Да живеем и да бъдем малко по-добри! По примера на Майка Тереза

През 20-ти век, част от нашия съвременен живот, е изпълнен с политици с неясни и егоизтични мотиви, стоящи зад фалшивите си усмивки и скъпи прически. Супер модели скриващи празния си мозък зад тонове грим. През същия този 20-ти век един човек обаче живее живот далеч от егоизма и нарцисизма на гадните, егоизтични копелета каквито сме всички ние. Този човек беше Майка Тереза от Калкута, една жена която се признава за светица в цял свят,  живот напълно оправдаващ тази титла и известност.

На 38 годишна възраст по време на патуване с влак през Индия, тя получава като гръм  от небето осъзнаването, че нейната мисия на земята е да служи на най-бедните. С благословията на папата, Майка Тереза е назначена в Калкута, един от най-бедните райони в целия свят и с това започва нейната дейност в мисията Сестри на милосърдието.

Майка Тереза е един от героите на човечеството. Тя представлява всичко, което е добро и свято в един изпълнен с болка и страдание свят. Тя заменя насилието и незачитането на човешкия живот с търпение, доброта и грижа. Тя е нещо повече от жена с голяма сила и визия за живота. Тя е истински модерен светец, чиийто дни на святост докоснаха целия свят по един изключителен начин. Начин, който трябва да ни бъде пример.

Майка Тереза е герой, защото винаги помага на хората и никога не се отказва. Тя никога не съди, а дава грижа, подслон и лекарство на тези, които имат нужда от това. Винаги е намирала време да помогне. Ще спре на улицата, за да обърне внимание на гладен или бездомен човек, защото е искала най-доброто за всички. Това, което е вътре в човека, доброто в него, тя винаги го е виждала, винаги го е намирала. Раздавала своето време и любов на някой, който се нуждае от това най-много. Желаела е комфорта на човек въпреки нейните трудности и проблеми.

Ако искаме да сме малко по добри. Ако искаме да помагаме на хората, ако искаме те да ни уважават и да се обръщат към нас. Ако искаме да бъдем поне частица от това, което е била тя-един ангел, един жив светец, нека да се поучим от примера и.

27 велики мисли на Майка Тереза:

1. Да бъдеш нежелан, необичан, забравен от всички. Мисля че това е много по-голям глад, много по-голяма бедност, отколкото човек да няма какво да яде.

2.Не мисли че любовта, за да бъде истинска, трябва да бъде изключителна. Това, от което се нуждаем е просто да обичаме непрекъснато, без да се измаряме.

3.Всеки път когато се усмихваш на някого това е акт на любов, подарък за това лице, едно красиво нещо.

4.Аз съм малък молив в ръката на Господ, който пише и изпраща любовни писма на света.

5.Аз открих парадокса, че ако обичаш докато те боли, не може да има повече болка, само повече любов.

6.Опитвам се да раздам на бедните хора, това което богатите могат да получат за пари. Не, аз не бих се докоснала до пари, дори да ми дават хиляди, докато мога пламенно да се грижа за хората с божията любов.

7.Ако искаш да чуят любовното ти послание, то трябва да бъде изпратено. За да се запази огнения пламък, ние трябва да го поддържаме като пускаме по малко масло в него.

8.Нека да наблегнем повече на капитала от любов, от доброта, от разбирателство и мир. Парите ще дойдат ако потърсим първо Божието царство. Останалото ще ни бъде дадено.

9.Нека да докоснем умиращият, бедният, самотният, нежеланият с благосклонността и милостта, която ние сме получили, без да се срамуваме.

10.Живота ти в липса и бедност, когато настане, е необходим както е необходима работата  ти върху самия себе си.

11. Най-големия разрушител на мира е аборта. Защото ако една майка може да убие собственото си дете, то какво остава за мен да убия теб или ти да убиеш мен.

12.Успехът на любовта е в обичането, а не от резултата от обичането.

13.Винаги има опасност да вършите работата си просто в интерес на самата работа. Това е мястото където идват уважението, любовта и предаността

14.Трябва да намерите Бог, а той не може да се намери във шум и безпокойство. Бог е приятел на мълчанието. Вижте природата, дърветата, цветята, тревата-те растат в тишина. Вижте звездите, луната, слънцето как се движат в тишината. Трябва мълчание, за да можем да докоснем душите си

15.Смятаме че бедността понякога е само да бъдем гладни, голи, бездомни.Бедността да бъдеш нежелан, необичан, никой да не се грижи за теб е най-голямата бедност. Ние трябва да започнем от собствените си домове, за да ограничим този много по страшен вид бедност.

