тяло живо, нашият дух трябва да е в него, така и това, което прави Христовата църква да бъде жива е единият Дух на Бога.

Освен едно тяло и един Дух какво друго имаме, което е общо за всички ученици на Христос? Общата надежда, единия Господ, общата вяра и общото кръщение. Каква е надеждата на църквата? Възкресението от мъртвите. На това се надяваме, в това вярваме – че ще бъдем един ден с Господ и че ще живеем заедно с Него във вечността. Ние сме мнозина, ние сме различни, но сме едно.

Как бихте описали църквата? Какво представлява църквата въз основа на стиховете, които прочетохме? Църквата са осветените в Христос Исус хора, призовани да бъдат светии, които са тяло на Христос и са свързани в едно от общия Дух, надежда, вяра и кръщение.

ЦЪРКВАТА В ПОКЛОНЕНИЕ

До тук ние видяхме какво представлява църквата. Но какво прави тя? Ние се събираме с една цел и каква е тя? Да се покланяме на Бог. В Псалом 95:6-7 Божието слово ни подканя:

6 Дойдете да се поклоним и да припаднем (не да изгубим съзнание, а да паднем ниско долу в краката на Бога като знак на поклонение),
Да коленичим пред Господа нашия Създател;
7 Защото Той е наш Бог, И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му,

Тук виждаме една картина в която Бог е представен като наш овчар, а ние като негово стадо. Но, какво ни кани Бог да правим в тези стихове? Бог ни кани да му се покланяме.

Как трябва да се покланяме на Бога? В Псалом 100:1-2 се казва:

1 Хвалебен псалом.
Възкликнете на Господа, всички земи.
2 Служете Господу с веселие;
Дойдете пред Него с радост.

Вие как идвате да се покланяте на Бога? С какво настроение или по-точно с какво отношение? С веселие и с радост. Тук не става въпрос затова да бъдем винаги усмихнати, понеже ние можем да дойдем и с тъга пред Господа. Но, самото ни идване пред Бог е с радост – дори и поради самия факт, че имаме при Кого да отидем, пред Кого да се поклоним и пред Кого да излеем мъката си. Ние служим на Бог с радост и веселие, ние Му се покланяме, понеже заслужава – Той е нашия създател и Той е нашия изкупител от греха и смъртта.

Следващият въпрос е на кого се покланяме? Според Исус на кого единствено трябва да се покланяме? В Матей 4:10 четем Неговите думи към Сатана:

10 Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: “На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш”.

Ние не трябва да се покланяме не само на сатана и на демоните, но дори и на ангелите и на Божиите служители. В Откровение 19:10 четем за опитността на Йоан по този въпрос.

10 Тогава аз паднах пред нозете му да му се поклоня; но той ми рече: Недей; аз съм съслужител на тебе и на братята ти, които държат свидетелството за Исуса; поклони се Богу; защото духът на пророчеството е да свидетелствуваме за Исуса.

При друг подобен опит да се поклони на ангела, която му носеше откровението Йоан отново беше коригиран да не се покланя дори и на ангели, а било то и Божии пратеници, но само на Бога (Откровение 22:8-9)!

8 Аз, Иоан, съм, който чух и видях, и когато чух и видях, паднах да се поклоня пред нозете на ангела, който ми, беше показал това. 9 Но той ми рече: Недей! Аз съм служител на тебе и на братята ти пророците и на тия, които пазят думите на тая книга. Поклони се Богу.

Как да се покланяме? В Йоан 4:19-24 четем за срещата на Исус и Самарянката.

19 Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк. 20 Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме. 21 Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. 22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. 23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. 24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

Въпросът тук е как да се покланяме? С дух и истина – това означава със сърцето си и в действителност – не само в църква, но целият ни живот да бъде живот на поклонение.

