Молитва на Света Тереза:

Нека в днешния ден цари мир. Довери се на Господ, че ти си точно там, където трябва да бъдеш. Не забравяй безкрайните възможности, родени от вярата. Използвай даровете, които си получил и премини през любовта, която ти е дадена. Бъди доволен,знаейки, че си Божие чедо. Позволи на това присъствие да проникне до костите ти, и позволи на душата ти да пее,  танцува, възхвалява и обича свободата. Тя е там за всеки един от нас..

Писмо от Един невероятен Бог...

Писмо от Един невероятен Бог...

Скъпо мое дете, Няма страх в Моята любов. Моята любов изпъжда всеки страх. Ти си се молил за твоите страхове и си искал да бъдеш свободен от тях, нали? Единствения начин това да се случи е да приемеш Моята любов. Тогава страховете бягат. Приемайки Моята любов, твоето изцеление е доведено до край, и ти си свободен от нещата, които са причинявали болката. Начина, който намираш за много труден да приемеш Моята любов е чрез другите. Понеже Моята любов е родена от Духа, ти искаш да я приемеш директно от Мен като духовно преживяване. Това е добро; но не е единствения начин, по който Аз предавам любовта Си на теб. Моя Дух на любов живее в другите. Точно както желая да изразя тази любов чрез теб на тях, така Аз изразявам същата тази любов чрез другите на теб. Но ти намираш за трудно да я приемеш по този начин защото се страхуваш, че ще задлъжнееш към този от когото си получил. Това, което не успяваш да разбереш е, че също така си неохотен да приемеш любов и от Мен, понеже това те поставя в дълг към Мен. По-добре е да бъдеш независим и самостоятелен, защото тогава няма да има нужда да бъдеш в дълг към някого, дори към Мен! Но Аз не те обичам за да те поставя в дълг или в робство. Аз те обичам защото те обичам. Аз не изразявам Моята любов към теб чрез другите за да те поставя в дълг към тях, но защото искам да разруша твоята упорита себична воля и независимост. Това е смиряващо, нали, да откриеш твоята нужда не само на Мен, но също и на другите? Смиряващо е да осъзнаеш, че не можеш да изпълниш Моите цели като си независим и самостоятелен. Понякога ти си спорил, че да приемаш любов от другите те прави уязвим за тях и отворен за нараняване. Така че си казвал, ”По-добре е да приемам любов от Бог директно.” Тогава какво ще правиш с цялата любов, която слагам в теб? Ще откажеш ли да я даваш на другите в случай, че те са заплашвани от твоята любов? Когато преживееш Моята любов, ти искаш да я предаваш и да я даваш на другите, нали, дете мое? Ако всички бяха като тебе, да се страхуват да правят това, кой би приел Моята любов? Винаги има уязвимост в любовта и възможност да бъдеш отхвърлен или наранен. Но понеже Моята любов е родена от Духа, тази любов носи изцеление. Ако някой на когото си предал Моята любов те нарани, Аз винаги ще изпратя някой друг да те обича и да бъде инструмент на изцеление за теб."

ИСУС.

Илия Миланов - един Божий служител облечен с Божията сила!!!

(Приятели това е една чудесна статия в която Господ така мощно се прославя в делата Си, че с думи е трудно да се опише ... - дъга е, но си струва да се прочете ... Слава на ЖИВИЯ Господ Исус! Бъдете благословени. Амин!)

"Вземете сина ми, но от Бога не се отказвам!"

През 1956 г. в Русия е издаден декрет срещу евангелските вярващи. На всички евангелисти, които не се откажат от вярата си в Бога, в Исус Христос, да им бъдат иззети децата, без право повече да се връщат в семейството. После те са били обучавани в специални школи по макаренковски, в дух на атеизъм и жестоко насилие. Когато влезли в дома на една сестра (нейният син тогава е бил само на 6 години), прочели й Декрета и я попитали, дали се отказва от Бога, защото иначе ще вземат сина й и тя повече никога няма да го види. Тази майка отговорила като истинска героиня: “Аз наистина обичам моя Валентин - единствения ми син, но преди всичко съм възлюбила Господа и на Него ще уповавам винаги! Вземете сина ми, но от Бога не се отказвам!” Така шестгодишният Валентин е откаран в една Казахска република. Това дете е било подложено на такова психическо и физическо насилие и по-късно разказва, че от него са направили едно оръдие на насилието и ако тогава той би намерил своите родители, сигурно по най-жесток начин би ги умъртвил. Гаврата с него е била неописуема. Той е трябвало да търпи подигравки от рода на: “Да дойде да те спаси сега Бога на твоята майка и твоя баща, които те захвърлиха без причина”. На 14 години юношата е откаран в концлагер за непълнолетни престъпници, близо до Алма Ата. Там условията отново са жестоки и непосилни за едно дете и тогава младият човек решава заедно с двама свои приятели да избяга, но милицията успява да ги залови и ги предава на възпитателя на концлагера. Той завързва юношите с три дълги въжета за един мотор с кош и ги влачи около 32 км до лагера. Децата са ставали, падали, молили го за малко почивка, но “възпитателят” решил дори и мъртви да ги докара до лагера, за да покаже и на другите какво ги очаква, ако и те се опитат да избягат. Полуживи ги довлякъл дотам и били нужни две седмици докато децата се съвземат. Но в сърцето на Валентин узряла идеята да убие този възпитател. Късно в полунощ влязъл в стаята му и го полял с туба бензин. Възпитателят се събудил, но вече било късно и пред очите на малкия злодеец той изгорял като жива факла. Оттук нататък съдбата на младия човек става още по-жестока. Валентин е осъден на 24 години затвор и 6 месеца строг тъмничен затвор в далечните сибирски затвори. Преди да бъде разпределен в единичната килия, на масата в стаята, където е бил, той видял кутия с цигари и посегнал да вземе една от тях, но за нещастие кутията е на надзирателя. Той хванал Валентин за ухото и му казва: “Ей, малкия, оттука ще ти отрежа ухото, ако друг път посегнеш към цигарите ми”. Валентин обаче скочил и със зъбите си му откъснал носа. Надзирателят припаднал от силните болки. Това са само част от садистичните му прояви, вследствие на възпитанието му в насилие. По-късно му е издадена вътрешна присъда за убийство, тъй като по особено жесток начин убил човек с отвертка и му прерязал гръкляна. Младият Валентин се превърнал в машина за убийства. През това време, неговата майка 24 години и 6 месеца се молила на колене пред Бога: “Боже, Ти си обещал в Твоето свято Слово, което е истинно, че там където един повярва, ще се спаси той и целият му дом. Аз вярвам, че ще видя милостта Ти за моя син. Милост за неговия живот, Боже!”

“Ако греховете ви са като мораво, ще станат по-бели от сняг”

Идва 1993 г., когато присъдата на Валентин почти изтича. В затвора за първи път пристигат мисионери - християни, които прокламират живото Евангелие, за живия Бог. Всички затворници били изкарани навън и тогава Валентин чул за Святата книга - Библията, за Господ Исус Христос и Неговата жертва на кръста, за великата Му милост към грешниците... Излязъл напред и пред смаяните погледи на затворниците се обърнал към проповедника: “Какво говориш, може ли да съществува такъв добър Бог, който да прости на убиец като мен? Кажи ми още нещо от твоята Библия в защита на това”. Тогава братът, подбуден от Светия Дух, му цитира пророк Исая, който казва: “Ако греховете ви са като мораво, ще станат по-бели от сняг...““Тези думи - разказва по-късно Валентин, - ме удариха в сърцето. Цялата нощ, докато бях заключен в килията, един нежен тих глас ми нашепваше: “Ако греховете ви са като мораво, ще станат бели като сняг...” Гласът на Светия Бог. На другия ден отново имало събрание и когато пасторът призовал към покаяние, пръв излязъл Валентин. Той паднал на колене, вдигнал нагоре ръцете си и казал: “Боже, ако наистина съществуваш такъв, какъвто Те описва този проповедник си заслужава да се живее за Тебе, заслужава си дори и да се умре за Тебе”. “Тогава - разказва Валентин, една огромна сила слетя върху мен. Отворих си в почуда очите и разбрах, че това жестоко сърце, готово да убива всяка минута, го нямаше, разбрах, че бях променен и обичах всички хора”. От този ден нататък той започва да дели оскъдната си дажба с по-слабите от него затворници. Насърчавал ги, укрепявал ги, говорел им благодатни думи за Словото Божие. През ноември същата година е освободен от затвора. Град Канск осъмнал с ужасяващата новина: “Страшният затворник” (“убиецът”) е на свобода - коя ли ще е поредната жертва?” Но Валентин излиза от затвора вече не за да убива, а да люби. Той разпитал къде са неговите родители и след дълго лутане ги намира. Представете си една остаряла майка, с побелели коси, но останала твърда във вярата си. Тя не го познала изведнъж, нали Валентин е бил само на 6 години, когато го вземат, а сега е вече на 43 години! Той влязъл в дома си и се устремил към нея прегърнал я и казал: “Майко, аз съм твоят син Валентин. Този Бог, на когото ти служиш, и на когото си уповавала, е и мой Господ и Спасител”. Каква ли велика радост е изживяла тази страдалка! Беше чудно да видиш как майка и син след толкова години раздяла влизат в Евангелската християнска църква в Канск и служат на живия Бог.