16.Ние нежелаещите, водени от незнаещите правим невъзможното за неблагодарните. Ние сме свършили толкова много за толкова дълго време със толкова малко. Сега ние сме квалифицирани да правим всичко с нищо!

17.Бъди верен на малките неща, защото в тях се  крие твоята сила

18.Дори богатите гладуват и жадуват да бъдат обичани, да бъдат желани, да бъдат обгрижвани от човешка ласка и топлина.

19. Искам да се притеснявате и грижите за съседа си. А знаете ли кой е съседа ви, познавате ли го?

20. Ако ние нямаме мир, не сме в мир със себе си, то е защото сме забравили че принадлежим един на друг.

21. Не са важни толкова нашите действия. Колко любов влагаме в тях, ето това е важното.

22. Бедност е да решиш да убиеш дете само за да живееш живота, който искаш

23. Самотата и чувството че си нежелан е най-голямата бедност в света!

24. Много хора правят грешката да смятат че нашата работа е нашата професия. Нашето призвание е любовта на Бог.

25. Мили Боже никога не ми позволявай да изпадна в немилост давайки път на студенината, грубостта или нетърпимостта

26. Красивата смърт е за хората, които са живели като животни, за да умрат като ангели

27. Поддържай радостта, любовта към Бог в сърцето си. Споделя тази радост и любов със всеки, който срещнеш по пътя си, особено с твоето семейство. Бъдете светли, помолете се…

• Най-прекасният ден-Днешният
• Най-голямата спънка-Страхът
• Най-лесното нещо-Да се заблудиш
• Най-голямата грешка-Да паднеш духом
• Коренът на всички злини-Егоизмът
• Най-приятното развлечение-Работата
• Най-лошото поражение-отчаянието
• Най-добрите учители-Децата
• Най-първата необходимост-Общуването
• Най-голямото щастие-Да си полезен на другите
• Най-голямата тайна-Смътта
• Най-неприятният недостатък-Лошото настроение
• Най-опаснитя човек-лЪжецът
• Най-коварното чувство-Ненавистта
• Най-красивият подарък-Прошката
• Най-необходимото-Домашното огнище
• Най-краткият път-Правилният
• Най-приятното усещане-Вътрешния мир
• Най-добрата защита-Усмивката
• Най-доброто лекарство-Оптимизмът
• Най-доброто удовлетворение-Изпълнен дълг
• Най-мощната сила на света-Вярата
• Най-стимулиращия дар-Надеждата
• Единствената реалност-Любовта

Поема за Майка Тереза-неизвестен автор!

Хората са неразумни, нелогични и егоцентрични,

Прости им все пак!

Ако си от хората, които обвиняват в егоистични, скрити мотиви

Внимавай все пак

Ако си успешен, ще спечелиш фалшиви приятели и истински врагове

Успех все пак

Ако си честен и откровен, хората може и да те мамят

Бъди честен и откровен все пак

Това, което прекарваш в години да го построиш, някой може да го унищожи за една нощ

Изграждай все пак

Доброто, което правиш днес, хората ще забравят утре

Прави добро все пак

Дай на света доброто, което имаш, макар че това може никога да не е достатъчно

Дай на света най-доброто, което имаш във всеки един случаи

Виждаш ли, в крайна сметка всичко е между теб и Бог

Никога не е било между теб и тях, все пак!

Майка Тереза получава нобелова награда за мир през 1979г. Когато е била на 80 години започва да страда от проблеми със сърцето и вследствие на това умира през 1997г когато е на 87г. Веднъж тя казва: “Моите лекари винаги ми казват че не трябва да пътувам толкова много, че трябва да забавя малко темпото, заради здравето си. Но аз имам цяла вечност да си почина, а има още толкова много да се направи. Животът не си струва ако не си живял за другите.”

Ние всички сме грешници. И все пак имаме възможността да вървим по правия път. Но е трудно да бъдеш праведен, особено с всички неща отвличащи вниманието и всички изкушения на съвременния свят. Така че където и да си, в каквото и състояние да се намираш, каквито и чувства да имаш, ако усетиш че там не ти е добре, защо не спреш за момент и не поразмишляваш върху всички тези откровени мисли на Майка Тереза. Може би ще намериш пътя в тях, ако си се изгубил!

