Бог направи килията църква за мен!

Историята на Рина Дауни

Бог направи килията църква за мен

Родена съм през декември 1972 година в гр. Поморие. Изучих се през комунистическо време и завърших френска езикова гимназия в гр. Бургас. През цялото си детство бях непокорна и упорита. Каквото си наумявах - го правех. Дори моят строг и суров баща не можа да ме промени. Напротив, неговите методи на възпитание ме предизвикваха да бъда все по-бунтовна. Колкото повече растях, толкова повече ставах егоистична и алчна за пари. Обичах много вечерния живот и бях по дискотеките всяка вечер с приятели. Всеки месец имах нов любовник и сексуалните ми връзки бяха най-често с женени мъже. И всеки път оставах разочарована, понеже тяхната любов не беше искрена, а те просто ме използваха.
На два пъти се опитаха да ме изнасилят, в следствие на което аз намразих мъжете. Заклех се, че никога няма да се омъжа (поне не за българин) и започнах да си мечтая за много пари, за да докажа на мъжете, че аз нямам нужда от тях. Измамливо щастие в греха.
През 1992г. заминах на екскурзия за Париж и останах там. Работех вечерно време по кабарета и нощни клубове и правех компания на клиенти. След девет месеца ме арестуваха и екстрадираха обратно, заради нелегални документи. Така на 20 години с парите, спечелени във Франция си купих първата кола - Ноndа и получих чувството на независимост и надмощие над мъжете. Живеех ден за ден, харчейки пари по дискотеки - имах всичко, материално бях осигурена, но не се чувствах удовлетворена - нещо вътре в мен липсваше - душата ми беше празна и в сърцето ми нямаше мир!
През1994г. аз и един от моите женени любовници решихме да заминем за Южна Африка, страната на диамантите и златото, където се надявахме, че ще намерим богатство. Без да знаем дума английски, пристигнахме в Йоханесбург. Понеже видяхме, че диамантите не растат по дърветата, а доларите ни свършваха, аз започнах да продавам тялото си за пари, а той печелеше чрез измами и кражби. Така и двамата започнахме нечестив и грешен живот и не след дълго се разделихме. С една моя приятелка живяхме около година заедно, в голяма къща, издържани от любовник. Имахме пари, кола, изкарахме курсове по английски и компютри и обикаляхме навсякъде, развличайки се по казина и ресторанти.Но това също не трая дълго.
През 1995г. започнах да работя като бар-дама в една дискотека и там се запознах с Кен. Точно по това време - визата ми за престой изтичаше и аз трябваше да реша дали да се завърна в България или да остана там нелегално. Единственият начин да взема легални документи, беше, да се омъжа. А Кен беше мъжът, който се съгласи без никакви условия, да се ожени за мен.
Скоро след брака ни разбрах, че той е болен от рак на дванадесетопръстника, и че му остават само 6 месеца живот. Кен легна на легло, а аз работех като сервитьорка. Всяка вечер си мислех как да спечеля пари за най-кратко време. Толкова много исках да обиколим заедно с Кен най-красивите места по света, за да изживее последните си дни в изобилие и разкош. Пари ни трябваха и за да му направим успешна операция в Канада. Живеех в страх и не можех да си представя какво ще правя, ако го изгубя. Сърцето ми се изпълваше с мъка и бях много объркана.
Безпомощни милионери
Тогава двамата решихме да измамим една голяма застрахователна компания. Кен си направи застраховка "Живот", след известно време фалшифицирахме смъртта му и аз, като негова наследница, получих чек за един милион ранда. Кой знае защо обаче, с всичките тези пари, които получихме не можахме да му фалшифицираме паспорт и да напуснем страната. 3атова решихме да се установим в Кейп Таун. Три месеца по-късно полицията узна и ни арестуваха.
Вцепених се, когато се озовах между четири стени в една влажна и мръсна килия. Заключена по 24 часа на ден, започнах да се замислям за живота си - какво съм направила и какво ми предстои.
Бъдещето изглеждаше отчайващо - отново без пари, без адвокат за делото и може би дълги години в Южноафрикански затвор. Миналото ми изплува като мътилка - с цялата ми безотговорност, глупост, алчност за пари и прелюбодейства. Аз със сигурност заслужавах това! Но как можах да се заблудя до толкова и да пропилея живота си с лека ръка?! Най-тежко ми беше, когато осъзнах болката, разочарованието и срама, които нанесох на родителите си.
Запознаване с Освободителя
Три месеца след арестуването ни, една непозната жена дойде до килията и ми каза: "Знаеш ли, че Исус те обича?" Мислейки, че това е някакъв нов обожател, аз я попитах: "Кой е Исус?"Тя разбра, че съм българка и на следващия ден ми донесе книга. На нея пишеше на кирилица: Библия. И тъй като нямаше какво друго да правя, очаквайки присъдата си, аз започнах да я чета. Имах си единствена и постоянна посетителка – жена, пълна с вяра и познание за Бога, която с много търпение ми разясняваше духовните истини и отговаряше на всичките ми въпроси относно Библията.
Един ден почувствах подтик и неутолимо желание да разговарям с Бога, и ако Той наистина съществува - да ми се разкрие и да ми покаже за какво ме е създал. Бог ме докосна с такава любов, че като вълна ме обля срам за всичко грешно в живота ми. За първи път почувствах смирение в сърцето си, обърнах се към Бога в молитва и Му поисках прошка. С вяра приех Исус Христос, като мой Господар и Спасител и Го помолих да завладее живота ми.