Миналата година посетихме някои от ужасните сибирски затвори, където и днес умират повече хора, отколкото по времето на Сталин. Сибирските затвори са страшни! В килии, които побират 5-6 души, са затворени по 30-40. Тези хора спят на смени, защото няма място. Прибавете глада, болестите, студа и присъдите, които са от 30 години нагоре. А има хора, които са затворени в килиите без право нито веднъж да ги напуснат! Това е нещо жестоко! Миналата година посетихме такъв затвор. Проповядвахме в най-голямата зала и там се бяха скупчили стотици мъже. Един мюсюлманин дойде при мен и каза: “Брат Илия, аз няма да изляза никога оттук. Имам доживотна присъда за убийства. Жена ми умря. Двете ми деца са в сиропиталище. Писах на местния ходжа да ги посети, да ги благослови, но той отказа, защото съм престъпник. Писах на свещеника, той да ги благослови, и той отказа, защото съм мюсюлманин. А ти с такава ревност издигна глас и се помоли за моите деца. Дай това твое Евангелие и нека твоят Бог бъде и мой Бог!” Слава на Исуса! Когато миналата година бяхме в този затвор, минахме през няколко заграждения и само през мрежите можехме да зърваме лицата на затворниците. Там, до телената ограда, усетих един изпиващ поглед и попитах човека, какво има. А той отговори: “Какво ли? Ние тука сме смъртниците! Аз съм в последна фаза на СПИН. Искам да си направя сам едно въже, защото няма живот за мене”. Тогава без преводач, както бяхме от двете страни на мрежата, му заговорих: “Много те моля, не слагай край на живота си! Това е най-голямото престъпление! Потърси началника на живота! Той ще те спаси и Той ще те изцели”. Питах го дали правилно съм говорил, а той каза: “Такива думи в руския език няма!” Но после се протегнах през телта някак си да го докосна и се молих за него. Явно, че разбра за какво се молих, защото извика: “Сатана няма власт над живота ми и аз ще живея, Боже!” Много исках да видя точно този човек, по-късно. Мислех си, че може да е преминал, но поне исках да науча нещо за неговата съдба. Тогава един едър млад човек ме прегърна и каза: “Брат Илия, аз съм Серьожа! Този, който умираше от СПИН миналата година!” Толкова се зарадвах, като го видях! Той сега е мисионер в същия затвор и чрез него се ражда жива надежда в сърцата на повече от 1500 заключени в безнадеждност хора. Местната управа му е разрешила да бъде на свободен режим. Една християнка го е възлюбила. Сгодили са се. Неговата присъда била намалена на 2 г. и той скоро щял да излезе на свобода, за да бъде жив свидетел за Христос и за да създаде истинско християнско семейство. После отново изведоха и строиха пред нас тези най-страшни престъпници и убийци, някои от които ни гледаха с дива омраза и презрение. Пред тях проповядвах за нещо, за което никога не съм проповядвал. Святият Дух ми даде една тема, която разтърси сърцето дори на тези жестоки хора. Отворих Словото Божие и прочетох: “Благодарение обаче Богу, когато бяхте слуги на греха... по човешки говоря поради слабостта на вашето човешко естество, прочее така както предавахте телесните части на греха, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва святост. (Римляни 6:19) Проповядвах това слово. Не знам какво разбираха тези затворници, но когато свърших, най-главният от тях, който през цялото време пушеше със златно цигаре, издигна ръката си и каза: “Аз искам да приема Христос!” Всички като стъписани гледаха и никой не смееше да мръдне, защото този явно беше главатарят на бандитите в затвора. Тогава аз отидох и го прегърнах като брат (оказахме се и връстници!). Той каза: “Наборе, 31 години съм в затвора. Остават ми още 11. Сега намирам смисъл да ги изкарам при нозете на Божията слава. Защото едно страшно видение не се заличаваше от моя ум. Когато убивах първата си жертва, като прерязах с нож гърлото й, изпадна кръст. Този кръст вече 31 година не ми дава покой, нито да спя, нито да имам съвест на човек. Но сега, когато ти проповядваше, видях един друг кръст, който покри беззаконието ми и ми прости завинаги. Това беше кръстът на Христос. Той стана мой Спасител”. Това беше най-прекрасната изповед, която можах да чуя от устата на закоравелия ръководител на затворническата мафия. Слава да бъде на Господа!

Бог направи килията църква за мен!