Майка Тереза - ФИЛМ!

Майка Тереза - 1ч.



Майка Тереза - 2ч. -

Бях гей, или поне така си мислех.

Реших, че сигурно съм гей, когато бях на тринайсет, защото не знаех как да владея узряващата у мен мъжественост. Чувствах се много уплашен. Баща ми вече ми беше показал, че има от какво да се страхувам: той изневеряваше на майка ми и я оставяше да плаче самотна и съкрушена, отдадена на отчаяни опити да спаси една мъртва връзка.

И когато се изправих пред избора дали да бъда „мъж” или да си бъда просто „аз” - виждах моето „аз” като „доста по-свестен човек”, не като „мъж, който ще върши такива ужасии като другите мъже, - реших, че ще си бъда „аз”. И тъй като това „аз” се виждаше като нещо по-различно от „мъж”, същото това „аз” стана гей.

Не твърдя, че при всички хомосексуалността получава начало тъкмо по такъв начин. Просто споделям как това се случи с мен.

В моя живот този обрат придоби всеобхватен характер, тъй като винаги съм имал стремеж да постигам максималното във всяко нещо, с което се захващам. Включих се всеотдайно в акциите за равноправие на хомосексуалистите. Началото на тази моя дейност беше положено в „Дартмът Колидж”, където по това време учех и бях на двайсет години. През 1996 г. участвах в демонстрациите във връзка с Националния конгрес на републиканците в Сан Диего. По време на тези демонстрации ние пишехме с тебешир по тротоарите нашите си измислици и после обикаляхме в кръг около тях с разни въодушевени призиви.

Когато станах на двадесет и две, започнах да работя за „XY Magazine” - първото списание, създадено специално за млади гейове. Малко преди да навърша двадесет и пет се включих като редактор на изданието на „Наръчник за оцеляване на ХY*: всичко, което трябва да знаете, когато сте гей на млада възраст” – първото издание на „справочник” за млади гейове. На двадесет и шест години напуснах работата си в „XY Magazine” и станах учредител на „Young Gay America” – дългосрочен обществен проект с некомерсиална цел, който намери реализация в цяла Северна Америка чрез специално провежданите срещи с мъже и жени хомосексуалисти, разговорите с които публикувахме в уебсайта на общността заедно с разкази за личните съдби на тези хора.


През 2004 г. движението „Young Gay America” се трансформира в списание „Young Gay America Magazine”. Във времето след учредяване на движението през 2001г. до началото на издаването на това списание аз бях защитавал публично своите позиции в над петдесет вестници, списания, телевизионни и радиопредавания.



В качеството си на експерт по младежка хомосексуалност аз получавах покани за участие в редица престижни срещи и дебати по целия свят, в университетски консултационни съвещания и конференции. През 2004 г. участвах в първата експертна телевизионна дискусия за американския младежки хомосексуализъм, проведена във Факултета по държавно управление „Джон. Ф. Кенеди“ към Харвардския университет.

Като активист в „Young Gay America” аз имах срещи със световни лидери. Бях приет на среща с кмета на Берлин и премиера на Канада. Движението „Young Gay America” получи наградата „Национален модел за подражание”, а филмът, който беше направен с наше участие, получи прожекции в над петдесет международни филмови фестивала, спечели ред отличия и беше прожектиран дори на специална двупартийна среща на Американския конгрес. С други думи, движението „Young Gay America” се оказа доста успешна кариера за мен.

Списанието „YGA Magazine” спечели широка читателска публика, а сред абонатите му веднага се наредиха няколко гимназиални библиотеки от Северна Америка. То намираше одобрение и от родителски сдружения. В класацията на „Amazon.com” получихме от читателите най-висока оценка по петобалната система. Списанието определено удовлетворяваше очакванията на много хора. Аз обаче не бях сред тях - имам предвид, аз не се чувствах удовлетворен от себе си.


Имах връзка, която ми се струваше трудна за обяснение, защото някои неща в нея никак не ми допадаха. Чак много по-късно ми стана ясно, че тези неща не са били някакви специфични недостатъци конкретно на тази връзка. Само че тогава аз все още не бях наясно какво точно ме смущава.