Кога е едно добро време в което да се събираме за поклонение пред Бог? В „първия ден на седмицата” (Деяния 20:7а)

7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

Тук виждаме, че по апостолско време църквата се е събирала за поклонение в „първия ден на седмицата”. Кога е бил първия ден на седмицата по онова време? Отговорът на този въпрос се състои в това кой е бил седмия ден. Седмия ден е бил съботата. Следователно първият ден на седмицата е бил неделята. Юдеите са пазели съботата. Но понеже Христос възкръсва „в първия ден от седмицата” (Марко 16:9; Йоан 20:1,19), християните започват да провеждат своите събрания именно тогава (1 Коринтяни 16:2).

Какво научихме от тези стихове за поклонението на църквата? Бог ни кани да Му се покланяме, защото Той е нашия създател. Той е нашия Бог и затова ние му се покланяме. Нашето служение пред Него трябва да бъде на драго сърце – с радост и веселие. Ние не трябва да се покланяме на никой друг освен него – било то на Сатана, на демони или дори на ангели. Нашето поклонение към Бога трябва да бъде с дух и истина. Едно добро време да Му се покланяме е „първия ден на седмицата”, който е неделя.

ЦЪРКВАТА В ОБЩЕНИЕ

В Псалом 122:1 четем:

1 Зарадвах се, когато ми рекоха:
Да отидем в дома Господен.

Какво кара авторът на този псалом да се радва? Поканата за отиване в Божия дом. Защо? Защото когато всички идваме в Господния дом, ние се събираме и можем да имаме общение, а общението е нещо приятно и радостно.

Според Псалом 133:1 общението е добро и угодно на Господ:

1 Ето колко е добро и колко е угодно
Да живеят братя в единодушие!

Какво е угодно и добро в очите на Господа според този псалом? Да живеят братя в единодушие. Значи, ние се събираме не само за да се покланяме на Бога, но също и да общуваме – и с Бога и помежду си.

Ключовата дума за разбирането на новозаветното общение е гръцката дума “koinonia“. Тя се среща само 12 пъти в Новия Завет. Най-често е преведена като “общение”. Но значи нещо много повече – не само размяна на думи, но едно самопожертвователно споделяне.

• В Рим. 15:26 тя е използвана за помощта, която гръцките християни събират за вярващите в Ерусалим.
• В I Кор. 10:16 за общението в Христовата кръв и в Христовото тяло.

Като се вземат впредвид всички случаи в които думата е употребена може да се каже, че тя има следните значения:

• двустранно взаимоотношение на даване и получаване;
• близко партньорство и сътрудничество;
• двама или повече хора, обединени от общ интерес или кауза;
• любов и загриженост на хората един за друг;
• общение, участие, принос, споделяне, приятелство.

Много е важно да имаме разбирането, че сме части на едно тяло, които се грижат една за друга и си сътрудничат за изпълнението на волята на Главата – Христос (1Кор.12:12-27).

Колко души са необходими за да може църквата да има своето общение? За да се получи разговор или за да има диалог са необходими поне двама души. В Матей 18:20 четем:

20 Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.

С кого Бог ни е призовал да бъдем в общение? Освен помежду си Бог Отец ни е призовал да бъдем в общение с Неговия Син (1 Коринтяни 1:9).

9 Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Сина Му Исуса Христа нашия Господ.

Освен със Сина с кого другиго имаме общение? Във 2 Коринтяни 13:14 четем:

14 Благодатта на Господа Исуса Христа, и любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъде с всички вас. Амин.

И с кой друг имаме общение (1 Йоаново 1:7)?

 7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях.

Тук се говори за „общение един с друг”. „Един с друг” – но кой е другия? Дали е човекът до нас или е някой друг? Общението за което става дума тук е общение с „Този, който е в светлината” и ако погледнем предните стихове ще разберем, че това е Бог Отец (Йоан 1:3).

Какво научаваме за общението от всички тези стихове? В местната църква ние имаме общение с вярващите, имаме общение с Бог Отец, с Бог Син и с Бог Святи Дух.

КАКВО ПРАВЕХА УЧЕНИЦИТЕ НА ИСУС В ТЕХНИТЕ СЪБРАНИЯ?

Причината, поради която си задаваме този въпрос е да се огледаме в Божието Слово и да видим дали и ние правим същите неща както и те?