Историята на Рина Дауни

Бог направи килията църква за мен

Родена съм през декември 1972 година в гр. Поморие. Изучих се през комунистическо време и завърших френска езикова гимназия в гр. Бургас. През цялото си детство бях непокорна и упорита. Каквото си наумявах - го правех. Дори моят строг и суров баща не можа да ме промени. Напротив, неговите методи на възпитание ме предизвикваха да бъда все по-бунтовна. Колкото повече растях, толкова повече ставах егоистична и алчна за пари. Обичах много вечерния живот и бях по дискотеките всяка вечер с приятели. Всеки месец имах нов любовник и сексуалните ми връзки бяха най-често с женени мъже. И всеки път оставах разочарована, понеже тяхната любов не беше искрена, а те просто ме използваха.
На два пъти се опитаха да ме изнасилят, в следствие на което аз намразих мъжете. Заклех се, че никога няма да се омъжа (поне не за българин) и започнах да си мечтая за много пари, за да докажа на мъжете, че аз нямам нужда от тях. Измамливо щастие в греха.
През 1992г. заминах на екскурзия за Париж и останах там. Работех вечерно време по кабарета и нощни клубове и правех компания на клиенти. След девет месеца ме арестуваха и екстрадираха обратно, заради нелегални документи. Така на 20 години с парите, спечелени във Франция си купих първата кола - Ноndа и получих чувството на независимост и надмощие над мъжете. Живеех ден за ден, харчейки пари по дискотеки - имах всичко, материално бях осигурена, но не се чувствах удовлетворена - нещо вътре в мен липсваше - душата ми беше празна и в сърцето ми нямаше мир!
През1994г. аз и един от моите женени любовници решихме да заминем за Южна Африка, страната на диамантите и златото, където се надявахме, че ще намерим богатство. Без да знаем дума английски, пристигнахме в Йоханесбург. Понеже видяхме, че диамантите не растат по дърветата, а доларите ни свършваха, аз започнах да продавам тялото си за пари, а той печелеше чрез измами и кражби. Така и двамата започнахме нечестив и грешен живот и не след дълго се разделихме. С една моя приятелка живяхме около година заедно, в голяма къща, издържани от любовник. Имахме пари, кола, изкарахме курсове по английски и компютри и обикаляхме навсякъде, развличайки се по казина и ресторанти.Но това също не трая дълго.
През 1995г. започнах да работя като бар-дама в една дискотека и там се запознах с Кен. Точно по това време - визата ми за престой изтичаше и аз трябваше да реша дали да се завърна в България или да остана там нелегално. Единственият начин да взема легални документи, беше, да се омъжа. А Кен беше мъжът, който се съгласи без никакви условия, да се ожени за мен.
Скоро след брака ни разбрах, че той е болен от рак на дванадесетопръстника, и че му остават само 6 месеца живот. Кен легна на легло, а аз работех като сервитьорка. Всяка вечер си мислех как да спечеля пари за най-кратко време. Толкова много исках да обиколим заедно с Кен най-красивите места по света, за да изживее последните си дни в изобилие и разкош. Пари ни трябваха и за да му направим успешна операция в Канада. Живеех в страх и не можех да си представя какво ще правя, ако го изгубя. Сърцето ми се изпълваше с мъка и бях много объркана.
Безпомощни милионери
Тогава двамата решихме да измамим една голяма застрахователна компания. Кен си направи застраховка "Живот", след известно време фалшифицирахме смъртта му и аз, като негова наследница, получих чек за един милион ранда. Кой знае защо обаче, с всичките тези пари, които получихме не можахме да му фалшифицираме паспорт и да напуснем страната. 3атова решихме да се установим в Кейп Таун. Три месеца по-късно полицията узна и ни арестуваха.
Вцепених се, когато се озовах между четири стени в една влажна и мръсна килия. Заключена по 24 часа на ден, започнах да се замислям за живота си - какво съм направила и какво ми предстои.
Бъдещето изглеждаше отчайващо - отново без пари, без адвокат за делото и може би дълги години в Южноафрикански затвор. Миналото ми изплува като мътилка - с цялата ми безотговорност, глупост, алчност за пари и прелюбодейства. Аз със сигурност заслужавах това! Но как можах да се заблудя до толкова и да пропилея живота си с лека ръка?! Най-тежко ми беше, когато осъзнах болката, разочарованието и срама, които нанесох на родителите си.
Запознаване с Освободителя
Три месеца след арестуването ни, една непозната жена дойде до килията и ми каза: "Знаеш ли, че Исус те обича?" Мислейки, че това е някакъв нов обожател, аз я попитах: "Кой е Исус?"Тя разбра, че съм българка и на следващия ден ми донесе книга. На нея пишеше на кирилица: Библия. И тъй като нямаше какво друго да правя, очаквайки присъдата си, аз започнах да я чета. Имах си единствена и постоянна посетителка – жена, пълна с вяра и познание за Бога, която с много търпение ми разясняваше духовните истини и отговаряше на всичките ми въпроси относно Библията.
Един ден почувствах подтик и неутолимо желание да разговарям с Бога, и ако Той наистина съществува - да ми се разкрие и да ми покаже за какво ме е създал. Бог ме докосна с такава любов, че като вълна ме обля срам за всичко грешно в живота ми. За първи път почувствах смирение в сърцето си, обърнах се към Бога в молитва и Му поисках прошка. С вяра приех Исус Христос, като мой Господар и Спасител и Го помолих да завладее живота ми.
Сърцето ми се изпълни с мир и аз почувствах Божието присъствие. Повярвах в това, което Библията казва: "Ако изповядаш греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда" и знаех, че това се случи точно с мен. Господ ме увери в Словото Си: "За малък миг те оставих, но с голяма милост ще те събера. Защото колкото са високо небесата над земята, толкова е голяма милостта Му към онези, които Му се боят... Колкото е далеч изтокът от запада, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни." (Исая 54:7; Псалм 103:11-12).
Новият ми живот
Заключена в една от килиите на най-големия затвор в Йоханесбург, аз нямах възможност да изляза и да отида в православна църква, където да запаля свещ, така, както религиозният ми произход повеляваше. Господ докосна сърцето ми, отвори духовните ми очи да видя истината и освети съзнанието ми чрез Неговото Слово в една малка килия, метър на метър, между решетките. Той направи тази килия църква за мен и ме научи, че храм е всяко място, в което човек общува с Бога. Господ е навсякъде! Божието Слово съживи духа ми и започна да променя сърцето ми.
Исках да науча колкото се може повече за нашия Създател. Постоянно Му задавах въпроси и той ми отговаряше чрез Словото Си и Святия Си Дух. Разбрах, че Нашият небесен Отец може не само да прости греховете, но да осигури всяка наша лична нужда. Започнах да искам от Бога всеки ден малки неща: храна, самостоятелна килия, 200 ранда на месец и възможно най-малка присъда. Слава на Исуса! Господ отговори на всички мои молитви.
За тези, които не знаят какво значи да бъдеш затворник, е трудно да се обясни.
Аз се хранех вечер предимно с хляб и консерви. Първите четири месеца живеех с 50 африкански жени в една стая, 10 от които спяха на земята. Деляхме една тоалетна и един душ. Повечето от тях пушеха наркотик или тютюн и често избухваха побоища за открадната вещ или пари. Помолих Господ за моя собствена килия. Слава на Исуса; скоро се освободиха четири и аз можех да си избера една. Три месеца по-късно бях благословена с малък котлон за готвене, кафеварка, радио и за Нова Година даже с мини телевизор. Аз бях единствената затворничка в сектора, която имаше лично електричество, разклонител и телевизор. Времето започна да минава бързо, но отделях повече време да чета, да уча за Господа и да Му благодаря за всичко. Молех се също за родителите ми, но бях загрижена най-вече за Кен. Желаех той също да изпита този Божий Мир, който аз получих в душата си и се молих на Бога за неговото спасение и излекуване. Вярвах, че Исус може да го излекува напълно, ако той се смири, повярва и се покае искрено за всичките си грехове. След 8 месеца, правейки най-различни планове да избяга от затвора, Кен също беше докоснат от Божията благодат и се обърна към Светлината. На 36 години той падна на коленете си и изповяда Исус Христос за негов Господар и Спасител. Двамата започнахме да се молим в съгласие за съда, адвокатите и нашето освобождение.
През октомври 1998г., след година и седем месеца в очакване, делото ни започна. Намериха ни невинни за убийство и виновни за кражбата на парите. Аз бях осъдена на 4 години лишаване от свобода, а мъжа ми - на 6.
Свободна от грях и от затвора
Осем месеца по-късно, след около 2 години зад решетките, бях освободена. Повикаха ме при управата на затвора и ми казаха, че мога да си ходя. Трудно ми беше да повярвам, че Господ може да ми отговори толкова бързо! Но Той видя моето сърце и отвори вратите на затвора. Бях свободна! Макар и все още под условна присъда, имах право да започна работа. Две седмици по-късно започнах да работя като сервитьорка. Посещавах Кен в затвора всяка седмица. А в неделите се събирах с други християни, с които се молихме за Кен и продължавах да славя моя Спасител. През януари 1999г. затворническата управа изпрати Кен на изследване до болницата, понеже той се поддържаше с инжекции и антибиотици. Точно след една година /януари 2000/ отново му направиха рентгенови снимки, на които лекарите не откриха никакви следи от рак. Радостта ни беше огромна. И двамата знаехме, че това беше Божие дело и отговор на нашите молитви. Вярата ни в Исус Христос израсна. Година по-късно Кен също излезе от затвора. Само поради Божията милост както аз, така и той бяхме предсрочно освободени. И сега аз и Кен - здрав и силен, както никога, отдаваме слава и чест на Бога всеки ден за всичко, което Исус направи и продължава да прави за нас!
Господ ни благослови с квартира, компютър, малък бизнес и днес имаме всичко необходимо да бъдем даже благословение за другите. Откакто отдадохме живота си на Исус Христос и Божият Мир завладя сърцата ни, вече имаме път и цел в живота. Пътят е Исус! А целта е да станем като Него - да обичаме, тъй както той ни заобича! Тази любов ни направи отговорни за нуждите на другите хора и Господ ни даде през януари 2002г. "Мисия" в центъра на Йоханесбург - да благовестваме, храним и помагаме на бездомни, гладни, съкрушени и отхвърлени от обществото хора.
Господ изля в сърцата ни голямо желание да свидетелстваме за Божията любов и сила не само тук, но и в България. Ние се молим за спасението на всички български души. Господ дава избор на всеки един от нас, Той казва: ...Избери живота или смъртта, благословението или проклятието? "Ето днес Аз поставих пред теб живота и доброто, смъртта и злото..." /Втор. 30:15;19/.
Аз – Рина, избрах Живота. Повярвах в живия Бог - Създателят на всичко живо около нас. И Господ ми даде най-безценното съкровище, което никой и нищо не може да ми отнеме - ВЕЧНИЯ ЖИВОТ! Четейки историята на моя бурен живот, молитвата ми за вас е да пожелаете не богатството на този свят, а истинското съкровище, което е скрито единствено в Исуса

Безкрайна е Твоята любов - (клипче)

Усмивката

УСМИВКАТА

Едно малко момченце искало да срещне Бог. То знаело, че трябва да измине много път до мястото, където Бог живе. И така, то сложило в куфарчето си сандвичи и лимонада и започнало своето пътешествие.