Едва когато сложих край на връзката и на работата си за списанието, аз прозрях, че за мен най-смущаващ е бил сам по себе си хомосексуалният характер на тази връзка.

Твърде непонятно звучи подобно нещо от устата на човек, който освен всичко друго е бил „пионер” в движението за права на гейовете (или поне като такъв ме определяха някои хора, при все че аз никога не съм гледал така на себе си, но пък и никога не съм отхвърлял техните възхвали). Твърде необичайно и неразбираемо наистина звучат подобни думи. По-нормално е човек да си признае, че е престъпник, отколкото гей да каже, че хомосексуалността е била мъчнотията на живота му.

Това веднага бива заклеймявано като „вътрешна хомофобия”.

Да, но за мен „вътрешната хомофобия” е понятие, което няма с какво да ме уплаши, защото съм чел и изучавал много неща за нея, а освен това съм участвал доброволно в поддържането на преки телефонни линии от национален мащаб за напътствия и съвети към хомосексуалните граждани в държавата – в тази си дейност съм водил разговори с повече от хиляда случайни младежи от 38 щата и четири канадски провинции, дори и с такива от Загреб, Хърватска, и у всички тях „вливах силата” да осъзнаят колко важно е да преодолеят вътрешната хомофобия. Така че аз съм наясно какво всъщност представлява подобно състояние.

Работата е там, че не вътрешна хомофобия беше това, което породи у мен така наричаната фобия, или „омраза”, към собствената ми хомосексуалност.

Това беше Бог.

Да, знам, думата „Бог” е станала шаблонна и неубедителна. Хората бягат от тази дума. Сам успях да разбера това и искрено съжалявам, че е така.

И все пак в моя живот се случи именно това. В моя живот почувствах в душата си болезнено смущение, почувствах как със своите действия съсипвам безброй хора, обърнах се към Свещеното писание и след много молитви постепенно си дадох сметка, че ако Библията понякога ни плаши, то е защото хората със своите дела са направили така, че там да звучат страшни неща.

В моя живот открих един много индивидуален Бог, с Когото мога да говоря и от Когото научих, че у мен, както у всеки друг човек, има една особена красота. В моя живот колкото повече време отдавах на Бога, толкова повече се доближавах до Него. В моя живот Бог е моят най-добър приятел.

Благодарение на Бога и на всичко онова, което Той ми откри, аз развивах все по-дълбока и по-ясна представа кой съм и за какво съм роден. Следвах Неговите напътствия и четях множество книги, които ми откриваха лукавите тайни на такива неща като социализма, социалните програми за превъзпитание и равноправие, националните инициативи за изследване и терапия на хомосексуалността. Всичко прочетено ми помогна да си отворя очите за истината.

За мен беше и благословение, и унищожение – тежко душевно премеждие - фактът, че Бог ми откри действителния образ на живота. Нямаше съмнение какво се иска след това от мен: да се откажа напълно от дотогавашния си начин на живот. В Свещеното писание Иисус ни призовава да предадем живота си на Него. В известен смисъл аз вече бях добил воля и желание да направя това.

И го направих. Станах християнин. И положих началото на своето изцеление. И днес вие сте свидетели, че съм човек изцерен.

Така моят живот се превърна в живот на изцелението от хомосексуалната похот и аз пиша за него с желанието да поправя заблудата, че хомосексуалността е нелечима. Това не е истина. Изцелението е напълно възможно. Ето, аз го постигнах.

Как точно се е случило? Нека да отбележа, че много неща в случая са твърде лични. Но като цяло всичко е свързано с внимателно вникване в тайните на човешката душа, с опознаване на произхода на човешкото „желание”, с добиване на способност да се прави разграничение между нашите лични представи за „желание” и истинната му природа, и ред други неща от този род.

Ако някой се поинтересува и поиска да представя нещата в повече детайли, бих могъл и с удоволствие бих го направил. Но тук за по-кратко обръщам внимание преди всичко на факта, че успях да постигна това. И наистина се чувствам изцерен.

Не търся нито признание, нито похвала. Дори не държа някой да се радва за мен – знам, че много хора ще се почувстват на практика сломени, щом тези мои думи стигнат до тях.