• Създаваха ученици, кръщаваха, поучаваха (Матей 28:19-20)

18 Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19 Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, 20 като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].

• Поучаваха, общуваха, разчупваха хляба, молеха се (Деяния 2:42)

 42 И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.

• Молеха се (Деяния 4:24)

 24 А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко що е в тях

• Покланяха се, постеха, молеха се, полагаха ръце на мисионери и ги изпращаха да вършат духовна работа (Деяния 13:2-3)

2 И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал. 3 Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.

• Четяха Писанията (Деяния 15:21)

 21 Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия закон, който се и прочита всяка събота в синагогите.

• Отслужваха Господна вечеря (1 Коринтяни 11:23-26)

23 Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб, 24 и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоминание. 25 Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание. 26 Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

• Пророкуваха (1 Коринтяни 14:3)

3 А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха.

• Даваха дарения (1 Коринтяни 16:2)

2 В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си, и да го има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда.

• Възстановяваха падналите, носеха си бремето един на друг (Галатяни 6:1-2)

1 Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен. 2 Един другиму теготите си носете, и така изпълнявайте Христовия закон.

• Пееха и благодаряха на Бога (Ефесяни 5:19-20)

19 и разговаряйте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си, 20 и като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос,

• Учеха се, увещаваха се един друг, пееха, благодаряха (Колосяни 3:16)

16 Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си.

• Свидетелстваха за нашия Господ (2 Тимотей 1:8)

8 И тъй, не се срамувай да свидетелствуваш за нашия Господ, нито се срамувай от мене – затворник за Него, но участвувай в страданията за благовестието по силата дадена от Бога,

По какъв начин тези дейности окуражаваха учениците на Христос?

ПРИЛОЖЕНИЕ – Участието в живота на църквата е съществено за растежа на Христовия ученик.

• Какво и по какъв начин от нещата, които ние правим в църква ви окуражава?
• Има ли нещо, което досега не сте правили, но желаете да правите в църква – да свидетелствата или да пеете или да четете от Божието Слово, да водите молитва или да пророкувате?

КАК ПРИЕМАШ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО?

КАК ПРИЕМАШ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО?

Симеон Кръстев

Според една легенда веднъж Сатана и неговите демони празнували коледа. След края на партито, когато гостите си тръгвали, един от тях се ухилил лукаво за довиждане и казал на Сатана:

- Весела коледа, ваше височество!

Отвръщайки на този ироничен и двусмислен поздрав, дяволът изръмжал:

- Старай се да я поддържаш винаги “весела”, защото ако някога хората започнат да я приемат на сериозно, спукана ни е работата!

Проблемът с Рождество е, че повечето хора го приемат само повърхностно. Ако обаче се замислим по-дълбоко върху фактите и събитията, които този празник отбелязва, ако осъзнаем духовните истини, които ни предава, то той може радикално да промени не само живота ни, но и съдбата ни за през вечността.

Нека да го направим! Нека тази година да вземем Рождество Христово на сериозно! Нека да ядосаме дявола! Да отворим Божието Слово, да видим какво ни казва то за раждането на Спасителя, да го повярваме и приемем! Всеки празник чества нещо. Има някаква цел и смисъл. Традиционната дата за отбелязване на Рождество Христово, 25 декември е била утвърдена през четвърти век след Христос. Но, що за празник е това? Какъв е смисъла на един такъв празник? Какво отбелязва той? И как може да се отпразнува най-добре? Това са въпросите на които ще се спрем, търсейки техните отговори в Библията.

 ЗАЩО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО Е ПОВОД ЗА ПРАЗНУВАНЕ?

 Целта на този празник е да възпомене раждането на Месия – Спасителя на света. В Матей 1:21 ангелът, който се яви в съня на Йосиф, каза следното за детето, което Дева Мария щеше да роди:

 ”Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус {Спасител}; защото Той е Който ще спаси людете Си от греховете им.”