Когато изминало едва три пресечки, момченцето видяло един възрастен човек. Той седял в парка и наблюдавал гълъбите. Момчето седнало до него и отворило куфарчето си. Тъкмо щяло да отхапе от сандвича си, когато забелязало, че възрастният мъж поглежда гладно. То предложило на човека сандвич.

Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа лимонада.

Той отново се усмихнал на момчето. То било възхитено. И те седели в парка целия следобед, яли и се усмихвали, без да си кажат и думичка.

Когато започнало да се смрачава, момчето осъзнало, че е много уморено, и станало да си върви. Но преди да измине и няколко крачки, то се обърнало назад, изтичало до пейката и прегърнало стария човек. Той се усмихнал с най-широката си и най-мила усмивка.

Когато, малко по-късно, момчето отворило вратата на дома си, майка му била толкова учудена от грейналото от радост лицето на сина си, че го попитала: “Какво те направи толкова щастлив?” Момчето отговорило: “Обядвах с Бог.” И преди майка му да успее да каже нещо, то добавило: “И знаеш ли какво? Бог има най-красивата усмивка, която някога съм виждал.”

През това време възрастният мъж, който също сияел от радост, се върнал вкъщи. Неговият син бил смаян от мира, изобразен на лицето му, и попитал: “Татко, какво те направи толкова щастлив?” Той отговорил: “Ядох сандвичи с Бог в парка.” Преди синът да успее да каже нещо, той добавил: “И знаеш ли, Той е много по-млад, отколкото очаквах.”

Много често ние подценяваме силата на едно докосване, на една усмивката, на мила дума, изслушващо ухо, честен комплимент или най-малък жест на грижа, всички от които могат да променят един живот. Хора идват в нашия живот с причина или без, остават за сезон или за цял живот. Прегърнете всички еднакво!

Превод от английски: Кристиана ЕНЧЕВА

Приятелството - променяща сила в нашия живот

(Темата изпрати Габи от Айдемир/Свищов)

--- Историята за двамата задружни приятели и мечката в гората...

--- Честото ни разочарование от наши “приятели”

Приятелството е една обширна област на взаимоотношенията, която не може да се помести само в една брошура. Въпреки това, тук съм се постарал да представя основните черти на истинското, близко взаимоотношение, наречено приятелство.

Всеки човек, независимо от възрастта си, мечтае да има около себе си хора, на които може да разчита винаги. Това е един вътрешен копнеж за искрени и дълбоки взаимоотношения. Когато говоря за това, нямам в предвид "ходене" или срещи между двата пола, нито някакви мимолетни, не обвързващи познанства, а нещо дълбоко вътре в душевността на всеки човек. Много от нас са търсили такива взаимоотношения, но факт е, че не всички са успели да ги намерят. Болшинството от тези хора са останали с разбити сърца, или все още са такива, които жадуват за истинското приятелство. Някои с времето са се примирили и са попаднали в капана на обикновените познанства.

Религиозните поздрави и усмивки и престорените, повърхностни или свръхдуховни разговори не могат да заменят истинското приятелство.

Днес, скъпи читателю, аз имам добра вест за теб! Исус умря на кръста, и тази жертва ти дава пълното право да се наслаждаваш на едни искрени взаимоотношения. Той ни показа лично пътя към тях. Гледайки на Неговия живот, ние можем да видим едно истинско приятелство с едни обикновени хора - хора като нас.

Има няколко въпроса, на които трябва да си отговориш, за да достигнеш до истината за богоугодното приятелство.

Първото нещо, което трябва да се запиташ е:

Кой може да бъде мой близък приятел?

Исус каза: "Вие сте мои приятели, ако вършите онова, което Ви заповядвам." (Йоан 15:14) и за нас - християните това е главния критерий.

Човекът върши ли това което Исус заповядва? Съобразява ли се с думите на Исус преди всичко друго? Готов ли е да се покорява на Исус в своите взаимоотношения?

Това е основата на едно истинско приятелство - вършенето на Божията воля. Такъв човек може да бъде истински приятел, защото във всичко той иска да следва Исус.

Следващият важен въпрос е:

Какъв е смисълът на едно приятелство?

Исус каза: "Никой няма по-голяма любов от това да даде живота си за приятелите си." (Йоан 15:13)

Можем да свържем това слово с една силно изразена геройска проява на саможертва.

Ето един пример: Представи си, как твоя приятел е на оживен булевард и не вижда един камион, който изведнъж го връхлита. Едва успяваш да го избуташ точно в последния момент, а самия ти оставаш под гумите. Ето това е саможертвата.

Но това ли е всичко? Само в такива случаи ли можем да кажем, че даваме живота си за приятелите си? О, не! Ежедневието е нашия живот - радостите и болките ни, успехите и неволите. Ако споделяш тези неща ежедневно с приятелите си и си готов да им помагаш, това ще бъде твоята саможертва на смирение и пълно отдаване.

Пример за истинско приятелство: 1 Царе 19:1-3,4; 20:4,17,41,42

Божието Слово казва: "Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат" (Римляни 12:15).

В Библията думите "живот" и "душа" са често взаимозаменяеми. В някой от преводите на посочения стих в Йоан 15:14 се казва: "...да дадеш душата си...". Твоята душа е много повече от твоя физически живот. Тя е твоя ум, твоите чувства и воля. Следователно да дадеш живота си е като да дадеш чувствата си, умът си и волята си на твоя приятел.

--- Историята за Детето – кръводарител --- Любовта означава саможертва!!!

            ЛЮБОВ  ЗНАЧИ  САМОЖЕРТВА.

             Дете пострадало сериозно при нещастен случай. Веднага било откарано в болницата. Наложила се операция по спешност. Нямало кръв от подходяща група. Единствено полезно можело да бъде малкото братче, но то се страхувало. Тогава лекарят казал: “Виж, миличко! Ако ти не дадеш от твоята кръв, братчето ти ще умре.”

            При тези думи детето се съгласило. Взели му кръв, прелели я на братчето, всичко минало успешно. В напрежението и паниката никой от медицинския персонал не се сетил  да обърне внимание на кръводарителя. Чак в края на всички процедури го забеля-зали - детето лежало неподвижно на същото място, където го поставили, за да му вземат кръв.

            - Всичко свърши. Защо не ставаш? - го запитал лекарят.

         - Нали трябва аз да умра, вместо моето братче? - попитало детето.

            Станало ясно, че то било готово да се пожертва за своето братче.

Как да дадеш своя живот (своята душа) на приятеля си?

1. Твоите чувства

Трябва да се научиш да изразяваш чувствата си към своите приятели. Ние сме създадени с чувства и въпреки, че можем да ги подтискаме или да ги превъзнасяме, едно от най-важните им предназначения е да ги споделяме.

Да вдъхнеш надежда, когато близките ти са в нужда или в отчаяние. Да бъдеш източник на насърчение и любов. Да претъпиш когато ти е трудно, когато са те предали и да бъдеш готов да даваш отновo.

Как може да стане това? Като приемеш Божията любов, радост и милост. Отивайки в Неговото присъствие, ще разбереш, че Той е неизчерпаем източник на всичко това. От Него извира реката на живота. Тя може да протече чрез теб към другите и ако това стане ще почувстваш и преживееш благословението и.

2. Твоят ум

Трябва да откриеш как, кога и с какво можеш да послужиш на приятелите си и да ги зарадваш. Създавай планове, подготвяй изненади, бъди творец на взаимоотношения, не само консуматор. Ако само чакаш да получиш, всеки ще страни от теб, защото ще те смята за егоист.

Никой не обича паразитите (особено духовните). Такива хора винаги се опитват да вземат от енергията ти, от емоциите ти и от всичко друго, което имаш в повече. Не бъди такъв, но се научи да се раздаваш на другите без да очакваш да ти върнат нещо. Нали това е, което каза Исус?

3. Твоята воля

Основата на едно приятелство не са само чувствата, думите или прекараното време заедно. Основата е също едно твърдо решение. Само така ще можеш да изградиш истински взаимоотношения, които да се запазят във времето. Всяка следваща стъпка в приятелството е решение, което трябва да се вземе. Най-важното решение е да се посветиш на приятелите си и да отвориш вратата на сърцето си за тях.