Не се съмнявам в това, защото ако допреди няколко години аз самият се бях сблъскал с някой, който да твърди подобни неща, сигурно щях да го поставя под номер едно в списъка с врагове на съвременното общество. Само че в днешните ми смирени дни аз се чувствам щастлив от постигнатото.

Това беше всичко, което исках да споделя.

***

Но като се замисля, едва ли е всичко. Насоча ли мисли към отминалото, веднага си спомням как още отначало ми внушиха, че хомосексуалното у мен е нещо вродено и необратимо. Много хора ми насаждаха именно това смущаващо разбиране. Същото се насажда и днес. Същото съм насаждал на другите и аз самият! Бях организирал цяла медийна кампания за постигането на тази цел!

Значи не е всичко – имам предвид това, което искам да споделя. Моята борба не спира дотук. Защото хомосексуалността за мен е не просто нещо, от което аз се изцелих, тя е една зла лъжа, и колкото и да се твърди обратното, не е невъзможно да се очистиш от нея.

Не просто да очистиш тялото си, а да очистиш душата си – аз вече от опит знам голямата разлика между това, което беше душата ми, когато бях гей, и това, което е тя днес.

Аз съм пряк свидетел на прехода на човешката душа от единия край към другия и съм изпълнен с желанието никога повече да не я връщам в предишното! Това е безусловно мое желание, защото днес дори мислите ми се отвръщат от спомена за моята някогашна практика. Тя ми изглежда като най-нелепото и противно нещо, от което буквално ми се повдига.

Малко само да се вгледам и веднага разбирам защо я приемам така! Всички хора трябва приемат хомосексуалността като нещо противно, защото това ще ги предпазва от нея. А не трябва да й се поддават, тъй като това ще ги лиши от създаването на рожби – нещо, което ние по самата своя природа трябва да желаем, за да запазим човешкия вид. Толкова проста и очевидна е причината, поради която трябва да виждаме хомосексуалността като нещо противно. Няма нищо лошо хората да я приемат като такава. Повече от логично е даже!

В крайна сметка непонятното е да не я приемаме за противна. Ами ако престанем да гледаме с отвращение на всички порочни практики в живота ни – на всичко, което ни пречи да водим своя нормален живот според това, което ни е дадено да бъдем, - какво ще се получи тогава? Дали ще ни остане онова вродено, естествено усещане за нашата същинска природа, за нашето призвание, за целта на земния ни живот?

Добре разбирам какво се влага в понятието „хомофобия”. Само че тук не става дума за никаква „фобия”, а за здрав човешки разум.

Ето защо държа да се знае, че вече съм съвършено наясно какво представлява хомосексуалността. И в моя живот оттук нататък ще полагам неуморни усилия да се боря срещу нея. | www.wnd.com




Бележки

* XY: характерната за мъжкия пол двойка хромозоми – Б. пр.

Превод: Анжела Петрова

Когато Исус ме намери

Родих се и израснах в едно обикновено българско семейство. Родителите ми бяха добри и скромни хора, които както всички останали живеещи по време на комунизма бяха обхванати от този атеистичен дух. Те никога не са отричали Бог открито, но и не са ми говорили за Него. Думата Бог съм чувала, когато са се извършвали някакви традиции в семейството ми. Например като бъдни вечер и Великден. Ходили сме рядко в православната църква и сме палили свещи, но не знаех кой е Бог, какво е Библия. Когато чувах, че някой има Библия си мислех, че е някаква мистериозна книга и че не може да я притежава всеки. Като малка си задавах много въпроси. Веднъж пътувах в един автобус и едно дете задаваше някои от тях на майка си: “Мамо тебе те е родила баба Ники, а нея я родила прабаба ми и т. н., а първата ми баба коя я е родила?" Такива въпроси и аз си задавах. Мислех си: “Кой е назовал всички предмети, като първо ги е създал?" Чудех се как е изникнала планината, която гледах от прозореца си. Вече като по-голяма като учихме теорията на Дарвин за произхода на видовете, че човекът е произлязъл от маймуната, вътрешно не можех да се съглася с това. Да сме произлезли от маймуна ми звучеше неправдоподобно, защото за всички времена, не виждах някаква маймуна, да е станала човек. Всички тия въпроси с течение на времето се заглушаваха и на тяхно място идваха вече много по-сложни въпроси и цели, които сега ги оценявам, като отдалечаващи ме от простите неща, до които иска да ни доведе Бог. Стремях се да бъда отлична ученичка, добра комсомолка, да завърша успешно училище и да следвам висше образование, за да се реализирам като всички останали. Това бяха неща, които като ги достигах виждах, че не са това, което преследвах и си оставах неудоволетворена с илюзии, като миражи в пустиня. Като студентка вече, това момиче нямаше нищо общо с онова търсещото и питащо дете. Смятах, че достатъчно съм научила и реших да се спусна в живота за да изглеждам като останалите. Изградените до тогава морални принципи постепено се заглушаваха. Пред мен беше един живот, от който трябваше да взема всичко. Мислех, че добре е да съм като другите. След всички студентски приключения се чувствах ограбена и празна. Уж имаше радост, а след това, една пустиня и нищо повече. В незнанието си по време на изпитите съм приемала и синтетични наркотици. Тогава се ширеше сред нас, заблудата, че ако ги приемаш вечерта и да учиш цяла нощ на другия ден ще си свеж и ще се справиш с престоящия изпит. Обаче това не е така, защото си спомням, че нищо не оставаше в главата ми. И така живота ми се изпълни с грехове и пороци. Достигнах до там, да участвам в окултни неща като гледане на карти. На събирания на младежи за развлечение викахме духове и т. н. За тия неща си мислех, че са толкова безобидни. Не си давах, сметка че са много страшни грехове, които са мерзост за Бога. Сега, когато си припомням всички тия неща се виждам как затъвах постепено и постепено в блатото на греха в този свят.