Сърцето ми се изпълни с мир и аз почувствах Божието присъствие. Повярвах в това, което Библията казва: "Ако изповядаш греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда" и знаех, че това се случи точно с мен. Господ ме увери в Словото Си: "За малък миг те оставих, но с голяма милост ще те събера. Защото колкото са високо небесата над земята, толкова е голяма милостта Му към онези, които Му се боят... Колкото е далеч изтокът от запада, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни." (Исая 54:7; Псалм 103:11-12).
Новият ми живот
Заключена в една от килиите на най-големия затвор в Йоханесбург, аз нямах възможност да изляза и да отида в православна църква, където да запаля свещ, така, както религиозният ми произход повеляваше. Господ докосна сърцето ми, отвори духовните ми очи да видя истината и освети съзнанието ми чрез Неговото Слово в една малка килия, метър на метър, между решетките. Той направи тази килия църква за мен и ме научи, че храм е всяко място, в което човек общува с Бога. Господ е навсякъде! Божието Слово съживи духа ми и започна да променя сърцето ми.
Исках да науча колкото се може повече за нашия Създател. Постоянно Му задавах въпроси и той ми отговаряше чрез Словото Си и Святия Си Дух. Разбрах, че Нашият небесен Отец може не само да прости греховете, но да осигури всяка наша лична нужда. Започнах да искам от Бога всеки ден малки неща: храна, самостоятелна килия, 200 ранда на месец и възможно най-малка присъда. Слава на Исуса! Господ отговори на всички мои молитви.
За тези, които не знаят какво значи да бъдеш затворник, е трудно да се обясни.
Аз се хранех вечер предимно с хляб и консерви. Първите четири месеца живеех с 50 африкански жени в една стая, 10 от които спяха на земята. Деляхме една тоалетна и един душ. Повечето от тях пушеха наркотик или тютюн и често избухваха побоища за открадната вещ или пари. Помолих Господ за моя собствена килия. Слава на Исуса; скоро се освободиха четири и аз можех да си избера една. Три месеца по-късно бях благословена с малък котлон за готвене, кафеварка, радио и за Нова Година даже с мини телевизор. Аз бях единствената затворничка в сектора, която имаше лично електричество, разклонител и телевизор. Времето започна да минава бързо, но отделях повече време да чета, да уча за Господа и да Му благодаря за всичко. Молех се също за родителите ми, но бях загрижена най-вече за Кен. Желаех той също да изпита този Божий Мир, който аз получих в душата си и се молих на Бога за неговото спасение и излекуване. Вярвах, че Исус може да го излекува напълно, ако той се смири, повярва и се покае искрено за всичките си грехове. След 8 месеца, правейки най-различни планове да избяга от затвора, Кен също беше докоснат от Божията благодат и се обърна към Светлината. На 36 години той падна на коленете си и изповяда Исус Христос за негов Господар и Спасител. Двамата започнахме да се молим в съгласие за съда, адвокатите и нашето освобождение.
През октомври 1998г., след година и седем месеца в очакване, делото ни започна. Намериха ни невинни за убийство и виновни за кражбата на парите. Аз бях осъдена на 4 години лишаване от свобода, а мъжа ми - на 6.
Свободна от грях и от затвора
Осем месеца по-късно, след около 2 години зад решетките, бях освободена. Повикаха ме при управата на затвора и ми казаха, че мога да си ходя. Трудно ми беше да повярвам, че Господ може да ми отговори толкова бързо! Но Той видя моето сърце и отвори вратите на затвора. Бях свободна! Макар и все още под условна присъда, имах право да започна работа. Две седмици по-късно започнах да работя като сервитьорка. Посещавах Кен в затвора всяка седмица. А в неделите се събирах с други християни, с които се молихме за Кен и продължавах да славя моя Спасител. През януари 1999г. затворническата управа изпрати Кен на изследване до болницата, понеже той се поддържаше с инжекции и антибиотици. Точно след една година /януари 2000/ отново му направиха рентгенови снимки, на които лекарите не откриха никакви следи от рак. Радостта ни беше огромна. И двамата знаехме, че това беше Божие дело и отговор на нашите молитви. Вярата ни в Исус Христос израсна. Година по-късно Кен също излезе от затвора. Само поради Божията милост както аз, така и той бяхме предсрочно освободени. И сега аз и Кен - здрав и силен, както никога, отдаваме слава и чест на Бога всеки ден за всичко, което Исус направи и продължава да прави за нас!
Господ ни благослови с квартира, компютър, малък бизнес и днес имаме всичко необходимо да бъдем даже благословение за другите. Откакто отдадохме живота си на Исус Христос и Божият Мир завладя сърцата ни, вече имаме път и цел в живота. Пътят е Исус! А целта е да станем като Него - да обичаме, тъй както той ни заобича! Тази любов ни направи отговорни за нуждите на другите хора и Господ ни даде през януари 2002г. "Мисия" в центъра на Йоханесбург - да благовестваме, храним и помагаме на бездомни, гладни, съкрушени и отхвърлени от обществото хора.
Господ изля в сърцата ни голямо желание да свидетелстваме за Божията любов и сила не само тук, но и в България. Ние се молим за спасението на всички български души. Господ дава избор на всеки един от нас, Той казва: ...Избери живота или смъртта, благословението или проклятието? "Ето днес Аз поставих пред теб живота и доброто, смъртта и злото..." /Втор. 30:15;19/.
Аз – Рина, избрах Живота. Повярвах в живия Бог - Създателят на всичко живо около нас. И Господ ми даде най-безценното съкровище, което никой и нищо не може да ми отнеме - ВЕЧНИЯ ЖИВОТ! Четейки историята на моя бурен живот, молитвата ми за вас е да пожелаете не богатството на този свят, а истинското съкровище, което е скрито единствено в Исуса