Когато приехме Исус за свой личен Спасител, ние влязохме в Завет с Него, а също така и с Неговото Тяло - Църквата. В Библията навсякъде заветът е свързан с жертва. Така е и с приятелите. Те никога не идват даром. За приятелството се работи и то усърдно; жертва се и то ежедневно.
Ако във връзките ти с околните, ти не жертваш нищо от себе си, това означава, че нямаш истински приятели. Ти си попаднал в капана на егоизма, наречен "самота" и няма да излезеш от там, докато не намериш ключа - споделянето.

Исус каза: "Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си." (Йоан 15:15)

"... защото ви явявам всичко." Така Исус ни показва, че споделянето е важна предпоставка за доброто приятелство. Разбира се, всичко това е в противоречие с философията на този свят: "Спасявай се по единично и да не ти пука за другите..."

Исус сподели с нас всичко - любовта си, трона си, богатствата си и дори живота си.

И така, скъпи братко или сестро, вгледай се внимателно в най-близките си хора и прецени - вършат ли Божията воля, защото е писано:

"Не се мамете. Лошите другари покварят добрите нрави" (1 Коринтяни 15:33).

Когато откриеш някой с одобрен характер, посвети се и работи, за да спечелиш сърцето му и доверието му. Служете заедно на Господа, защото каква е целта на едно приятелство?

"... да принасяте плод и плодът ви да бъде траен" (Йоан 15:16).

В заключение искам да кажа, че приятелството винаги стои след твоето лично взаимоотношение с Бога. Приятелството с Исус трябва да стои над всяко друго приятелство! Нека проследим как това приятелство ни променя:

--- “Ум, характер, личност – 1 книга” – стр. 69,70.

Исус желае да бъде твой приятел всеки ден!!! Той ни казва: “Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.” /Откр.3:20/ А ти скъпи братко и сестро, ще отваряш ли твоята сърдечна врата широко за Исус всеки ден? Помисли още сега и вземи своето решение! То ще промени живота ти! Бъди сигурен в това!

Нищо не може да бъде по-важно от връзката ти с Исус. Но също така трябва да знаеш, че твоята любов към Бога се измерва и с любовта ти към твоите приятели.

"... защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял." (1 Йоан 4:20) и също "Никой няма по-голяма любов от това да даде живота си за приятелите си." (Йоан 15:13).

--- Историята за двамата приятели изпълнени с огромната амбиция да се научат да рисуват ......

Преди 8 години аз приех Исус Христос за мой личен Спасител и Господ. От тогава се радвам на едни чудесни взаимоотношения и имам истински приятели. Заедно споделяме и мъките и радостите си. Свидетел съм, на това, че Божието слово е вярно и напълно приложимо в живота ни. Господи, благодаря ти, че доведе в семейство си мен, който бях самотен!

Ако искаш да имаш истински приятели, които обичат Бога и теб с цялото си сърце, нека се помолим заедно за това с тази молитва:

Татко Небесен,

Благодаря Ти, че чрез смъртта и възкресението на Твоя Син, аз мога да се наслаждавам на Твоята любов и приемане. Благодаря Ти също, че на кръста Исус плати за мен, за да имам близки приятели и да не съм самотен. Ако греша във взаимоотношенията с моите приятели, моля Те, открий ми го.

Аз искам да се променя според Твоята воля. Помогни ми да давам плод във Теб и плодът ми да бъде траен. Моля Те, покажи ми хората, които могат да бъдат мои най-добри приятели и ме направи да бъда истинско благословение за тях. Доверявам Ти се напълно в името на Исус Христос.
Амин! 

Ученията на Библията

Въведение

2 Тимотей 2:15; 3:16-17
Учението за църквата е като основата за зданието. То е мястото, където се закотвя нашата вяра. Едно здание със слаба основа ще рухне под интензивното влияние на неблагоприятни атмосферни условия, докато здание със здрава основа ще издържи на бурите (Матей 7:24-27). Твърдостта на вярващия е зависима от непоклатимото познаване на Истината открита ни в Библията (Ефесяни 4:13-14). От друга страна липсата на знание води до отсъпване от вярата и унищожение на християнския ни живот (Осия 4:6). В света на греха и лъжата, построен от Сатана и неговите тълпи (Йоан 8:44), вярващият има нужда да бъде добре изграден върху истината, за да атакува директно всяка лъжа на Сатана, ако иска да остане във вярата (Матей 4:3,4).

Ранните вярващи ясно осъзнаваха нуждата си да бъдат изградени върху ученията на апостолите. И млади, и стари се ангажираха с духовна работа, която да изгради техните характери и убеждения като християни. Те изучаваха Писанията, молеха се и приемаха Господна вечеря (Деяния 2:41-47). Трябва да се отбележи, че изучаването на ученията беше на първо място в тяхното служение. Това вдъхновено от Святия Дух поведение на ранните светии доведе до феноменален растеж на ранната църква. Освен това то допринесе за увереността, твърдостта и растежа до такава степен, че целият Ерусалим се напълни с Христовото учение (Даниил 11:32; Деяния 4:19-20; Деяния 5:28).

Павел разбираше централната роля на Библейските учения в достигането на християнска зрялост и затова той каза на християните в Ефес, че духовните дарби са им дадени, за да се поучават в ученията, които ще ги водят към християнско съвършенство (Ефесяни 4:11-14). Съветът му към Тимотей, неговия син в Господа, беше: “Внимавай на себе си и на поучението си, постоянствувай в това; защото, като правиш това, ще спасиш и себе си и слушателите си. ” (1 Тимотей 4:16). Павловият съвет към Тит, който беше оставен в Крит да тури в ред недовършеното, беше “да държи вярното слово според както е било научено, за да може и да увещава със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат.” (Тит 1:9).

Като вярващи, работници, проповедници, мисионери и водачи като Павел, Тимотей и Тит, нашето устояване до края зависи от разбирането на библейските учения. (1Тимотей 4:16). От това също зависи и спасението на нашето събрание. Всеки член на църквата се нуждае от цялостно разбиране на ученията. Силата или неустойчивостта на църквата зависи до голяма степен от отношението на членовете към ученията. (1Петрово 3:15; 2Тимотей 2:15; Колосяни 3:16; Йоан 5:39; Второзаконие 4:4-9).

Ученията, върху които стои църквата, не са обикновени догми или човешки мнения. Те са вдъхновени от Бога (2Тимотей 3:15-16). Библията ясно ни учи за Покаянието, Възвръщането, Женитбата, Новото Небе и Адския огън, наред с всичко останало. Тези библейски учения ни разкриват съкровищата, без които християнинът не може. Причината и надеждата на нашата вяра се съдържат в тези учения (1 Петрово 3:15).

Всеки вярващ в църквата днес, стар или млад, има нужда да извлече полза от тези учения. Това може да стане само чрез задълбоченото им изучаване, приемането им с молитва и прилагането им на практика (2Тимотей 2:15). Пренебрегването на ученията и преследването на повърхностни резултати е нанесло неизмерими щети на църквата в днешно време. Наблягането на духовната дейност в комбинация с пренебрегването на личното библейско обучение е разрушило живота на много християни. Този пагубен ефект се проявява в повърхностния християнски живот, в ширещото се отстъпничество, в равнодушието, в светщината и в забавленията на фалшивите учители (Осия 4:6).

Ние живеем в опасни времена (2Тимотей 3:1-5) и за да можем да си държим главата над водата трябва ревностно да се сражаваме за нашата вяра. Вярващият е на бойно поле и ние трябва да се съпротивим на Сатана и неговите тълпи преди да влезем в Небето. (Матей 11:12). Нашето главно оръжие в битката е истината, която е скрита в ученията. Познаването на истината ще ни освободи от лъжите на Сатана и ще ни гарантира истинска свобода. (Йоан 8:32). За да противодействаме на дяволските стратегии ние имаме нужда да се "окопаем" дълбоко в ученията.

Мисията на църквата като светлина на света (Матей 5:16) е осъществима единствено ако се хванем за основополагащата истина. Църквата, която е в невежество не може да учи света, както и слепец не може да води слепеца. Да, мисията на църквата е да евангелизира и да учи света (Матей 28:19,20). Тази отговорност се пада на всеки вярващ от Божието домочадие днес. Съвкупността от вярващите образува цялото тяло, така че ако няма добре формирано събрание, църквата не би могла да изпълни целта си. Познаването на основните истини помогна на ранната църква да изпълни своето призвание. Те имаха възможност да утвърждават новоповярвалите, да стоят срещу грешките на фарисеите и садукеите и да издържат гоненията от техните противници.