Исус не е случайна личност. Той е Спасител. Спасител, който ни спасява не от някакво политическо или друго робство, а от игото на греха и неговата заплата, която е вечна смърт.

Раждането на Исус е повод за празнуване, защото то е осъществяването на една надежда – изпълнението на едно обещание дадено на човечеството от самия Бог.

 ПРЕЦИЗНИТЕ БИБЛЕЙСКИ ПРОРОЧЕСТВА

Пророк Данаил предсказва датата на Христовото явяване (Данаил 9:24-25):

Седемдесет седмици са определени за людете ти и за светия ти град за въздържането на престъплението, за довършване греховете, и за правене умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството, и да се помаже Пресветият. Знай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици. Ще се съгради изново, с улици и окоп, макар в размирни времена.

Заповедта за повторното съграждане на стените на Ерусалим е издадена от император Артаксеркс I през 445 г. Пр. Хр. В пророчеството се говори за “седем седмици и шестдесет и две седмици”:

7 + 62 = 69 седмици.

Седмиците в тези стихове са седмици не от дни, а от години:

69 x 7 = 483 години.

Освен това пророческата година се състои от 360, а не от 365 дни. Месия трябваше да се роди приблизително 440 години след 445 г. Пр. Хр. за да може да бъде в зряла възраст по време на своето разпятие. И Той го направи! За най-вероятна дата за Неговото рождение се смятат месеците от април до октомври 6 или 5 г. пр. Хр.

Това объркване, че първата година от нашия календар не започва точно с Христовото рождение се дължи на грешката на един монах на име Дионисиус Ексигвус, живял през шести век. На него дължим съвременното определяне на годините “преди и след Христос”. При преминаването от стария римски календар, който датира годините от основаването на Рим към християнския, който датира годините от раждането на Христос, Дионисиус Ексигвус погрешно пресметнал, че основаването на Рим било през 748 г. Пр. Хр., а то е станало през 753 г. Пр. Хр. От тази грешка, която не била забелязана дълго време след установяването на християнския календар се получила една отрицателна разлика от около 5 години. Освен това факт е, че раждането на Месия не се е случило през зимата, тъй като овчарите в Палестина по принцип остават под открито небе с техните стада само от пролетта до есента.

Пророк Михей предсказва месторождението на Христос (Михей 5:2):

 А ти, Витлеем Ефратов, Макар и да си малък за да бъдеш между Юдовите родове, От тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход е от начало, от вечността.

Исус наистина се роди във Витлеем – в родното място на своя праотец по плът – цар Давид. Такова беше пророчеството и Бог така беше “организирал” нещата, че точно през тази година императорът Август да заповяда да има преброяване. И макар неговите родители да бяха от Назарет Галилейски това преброяване принуди Йосиф и Мария да отидат в градчето, в което трябваше да се роди Исус. В Евангелието на Лука 2:1-6 четем:

 А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена. Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия. И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов), за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна. И когато бяха там, навършиха се дните й да роди.

Пророк Исая предсказва особения и чуден начин по който Месия ще дойде на този свят – роден от девица (Исая 7:14):

Затова сам Господ ще ви даде знамение:
Ето, девица ще зачне и ще роди син,
И ще го нарече Емануил {Т.е., Бог с нас.}.

 ФЕНОМЕНЪТ ВЪПЛЪЩЕНИЕ

Всъщност раждането на Исус е едно от най-великите чудеса в историята на човечеството – въплъщението. Чрез него едно от лицата на Бога, Твореца на света влезе в творението. Малкото бебче в яслата беше, и е Бог!