Случи се в моя живот нещо, което преобърна на сто и осемдесет градуса всичко. Загубих зрението си. След заболяване, висока температура и пренапрежение през сесиите получих силни кръвоизливи в очите. Следваше дълго лечение, погрешно направена операция на здравото око, операция след операция, при които, след всяка една от тях, се губеше процент от зрението ми. Дългите и мъчителни престои в болниците не доведоха до резултати. Когато бях в Белгия при един от най-добрите офталмолози, той ми каза: "За сега не може нищо да се направи, нека да оставим всичко в ръцете на природата." Сякаш някой ме заля с гореща вода! Малката искрица надежда, която имах се изпари за миг. Виждах живота си толкова безсмислен. Не можех да си преставя бъдещето без да виждам. Изпадах в депресии и страхове, не можех да спя, не можех да остана дори в стаята сама изпитвах страх. Усещах едно реално присъствие, тогава необяснимо за мен и това ме плашеше. Чувах дишане стъпки в стаята ми, отваряше се вратата и т. н. Бях изоставена от приятелите си, но и нямах и голямото желание да ги виждам. Живота ми се стори толкова безсмислен и си казвах, защо ми е да живея, като и без друго ще умра някой ден. Дали по-късно или сега след като няма да виждам и защо да не е сега. Спрях да ям. Замислях по какъв начин да сложа края си. Тази мисъл като, че ли се развиваше и ме преследваше навсякъде. В едно таково състояние ме изпратиха, против моята воля на рехабилитационен център в Пловдив. Там се срещнах с хора в моето състояние, които се справяха с проблема. Но най-хубавото беше, че там за пръв път чух Благата вест за Бога. По това време всяка сряда се събираха вярващи хора, там където бяхме и аз посещавах тяхните събирания. Първото нещо, което ме впечетли, беше любовта по между им. Тази любов показваха и към мен и аз усещах, че тя не е лицемерна. За тях бях като, че ли най-важната. Нещата, които чувах толкова ми харесваха, че ми се струваха като приказка. Слушах проповедите, но не разбирах всичко. Тогава чух за това, че Господ Исус Христос ни е спасил, като е пролял кръвта си за нас, но не го разбирах. Когато ми говореха за Господ, плачех и не знаех защо. Изминаха трите месеца на рехабилитация и трябваше да се прибера в родния си град. Когато се разделяхме с хората от събранието проповедника ме посъветва да потърся такива като тях в моя град, но аз му отговорих, че в нашия град няма такива. Той обаче ми каза, че това е невъзможно и, че ще види какво може да се направи. Като се прибрах не след дълго той ми се обади и ме попита как съм и дали съм се свързала с вярващи хора, но аз не бях намерила все още. Не след дълго при мен дойдоха две жени, които казаха, че са вярващи. Разбрах по-късно, че този проповедник е писал писмо в църквата, от която дойдоха тези жени. Писмото се е прочело пред всички и те са пожелали да ме посетят. Това беше един неделен следобед, тогава ми предложиха, ако искам да отида с тях на Богослужение и аз се съгласих с радост. Така почнах редовно да посещавам събранието на вярващите. Появиха се първите въпроси, борби, съмнения и т. н. Имах на аудиокасета евангелието от Марка и първото нещо, което ми направи впечатление там, бяха следните стихове: "Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си и нека Ме следва!" (Марко 8:34). Това ми се стори неприемливо, защото си казвах: “Аз съм си аз. Защо трябва да се отричам от себе си? Какъв кръст трябва да вдигна? Какво е това условие? Това не е за мен. Те искат да ми промият мозъка. Аз съм