Истинската свобода - проповед

Истинската свобода

Христо Ръсовски

Знаем думите на Господ Исус: „ Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден. „ - Йоан.6:44. Каква дълбочина крият тези думи, които могат да се изрекат само от Твореца на човешката душа! Той единствен знае тайните помисли на човешкото сърце. Господ „наблюдава всичките човешки чада, гледа на всичките земни жители, Онзи, който създаде сърцата на всички тях, който познава всичките им работи“ - Пс.33:13-15. Пределно ясно е, че единствено Твореца на човека знае нашите възможности и слабости, само Той може да ни посочи пътя, който е най-добрия за нас. И го е направил, като ни е оставил словото Си. Чувал съм често някой да задават въпроса „ Защо Господ не е разкрил по-ясно пътя за спасение“? Този въпрос задават обикновено хора, които не искат да се изправят открито пред своята съвест. Съвестта е заложена във всеки човек и тя е един вид пътеводител към Божието слово, което единствено ни казва какво трябва да правим, за да стигнем до небесните врати на Божието Царство, а чрез Духа имаме достъп до вечния живот, който е в Христа.

Как да влезем в Божието царство? Помним ли какво стана с книжника, който дойде при Исус и Го запита „Коя заповед е първа от всички?“ Господ Исус, като видя, че в него има лукавщина, му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и всичката си сила“ - Марка.12:28-34. И книжникът разбра, че това е много по-достойно от всички всеизгаряния и жертви. Защото той много добре познаваше писаното от пророците, че Бог предпочита разкаяно сърце пред многото всеизгаряния. И Господ Исус потвърди това с думи: „Но идете и научете се що значи тез думи: Милост искам, а не жертви“ - Матей.9:13.

Този книжник бе разбрал значението на това да възлюбиш Господ с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И понеже отговори разумно, Господ Исус му каза: „Не си далеч от Божието царство“. Когато човек с разума си разбере каква е Божията воля, той съзира някъде в далечината очертанията на Божието царство, което не означава, че вече е в него. Ние можем да сме близо до Божието царство  но да не сме в него. Затова и Господ Исус каза на книжника, че е близо до Божието царство, сиреч има път, който трябва да извърви, за да стигне до Него. Той винаги разкрива истинския проблем пред този, с когото говори, неговия проблем е греха. За да прекрачи грешникът Божието царство, необходимо е да се роди отново, да получи ново състояние, нова премяна, с която да може да застане пред градоначалника на това Царство. Но как може да стане това? - ще запитат някои. Дори самият книжник, който познаваше добре Божия закон, НЕ МОЖА СЪС СВОЯ РАЗУМ ДА ВЛЕЗЕ В БОЖИЕТО ЦАРСТВО, а какво остава за нас. Нека да си припомним какво става с Моисей при водите на Мерива /Числа.20:10-13/.

Може би от всички човешки чада Моисей най-добре знаеше какво значи Божия закон. И въпреки това той не можа да изпълни до край смисъла на това да възлюбиш Господа с цялата си същност. „Но Господ каза на Моисея и Араона: Понеже не Ми вярвате, за да Ме осветите пред израилтяните, затова вие няма да въведете това общество в земята, която им давам“. Моисей не можа да въведе обществото в обещаната земя, той само видя нейните очертания. Както и сам Бог каза: „Аз те направих да я видиш с очите си, но в нея няма да минеш“ - Втор.34:4.

Някой със свои усилия и с разума си не може да влязат в Божието Царство. Можем да възкликнем като ап Павел: „Желание за добро имам но не и сила да го върша .... Окаян аз човка  Кой ще ме избави от тялото на тази смърт“ - Рим.7:18-24. Стигаме до извода, че със собствени усилия и разум най-доброто което можем да направим, е да съзрем очертанията на Божието царство. Много хора обаче разчитат именно на тези неясни очертания. Те се чувстват удоволетворени, че все пак пред тях се простира обещаната земя и само някакъв си път ги дели от това да престъпят през портата на Святия град. Но този път все пак трябва да се извърви, нали? Нека да надникнем малко по-нататък и да видим какво ни казва Господ.

Изразът с който Господ се обръща към Моисей и Араон е „...вие няма....“, което оставя сянка на съмнение, че Господ ще изпълни своето обещание, но не чрез тях, а чрез някой друг. И това е Исус Навиев, който е символичен образ на Господ Исус. Моисей не можа да освети Божието име пред израилтяните /Числа.20:12/, но Исус Навиев въведе народа в обещаната земя. Така и днес всички истински Божии чада влизат в обещаната земя, в Божието царство чрез Исус Христос. Единствено чрез Него ние можем да бъдем осветени за свят живот, „понеже това е Божията воля - ВАШЕТО ОСВЕЩЕНИЕ“ /Сол.4:3/. И тук можем да продължим с възклицанието на ап Павел: „Благодарение Богу! Има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ“ - Рим.7:25.

Как се извършва освещение в нашите сърца? 

Чрез освещението на духа и вяра в истината. Тогава, казва ап Павел, вие сте спасени /2.Сол.2:13/, за да получим славата на нашия Господ Исус Христос, защото сме вече граждани на обещаната земя /Фил.3:20/.

Освещението на Духа става чрез Господ Исус на Голгота и пез силата на Святия Дух; това е раждането отново, за което говори Исус на Никодим: „Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство“ - Йоан.3:5. И това е истина, веднъж повторена от Отца и после от Сина – Господ Исус.

Чрез нашия разум и нашите усилия можем само да разпознаем контурите на Божието царство  но не и да участваме в живота на Неговите поданици. Нека да сравним два образа в Божието Слово - на книжника и на жената, която книжниците и фарисеите довеждат при Исус, за да я убият с камъни  понеже е съгрешила. Кой от двата образа бихме предпочели? Книжника, изпълнен с удоволетворение, че познава до тънкости Божия закон, или жената паднала в греха пред нозете на Исуса? Кой от двата получи достъп до Божието Царство? Очевидно книжниците трябва да извърви още път, за да стигне до това по-възвишено състояние, в което се намира клетата жена, чакаща изпълнението на смъртната присъда. Тя не високоумствала, не побягна, не се опита да се оправдае. Тя знаеше, че е виновна, и предпочете да остави живота си в ръцете на своя Господ. Тя смири себе си до толкова, че се отрече от живота си и го предаде в ръцете на Този, Който стана неин Спасител. Тогава Той й каза: „Нито Аз те осъждам иди си, от сега не съгрешавай веч“ - Йоан.8:3-11. Но това не са само думи. Ако ги бе казал човек, те не биха имали никаква сила. Но те дойдоха от Божия Син, Който има власт да каже: „Простени са ти греховете“. И „ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни “ - Йоан.8:36.

Свободни ли сме от греха? Ако не, то не прави излишни усилия да се освободиш сам от тежките вериги на греха. Не бягай от изобличението, не се опитвай да се опитвай да се оправдаваш, признай своята вина и нещо много важно: предай живота си в ръцете на Исуса. Само Той може да ти даде истинската свобода и да каже: „Нито Аз те осъждам, иди си , не съгрешавай веч“. „Който обича живота си, ще го изгуби, и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот“ - Йоан.12:25.

„А Господ е Дух и където е Господния Дух, там е свобода“ - 2.Кор.3:17.

Автор: Христо Ръсовски