Дойде време да завършим мисията на Христос в този свят. Но битката за истината може да бъде водена само от просветени вярващи. Като членове на църквата ние трябва да се изправим днес, всеки поотделно, и да попълним пропуските на вярващите в миналото.

Наистина ли Библията е Божието Слово?

Фактът, че Бог ни даде Библията, е свидетелство и проява на Божията любов към нас. Терминът “откровение” просто означава, че Бог представя пред човечеството Своята същност и разкрива как можем да имаме правилни отношения с Него. Това са неща, които не бихме могли да знаем, ако Бог по божествен начин не ги беше разкрил в Библията. Въпреки че Божието откровение в Библията се дава по прогресивен начин – в продължение на 1500 години - то винаги е съдържало всичко, което човекът е трябвал да знае за Бога, за да може да има правилните отношения с Него. Ако Библията е наистина Божието Слово, тогава тя е крайният авторитет по всички въпроси за вярата, религиозната практика и морала.

Въпросът, който трябва да си зададем, е откъде можем да бъдем сигурни, че Библията е Божието Слово, а не просто една хубава книга? Какво е уникалното в Библията, което я отделя от всички други религиозни книги, писани някога? Съществуват ли някакви доказателства, че Библията наистина е Божието Слово? Това са видът въпроси, които трябва да се разгледат, ако искаме сериозно да изследваме библейското твърдение, че Библията е самото Божие Слово, което е боговдъхновено и напълно достатъчно да отговори на всякакви въпроси относно вярата и практиката.

Не може да има съмнение относно факта, че Библията наистина твърди, че е самото Божие Слово. Това ясно се вижда във II Тимотей 3:15-17: “…от детинство знаеш Свещените Писания, които имат сила да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Исус Христос. Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело.”

За да отговорим на тези въпроси, трябва да разгледаме вътрешните и външните доказателства, че Библията наистина е Божието Слово. Вътрешните доказателства се намират вътре в самата Библия и свидетелстват за божествения й произход. Едно от първите вътрешни доказателства, че Библията наистина е Божието Слово е нейното единство. Макар в действителност тя да се състои от 66 книги, написани на три континента, на три различни езика, в продължение на 1500 години, от повече от 40 автора (които са с най-различен произход и начин на живот), Библията си остава едно единно цяло от начало до край и в нея няма противоречия. Това единство е уникално, отличава я от всички други книги, и е доказателство за божествения произход на думите, които Бог е движил мъжете по такъв начин, че да ги запишат.

Друго вътрешно доказателство, което посочва, че Библията е наистина Божието Слово, са подробните пророчества, които нейните страници съдържат. Библията съдържа стотици подробни пророчества, които се отнасят до бъдещето на отделни нации, в това число и на Израел, бъдещето на конкретни градове, бъдещето на човечеството по принцип и относно идването на Месията – Спасителят не само на Израел, но и на всички, които биха повярвали в Него. За разлика от пророчествата в другите религиозни книги или, например, тези на Нострадамус, библейските пророчества са изключително подробни и абсолютно винаги са се изпълнявали. Съществуват приблизително над триста пророчества относно Исус Христос само в Стария Завет. Не само се предсказва къде ще се роди и от чий род ще произлезе, но също и как ще умре, и как ще възкръсне на третия ден. По логичен път не може да се обясни как тези пророчества са се изпълнили, единствено по божествен. Няма друга религиозна книга, която да съдържа предсказателни пророчества в степента или във вида, в който те присъстват в Библията.

Третото вътрешно доказателство за божествения произход на Библията се проявява в нейния уникален авторитет и сила. Въпреки че това свидетелство е по-субективно в сравнение с първите две вътрешни доказателства, то е не по-малко силно като свидетелство за божествения произход на Библията. Библията има уникален авторитет, който е различен от авторитета на коя да било книга, писана някога. Този авторитет и власт най-добре се изявяват в начина, по който живота на безброй много хора се е променил посредством четенето на Библията. Наркомани са били изцелявани от зависимостта си, хомосексуалисти са били освобождавани с помощта на Библията, скитници и безделници са били преобразявани чрез нея, закоравели престъпници са се променяли, грешници са били изобличавани, и омразата се е превръщала в любов посредством четенето на Библията. Библията притежава динамична и трансформираща сила, която е възможна единствено, ако наистина е Божията сила.

Освен вътрешните доказателства, че Библията е наистина Божието Слово, съществуват и външни свидетелства, които доказват това. Едно от тях е историческата достоверност на Библията. Тъй като Библията описва подробно исторически събития, нейната истинност и точност са подложени на проверка, подобно на другите исторически документи. Археологически и други писмени документи многократно са доказали, че историческите разкази в Библията са точни и истинни. Всъщност, археологическите доказателства и ръкописи, които са в подкрепа на Библията, я правят най-добре документираната книга в древния свят. Фактът, че Библията точно и истинно отразява исторически удостоверими събития е много важен показател за нейната истинност що се отнася до религиозни теми и доктрини и потвърждава нейното твърдение, че е Божието Слово.

Друго външно доказателство, че Библията е наистина Божието Слово, е почтеността на хората, които са я писали. Както вече споменахме, Бог използва хора с различен произход и начин на живот, за да запише Своите думи към нас. Изучавайки живота на тези мъже, нямаме основания да смятаме, че те не са били почтени и искрени. Като изследваме живота им и като имаме предвид факта, че са били готови да умрат (често чрез мъчителна смърт) за това, в което са вярвали, бързо става ясно, че тези обикновени, но честни мъже, наистина са вярвали, че Бог им е говорил. Мъжете, написали Новия Завет, заедно със стотици други вярващи (I Коринтяни 15:6), знаели, че посланието им е истинно, защото са видели Исус и са прекарали време с Него, след като Той възкръснал от мъртвите. Фактът, че са видели Възкръсналия Исус, има огромно влияние върху тях и напълно променя живота им. И ако преди това са се криели от страх да не бъдат хванати и убити, след като виждат Исус възкръснал, те са готови да умрат за посланието, което Бог им е открил. Техният живот и смърт потвърждава факта, че Библията наистина е Божието Слово.

И последното външно свидетелство, което ще споменем тук, в полза на твърдението, че Библията наистина е Божието Слово, е неразрушимостта и цялостта на Библията. Поради значимостта й и твърденията й, че е самото Божие Слово, Библията е ожесточено атакувана и са правени опити да бъде унищожена много повече от която и да било книга в историята на човечеството. Като се тръгне от времето на императорите от ранната Римска империя, например, Диоклециан, мине се през периода на комунистическите диктатори и се стигне до съвременните атеисти и агностици, Библията е издържала и е надживяла всички, които са я атакували, и продължава и до днес да е най-издаваната книга в света.

През различните епохи, скептиците са се отнасяли към Библията като към митологична книга, но археологията е установила нейната историческа достоверност. Опонентите й са атакували поучението й, като са изтъквали, че е примитивно и остаряло, но моралните и законовите понятия, както и ученията на Библията са оказали положително влияние върху общества и култури в целия свят. Тя продължава да е атакувана от науката, психологията и политическите движения, и въпреки това е точно толкова приложима и адекватна днес, колкото е била и когато е била написана. Тя е променила живота на безброй много хора и култури през последните 2000 години.

Независимо от това как опонентите й се опитват да я атакуват, унищожат или дискредитират, Библията си остава точно толкова силна, истинна и приложима, колкото е била и преди да започнат да я атакуват. Правилността на Библията, която се е запазила независимо от многобройните опити да я изопачат и да я унищожат, е ясно доказателство за факта, че тя наистина е Божието Слово. Не бива да се изненадваме, че независимо от това колко е атакувана, Библията никога не се променя и излиза невредима от тези битки. В крайна сметка не случайно Исус казва: “Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат” (Марко 13:31). След като разгледа свидетелствата, човек може да каже без ни най-малко да се съмнява: “Да, Библията наистина е Божието Слово.”

Библията!