Църковният събор, който определя рамката в която да се разглежда христологичния въпрос е Халкидонския. Той се състои през 451 година. Определението на вярата, което дава той е следното:

Следвайки светите отци, ние всички единодушно учим, че трябва да се изповядва, че нашият Господ Исус Христос е единият и същ Бог. Същият е съвършен в своята божественост, съвършен и в своята човечност – истински Бог и истински човек, с разумна душа и тяло; единосъщен (“хомоусиос”) с Отец по отношение на Неговата божественост и единосъщен (“хомоусиос”) с нас по отношение на човешкото му естество; подобен на нас във всичко, с изключение на греха. Той е роден от Отец преди всички векове по отношение на Неговото божество, а по отношение на неговото човешко естество сега в тези “последни дни” , за нас и заради нашето спасение, Същият бе роден от девицата Мария, която е Богородица (“теотокос”) по плът. Единият и същ Христос, Синът, Господ, Единородният е изявен в две естества, без сливане, без изменение, без разделяне и без разлъчване. Различието между двете естества не изчезва от съединението им, а напротив, различните качества на естествата се запазват непокътнати, и двете обединени в една Личност (“просопон”) и едно Лице [Същество] (“ипостас”) – не разделени или разлъчени в две личности (“просопона”), а единият и същ Син, Единородният, Божественото Слово (“Логос”), Господ Исус Христос – така както свидетелстваха старовременните пророци; така както и Самият Господ Исус Христос ни учи, така както ни предадоха и Отците в Символа на вярата.”

В своята статия “ВЕРОВОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ОТ ХАЛКЕДОН” Тодор Михайлов пише следното:

“Съединяването на Бог и човека в една личност, без това да води до размиване или обезличаване както на Божието, така и на човешкото естество, това е най-интимната тайна от Божието откровение, воля и действие спрямо нас – хората. Другите монотеистични религии, Юдаизъм и Ислям, изповядват, че има един Бог – творец и законодател, но за тях е кощунство Той да се съедини хората и да придобие човешко естество.

Древните езически вярвания и някои източни религии говорят за богове, станали хора, но тези божества, най-често създадени от някой друг, са се превърнали в хора за да демонстрират неща отвъд човешките възможности. Те не са станали истински хора, приемайки нашето естество в себе си и давайки тяхното, божественото, на нас. Бездната между човечеството и Бога винаги е разделяла битието, същността и посоките на двете страни. Бог винаги е бил “там горе”, безкраен, абсолютен, съвършен. Човекът след грехопадението е останал “там долу” в калта на земната природа и греха, ограничен, слаб, смъртен, покварен.

Езичниците са слугували на демоните посредством суеверието си. Източните религии предлагат чрез самовглъбяване човек да намери себе си, да реализира своя духовен потенциал, не разбирайки, че грехът ще го отведе при духовния свят на демоните. Юдаизмът и Ислямът стигат до там да признаят съвършения и вечен Бог, да издигнат Божия закон (бил той истинен от Мойсеевия закон или изопачен от Корана и Шериата) като стандарт за поведение и да го налагат над хората, въпреки съпротивата на грешното ни естество. Истината обаче е, че грешното ни естество е прекалено силно и човешката ни воля не може сама да изпълни целия закон (Римляни.8:7-9).

Тук е съвършенството на християнската вяра – Бог сам “прекрачва” бездната, приемайки нашето естество без да обезличава своето, съединявайки се с нас, за да можем да приемем Неговото естество.”

В Евангелието на Йоан 1:1-3,14 четем:

“В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.”

 ”И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.”

Думата “слово” в тези стихове не се отнася за езика като цяло или за философската мисъл (както смятат някои), нито пък за думите на Бога или за Библията. “Словото” е името, което евангелист Йоан дава на Исус, поради това че Той най-добре ни разкрива характера и волята на Бога. За да разберем по-добре тези стихове, ще ги прочетем отново, като вместо името “Словото” ще употребим името Исус Христос:

“В началото бе Исус Христос; и Исус Христос беше у Бога (това значи заедно с Него в Неговото обиталище); и Исус Христос бе Бог. Той в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.”

Тук Исус Христос категорично и недвусмислено е описан като безначален и несътворен, като Бог, и като Творец. А в стих 14, Йоан с няколко щрихи ни предава Неговото въплъщение:

“И Исус Христос (Второто Лице на Троицата) стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълен с благодат и истина.”