си личност. " Така започнаха в мен смущения. Не разбирах какво иска от мен Господ. В следствие на това започнах да си измислям различни причини за да избягвам ходенето на събрания, но една от тези жени с много любов и търпение ме посещаваше и ме водеше като за ръка в изучаването на Словото Му. Разясняваше ми нещата, които не разбирах и ми четеше много. Разбрах, че аз съм грешна и по никакъв начин не мога да отида при Бог-Отец, освен чрез жертвата и въскресението на Исус Христос. Всички проповеди, които слушах в църквата, като че ли бяха отправени към мен. Всички те казваха: "Ти си грешница и трябва да се помириш с Бога! Имаш Спасител Господ Исус Христос! Ако ти, осъзнаваш, че си грешна поискай от Бога чрез покаяние да ти прости и да те омие от тях за да се върнеш при Него." В мен започна голямата битка между Христос на кръста и старите неща. Разбирах, че ако искам да бъда простена трябва да заживея нов живот, но не разбирах как ще стане това. В църквата ме учеха, че трябва да се моля за прощение на греховете ми. Аз приемах всичко. Приемах, че Исус Христос е умрял на кръста, но нямах увереност, че е за мен умрял. Мислех, че трябва да се случи нещо много специално за да разбера, че и за мен е направил това. Чаках и чаках и се измъчвах. На всичко отгоре се появи и бучка в гърдата ми и това окончателно ме срази с това, че ето сега може и да умра без да съм се помирила с Него. Това, обаче от друга страна ме накара да се моля още по-усърдно за това, което исках да получа това помирение и нов живот, за които говореше Библията. Веднъж, когато бях на колене сама пред Бога, напълно осъзнах Божията любов. Разбрах, че Бог обича и мен, и е изпратил Своя Син и заради мен преди около две хиляди години. Това беше през 1992 год. Чух един вътрешен глас: “Не се страхувай, Аз дойдох да те спася!" Обзе ме една такава неземна радост, която ми даваше пълната увереност в това, че каквото и да става аз съм Божие дете. Подари ми ум, който никой ум не може да схване. Умря и Въскръсна за моето оправдание за да имам аз сега живот. Покъсно изчезна и бучката в гърдата ми, но това беше много малко в сравнение с всичко онова, което Той беше и е сега за мен. Знам, че съм Негова и това е най-важното! Благодаря му за всичката милост и любов, която няма граници и ние не можем да я обхванем! Бог осмисли живота ми и ми подари "мир, който никой ум не може да схване" (Филипяни 4:7). Промени живота ми и живота на семейството ми. Майка ми и тя повярва по-късно, за което безкрайно Му благодаря. Имам надежди и за баща си, че в смъртния си час и той е осъзнал за себе си Неговата любов, но Бог знае най-добре. Моля се и за останалите от дома си, като вярвам в Божието обещание за брат ми и неговата жена и двамата ми племеника. Слава да бъде на Бога и Неговия Син Исус Христос на веки - Амин!

Исус чу, че го изпъдили навън, и като го намери, му каза: Ти вярваш ли в Божия Син? Той отговори: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него? Исус му каза: И си Го видял, и Който говори с тебе, Той е. А човекът каза: Вярвам, Господи; и Му се поклони. И Исус каза: За осъждение дойдох на този свят, а да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят. Някои от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, Му казаха: Да не сме и ние слепи? Исус им каза: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже сега казвате: Виждаме, грехът ви остава. (Йоан 9:35-41)

Когато Исус ме намери

Печатът - Откр. Йоан.13:16-18 ст, в Библията!. (клипче)