 
ПРОИЗХОД НА ИМЕНАТА НА БИБЛИЯТА

БИБЛИЯ – тази дума има гръцки произход и в превод означава “книга”. Тръстиковият папирус библус, употребяван в древността, е дал основата на гръцкото название на книга (библос, библион). Свитъците на Писанието били наричани “книги” и това название се среща до V в.сл.Хр. С течение на времето то заедно с други гръцки думи прониква в западната терминология. Блажений Ероним нарича Писанието “библиотека дивна”, т.е. “Божествено книгохранилище”. Това наименование се употребява и в английския език, но в по съкратен вид – “библиотека”. В XIII в. думата от среден род множествено число, започва да се разглежда като дума от женски род единствено число и като такава се употребява и до днес.
ПИСАНИЯ - Библията се нарича още “хай графай”, което означава “писания”. Този израз се употребява от ап.Павел по отношение на Стария Завет – 2Тим.3:16. Същият израз се използва и в четирите евангелия, както и в книгата Деяние на апостолите.
СВЕЩЕН КАНОН – думата “канон” на гръцки език означава “права пръчка”, чието предназначение е било да служи като мярка за дърводелците. В преносен смисъл е била употребявана като правило за проверка в областта на етичните науки, изкуствата, логиката и граматиката. В смисъл на “правило на живота” тази дума се среща в посланието на Галатяните 6:16. В първия век на християнството под канон са разбирали мнение и опит. Употребяването на израза във връзка със Свещеното Писание за първи път се появява в послесловието на каталога на Амфилохий (380 г.сл.Хр.), а така също и при Ориген.

СЪДЪРЖАНИЕ НА БИБЛИЯТА

Свещеното Писание представлява библиотека от 66 книги, писани от 40 автори. То е разделено на две части. Първата, наречена Стар Завет, обхваща всичките 39 книги, написани преди Христос, а втората, Нов Завет, обхваща останалите 27 книги, писани в първи век след Христос.
По тематичен признак съдържанието на Библията може да се раздели на следните части:
А. Историко-повествователна – описва началото на човешкия род, грехопадението, важни събития и примери от 4000 г.пр.Хр. до 400 г.сл.Хр. (приблизително), живота на Исус, образуването на първите християнски църкви, дейността на апостолите. Тази част се съдържа в книгите:
– Стар Завет – Битие, Изход, Числа, Исус Навин, Съдии, Рут, четирите книги на Царете, двете книги на Летописите, Ездра, Неемия, Естир, някои глави на Йов, Еремия, Исая и Данаил.
Б. Нравствено-поучителна – Библейската мъдрост, поднесена с помощта на примери, пословици, съвети и наставления. В малка или по-голяма степен тя се намира във всяка една от 66 -те книги на Библията. Но най-силно е застъпена в книгите:
– Стар Завет – Йов, Псалми, Притчи, Песен на песните, Еклисиаст
– Нов Завет – посланията на апостолите и проповедите на Исус, записани в Евангелията
В. Пророческа – тази част осветлява бъдещи събития, които ще заемат особено положение в живота на вярващите. Тази панорама на бъдещето е дадена в книгите:
– Стар Завет – Исая, Еремия, Езекил, Данаил, Осия, Йоил, Амос, Авдий, Йона, Михей, Наум, Авакум, Софония, Агей, Захария, Малахия, както и в книгите на Летописите и Царете
– Нов Завет – книгата Откровение, както и някои изказвания на Исус, записани в Евангелията и някои изказвания на апостолите – в посланията.

ВРЕМЕ НА НАПИСВАНЕ НА БИБЛИЯТА

Старият Завет е писан в продължение на 1100 години, а Новият – в продължение на около 40 години. Като се вземе предвид, че първите книги са били написани през XV-XIV в.пр.Хр., а последната – I в.сл.Хр., се вижда, че общо времето за написване на Свещеното Писание е около 1600 години.

КАК Е НАПИСАНА БИБЛИЯТА

” Всичкото Писание е боговдъхновено… ” (2Тим.3:16). Библията посочва, че на Бога дължи своя произход. Но тя е написана от хора и в различния стил на нейните книги може да се забележат особените, характерни черти на нейните писатели. Всичките откровения на божествената истина са “боговдъхновени”, но при все това те са изразени с човешки думи. Бог е откривал истината на “своите слуги – пророците”, просвещавал е техния разум, а те, от своя страна, са обличали тези истини в човешка реч. Единствено Десетте заповеди са написани лично от Бога върху каменни плочи. Библията като цяло продставлява едно съчетание на божественото и човешкото. Подобно съединение, съществува между човешкото и божественото естество на Христос.

ЕЗИЦИ, НА КОИТО Е НАПИСАНА БИБЛИЯТА

Старият Завет е написан на еврейски език. Изключения правят местата: Ездра 4:8 до 6:18; 7:12,26; Еремия 10:11 и Данаил 2:4 до 7:28. Тук е употребено халдейско наречие. Това странно явление се обяснява с факта, че Данаил и Ездра са живеели във Вавилон и са били свързани с културата на тази земя.
Новият Завет е написан на гръцки език, но това не е древнокласическият гръцки, а един особен вид, произхождащ от древното или така наречено “юдейско-гръцко” наречие. На този език е написана и Септуагинтата – първият превод на Библията на гръцки. Този език е бил разпространен не само в Египет и Мала Азия, но така също и в Палестина, Азия, Африка.
Някои от по-известните преводи на Библията са: Гръцкият превод на Стария Завет, известен като “превод на 70-те тълковници” (Септуагинта), направен в 3-ти век пр.Хр., латинският превод на Библията (Вулгата), направен от Йероним в 4-ти в.сл.Хр. и сирийският превод “Пешита” направен в 5-ти в.сл.Хр. от Рабулла, епископ на Едеса.
Първата книга, която братята Кирил и Методи са превели на църковнославянски език след съставяне на славянската азбука в 9-ти век е Библията. На български език Библията е преведена от Петко Р.Славейков, д-р Ригс, д-р Лонг и Христодул Сичанов, и отпечатана в 1871 г. Това е първата българска Библия.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ПРЕПИНАТЕЛНИТЕ ЗНАЦИ

До изобретяване на печатането Библията е била преписвана на ръка и за да се сдобие човек с Библия е бил нужен петнадесет годишен труд на един човек. Най-старите ръкописи на Библията са писани само с главни букви, без препинателни знаци, без ударения и без разстояние между думите. Например: БОГТОЛКОВАВЪЗЛЮБИСВЕТА… Така се е спестявало пространство върху твърде скъпите папируси и пергаменти. Освен това са съществували и много съкращения на думи. През девети век се появяват ръкописите с малки букви, курсив. Едва по-късно за по лесно намиране на определени места в текста той е разделен на глави и стихове. Въведени са също и препинателните знаци. Непременно трябва да имаме предвид това обстоятелство, когато тълкуваме библейските стихове защото един неправилно поставен препинателен знак може да промени изцяло смисъла на текста. Днес в нашите Библии освен обичайните препинателни знаци, точка, запетая, въпросителен, удивителен, малки скобки, съществуват и някои други. Например думи с наклонен шрифт (курсив), както и средни скоби. Какъв е смисълът на тези знаци:

Смисълът на точка, запетая, въпросителен, удивителен и малки скоби е обичайният за един съвременен текст. Смисълът на наклонения шрифт (курсив) е, че посочената дума не се среща в оригиналния документ, а е поставена от преводача за пояснение на смисъла по негова преценка. Смисълът на средните скоби е, че тези думи липсват в най-древните открити ръкописи, но се намират в някои по-нови ръкописи на Библията

КОЯ Е ЦЕНТРАЛНАТА ТЕМА НА БИБЛИЯТА

” А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име. ” (Йоан 20:31) Човешката съдба е централната тема на Свещеното Писание. Основната му цел е да ни разкрие Твореца като личност, да ни свърже с Него, за да получим вечен живот.
Тайната на Неговата воля е Спасителният план, който Бог предлага на падналия в грях човек. Неговото разяснение е основната задача на Библията.
Всеки стих на Стария Завет по един или друг начин говори, че ще дойде Спасител, Евангелията пък ни казват, че Спасителят е дошъл, а посланията и Откровение – че ще дойде отново.

РЪКОПИСИ НА БИБЛИЯТА

Древните са употребявали различни материали за писане – глинени или дървени плочки, парчета варовик или керамика, пергамент приготвен от животински кожи и папирус, предшественикът на нашата хартия, приготвен от папирусното растение виреещо в блатата. Най-старите известни папируси са от Шестата Египетска династия във втората половина на третото хилядолетие пр. Хр.