Рождество Христово е празник на Божията любов, на съвършения Му промисъл и на безкрайната Му вярност и мощ. То е празник на това, че МЕСИАНСКАТА НАДЕЖДА ПОВЕЧЕ НЕ Е НАДЕЖДА, А ФАКТ! СПАСИТЕЛ СЕ РОДИ! БОЖИЯТ СИН СТАНА ЧОВЕШКИ СИН, ЗА ДА МОЖЕМ НИЕ, ЧОВЕШКИТЕ СИНОВЕ ДА СТАНЕМ БОЖИИ СИНОВЕ! Наистина има смисъл да се празнува един такъв празник!

 КАК ДА ОТПРАЗНУВАМЕ ТОЗИ ПРАЗНИК НАЙ-ДОБРЕ?

Един такъв празник като Рождество Христово, ако бъде наистина правилно и напълно разбран не може да остави никого безучастен и пасивен. Това как ще го празнуваме и дали въобще ще го празнуваме зависи от това какво е нашето отношение към Христос. Като всяко съдбоносно събитие, раждането на Месията, не допуска неутралитет. Както тогава, така и сега, то предизвиква хората да застанат или на Негова страна или срещу Него.

1. От страна на богопротивниците раждането на Спасителя се посреща със смущение, злоба, омраза и дори насилие.

В Мат.2:1-8,9-18 виждаме коварството на цар Ирод:

 А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? защото видяхме звездата му на изток, и дойдохме да му се поклоним. Като чу това цар Ирод, смути се, и цял Ерусалим с него. Затова събра всички народни главни свещеници и книжници и ги разпитваше, где трябваше да се роди Христос. А те му казаха: Във Витлеем Юдейски, защото така е писано чрез пророка: -

‘И ти, Витлееме, земьо Юдова,
Никак не си най-малък между Юдовите началства,
Защото от тебе ще произлезе Вожд;
Който ще бъде пастир на Моя народ Израил’

Тогава Ирод повика тайно мъдреците и внимателно научи от тях времето, когато се е явила звездата. И като ги изпрати във Витлеем, каза им: Идете, разпитайте внимателно за детето; и като го намерите, известете ми, за да ида и аз да му се поклоня.

Ирод се правеше на много набожен, но в сърцето си таеше ужасно раздразнение и гняв – страх, че новородения Месия, може да застраши устоите на престола му. Може би и ти се страхуваш, че ако Исус влезе в живота ти, твоето “царство” няма да бъде същото. И това наистина е така – няма да бъде същото – ще бъде много, много по-добро!

 А те, като изслушаха царя, тръгнаха си; и, ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и спря над мястото гдето беше детето. Като видяха звездата, зарадваха се твърде много. И като влязоха в къщата, видяха детето с майка му Мария, паднаха и му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха му дарове, – злато, ливан и смирна. А, понеже бяха предупредени от Бога насъне да се не връщат при Ирода, те си отидоха през друг път в своята страна.

 А след отиването им, ето, ангел от Господа се явява насъне на Йосифа и казва: Стани, вземи детето и майка му, и бягай в Египет, и остани там докато ти река, защото Ирод ще потърси детето за да го погуби. И тъй, той стана, взе детето и майка му през нощта и отиде в Египет, гдето остана до Иродовата смърт; за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва:

 ’От Египет повиках Сина Си’.

Тогава Ирод, като видя, че беше подигран от мъдреците, разяри се твърде много, и прати да погубят всичките мъжки младенци във Витлеем и във всичките му околности, от две години и по-долу, според времето, което внимателно бе изучил от мъдреците. Тогава се изпълни реченото от пророк Еремия, който казва:

‘Глас се чу в Рама,
Плач и голямо ридание;
Рахил оплакваше чадата си,
И не искаше да се утеши, защото ги няма вече’.

Какъв ужас! Каква трагедия! За някои раждането на Спасителя не беше повод за радост, а за плач. Защо? Защото Месия беше навлязъл в сатанинското царство и силите на мрака потрепервайки реагираха – и то по възможно най-жестокия и отвратителен начин. Невежеството и духовната слепота, любовта към тъмнината, не могат да бъдат оправдавани. В Йоан 1:9-11 Евангелист Йоан разказва:

“Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света. Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна. У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.”