До 1947 г.сл.Хр. най-старият известен ръкопис на част от еврейската Библия (Стария Завет) беше един фрагментен папирусов лист съдържащ Декалога (Божият морален закон) и Втор.6:4,5. Този документ е от около 100 г.пр.Хр. Но през 1947 г. и следващите няколко години бяха открити стотици древни библейски свитъци в пещерите край Мъртво море датирани във II в. пр.Хр. Това бе най-голямото и сензационно откритие на библейски ръкописи в съвремието. Днес вече по-голямата част от Ст.Завет може да се чете от еврейски свитъци от Христово време или по-рано.
В християнската ера над старозаветния еврейски текст са работили поколения съвестни еврейски учени, наречени масорети. Тези хора са направили усилия да осигурят точното предаване на текста на еврейската Библия (Ст.Завет) на бъдещите поколения и са публикували резултатите от своя труд в монографии и коментари към Библията.
С изключение на свитъците от Мъртво море всички съществуващи най-стари еврейски библейски ръкописи са от късния масоретски период. Най-ранният датиран ръкопис на еврейската масоретска Библия е едно копие на последните пророци в Ленинград, написан в 916 г.сл.Хр. Други прочути копия на еврейската Библия са Кодекс Лаудианус в Оксфорд, от 10-и век, съдържащ почти целия Стар Завет. Кодексът Бен Ашер от Алеп от 10-и век и др. които се намират в различни колекции и библиотеки.
Голямата загриженост с която са били правени ръкописите от еврейските книжовници са гаранция за точността на съществуващите библейски копия. Свитъците от Мъртво море, които ни снабдиха със стотици ръкописи, около 1000 години по-стари от познатите преди това ръкописи на Еврейската Библия (Масоретска Библия) показват, ча текстът на Стария Завет ни е предаден практически в същата форма, в която Христос го познаваше.
Новият Завет е представен с огромно количество древни ръкописи на гръцки и преводи на сирийски, латински и коптски.
През 1930 г. бяха открити знаменитите три новозаветни папирусни кодекса, които носят наименованието на собственика Алфред Честър Бети, написани в 3. в.сл.Хр. Друг изключително важен папирусов фрагмент открит в 1935 г. е папирус Риландс, по името на библиотеката Джон Риландс в Манчестер, на която е бил продаден. Всички папирусни експерти считат, че е бил написан в първата половина на 2 в. сл.Хр., а някои именити европейски учени са го датирали във времето на император Траян (98-117 сл.Хр.). Макар, че съдържа само части от Йоан 18:31-33 отпред, и ст.37,38 отзад, този фрагмент е от огромна стойност. Той смълча онези критици, които датираха произхода на четвъртото евангелие (Йоан) към края на 2-ри век сл.Хр. Фактът че евангелието на Йоан е било написано в Мала Азия и в началото на втори век разпространено така, че едно копие е било в обръщение в Египет по това време, е силен аргумент в полза на приемането, че Йоановото евангелие е било съставено в апостолско време.
Най-старите пергаментни кодекси на Библията на гръцки (Стар и Нов Завет) са прочутите Кодекс Ватиканус и Кодекс Синаитикус от 4-ти век сл.Хр. и Кодекс Александринус от 5-ти век сл.Хр., и още множество други ръкописи.

КАНОН НА БИБЛИЯТА
Септуагинта

Формиране на старозаветния канон:
Задълбоченото изучаване на всички налични данни води до заключението, че колекцията от старозаветни свещени книги е била окончателно оформена с каноничен характер в 5-ти век пр.Хр. от колектив оглавяван от двамата велики водачи от възстановителния период след вавилонския плен, Ездра и Неемия. Тези двама мъже са притежавали забележителна интелектуална и духовна ерудиция и са били от душа посветени на Божията кауза. Юдейското предание чрез различни автори потвърждава това заключение. Фактът че Старият Завет не съдържа по-късни книги е също така силен аргумент в полза на този възглед. Преводът на Септуагинтата в 3-ти век пр.Хр. е друго доказателство за съществуването на старозаветен канон по онова време.
Данни за формирането на старозаветния канон се намират в предговора към книгата “Исус син Сирахов”. Тази книга е писана някъде около трети век пр. Хр. Там се споменава за първи път за трите части на Стария завет: закона, пророците и писанията (книгите на Стари завет са систематизирани от евреите в тези три категории).
По-късно след разрушаването на Ерусалим през 70 г. сл. Хр. фарисейската школа взима надмощие над останалите групи и оттогава и до днес определя религиозното мислене на еврейския народ. В края на 1 в. сл. Хр. водещи фарисей се събират в Ямния (Ябне) и там определят окончателно старозаветния канон. Храмът вече не съществува и така писанията добиват много по-голяма стойност от преди. По времето на Исус канонът е бил ясен, но не е бил писмено фиксиран. По устен път се е знаело, кои книги влизат в него и кои не. Исус Христос и апостолите определено вярваха в авторитета и боговдъхновеността на Еврейската Библия, както се вижда от многочислените позовавания на текстове от Стария Завет.
Формирането на новозаветния канон може да бъде разделено на няколко етапа:
1. Време на събиране
Ранните християнски църкви от първи век са запазвали писмата на апостолите и на водачите на църквата. На църквата и е било необходимо ръководство от хора, живеели по времето на Исус и познаващи от личен опит развилите се тогава събития. По този начин писанията на очевидците са имали голяма стойност всред младата църква. Тази практика на съхраняване е позната още от еврейските синагоги. Така съхранени писмата са били използвани в богослуженията на църквата.
В посланието на Клеменс до коринтяните (края на 1 в. сл. Хр.) автора цитира текстове от първото посланието на Павел до коринтяните. Това показва, че много ранно посланията на Павел са имали каноничен авторитет всред християните. Подобно е положението и в посланието на Игнатий до ефесияните (написано около 110 сл. Хр.), където Павел и неговите послания са известни.
2. Време на сортиране
Около 140 г. сл. Хр. един християнин на име Марцион сформира свои канон, в който вкарва само 10 от посланията на Павел. Останалите днешни книги на новия завет той счита за юдейски трудове и ги отхвърля. Малко по-късно около 170 г. сл. Хр. се появаява един друг канон, наречен “Канон Муратори”, в кокйто са включени всички послания на Павел, но без посланията на Петър, Йоан и Яков. В това време се появяват и много апокрифи, които застрашават чистотата на учението.
Така църквата е предизвикана да състави и определи канона на Новия завет. В края на 2 век Ириней познава 13те послания на Павел. Малко по-късно и Тертулиан говори за тях, без да споменава 2 и 3 Йоан, Яков и 2 Петрово. Така се заражда една дискусия за канона, която продължава до 4 век.
3. Определяне на канона
– Атанасий пише от Александрия през 367 г. сл. Хр. едно великденско послание до християните, в което се споменават всичките 27 книги на новия завет.
През 4 век на следните събори в западната църква са споменати всичките книги на Новия завет:
– Синода в Рим през 382 г. сл. Хр.
– Синода в Хипо Регио (Северна Африка) през 393 г. сл. Хр.
– Синодите в Картаген през 397 и 419 г. сл. Хр.
Това показва, че във втората половина на 4 век канона на Новия завет е бил вече окончателно определен.
Трябва да сме наясно и по въпроса за еврейските апокрифни книги, чиято автентичност не може да се докаже, и съдържащи учения нехармониращи с основните истини на каноничните книги. Въпреки че тези писания са били отхвърлени от апостолите и християнските писатели до средата на 2-ри век сл.Хр., и от самите евреи, те намират злополучен прием в християнската църква към края на 2-ри век сл.Хр. От тогава те не са били изхвърлени от католическата църква. Реформаторите взели твърдо решение за отхвърляне на апокрифите, но след тяхната смърт, тези книги още веднаж били въведени в някои протестантски църкви. Последните били окончателно отхвърлени от тези църкви в 19-то столетие.
За съжаление и двете издания на Българската Синодална Библия съдържат 11 апокрифни книги плюс 13 и 14 глави на Данаиил, които са апокрифни добавки към книгата на пр.Даниил, съдържаща в оригинал само 12 глави, и един апокрифен пасаж към 10-та глава на книгата Естир.