Такава беше реакцията на невежите и горделиви хора. Когато Исус се роди, те не само, че не го приеха, но някои от тях Го потърсиха и за да Го убият.

2. Имаше обаче и други – хора, които се зарадваха от раждането на Спасителя – хора, които Му се поклониха, и чиито живот беше завинаги променен от тази среща.

Това бяха овчарите и мъдреците. В Лука 2:8-15 научаваме как Бог изпрати ангелите си да известят по чуден начин за раждането на Месия. Той избра да съобщи най-напред за това на обикновените хора, на онези, които по това време бяха на работа нощна смяна.

8 И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си. 9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много. 10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. 11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. 12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли. 13 И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:

14 Слава на Бога във висините,
И на земята мир между човеците,
в които е Неговото благоволение.

15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.

Когато видяха ангела, който им извести раждането на Месията, овчарите отначало се уплашиха от него. Но, когато след това го послушаха, отидоха във Витлеем. Там намериха знакът, който потвърждаваше, че се е родил Помазания Спасител – повито бебе лежащо в една хранилка за животни. Те наистина неимоверно много се зарадваха /Лука 2:20/:

“И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.”

Както видяхме по-рано мъдреците, които са представители на мъдрите и знаещи хора също го потърсиха и дойдоха отдалеч, за да Му се поклонят (Мат.2:1-2,10-12). Те осъзнаваха, че Той, младенецът, чиято звезда беше изгряла, а не Ирод, е истинския и достоен за поклонение Божий помазаник. Затова и му принесоха царски дарове. Това е и начинът да отпразнуваме Рождество най-добре – като се зарадваме за Спасителят, който се е родил, като го прославим, като го приемем в сърцето си и му се поклоним!

 НА ЧИЯ СТРАНА ЩЕ ЗАСТАНЕШ?

Как приемаш ти Рождество, раждането на Спасителя, на Небесния цар? На чия страна ще застанеш на този празничен ден? На страната на невежите, затворените и безразличните, на страната на Ирод? Или на страната на чистосърдечните овчари и вещите в знанието мъдреци?

Както през онази вечер преди около 2000 години, когато Христос стоеше и чукаше на вратите на Витлеемските къщи, така и днес, ако все още не си го приел, Той стои и хлопа на вратата на твоето сърце. Желае да влезе при тебе и да те спаси. Вратата се отваря само отвътре. Ще Му отвориш ли? Ще го приемеш ли за свой Господ и цар? В Откр.3:20 Той казва:

“Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.”

Ако го приемеш, ако повярваш в Него, Святия Дух ще новороди твоя дух и ти ще станеш Божие дете.

На Рождество Христово Божият Син стана човешки син, за да можем ние – човешките синове, да станем Божии Синове! В Йоан 1:11-12 евангелистът казва следното:

У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха. А на ония, които Го приеха, даде право да станат БОЖИИ ЧАДА, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име.

Приеми Го сега! Не отлагай! С една простичка молитва Го покани в сърцето си. Кажи му:

“Господи Исусе, досега аз не съм те познавал.
Но Ти си дошъл на тази земя,
за да принесеш себе си в жертва за моите грехове,
и да възкръснеш за моето оправдание.
Прости моето невежество.
Прости безразличието ми.
Прости греха ми!
Днес аз те каня в моето сърце.
Влез в живота ми и бъди мой цар.
Ела сега и стани мой личен Спасител!
Благодаря Ти, че ме чуваш,
и че точно сега
изливаш Твоята спасителна радост в сърцето ми.

Амин!”

В Матей 2:12 се казва, че след срещата си с Исус, мъдреците си тръгнаха по “друг път”. Ако днес си дошъл на тази рождествена служба по един път – по широкия път на греха, който води към погибел, то моето пожелание за Рождество към теб е, да си тръгнеш по “друг път” – по тесния път, “който води в живот” (Мат.7:14)!

http://propovedi.org/?p=997